Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1219 / 12,10,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 12,10,2018 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1853/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 7359/10,08,2018 г. от В.
СТОЯНОВ Б. от гр. Неделино, ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело №
20189110400284 по описа на ЧСИ Н. *** действие – ОС - Пловдив, против
Разпореждане от 02,08,2018 г., с което е оставено без уважение искането му за
намаляване на приетите за събиране за сметка на длъжника разноски на взискателя
за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и на възложените в тежест на
длъжника такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 466,52 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ. Твърди се, че приетите за
събиране разноски са завишени, тъй като посоченото възнаграждение е прекомерно
и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Въз
основа на това от съда се иска да отмени обжалваното постановление в тази част
и вместо това да намали приетите за изпълнение разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение до минималния размер, съобразно Наредба № 1, както и
да редуцира определените от съдебния изпълнител такси по т. 4, 5, 9, 1, 3, 26 и
31 от ТТРЗЧСИ, възлизащи общо на 466,52 лв.
Ответната страна по жалбата – В.В.Б. ***, ЕГН **********,
действаща чрез законен представител Е.В.Р. ***, ЕГН **********; изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл.
последно ГПК. Следователно е допустима и следва да се разгледа. По същество
съдът я приема за неоснователна последните съображения:
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се
формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. ;
В случая изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, е за заплащане на периодично задължение
за издръжка на малолетен низходящ в размер на 200 лв. месечно, считано от
19,10,2017 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката. Следователно минималното адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 10 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, възлиза на 150
лв. (или 1/2 от 300 лв.).
Така минималното адвокатско възнаграждение в случая
следва да се определи в размер на 350 лв., от които: за образуване на
изпълнителното дело 200 лв. и за процесуално представителство по същото 150 лв.
Толкова е и заплатеното от взискателя възнаграждение, прието от съдебния
изпълнител за събиране за сметка на длъжника.
Следователно така приетия за събиране размер на
разноски за адвокатско възнаграждение не е прекомерен, а е в размер на
нормативно предвидения минимум. Наред с това - на настоящия етап от производството,
доколкото изпълнителният процес е все още висящ, не може да се предвиди
действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като не е ясно какви
действия още ще са необходими за пълното удовлетворяване на взискателя и
прекратяване на изпълнителното производство. При това положение, независимо от
наведените доводи за липсата на фактическа и правна сложност, искането за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се приеме за
неоснователно.
Неоснователно е и възражението срещу възложените в
тежест на длъжника такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 466,52 лв. Същите
(подробно конкретизирани в обжалваното постановление по пера) са дължими по
основание и съответстват на размерите, установени с ТТРЗЧСИ.
Въз основа на изложеното жалбата следва да се
приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
7359/10,08,2018 г. от В. С. Б. от гр. Неделино, ЕГН **********; длъжник по
изпълнително дело № 20189110400284 по описа на ЧСИ Н. *** действие – ОС -
Пловдив, против Разпореждане от 02,08,2018 г., с което е оставено без уважение
искането му за намаляване на приетите за събиране за сметка на длъжника разноски
на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и на възложените
в тежест на длъжника такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 466,52 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: