Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Петър Петров като
разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 796 по описа за 2019 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №1460 от 29.07.2019 г. по гр.д. №2939/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР ОД на МВР-Плевен, с
ЕИК: ***, с адрес: гр.Плевен, ул.*** № 3, представлявано
от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Х., с ЕГН: **********,***, сумата 1 340.95 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 13.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 13.05.2019 г.
до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.86 от ЗЗД ОД на МВР-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес:
гр.Плевен, ул.*** № 3, представлявано
от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Х., с ЕГН: **********,***, сумата от 185.34
лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1 340.95 лв., за
периода от 01.07.2016 г. до 13.05.2019 г.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОД на МВР-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес:
гр.Плевен, ул.*** № 3, представлявано
от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Х., с ЕГН: **********,***, направени по
делото разноски в размер на 550 лв.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес:
гр.Плевен, ул.*** № 3, представлявано
от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенския районен съд, разноски в размер на 103.64 лв.
Недоволен
от решението е останал ответникът ОД на
МВР-Плевен и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
отменено като неправилно и да бъдат присъдени разноските, направени в двете
инстанции.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 04.09.2019 г. на Д.А.Х., но в указания срок
отговор не е депозиран.
С
определение №1497 от 24.10.2019 г. въззивната жалба е приета за допустима и
редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
В
о.с.з. на 14.11.2019 г. въззивникът е представил счетоводни записи/изчисления и
писмени бележки. Процесуалният му представител – юриск. Ф. е пледирала за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение за отхвърляне
изцяло на предявените искове, тъй като Д.А.Х. не е доказал, че е положил
извънреден труд. Претендират се разноските в двете инстанции и в т.вр. изрично
се моли Плевенски Окръжен съд да се произнесе по въпроса дали
първоинстанционният съд е определил правилно дължимите ДТ.
Д.А.Х. не е участвал в о.с.з. лично
или чрез представител. Не е взел и писмено становище по съществото на спора.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно, че през периода от 13.05.2016
г. до 30.04.2019 г. Д.А.Х. е бил младши автоконтрольор I
степен в сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към отдел „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на
МВР-ПЛЕВЕН, работещ на 12-часови смени.
Не е спорно, че в ОД на МВР-ПЛЕВЕН е
установено сумирано изчисляване на работното време – за тримесечен период
В о.с.з. на 24.07.2019 г. във връзка
с изменение на иска е заявено, че през процесния
период Д.А.Х. е положил общо 1 408 часа
нощен труд.
Според ищеца, е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Според ищеца, при 5-дневна работна
седмица, нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а
нощните смени не могат да надвишават 7 часа. Затова сочи като съответен коефициент
1.143, който се получава при отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа
нощно работно време“. След преизчисление с този коефициент стават 1 609.344
часа.
Според ищеца, разликата от 201.344
часа /1 609.344 – 1 408/ се явява извънреден труд, който следва да му бъде
възмезден при часова ставка 6.66 лв., която е формирана от основната му заплата
по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец с
увеличение 50 % за извънреден труд. Претендира се сумата от 1 340.95 лв. и
лихва за забава върху възнагражденията за извънреден труд в размер на 185.34
лв.
Плевенски Районен съд е възприел
тезата на ищеца, че е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НОСРЗ, поради липсата в действащите през процесния период наредби на министъра
на вътрешните работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен
труд. В обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Според Плевенски Районен съд, приложението
на чл.9, ал.2 от НОСРЗ не изключва приложението на чл.8 от същата наредба.
Казано иначе – заплащането на нощния труд по 0.25 лв. за час не означава, че не
се дължи допълнително възнаграждение за нощния труд в определения от ВЛ размер
– 1 340.95 лв.
Плевенски Окръжен съд констатира, че
първоинстанционният съд е квалифицирал спорното материално право неправилно,
без при това да е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след неговата
отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и да разреши
спора по същество.
Спорното
право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба релевантни
фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Д.А.Х. не
сочи каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена,
т.е. че е работил извънредно.
Д.А.Х. твърди единствено, че е работил
на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6
часа. Това означава, че смените са били смесени, без да е категорично ясно в
колко часа са започвали и свършвали, т.е. колко часа дневен и колко часа нощен
труд са включвали, нито пък колко такива смени са включени в 3-месечните
периоди за сумирано отчитане на работното време. Нито ищецът сочи изрично, нито
по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за
него работно време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния
период определен брой часове нощен труд и претендира допълнително
възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет,
т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от заплащането на дневния труд. За
това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда преизчисление на нощния труд в дневен
чрез коефициент. За сравнение – по правилото на чл.262 от КТ извънредния труд
също се заплаща с увеличение, чиито минимални размери обаче са конкретно
посочени и не е нужно преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание
/факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за
него плащане с увеличение по двата начина
– и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 %
часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е приел тази квалификация и е
уважил иска, присъждайки възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче,
фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено
допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на
това допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен
труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се
дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от
НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е
платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при
завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с коефициента се
прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при
прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки –
дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в
дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната
ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за
каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски
Районен съд е приел, че равенството на лицата, полагащи наемен труд без оглед
на спецификите на правоотношението, е конституционно гарантирано. В
потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд счита е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд
за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Част
от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при
5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното време през
нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на нощния труд трябва да
се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във
въззивното производство счетоводни записи/изчисления, не е спорен общия брой
часове нощен труд за процесния период – 1 408. Не е спорен и резултата от
преизчислението с коефициент 1.143 – 1 609.344. Часовата ставка без
увеличение с 50 % е 4.44 лв., което означава, че се дължи допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 893.97
лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и разликата от 201.344
часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан предявения главен иск.
В счетоводните записи/изчисления е
посочено, че лихвата за забава е начислена върху дължимото за всяко тримесечие
допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от деня следващ края на
съответното тримесечие до подаване на исковата молба. Съдът намира този начин
за изчисляване на лихвата за забава за съответен на Постановление №426 от
18.12.2014 г. на МС. При приложението му се получава общата сума от 123.85 лв., за която е основателен и
доказан акцесорния иск.
При този изход на спора по същество ОД
на МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в полза на Д.А.Х. сумата от 333.46 лв., явяваща
се разноски по компенсация в първата инстанция. При определяне на тази сума,
съдът е счел за неоснователно възражението на ОД на МВР-ПЛЕВЕН за прекомерност
на адв. възнаграждение, платено от ищеца и е определил на основание чл.78, ал.8
от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в полза на Плевенски Районен съд ДТ в размер на 50
лв. При определянето на тази такса въззивната инстанция е приела, че е по делото се претендира едно благо, при общност на основанията, от които
това благо се извежда. В частност – претендират се допълнително възнаграждение
за нощен труд и лихва за забава, и двете произтичащи от едно и също служебно
правоотношение. Няма причина ответникът, респ.
въззиваемият да се товари с ДТ, била тя и минималната, за всяко отделно
вземане. При това положение ДТ за въззивно обжалване е 25 лв., а не 51.82 лв. Платените
в повече суми за ДТ въззивникът би могъл да иска да му бъдат възстановени от Плевенски
Окръжен съд.
На основание чл.78 от ГПК Д.А.Х.
следва да заплати в полза на ОД на МВР-ПЛЕВЕН сумата от 41.64 лв., явяваща се
разноски според уважената част на въззивната жалба. При определяне на тази
сума, съдът е имал предвид пействително дължимата ДТ за въззивно обжалване – 25
лв. и е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №1460 от 29.07.2019 г. по гр.д. №2939/2019 г. по
описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.А.Х. ***, с ЕГН: **********
сумата от 893.97 лв., явяваща се
неизплатено допълнително възнаграждение
за нощен труд, положен в периода
13.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 13.05.2019 г. до окончателното
ѝ заплащане, а иска за разликата
до претендираните 1 340.95 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д.А.Х. ***, с ЕГН: **********
сумата от 123.85 лв., представляваща
лихва за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за нощен труд в
общ размер на 893.97 лв., начислена върху дължимото за всяко тримесечие
допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от деня следващ края на
съответното тримесечие до подаване на исковата молба – 13.05.2019 г., а иска за разликата
до претендираните 185.34 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д.А.Х. ***, с ЕГН: **********
сумата от 333.46 лв., явяваща се
разноски по компенсация в първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 50 лв., явяваща се
ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Д.А.Х.
***,
с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** сумата от 41.64 лв., явяваща се
разноски според уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: