Р Е Ш Е Н И Е
№ 1431 25.06.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети юни две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9138 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД против М.П.П., с която са предявени
установителни претенции по чл.422 от ГПК за вземания, които са оспорени от
ответника по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
С разпореждане от 30.10.2019 г. съдът е оставил
производството без движение, като е указал на ищеца да: уточни периода на
претенциите за просрочена договорна лихва и за наказателна лихва, тъй като
същите не съвпадат като краен момент с тези, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея; уточни размера на
претенцията за наказателна лихва, тъй като той е по-висок от този, за който е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея.
На 13.11.2019 г. по делото постъпва молба от банката, с
която се прецизират вземанията, за които се предявяват установителни искове, а
именно – главница, договорна лихва, разноски за събиране на вземането по
кредита и законна лихва върху главницата. Банката заявява, че не претендира
„наказателна лихва“, но не уточнява оттегля ли иска за това вземане или се
отказва от него. Видно е също така от молбата, че указанията на съда не са
изпълнени надлежно – отново се претендира „договорна лихва“ за период с краен
момент, различен от този в заповедта за изпълнение.
С
ново разпореждане от 14.11.2019 г. съдът е оставил отново производството без
движение, като е указал на ищеца уточни периода на претенцията за просрочена
договорна лихва, който не може да бъде с краен момент след 11.03.2019 г., тъй като до тази дата е уважено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение; уточни оттегля ли установителния иск за
заплащане на наказателна лихва или се отказва от него.
На
06.12.2019 г. по делото постъпва уточняваща молба от банката, с която заявява,
че се отказва от иска за наказателна лихва, като конкретизира останалите
искове.
С
определение от 09.12.2019 г. съдът е прекратил производството
по делото в частта, с която „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
предявява против М.П.П. иск за установяване на дължимост на сума от 4296 лева,
представляваща дължима наказателна лихва за периода от 23.04.2016 г. до
23.04.2019 г., като е обезсилил заповед за незабавно изпълнение № ***/24.04.2019 г. по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС
и изпълнителен лист въз основа на нея в частта им за сумата от 2132,22 лева,
представляваща наказателна лихва, начислена за периода 21.08.2009 г. до
22.04.2019 г.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на банката поддържа исковете и моли съда да ги
уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
04.12.2006 г. е сключен договор за издаване на кредитна карта № *** (за
краткост Договора), по силата на който банката приема да открие и води банкова
сметка на името на ответника и да издаде към нея кредитна карта без депозит VISA
КЛАСИЧЕСКА. Според чл.2 от Договора банката предоставя на
П. банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 3000
лева, който може да бъде усвояван с използването на картата. Срокът за ползване
на овърдрафта е до 04.12.2008 г. П. се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и
ползване на международни кредитни карти без депозит. За предоставения овърдрафт
П. заплаща на банката промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3
отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за остатъка от срока на Договора
в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща
датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка,
формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на
падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на Договора, лихвеният
процент, начисляван съгласно Договора, се равнява на годишна лихва в размер на
15,75 % за първата година и 18 % за следващата.
Според
чл.8 от Договора всички права и задължения на страните по Договора във връзка с
издаване и ползване на кредитната карта и предоставяне и погасяване на
овърдрафта се уреждат от Общите условия на банката за издаване и ползване на
международни кредитни карти без депозит (за краткост ОУ), неразделна част от
Договора.
С
анекс № 1 от 12.04.2007 г. е увеличен предоставения банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка на 5000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта
не е променен. На 07.04.2009 г. ответникът получава международна револвираща
кредитна карта с чип VISA, валидна до месец март 2012 г., за което е съставен
протокол. С подписа си ответникът декларира, че е запозната с общите условия на
банката за издаване и ползване на международни револвиращи кредитни карти с чип
MasterCard и Visa
и приема да бъдат прилагани при уреждане на правата и
задълженията между нея и банката.
За
периода 31.12.2006 г. – 07.04.2009 г. са усвоени суми в общ размер на 7815,80
лева – изтеглени в брой или плащане на пос-терминал. Към 23.04.2019 г. ответникът дължи 5000 лева
главница, договорна лихва за периода 23.04.2016 г. – 11.03.2019 г. в размер на
2723,51 лева и 51,60 лева разноски по събиране на вземането.
По
делото са представени от ищцовата страна Общи условия на банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD
и VISA. Видно от съдържанието им, те са приети след средата на
месец ноември 2009 г., защото в тях се посочва, че банката притежава
универсална лицензия №
РД22-2257/16.11.2009 г., издадена от БНБ, която упражнява надзор над дейността
й. По делото не са представени действащите към датата на сключване на Договора ОУ.
На
23.04.2019 г. банката депозира заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея срещу П., по което е
образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
На 24.04.2019 г. по това дело е издадена заповед за
незабавно изпълнение срещу П. за следните суми: 5000 лева, представляващи изискуема главница по договор
за издаване на кредитна карта № ***/04.12.2006 г. и общи
условия към него; 33855,09 лева,
представляваща дължима просрочена договорна
лихва, начислена за периода от 21.08.2009 г. до 11.03.2019 г.; 2132,22
лева, представляваща дължима наказателна лихва, начислена за периода от 21.08.2009 г. до
22.04.2019 г.; 51,60 лева
разноски за събиране на вземането; законната
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 23.04.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането. Въз основа на заповедта е издаден и
изпълнителен лист срещу П.. Тъй като тя депозира възражение в срок, банката
предявява установителни искове, по които е образувано настоящото дело.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на вещото лице по назначената първоначална
и допълнителна съдебно-икономически експертизи.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са от банката три установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.9
от ЗПК (отм.). Ответникът надлежно въвежда възражение за погасяване на
вземанията по давност.
По
делото не бяха представени действащи към момента на сключване на Договора,
респективно действащи към момента на изтичане на срока за ползване на
овърдрафта Общи условия на банката за
издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит. В този
смисъл, предвидената в чл.19.1.1. от приетите по делото Общи условия на банката
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD
и VISA клауза, според която срокът на договора, респективно
срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок, при условие, че никоя страна не е поискала прекратяване на
Договора, е неприложима.
На
официалната интернет страница на банката не са публикувани ОУ, които са
неразделна част от Договора. На тази страница са публикувани „Общи
условия на банката
за предоставяне на банков кредит – овърдрафт по разплащателна (картова) сметка
на физически лица“ – безспорно
такова е и съдържанието на Договора. Видно от чл.12.1.1 от тези условия „когато изрично е договорено,
срокът на Договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на Договора…“ В този смисъл, автоматичното подновяване на Договора
следва изрично да бъде предвидено като клауза, с която длъжникът да се е
съгласил, каквато в Договора няма.
На
следващо място, кредитната карта представлява техническо средство за усвояване
на кредитния лимит по овърдрафта. Съществуването на сметката, от своя страна, е
необходимо, за да може длъжникът да погасява задълженията си „до пълното
погасяване на дебитното салдо по картовата разплащателна сметка“ – чл.5 от
Договора. Именно поради това „воденето“ на сметка не е обвързано със срок, но
след дата 04.12.2008 г. длъжникът няма право да ползва овърдрафт, т.е. е
прекратено правоотношението, свързано с предоставяне на кредит и ответникът
дължи връщане на усвоената сума по кредита. Този извод не се променя от факта,
че през април 2009 г. длъжникът е получила кредитна карта Visa, защото чрез нея вече не може да „ползва“ кредит. Срокът
за ползване на овърдрафта може да съвпада с, но е различен като юридически факт
от срока на валидност на кредитната карта. Ако последният е изтекъл, длъжникът
няма да може да „усвоява“ кредита чрез нея, но не загубва правото да „ползва
овърдрафт“, ако срокът за това не е изтекъл.
Следователно
след 04.12.2008 г. продължава да съществува само правоотношението между
страните, свързано с „водене“ на банкова сметка, и ако е налице договор между банката
и длъжника, свързан с използването на тази кредитна карта, за да се усвоява
кредит, той не е писмен такъв, поради което е и недействителен на основание
чл.14, ал.1, вр. чл.6, ал.1 от ЗПК (отм.), без значение, че П. е декларирала,
че е „запозната“ с общи условия на банката – категорично това не са общите
условия, налични по делото, защото както се посочи, те са приети след средата
на ноември 2009 г.
С
оглед изложеното падежът на задълженията на П., свързани с кредит овърдрафт, е
настъпил на 05.12.2008 г. (усвоените след 04.12.2008 г. суми от длъжника са
получени без основание, но не се претендират като такива от банката). На 05.12.2008
г. се начислява и договорната лихва и от същия момент е дължима. След тази дата
договорна лихва не се дължи. Вземането за договорна лихва е погасено по
давност, защото до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение са изминали повече от 3 години (чл.111, б.“в“ от ЗЗД), а
именно 10 години. Погасено по давност е и вземането за главница, защото са
изминали повече от 5 години – чл.110 от ЗЗД.
Искът
за присъждане на разноски за събиране на вземането по кредита също следва да се
отхвърли, защото след като не съществува вземане, което да подлежи на събиране,
не може да съществува и задължение за длъжника да възстановява разходи за това.
По разноските:
С
оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер
на 5700 лева (адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
4500 лева и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1200
лева) съобразно представен списък с разноските.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК –
*********, против М.П.П., ЕГН – **********, за приемане за установено, че
ответникът дължи на банката следните суми: 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № ***/04.12.2006
г. и Анекс № 1/12.04.2007 г. към него; 2832,44 лева (две хиляди осемстотин
тридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща дължима
договорна лихва за периода 23.04.2016 г. – 11.03.2019 г.; 51,60 лева (петдесет
и един лева и шестдесет стотинки), представляваща дължими разноски по събиране
на вземането по кредита за периода 07.03.2019 г. – 23.04.2019 г.; законната
лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на нея по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК – *********, да
заплати на М.П.П., ЕГН – ********** сумата от 5700 (пет хиляди и седемстотин) лева
разноски по заповедното и по настоящото производства.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ