Решение по дело №633/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура гр. София. Жалбата е насочена срещу Решение № 327/18.06.2024 г., постановено по а.н.д. № 2212/2023 г. по описа на РРС, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата (по надолу за кратко само ЕФ), издаден от АПИ. С него на „Филкаб“ АД, със седалище гр. Пловдив, с управител А. И., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Като касационни основания в жалбата се посочват неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно – неправилни изводи на районния съд както относно извършването му, така и по отношение доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и погрешните в тази насока изводи на съдебния състав, довели до отмяна на оспорения пред него ЕФ №**********.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си по касационната жалба, ответникът по нея, чрез процесуален представител сочи, че я счита за неоснователна и иска да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

С решението, постановено по а.н.д. № 2212/2023 г., Районен съд - Русе e отменил атакувания пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, Национално ТОЛ управление гр. София. Със санкционния акт, на „Филкаб“ АД, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Наказаното дружество, като собственик на ППС товарен автомобил М. Т. с рег.№ [рег. номер], в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в [община], за движение по път I-5 км 25+914, с посока нарастващ километър, не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал. 2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал. 2 ЗП, тъй като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Нарушението било установено, след като на 15.10.2020 г., в 08:21 часа, от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, са подадени данни, че за процесното ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС -„Филкаб“ АД .

Срещу ЕФ управителят на дружеството е подал жалба, в която е изложил подробни мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му, както и по отношение на допуснати нарушения на материалния закон.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода, че на база на събраните в административнонаказателното и съдебно производство доказателства, обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован. Посочил е, че АНО не е обсъдил правилно събраните доказателства, според които на процесната дата с процесния автомобил на дружеството – жалбоподател не е осъществено соченото административно нарушение. Във въззивното решение се посочва, че неправилно е приложен материалният закон, а именно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.С такива мотиви първоинстанционният съд е уважил жалбата и отменил оспорения пред него санкционен акт - ЕФ № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно, но не само поради изложените в него мотиви и правни съображения.Касационната инстанция споделя част от тях и не намира за необходимо да ги приповтаря.Настоящият съдебен състав намира, че издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е извършено на дата 15.10.2020г.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл. 189ж, ал. 1 от закона е записано следното: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и в нея се предвижда – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението сочи:„Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението /не към датата на издаване на санкционния акт-ЕФ, обстоятелство, което ще бъде разгледано самостоятелно по-долу/, водят на извода, че законодателят не е предвидил ред за издаване на ЕФ, когато за нарушител се наказва собственика на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с ДВ бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС. Предвид изложеното очевидно е, че за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, законът към него момент не е предвидил издаване на ЕФ.

Настоящият съдебен състав не възприема изложените в касационната жалба твърдения, че по тълкувателен път може да се изведе възможността издаването на ЕФ и в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Това е така защото, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал 3б oт ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.

В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично постановяват, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /към процесния момент/ е предвиждал, че единствено при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение се извършва чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи.

В случая, към процесния момент, липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което с издаването на такъв е допуснато съществено процесуално нарушение, не е спазен реда за търсене и налагане на административнонаказателна отговорност, което прави обжалвания електронния фиш незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен само на това основание.

Според записаното в ЕФ, нарушението, за което е наказан ответникът по жалбата, в качеството му на собственик на процесното ППС, е извършено на 15.10.2020г., тъй като от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за него не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Според информацията от служебно изисканата от касационната инстанция справка за историята на нарушението ЕФ № ********** е издаден на 10.10.2023г. и връчен на „Филкаб“ АД на 01.11.2023г.

Изводът на съда, подкрепен от събраните доказателства поставя под съмнение подхода на АПИ, като издател на ЕФ с избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Формално разпоредбата на закона не е нарушена. Според чл.34, ал.1, „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Предвид изложените по-горе данни, е безспорно, че при издаване на НП за нарушението, установено на 15.10.2020г. три години по-късно, след съставен АУАН, АНО ще е в нарушение на цитираната норма, което е основание за отмяна на НП.

Съдебната практика е категорична относно правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

В част от съдебната практика на съдилищата е прието, че нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и определено не е справедлив.

Анализът обаче, който прави касационната инстанция на чл.34 от ЗАНН и съдебната практика са свързани именно с факта, че по отношение на всички тези нарушения на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, които са основно през 2020 г., 2021 г. и 2022 г., Агенция Пътна инфраструктура издава ЕФ. По този начин, АПИ както вече споменахме по-горе, на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН.

При правилно приложение на закона за нарушения по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, с наложено наказание на собственика на ППС, ако беше образувано административно-наказателно производство с издаване на АУАН, то това производство би било порочно именно поради изтичане на една година от извършване на нарушението. С издаването на ЕФ, АПИ на практика избягва/заобикаля прилагането на чл.34 от ЗАНН и закона. Важно и съществено е в случая, че АПИ не е спазила и правото на ЕС. Предвид късното връчване на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронни фишове, АПИ е била длъжна да спази изискването на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл. 2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. По делото не са представени доказателства за изпълнението на това изискване.

Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним като правило, във всички държави членки едновременно, за разлика от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство на съответната държава – членка на ЕС. Регламентът има пряко действие, пряко приложение в държавите-членки на ЕС и обжалваният ЕФ следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административно-наказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Неизпълнението на това изискване, заложено в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. е нарушение на правото на ЕС.

С оглед на момента на връчване на ЕФ№ ********** - на 01.11.2023г ., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл. 2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента има пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание. С неговата отмяна РС Русе е издал правилно и законосъобразно своето решение .

С оглед изхода на спора, и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника по спора -„Филкаб“ АД. Такива са поискани под формата на възнаграждение за юрисконсулт. Същото следва да бъде присъдено, като съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 лева.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила № 327/18.06.2024 г., постановено по а.н.д. № 2212/2023 г. по описа на Районен съд Русе.

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на „Филкаб“ АД с ЕИК *********, със седалище и управление в гр. Пловдив, [улица], с управител А. И., направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.