№ 261
гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Съдия:Венцислав Ст. Маратилов
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.78 ал.7 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл.27а от Закона за правната помощ във връзка с чл.274
ал.1 т.2 от ГПК.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №789 от
07.04.2022г. постановено по гр.д.№20205220103080 по описа на съда за
2020г. с което е осъден ищеца К. Д. ИЛ., ЕГН-**********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Враца, да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ, сумата от 180лв, представляваща
изплатено възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца под формата на
процесуално представителство по посоченото първоинстанционно
гражданско дело.
В частната си жалба, наименована “Касационна жалба“ , с вх.№8326 от
20.04.2022г., частният жалбоподател и ищец К. Д. ИЛ. моли да се отмени
определението на Пазарджишки районен съд №789 от 07.04.2022г.
постановено по процесното гражданско дело, като незаконосъобразно,
противозаконно и несправедливо. Поддържа, че производството по делото е
приключено незаконосъобразно и че ищецът е лишен от достъп до съд и
справедлив процес. Твърди, че е депозирал касационна жалба с изх.№4584 от
11.10.2021г. по описа на Затвора гр.Враца, с която обжалвал постановеното
решение по делото от първоинстанционния съд и която касационна жалба му
е била оставена без движение с разпореждане №509 от 15.11.2021г., което в
мотивите си е мотивирано с това, че в момента жалбоподателят се намира в
1
Затвора Враца и съответно му е била дадена възможност да уточни дали
поддържа въззивната си жалба. Твърди, че с молба с изх.№5392 от 23.11.
2021г. по описа на Затвора Враца, депозирана до съда изрично заявил, че
поддържа въззивната си жалба по делото с мотивите, че въпреки превода му
от Затвора Пазарджик в Затвора Враца държи да бъде разгледана въззивната
му жалба и касационната инстанция да се произнесе по това дали е бил
третиран неравностойно и в нарушение на закона за защита от
дискриминация в Затвора Пазарджик. Твърди, че след преместването му от
Затвора Пазарджик в Затвора Враца е отпаднало и е преустановено
основанието за нарушение на ЗЗДискр., то счита, че има право да иска от
касационната инстанция да се произнесе изрично дали е бил поставен в
неравностойно положение в Затвора Пазарджик, като съдът независимо от
преместването на жалбоподателя в Затвора Враца следвало да се произнесе
дали е имало нарушение на ЗЗДискр. докато е бил в Затвора Пазарджик.
Съответно касационната и въззивна инстанции да постановят, че К.Д. И. е
бил третиран неравностойно в Затвора Пазарджик въз основа на което
жалбоподателят на по-късен етап да предяви претенция и да иска от съда
осъждане на ответника да му заплати парично обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, вследствие на неравностойното му третиране,
докато се е намирал в Затвора Пазарджик. Твърди, че въпреки желанието си
районен съд Пазарджик не е придвижил касационната жалба на И. като
делото приключило без да бъде уведомен от съда дали е уважена
допълнителната му и уточняваща молба по касационната му жалба и
съответно не му е била дадена възможност да обжалва постановения от съда
отказ и неуважаването на касационната жалба. Счита, че делото е
приключило незаконосъобразно и противозаконно и е бил лишен от
справедлив и обективен съдебен процес. Твърди, че осъждането му да
заплати разноски за оказаната правна помощ в полза на Националното бюро
за правна помощ /НБПП/ е незаконосъобразно и несправедливо. Моли да се
отмени обжалваното определение за разноските №789/07.04.2022г., както и
да се разпореди на първоинстанционния съд да придвижи касационната му
жалба, съответно да бъде възстановен срока за обжалване и касационната
жалба да бъде разгледана и решена от касационната инстанция, с което ще му
бъде позволено да обжалва първоинстанционото решение като касационната
инстанция се произнесе и мотивира по това имало ли е нарушение на закона
2
за защита от дискриминация и дали е третиран неравностойно в Затвора
Пазарджик.
В писмения отговор на частната въззивна жалба, /касационна жалба с
вх.№8326/20.04.2022г./ подаден от насрещната по спора страна ГДИН към
Министерство на правосъдието чрез юрисконсулт Р., с вх.№9489 от
09.05.2022г., се поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.
Счита, че районният съд е извършил правилна преценка, че ищецът -
лишеният от свобода К. Д. ИЛ. не е бил поставен в неравностойно
дискриминационно положение спрямо другите лишени от свобода в Затвора-
Пазарджик; че на ищеца е била предоставена правна помощ по образуваното
първоинстанционно производство; че с влязло в сила съдебно решение на РС-
Пазарджик е отхвърлена исковата му претенция за приложена спрямо него
дискриминация, което налага ищецът да заплати разноските за назначения му
процесуален представител. Счита, че правилно съдът е осъдил лишеният от
свобода К.И. да заплати адвокатско възнаграждение в полза на НБПП в
размер на 180лв. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Няма постъпил отговор от НБПП в чиято полза са присъдени
процесните разноски за адвокатско възнаграждение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частната въззивна жалба /наименована касационна жалба/ с вх.№8326
от 20.04.2022г. подадена от лишения от свобода частен жалбоподател К. Д.
ИЛ. е процесуално допустима, като подадена в определения от съда
двуседмичен срок за обжалване, считано от момента на съобщаването на акта
на страната, насочена е против подлежащ на обжалване акт на исковия съд и
предявена от надлежна страна в производството.
Установява се от данните по делото, че на 08.09.2020г. пред Софийски
районен съд е инициирано исково производство /гр.д.№43031/2000г./ от
ищеца-лишения от свобода К. Д. ИЛ. против Главна Дирекция “ Изпълнение
на наказанията“ на основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от
дискриминация за допуснати нарушения в Затвора в гр.Пазарджик довели
според ищеца до проявни форми на дискриминация и репресии и бездействия
спрямо личността му от страна на затворническата администрация.
С определение №20203704 от 21.09.2020г. производството по делото е
3
служебно прекратено от СРС и делото е изпратено на местно компетентния
съд-РС-Пазарджик за разглеждане, предвид на това, че правоотношението
между страните е възникнало в района на РС-Пазарджик. След влизането на
определението в сила, делото е изпратено на РС -Пазарджик и на 03.11.2020г.
е образувано под гр.д.№2020522013080 по описа на съда за 2020г.
По изрично искане на ищеца-лишения от свобода К. Д. ИЛ. и след
представяне и обсъждане на изискуемите се документи по чл.83 ал.2, с
определение №119 от 20.01.2021г. исковият районен съд, е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство съгласно чл.21
т.3 от ЗПП на К. Д. ИЛ., като в последствие и след поименно посочване от
АК-Пазарджик на адвокат за осъществяване на правната помощ, с
определение на същия съд №176 от 28.01.2021г. на ищеца му е назначен за
процесуален представител адвокат В.С.С. от АК-Пазарджик, вписан под
№1120 в Националния регистър за правна помощ, с посочен служебен адрес и
мобилен телефон за връзка, за което е уведомен лично и ищеца И. в Затвора
Пазарджик. По назначаването на процесуалния представител няма постъпило
възражение или несъгласие от страна на лишения от свобода ищец К.И.. От
процесуалния представител на ищеца ,както и от самия ищец са постъпили
писмени молби по отстраняването на нередовности в исковата молба,
констатирани от исковия съд.
По делото са проведени три открити съдебни заседания, като на
първото от тях, проведено на 28.05.2021г. са присъствали както ищеца-
лишения от свобода И., така и назначения му процесуален представител
адв.С.. На второто насрочено открито заседание, проведено на 02.07. 2021г.
ищецът не се е явил, но се е явил неговия процесуален представител адв.С.,
като ход на делото не е даден по настояване на ищеца пред пълномощника си
по телефона и делото е отложено за 27.08.202г. На третото открито съдебно
заседание са присъствали лично ищеца И. и назначения му процесуален
представител адв.С., събирани са доказателства и е даден ход на устните
състезания и производството е приключило.
С решение №789 от 27.09.2021г. постановено по гр.д.№
№20205220103080 по описа на съда за 2020г. Пазарджишкият районен съд е
отхвърлил изцяло предявените от ищеца К. Д. ИЛ., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Враца против ГДИН към МП искове с
4
правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗдискр. за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът ГДИН-София, е
упражнил дискриминация за периода от 11.07.2019г. до 28.08.2020г.,
изразяваща се в отказ на администрацията на Затвора в гр.Пазарджик да
бъдат предоставяне на ищеца и неосигуряване ползването на определени
движими вещи, подробно изброени в диспозитива на съдебния акт. В
решението изрично е посочено, че то е обжалваемо от страните по
предвидения в закона процесуален ред /чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс/ и с подаването на въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страната, пред Окръжен съд Пазарджик. Според данните
по делото така постановеното съдебно решение е връчено на ищеца чрез
назначения му процесуален представител адв.В. С. на дата 28.09.2021г. и от
него на същата дата 28.09.2021г. е подадена въззивна жалба, с вх. №17533
като пълномощник на ищеца К.И. срещу цялото решение. Ищецът К.И. е
уведомен за изготвеното решение лично на дата 05.10.2021г. в Затвора
гр.Враца. От последния също е постъпила въззивна жалба против решението
/наименована от подателя й „Касационна жалба до Окръжен съд Пазарджик
чрез РС-Пазарджик “/ с вх.№18849 от 14.10.2021г. с искане същото да бъде
отменено изцяло, като на 8 /осем/ страници ищецът К.И. имащ качеството на
въззивник-лицето, което обжалва първоинстанционното решение, е развил
подробни правни и фактически доводи по незаконосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната жалба е написана и подписана от
жалбоподателя И. с дата 08.10.2021г.
Същата е била предмет на разглеждане от въззивната инстанция-
Окръжен съд Пазарджик, наред и заедно с въззивната жалбата подадена от
назначения на ищеца процесуален представител, като мотивите в жалбите са
били предмет на обсъждане както в откритото съдебно заседание по в.гр.д.№
20215200500759 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2021г. проведено на
20.01.2022г., с участието на назначения на К.И. процесуален представител
адв.С., заявил, че поддържа и двете въззивни жалби, така и при
постановяване на акта по същество от въззивния съд-въззивно решение №23
от 01.02.2022г.
С постановеното въззивно решение въззивният съд -ОС-Пазарджик е
потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение №789 от 27.09.
2021г. постановено по гр.д.№3080/2020г. на РС-Пазарджик.
5
Така постановеното въззивно решение е връчено на назначения на
ищеца процесуален представител адвВ. С., на 08.02.2022г. което връчване се
приравнява на лично връчване на страната, съгласно изричната норма на
чл.45 изр.Второ от ГПК. Въззивното решение е подлежало на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, респективно на техен представител по чл.45
изр.Второ от ГПК, като срокът за касационно обжалване за ищеца И.,
респективно от назначения му процесуален представител адв.С. е изтекъл на
08.03.2022г.-вторник, присъствен ден като няма постъпила касационна жалба
срещу въззивното решение нито от ищеца К.И. нито от назначения му
процесуален представител. Въззивното решението не е обжалвано и от
насрещната страна ГДИН-София и е влязло в законна сила на 23.03.2022г.
След връщането на делото на първоинстанционния съд на дата 07.04.2022г., и
по повод постъпила писмена молба от НБПП-София с вх.№ 23886 от
14.12.2021г. с искане за присъждане на разноски за възнаграждение на
адвокат по реда на чл.78 ал.7 от ГПК и приложено решение на Председателя
на НБПП №ПЗ-304-19504/2021 от 04.10.2021г., с което на основание чл.23
т.4 от Наредбата за заплащане на правна помощна на адвокатВ. С. му е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 180лв, с определение
№789 от 07.04.2022г. първоинстанционния съд е осъдил ищеца К. Д. ИЛ. да
заплати в полза на НБПП сумата от 180лв, представляваща изплатено
възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца под формата на
процесуално представителство в първоинстанционното производство по
описа на РС-Пазарджик.
За да постанови процесното определение Пазарджишкият районен съд е
приел, че по процесното дело на ищеца К. Д. ИЛ. е била предоставена по
надлежния ред правна помощ под формата процесуално представителство
осъществявана от назначения по делото процесуален представител адвВ. С.;
че НБПП е надлежна страна съгласно чл.78 ал.7 от ГПК да получи
разноските за адвокатско възнаграждение, като в случая същите са дължими
от ищеца тъй като искът му е отхвърлен и следва да ги заплати в полза на
Бюрото. Коментирано е, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлена
изцяло исковата претенция на К.И. против ГДИН-София по чл.71 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗЗДискр., при което разноските за назначения процесуален
представител на ищеца следва да се поемат от него самият, тъй като правната
6
помощ е предоставена именно на него /на ищеца И./ и исковете му са
отхвърлени. Затова в полза на НБПП следва да се присъдят съгласно
решението на Председателя на Бюрото по чл.39 от ЗЗП и съразмерно с
отхвърлена част от исковете.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
Предоставянето на безплатна правна помощ по реда на ЗПП не е
безусловно. На назначеният от съда адвокат -представител, който да
осъществява процесуално представителство на ищеца чрез НБПП му се
следва във всички случаи присъждане на възнаграждение доколкото
представителят участва в процеса, представлява страна на която е назначен и
защитава интереса й до приключване на производството във всички
инстанции. За положения от него юридически труд, му се следва адвокатско
възнаграждение определяно от Председателя на НБПП по реда на чл.39 от
ЗПП. Разходите направени от НБПП подлежат на възстановяване от
задължената за тях страна. В хипотеза когато е назначен процесуален
представител на ищеца и той спечели изцяло делото, ищецът няма
задължение за разноски за адвокатско възнаграждение В тази хипотеза
разноските се поемат от страната срещу която исковете на ищеца са уважени.
В хипотеза когато искът на ищеца е частично уважен, ищецът дължи
разноски за частта от претенцията, която му е отхвърлена, а за уважената част
от иска отговорност носи насрещната страна срещу която е уважен иска му.
Така е разпределена отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение
в хипотезите по чл.78 ал.7 от ГПК.
Следователно и в съответствие със закона исковият съд правилно е
преценил отговорността на ищеца за разноски и ги е присъдил в съответствие
на закона. Няма допуснато нарушение при прилагането на закона.
Предвид изложеното ще следва да се потвърди изцяло обжалваното
определение като правилно , законосъобразно и мотивирано. Не са налице
пороци на същото визирани във въззивната частна жалба/касационна жалба/ с
вх.№ 8326 от 20.04.2022г. подадена от ищеца К. Д. ИЛ..
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №789 от
07.04.2022г. постановено по гр.д.№20205220103080 по описа на съда за
2020г. с което е осъден ищеца К. Д. ИЛ., ЕГН-**********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ, сумата от 180лв, представляваща
изплатено възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца под формата на
процесуално представителство по посоченото първоинстанционно
гражданско дело.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8