РЕШЕНИЕ
№ 1376
гр. Варна, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. С.
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. С. Гражданско дело №
20233100101616 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод на постъпила искова
молба от Й. Т. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ****, действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. М. Г. Г. от АК – Варна и
съдебен адрес: ****, ПРОТИВ: Й. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: ****, с
правно основание чл.42 от ЗН, чл.108 от ЗС и чл.537 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон на лицето И.
Х. И., ЕГН:**********, починал на **** год., който е притежавал право на
собственост върху следните недвижими имоти, а именно:
АПАРТАМЕНТ № **, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, с идентификатор: ****, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****,
попадащ в жилищна сграда - многофамилна - с идентификатор: ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор: ****, с предназначение на
обекта: жилище - апартамент, брой нива: 1, с площ от 99,11 кв. м., състоящ се
от две стаи, дневна, столова, ниша, баня, килер, тоалет, входно антре, две
странични антрета, лоджия на юг, балкон на север, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: ****, ****; под обекта: ****; над обекта: ****, заедно
с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № * с полезна площ от 9.42 кв. м., при граници
на таванското помещение съгласно НА: на запад - С. Ф. С., на изток - Т. И.а Т.,
на север - коридор и на юг - тераса, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с
полезна площ от 18,26 кв.м., при граници на избеното помещение съгласно
НА: на запад - Х. П. И., на изток - И. С. С., на север - коридор и на юг - улица,
ведно с 1,7058 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е разположена. ГАРАЖ № 8,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор:
1
****.** съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение: със Заповед за
изменение на КККР № КД-14-03- 1550/15.06.2012 г. на началник на СГКК -
Варна, находящ се в гр. ****, брой нива: 1, с предназначение: гараж, с площ от
18 кв. м., попадащ в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор:
****.7, разположена в поземлен имот с идентификатор: ****, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: ****.7.7 и ****.7.9 под обекта: няма,
над обекта: няма, ведно с 1/21 ид. ч. от вътрешна улица, общи помещения,
коридор, стая за пазач, склад, рампа и от всички общи части на сградата и
правото на строеж върху поземления имот върху който е разположена.
На 05.10.2022 год. И. Х. И. е завещал, чрез нотариално завещание,
оформено с нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на
Нотариус № 755, вписан в Службата по вписванията в гр. Варна, под № 41 от
06.10.2022 г., том 1, стр. 407, на ответника Й. С. С., описаните по-горе
недвижими имоти.
На **** год. наследодателят И. Х. И. починал, като месеци преди това
същият е страдал от тежко онкологично заболяване, прогресиращо и налагащо
прием на силни болкоуспокоителни и други медикаменти.
Ищцата - Й. Т. Д. и нейната сестра – Т. Т. БочЕ., са единствени
наследници на И. Х. И. по закон.
Въз основа на описаното по-горе завещание, непосредствено след
смъртта на завещателя, на 19.10.2022 г., ответникът се е снабдил с
Констативен нотариален акт № 127, том 91, за собственост върху описаните
по-горе недвижим имоти, издаден по документи, вписан в СВ - Варна с вх. рег.
№ 34340/19.10.2022 год.
Ищцата твърди, че завещанието, с което И. Х. И. е завещал на Й. С. С.,
подробно описаните по-горе в настоящата искова молба недвижими имоти е
нищожно, с оглед разпоредбата на чл. 42, б. „б" ЗН, тъй като при съставянето
му не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 24 ЗН.
Твърди, че завещателят не е заявил устно своята воля пред нотариуса,
която не е била възприета и въведена в текста на акта за завещание, както и че
същият не е бил прочетен на завещателя и свидетелите.
Завещателят не е изразил самостоятелна воля, както е обективирано в
съставеното завещание и не е давал съгласие за извършване на завещанието.
Също така, при съставяне на завещанието са нарушени правилата за
нотариално удостоверяване и не са спазени изискванията на чл. 24, ал.2 изр.
второ от ЗН. В съставеното завещание не е посочено мястото на съставяне на
завещанието, каквото е императивното изискване на посочената по-горе
разпоредба, както и разпоредбата на чл. 580, т.1 ГПК.
Към датата на съставяне на завещанието, завещателят не е разбирал
свойството и значението на действията си и не е можел да разбира и ръководи
постъпките си, поради тежкото си прогресивно заболяване - в напреднал
стадий, състоянието вещаещо предстоящата му смърт, силните болки, които е
изпитвал в резултат на заболяването си и тежките медикаменти, които е
приемал за облекчение на болките си.
Моля да приемете, че нотариалното завещание, обективирано в с
нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус №
755, вписан в Службата по вписванията в гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г.,
том 1, стр. 407, е нищожно, на основание чл. 42, б „б", вр. с чл. 24, ал. 2 ЗН,
2
поради неспазване на процедурата по подготовка и извършване на
завещанието.
Същото завещание е нищожно и на основание чл.26, ал. 2, пр. трето ЗЗД,
поради липса на предписана от закона форма, както и на основание чл. 26, ал.
2, пр. второ ЗЗД, поради липса на съгласие и воля за завещаване.
При издаване на процесното нотариално завещание, същото не
обективира волята на завещателят, нотариусът не е прочел на участващите
лица съдържанието на акта и не са спазени изискванията за съдържание на
НА, то нотариалното удостоверяване, обективирано в нотариалното
завещание, се явява нищожно на основание чл . 576, вр. чл . 579, ал .1, вр . чл
.580, т.1 и т.4 ГПК.
Също така, доколкото към датата на съставяне на процесното завещание,
завещателя, с оглед здравословното си състояние и провежданото лечение,
включително и палиативните грижи, е бил неспособен да действа разумно, да
разбира свойството и значението на действията и постъпките си и да ги
ръководи, респ. същият е бил неспособен да прави завещателни
разпореждания, считам, че посоченото завещание е унищожаемо, на
основание чл. 43, ал . 1, б. „а", вр . чл . 13 от ЗН.
Ответникът от своя страна се е снабдил с КНА за собственост върху
имотите, предмет на посоченото завещание, въз основа на последното и към
настоящия момент владее същите. Предвид нищожността на завещателното
разпореждане, считам, че същият, след смъртта на И. Х. И., не е придобил по
силата на завещание правото на собственост върху процесните имоти.
От приложените към настоящата ИМ писмени доказателства се
установява, че преди смъртта си И. Х. И. е придобил и притежавал правото на
собственост върху процесните имоти, по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 199, том XIII, дело № 6852 от 1990 г. на
Нотариус при ВРС.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да
постанови решение, с което :
ПРОГЛАСИ ЗА нищожно нотариално завещание, обективирано в
нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус №
755, вписан в Службата по вписванията в гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г.,
том 1, стр. 407, поради неспазване чл. 24, ал. 2 ЗН и на основание чл 42, б „б“
от ЗН, за ½ ид. ч. от недвижимите имоти, предмет на завещанието.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иска ПРОГЛАСИ
за нищожно нотариално завещание, обективирано в нотариален акт № 1, том I,
рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус № 755, вписан в Службата по
вписванията в гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, стр. 407, на
основание чл . 576, вр. чл. 579 ал .1, вр. чл.580, т.1 и т.4 ГПК само за ½ ид. ч.
от недвижимите имоти, предмет на завещанието. В условията на
евентуалност, ако СЪДЪТ отхвърли този иск
ПРОГЛАСИ за нищожно нотариално завещание, обективирано в
нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус №
755, вписан в Службата по вписванията в гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г.,
том 1, стр. 407, поради липса на съгласие и воля за завещаване, на основание
чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД, само за ½ ид. ч. от недвижимите имоти, предмет на
завещанието.
УНИЩОЖИ нотариално завещание, обективирано в нотариален акт №
3
1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус № 755, вписан в
Службата по вписванията в гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, стр .
407, само по отношение на ½ ид. ч. от недвижимите имоти, предмет на
завещанието, ТЪЙ КАТО към датата на съставянето му, е бил неспособен да
ЗАВЕЩАВА, предвид здравословното му състояние на основание чл.43, ал.1,
б. „а“, вр . чл . 13 от ЗН.
Да признае в отношенията между страните по делото, че ищцата Й. Т. Д.,
ЕГН: **********, адрес: ** е собственик, по наследство на ½ ид . ч. от
следните недвижими имоти, а именно:
АПАРТАМЕНТ № **, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, с идентификатор: ****, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****,
попадащ в жилищна сграда – многофамилна – с идентификатор: ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор: ****, с предназначение на
обекта: жилище - апартамент, брой нива: 1, с площ от 99,11 кв. м., състоящ се
от две стаи, дневна, столова, ниша, баня, килер, тоалет, входно антре, две
странични антрета, лоджия на юг, балкон на север, при съседни 3
самостоятелни обекти: на същия етаж: ****.15, ****.17; под обекта: ****.10;
над обекта: ****.22, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ
от 9.42 кв. м., при граници на таванското помещение съгласно НА: на запад –
С. Ф. С., на изток – Т. И.а Т., на север – коридор и на юг – тераса, заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ от 18,26 кв. м., при граници на
избеното помещение съгласно НА: на запад – Х. П. И., на изток – И. С. С., на
север – коридор и на юг – улица, ведно с 1,7058 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
разположена. ГАРАЖ № 8, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, с идентификатор: ****.**, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение: със Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1550/15.06.2012 г.
на началник на СГКК – Варна, находящ се в ****, етаж: -1, брой нива: 1, с
предназначение: гараж, с площ от 18 кв. м., попадащ в жилищна сграда –
многофамилна с идентификатор: ****.7, разположена в поземлен имот с
идентификатор: ****, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
****.7.7 и ****.7.9. под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 1/21 ид. ч. от
вътрешна улица, общи помещения, коридор, стая за пазач, склад, рампа и от
всички общи части на сградата и правото на строеж върху поземления имот
върху който е разположена и
ОСЪДИ ответника Й. С. С., да предаде на ищцата Й. Т. Д., владението
върху ½ ид. ч. от описаните по-горе недвижими имоти на основание чл.108 от
ЗС.
ОТМЕНИ на основание чл.537, ал .2 ГПК, Констативен нотариален акт
№ 127, том 91, за собственост върху описаните по-горе недвижим имоти,
издаден по документи, вписан в СВ – Варна с Вх. рег. № 34340/19.10.2022 г.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание лично и чрез адв. М. Ц.– упълномощен
процесуален представител поддържа исковете.
В законоустановения срок и на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото
е постъпил отговор на исковата молба от ответника, действащ, чрез
4
процесуалните си представители по пълномощие.
В отговора се твърди, че исковете са допустими, но се оспорват като
неоснователни.
Оспорва иска обяви за нищожно нотариалното завещание, на основание
чл. 42, б „б", вр. с чл. 24, ал. 2 ЗН, поради неспазване на процедурата по
подготовка и извършване на завещанието и изискуемото от закона
съдържание. Излага аргументи.
Оспорва предявения в условията на евентуалност иск да се обяви за
нищожно нотариално завещание на основание чл. 26, ал . 2, пр. трето ЗЗД,
поради липса на предписана от закона форма, поради нищожността на
нотариалното удостоверяване на същото — на основание чл. чл. 576, вр. чл.
579, ал .1, вр. чл.580, т.1 и т.4 ГПК.
Ответника твърди, че доколкото се касае за поправим чрез допълване
пропуск на установим реквизит на акта, същият не дава основание за извод за
допуснато нищожно нотариално удостоверяване, опорочило сделката по
форма.
Оспорва и втория предявен в условията на евентуалност иск да се обяви
за нищожно нотариално завещание на основание чл.26, ал. 2, пр. второ ЗЗД,
поради липса на съгласие и воля за завещаване.
Твърди, че завещанието не страда твърдения порок, тъй като
завещателят е продиктувал текста респ. волята си, нотариусът го е записал в
присъствието на свидетелите и след като му е прочел целия текст на глас,
завещателя изрично е заявил, че го одобрява и че то изразява изцяло, точно и
ясно неговата воля.
Оспорват и третия предявен в условията на евентуалност иск да се
обяви недействителността на нотариалното завещание на основание чл. 43, ал.
1, б „а", вр. с чл. 13 ЗН, поради факта, че към датата на съставянето му,
завещателят е бил неспособен да действа разумно и да прави завещателни
разпореждания, предвид здравословното му състояние и провежданото
лечение, в т.ч. палиативните грижи.
Според ответника към дата 05.10.2022 год. завещателят не е страдал от
заболяване, което да нарушава възможността му да взема решения и да
разбира свойството и значението на действията си, могъл е да ръководи
постъпките си и разумно да защитава интересите си.
Ответника оспорва заявените искове, но в случай, че съдът уважи някой
от тези искове, заявява, че ответника е собственик на процесния имот, на
основание „Саморъчно завещание от дата 05.10.2022 год.“, с което
завещателят И. Х. И. с ЕГН **********, с пълно съзнание за значението на
акта, който извършва, завещава на ответника Й. С. С. с ЕГН:**********
собственото си жилище на ****, гараж и банкова сметка в банка ДСК.
Представеното саморъчно завещание е направено също на дата
05.10.2022 год., непосредствено преди оспореното нотариално завещание от
същата дата.
Твърди, че с нотариалното завещание не е отменено по-рано
направеното саморъчното завещание защото отменителния акт винаги следва
да съдържа воля за отмяна, а при липса на отменителна воля актът не ще
прояви отменително действие.
Според ответника двете завещания ще породят действието си
5
едновременно и независимо едно от друго, в случая първо саморъчно
завещание и след това нотариално завещание, ще породят действието си
едновременно и независимо едно от друго, доколкото не се налице нови,
несъвместими с определените преди това в завещателния акт разпореждания,
тъй като волята на завещателя се припокрива.
Саморъчното завещание от 05.10.2022 г. отговаря на предвидените в чл.
25 ЗН изисквания - написано е изцяло ръкописно от завещателя, означена е
датата, на която е съставено, и е подписано след завещателните
разпореждания. Не обявяването на саморъчното завещание от 05.10.2022 год.
„ съобразно разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗН, е ирелЕ.нтно, доколкото
обявяването му не е част от фактическия състав за пораждане на неговото
правно действие, тъй като има само оповестителен характер - да стане
известно и по този начин бенефициерите да могат да осъществят правата си
съгласно волята на наследодателя.
Към датата на съставяне на саморъчното завещание - 05.10.2022 год.
завещателят не е страдал от заболяване, което да нарушава възможността му
да взема решения и да разбира свойството и значението на действията си.
По отношение на иска да се признае за установено на основание чл. 108
ЗС, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от посочените по-горе недвижими
имоти, оспорват иска като неоснователен.
С направените завещателни разпореждания наследодателят И. Х. И. се е
разпоредил с притежаваните от него апартамент и гараж в полза на лице,
което не е наследник по закон, и по този начин е изключил ищеца, като
наследник по закон от правото да получи по наследство описаните недвижими
имоти.
По отношение на иска да се осъди на основание чл. 108 ЗС ответникът
да предаде на ищцата владението върху % идеална част от описаните
недвижими имоти, становището ни е следното:
Според ответниците отмяната на основание чл. 537. ал. 2 ГПК на
Констативен нотариален акт № 127, том 91 за собственост издаден по
документи, вписан в СВ - Варна с вх . рег. № 34340/19.10.2022 год., е
последица от успешно проведен иск за собственост.
С оглед на неоснователност на иска по чл108 от ЗС то и този иска според
ответника е неоснователен.
В случай, че съдът уважи предявените искове за обявяване на
нищожност, респективно недействителност на Нотариалното завещание, и не
уважите направеното в условията на евентуалност възражение, че ответникът
е собственик на посочените недвижими имоти, на основание саморъчно
завещание от 05.10.2022 год., твърдят, че ответника процесните недвижими
имоти на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
предписаната от закона форма е била опорочена, поради което същият се явява
добросъвестен владелец.
С отговора на исковата молба ответника е въвел възражение, че е
извършил подобрения в процесния недвижими имоти, като е заявил и право на
задържане на имота, до заплащане на тези подобрения.
Изложени са конкретни твърдения за извършените подобрения, по време
и стойност в общ размер 53 735 лЕ.. С отговора са представени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
6
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по реда на чл.38
от ЗА.
В съдебно заседание, чрез адв. Г. Т. поддържа отговора.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От представеното удостоверение за наследници с изх. № АУ111219ОД
/09.11.2022 г. /л.22/ се установява, че И. Х. И. е починал на **** г. и е оставил
като свои наследници по закон Й. Т. Д. и Т. Т. Д.. Видно от посоченото в
удостоверението, същите са дъщери на Т. А. М.- вуйчо на И. Х. И., т.е. първи
братовчеди на И. И., респ. роднини по съребрена линия от четвърта степен.
Видно от приобщеното към доказателствения материал саморъчно
завещание, на 05.10.2022 г. И. Х. И. е завещал на Й. С. С., посочен като негов
приятел, собственото си жилище, находящо се на ****, цялото с площ 99 кв.
м., маза и таван. Гараж на **** кв. м. и сумата в банкова сметка в Банка
„ДСК“ - № ****.
На същата дата - 05.10.2022 г. е съставено и нотариално завещание,
обективирано в нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г.
на Нотариус Е. Д., рег. № 755, вписан в Службата по вписванията в гр. Варна,
под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, по силата на което И. Х. И. завещава на
неговия приятел- ответника Й. С. С., следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № **, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, с идентификатор: ****, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****,
попадащ в жилищна сграда – многофамилна – с идентификатор: ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор: ****, с предназначение на
обекта: жилище - апартамент, брой нива: 1, с площ от 99,11 кв. м., състоящ се
от две стаи, дневна, столова, ниша, баня, килер, тоалет, входно антре, две
странични антрета, лоджия на юг, балкон на север, при съседни 3
самостоятелни обекти: на същия етаж: ****.15, ****.17; под обекта: ****.10;
над обекта: ****.22, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ
от 9.42 кв. м., при граници на таванското помещение съгласно НА: на запад –
С. Ф. С., на изток – Т. И.а Т., на север – коридор и на юг – тераса, заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ от 18,26 кв. м., при граници на
избеното помещение съгласно НА: на запад – Х. П. И., на изток – И. С. С., на
север – коридор и на юг – улица, ведно с 1,7058 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
разположена;
-ГАРАЖ № 8, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор: ****.**, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение: със
Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1550/15.06.2012 г. на началник на
СГКК – Варна, находящ се в ****, етаж: -1, брой нива: 1, с предназначение:
гараж, с площ от 18 кв.м., попадащ в жилищна сграда – многофамилна с
идентификатор: ****.7, разположена в поземлен имот с идентификатор: ****,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ****.7.7 и ****.7.9. под
обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 1/21 ид.ч. от вътрешна улица, общи
помещения, коридор, стая за пазач, склад, рампа и от всички общи части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот върху който е
разположена;
7
- Всички суми налични по банковата му сметка в Банка „ДСК“ – IBAN:
№ ****.
Видно от посоченото в нотариалното завещание, същото е извършено от
нотариус Е. Д., с район на действие Районен съд- гр. Варна. Същата се е
убедила в самоличността на завещателя, неговата дееспособност,
самоличността и дееспособността на свидетелите, както и в обстоятелството,
че завещателят извършва завещанието по своя воля, без чужда принуда,
разбирайки свойството и значението на завещателния акт, като е записана
волята му, след което нотариуса е прочела завещанието на завещателя и
свидетелите, завещателят одобрил завещанието и го подписал, подписало се е
и от свидетелите и от нотариуса.
Представен по делото е и Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижими имоти, с № 44, том I, рег. № **0, нот. дело №
214/2022 г. на Нотариус Е. Д., рег. № 755, вписан в Службата по вписванията в
гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, от който се установява, че на
19.10.2022 г. на основание чл. 587, ал. 1 ГПК и въз основа на депозирана от Й.
С. С. молба и приложени към нея писмени доказателства, същият, е признат за
собственик на посочените в нотариалното завещание недвижими имоти и
налични суми по банковата сметка, с титуляр завещателя И. Х. И..
Представено е удостоверение за данъчна оценка, както и скици на
процесния имот / л.52/, видно от което стойността на същия е 148311.40 лЕ. и
имотът е записан на Х. И. Х..
С оглед въведеното възражение за унищожаемост на саморъчното
завещание е назначена и „съдебно-почеркова“ графологична експертиза.
Видно от заключението на същата, не оспорено от страните, се установява, че
при извършеното от експерта детайлно сравнително изследване на почерка, с
който е изпълнен изследваният ръкописен текст и автентичния ръкописен
текст на И. И. се достига до извод, че ръкописният текст и подписът
„Завещател“ в саморъчно завещание от 05.10.2022 г. са изпълнени от И. Х. И..
В съдебно заседание, експертът Е. А. поддържа представената експертиза,
като посочва, че за изготвянето на заключението е извършил сравнително
изследване на всичкия представен сравнителен материал, въз основа на което
е достигнал до безспорен извод, че подписът положен на саморъчното
завещание и подписите положени в останалите представени документи с
нотариална заверка са от едно и също лице.
По делото са ангажирани и специални знания посредством допуснатата
съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която, не оспорено
от страните, вещото лице подробно е описало вида и обема на извършените
строително-монтажни дейности в процесния апартамент, както и тяхната
стойност / л.212-219/. Експертът е изчислил, че пазарната стойност на имота
към момента на експертизата, съобразно извършените подобрения възлиза в
размер на 535 900 лЕ..
Назначена по делото е и съдебно-медицинска експертиза, видно от
експертното заключение на проф. Е. Г., по която се установява, че И. И. е
страдал от онкологично заболяване и многократно му е било провеждано
лечение в болнични заведения. Въз основа на представената медицинска
документация, ескпертът е достигнал до извод, че в периода на съставяне на
саморъчното и нотариалното завещание (05.10.2022 г. – 06.10.2022 г.) може да
се направи обоснован извод, че лицето не е било хоспитализирано, не са му се
прилагали лекарства в рамките на клиничната пътека или амблураторна
8
процедура. Проф. Г. е посочил, че от приеманите лекарства, няма такива с
ефект, който да е опорочил завещателната му воля при съставянето на
саморъчното и нотариалното завещение (05.12.2022 г.- 06.10.2022 г.). В
проведеното открито съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвеното
заключение.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпита
на свидетелите: К. К.; М. М.ов; Е. Д.; И. В.; А. П.; А. К.; К. С..
Свидетелят И. В. разказва, че си спомня за освидетелстването на И. И..
Посочва, че в деня на освидетелстването, И. дошъл придружен от ответника и
двамата заедно влезли в кабинета на колегата му- д-р П.. Причината за
прегледа било издаването на документ за дееспособност, тъй като на И. му
предстояло да прави дарение в полза на ответника. Разказал, че страда от
онкологично заболяване- рак на белия дроб и провежда химиотерапия.
Споделил, че единствено ответника полагал грижи за него и от доста време
взел решение да дари имота си на него. Сочи, че освидетелствания бил
абсолютно адекватен, във все още добро физическо здраве, разбирал
свойството и значението на постъпките си, бил напълно дееспособен и затова
и му издал искания документ. Провежданата химиотерапия посочва, че не
може да повлияе на психическата му дейност, както и че И. не провеждал
лечение с медикаменти.
В показанията си свидетелят А. П. посочва, че при него бил записан час
за извършване на преглед, за преценка на дееспособността на определено
лице. Спомня си, че в деня на прегледа дошъл и д-р В. и в кабинета му влезли
двама господа. По- възрастния от двамата споделил, че заради завещание, с
което смята да завещае имот му било необходимо да бъде освидетелстван. Не
си спомня дали другото лице е присъствало по време на прегледа. Разказва, че
след проведения разговор разбрали, че мъжът няма деца, както и че няколко
месеца преди прегледа се разболял от рак и му бил проведен един курс
химиотерапия. Сочи, че пациента бил напълно адекватен, не помни да е имало
нещо в поведението му което да е било индикация за невменяемост или
психични заболявания и именно заради общото впечатление от прегледа и
психическото състояние на лицето му била поставена и диагноза „психично
здрав“.
В показанията си свидетелката Е. Д. посочва, че познава И. И., той бил
неин клиент и заедно с Й. често посещавали кантората й. В началото на есента
през 2022 г. при нея била изповядана покупко-продажба на имот на И.,
находящ се в „****“, като още тогава говорили, че И. няма наследници с право
на запазена част и провели консултация във връзка с намерението му да
остави цялото си движимо и недвижимо имущество на Й.. Споделя, че той й е
разказал, че Й. е син на негови приятели, както и че му е помагал много още
като е бил дете, впоследствие му дал и пари, за да започне бизнес, да си купи
кола и други. Посочил, че не желае да оставя нищо на своите роднини, тъй
като те били твърде алчни, не поддържали нито контакт, нито полагали грижи
за него. Няколко дни преди съставянето на завещанието И. посетил кантората,
бил сам и поискал да проведат личен разговор. Споделил намеренията си, че
иска да остави цялото си имущество на Й., но поискал съвет какво да
предприеме, за да може Й. да няма бъдещи проблеми с родните на И..
Свидетелката посочва, че го посъветвала преди съставянето на завещанието да
си направи поне две психиатрични експертизи, за да няма спор относно
психичното му състояние, като твърди, че за нея той бил абсолютно
9
дееспособен, адекватен, организиран и доста интелигентен човек.
Информирала го и за възможността да си състави саморъчно завещание, като
той поискал да съставят и нотариално такова, тъй като предполагал, че ще
възникнат проблеми с роднините.
В деня на съставянето на нотариалното завещание, преди започването на
процедурата по съставянето му, той и показал саморъчното завещание, което
написал, като предварително му дала насоки за задължителните реквизити,
които следва да бъдат посочени, а именно: дата, подпис и т.н., тъй като
очаквали да има съдебни спорове. Единствената констатирана забежка в него
била в посочването на датата, но доколкото същата била написана и словом,
преценила, че не представлява порок и не е необходимо да го кара да го
преписва отново. Казала му, че саморъчното завещание може да го съхранява
у дома, но преди това да уведоми Й., че има такова, като след това не знае
какво се е случило с него. Разказва, че започнали процедурата по съставяне на
нотариалното завещание. И. обяснил какво иска да направи- да остави
апартамента находящ се на ул. „****“ на Й., както и че в банковата си сметка
има пари, които също желае да остави на Й.. Изрично помолил в завещанието
да се напише, че Й. му е приятел, като разказал, че той се грижи за него, че
преди години е преживял побой и семейството на Й. го е приело в дома си и са
се грижили за него. Разказва, че И. е дошъл на собствен ход в кантората, бил е
напълно адекватен, както и че не е имала никакви съмнения за
дееспособността му. Бил напълно ориентиран за време, място и действие и
волята му, така както я е изразил била пресъздадена в завещанието. Същото
прочела два или три пъти в присъствието на свидетелите. Излага, че поради
технически пропуск не е посочено мястото на съставянето му, но с оглед
обстоятелството, че законът изисква посочване на мястото на нотариалното
удостоверяване, когото се осъществява извън кантората, то счита, че следва да
се приеме, че то е съставено именно на посочения в регистъра на нотариусите,
адрес. Твърди, че И. е имал и други имоти – земеделски земи, вила, като е
искал и тях да прехвърли на Й., но същия категорично отказал.
В показанията си свидетелят А. К., разказва, че познава Й. от около
десет години, били съседи и живеели в един вход. Познавал и И., той бил
приятел на Й.. Разказва, че с него се запознали по време на „Ковид“, когато Й.
го помолил да закара И. в болницата. Посочва, че е ходил да му пазарува,
канел го на гости и според него си е бил здрав, но трябвало да ходи на
контролни прегледи в болницата. Разказва, че Й. го помолил да отиде като
свидетел при нотариуса, тъй като щял да получава дарение от И.. Твърди, че
И. се е качил самостоятелно по стълбите пред нотариалната кантора, въпреки
че можел да използва асансьор. Говорели си как са със здравето, тъй като не се
били виждали от десетина дни и влезли в кабинета на нотариуса. Там били
той, К., И. и Й., като нотариусът помолил Й. да излезе от кабинета. Сочи, че
И. извадил саморъчно завещание, но съдържанието на същото не му било
известно. Дал го нотариуската и тя го прибрала. Разказва, че след това
започнали процедурата по съставяне на друго завещание, което било
прочетено два или три пъти на глас. Не си спомня цялото съдържание, но
помни, че е в съдържанието на същото било посочено, че И. дарява на Й.
апартамента и гаража на ул. „****“. Подписал се на документа пред
нотариуса, И. също се подписал, като бил съвсем адекватен, весел и с желание
да извърши разпореждането. Споделил му, че има далечни роднини, но не
желае да им оставя нищо и иска цялото му имущество да остане на Й..
Посочва, че една-две седмици преди съставянето на завещанието се е срещнал
10
с И., като и тогава не му е правило впечатление да е неадекватен. Излага, че
никога не е виждал роднините на И., нито когато е ходил в дома му, нито по
друг повод. Посочва, че апартаментът в който е живеел И. е бил много стар и
завехтял, за пълен ремонт. Няколко месеца след смъртта му, Й. започнал да го
ремонтира, за което му помагал и свидетелят. Сменили дограмата, махнали
всички стари мебели, врати, всичко включително банята и тоалетната били
направени наново. Шпакловали стените, поставили гипсокартон на таваните,
подменили цялата електрическа, Вик инсталация и др.
В показанията си свидетелката К. С. посочва, че познава И. от 25
години. Споделя, че познава и Й., като разказва, че с майка му, баща му и И. са
приятелски семейства и са неразделни. И. постоянно бил с тях, а Й. му бил
като син, търсел го за абсолютно всичко и дори споделя, че баща му му казвал
„Ти имаш двама бащи. Не само аз, но и И. ти е баща.“ Твърди, че до преди 4-5
години И. живеел на „****“, но претърпял инцидент, при който бил нападнат
и пребит и за него се грижили Й. и семейството му. Разказва, че и след
инцидента Й. постоянно се грижил за него, водил го в болница, тъй като И.
имал проблем с белите дробове, водил го също и на лекарски комисии, на
химиотерапия, бил е постоянно до него. Не е виждала негови роднини да са го
посещавали. Споделял е единствено, че има две лели които живеели на село,
но повече от това не разказвал за роднините си.
Разпитан по делото е и свидетелят К. К.. В показанията си същият
разказва, че познава Й. от около тридесет години, с него и към момента били
като братя. Покрай Й. се запознал и с И.. Споделя, че често се събирали ту в
къщата на И., ту в къщата на Й., тъй като те били една срещу друга и си
помагали. Знаел, че И. има онкологично заболяване, като посочва, че И. още
пет-шест години преди да почине е споделял, че има намерение да състави
завещание и да остави „всичко“ на Й., тъй като освен него нямало кой да го
погледне. Излага, че присъствал в качеството си на свидетел по време на
съставяне на завещанието в кантората на нотариуса, за която твърди „беше
под КАТ, нотариусът се казваше Е.…..“; „това е нова бизнес сграда, на втория
етаж“.
Освен него присъствали още И., Й. и А.. Посочва, че по време на
процедурата нотариусът съставил документ, който прочел два пъти на глас,
след което ги попитал дали са чули прочетеното и след това са се подписали.
Разказва, че след като си тръгнали от нотариуса, откарали И. в апартамента, в
който живеел, напазарували му. Споделя, че към момента на съставяне на
завещанието И. напълно е разбирал свойството на думите и последиците им и
не е имал никакво съмнение в това.
В показанията си свидетелят М. М. разказва, че е бил личен лекар на И..
Посещавал го е основно за изписване на лекарства. Спомня си, че му е
изписвал инхалатор и евентуално лекарства за кръвно, но посочва, че при
всяко едно от посещенията си, И. е бил ведър, позитивен, слънчев човек,
въпреки онкологичното заболяване което е имал. Сочи, че същият е разбирал
какво върши, бил е адекватен и интелигентен. Почти винаги с него на
прегледите бил и ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2 от
Закона за наследството:
11
На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да се
произнесе по предявения главен иск, за прогласяване нищожността на
нотариално завещание обективирано в нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610,
нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус № 755, вписан в Службата по вписванията в
гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, стр. 407, поради неспазване на
изискванията регламентирани в чл. 24, ал. 2 ЗН и на основание чл 42, б „б“ от
ЗН, за ½ ид. ч. от недвижимите имоти, предмет на завещанието, с оглед
въведените твърдения, че завещателят не е заявил устно своята воля пред
нотариуса, същата не е била възприета и въведена в текста на завещанието,
същото не е било прочетено на завещателя и свидетелите, завещателят не е
изразил самостоятелна воля, както е обективирано в съставеното завещание и
не е давал съгласие за извършване на същото, не е посочено мястото на
съставяне на завещанието.
За да произведе своите правни последици, нотариалното завещание
следва да е действително. С разпоредбата на чл. 42, б. „б“ от ЗН е прието, че
нищожно е завещателно разпореждане, при съставянето на което не са спазени
разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН, законодателят е въвел
изисквания за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав
включва следните елементи: устно изявяване на волята на завещателя,
записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното,
отбелязване на изпълнените формалности, означаване на мястото и датата на
съставянето му и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите
и нотариуса. Липсата на някой от тези реквизити на формата води до
нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на разпоредбата на
чл. 42, б. „б“ от ЗН (в тази насока Решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр. д. №
4176/2017 г. на ВКС, II г. о.).
Нотариалното завещание като официален диспозитивен документ с
обвързваща съда доказателствена сила, относно фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили
така, както е посочено. Съдилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват
с материалната доказателствена сила на официалните документи, докато тя не
бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, при което
тя трябва да направи пълно и главно доказване, което означава да се изключи
всяко съмнение, че документът е неверен.
В настоящия случай от показанията на разпитаните по делото
инструментарни свидетели, съдът намира за безспорно установено, че
завещанието е било съставено в кантората на нотариуса, лично от него, че
след записването му е било прочетено на глас от нотариуса и подписано от
завещателя и двамата свидетели. Всички са категорични, че при съставянето
му завещателят е изразил устно волята си пред него и пред свидетелите да
завещае свое имущество.
С оглед разпоредбата на чл. 570, ал. 2 ГПК предвиждаща завещанията да
могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района
на неговото действие и нотариалното удостоверяване, т.е. могат да се
извършват от всеки нотариус независимо от местонахождението на
недвижимия имот, е въведено и изискването за посочване на място на
съставяне на завещанието. Това е така, тъй като нотариусът не може да отиде
в района на друг нотариус и там да извърши завещанието, тъй като това би
12
нарушило разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ГПК, според която нотариусът не
може да извършва нотариални действия извън своя район, и би довело до
недействителност на нотариалното завещание съгласно чл. 576 вр. чл. 573, ал.
1 ГПК (нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право
да го извърши). Приема се обаче, че макар да не е посочено място на
съставяне на завещанието, то ако от съдържанието на акта може да се
установи мястото на съставянето му и то е в границите на района на действие
на нотариуса, който го е съставил, то то това обстоятелство е достатъчен
реквизит на завещанието по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ар. 2, изр. 2,
предл. 1 ЗН и причина същото да не бъде обявявано за нищожно, тъй като
спазването на законовите изисквания следва да се тълкува в полза на
действителността на акта ( в тази насока решение № 119/28.02.2025 г.
постановено по гр. д. № 500/2024 г. по описа на ВКС, I г. о).
С оглед изложеното, съдът намира, че от съвкупната преценка на
събраните доказателства може да се достигне до извод за мястото на
съставяне на нотариалното завещание. От показанията дадени под страх от
наказателна отговорност от разпитаните по делото инструментарни
свидетели, св. К. и св. К., очевидци на съставянето на нотариалното
завещание, както и от показанията на съставилия го нотариус- св. Д., така
също и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,
може да се направи напълно категоричен извод, че това е станало в кантората
на нотариус Е. Д., находяща се в района й на действие, а именно Районен съд-
гр. Варна. Свидетелите разказват, че са отишли в кантората на нотариуса, по
повод съставянето на нотариално завещание. Споделят, че там са се срещнали
с И., описват по какъв начин са се качили в кантората. Св. К. дори
конкретизира и местонахождението на кантората: „беше под КАТ, нотариусът
се казваше Е.…..“; „това е нова бизнес сграда, на втория етаж“. Никъде в
показанията им не се споменава да се е наложило да пътуват извън
територията на града, нито пък са представени доказателства за такава
необходимост или изобщо за съставяне на завещанието на място различно от
кантората. В подкрепа на изложеното е и заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза, в което експертът е посочил, че в
периода на съставяне на саморъчното и нотариалното завещание (05.10.2022
г.-06.10.2022 г.), завещателят не е бил хоспитализиран и не са му се прилагали
лекарства в рамките на клинична пътека или амбулаторна процедура, въз
основа на което се изключва и възможно предположение завещанието да е
било съставено извън кантората.
От съдържанието на представения на л. 14 и 15 от делото, заверен
препис от процесното нотариално завещание, също се следва извода за
мястото на съставянето му. Нотариус Е. Д. е посочила, че на 05.10.2022 г. „при
мен“….. „се яви лично“….. Съгласно нормата на чл. 573, ал. 3 ГПК,
нотариални действия извън подлежащите на вписване, могат да се извършват
и вън от канцеларията на нотариуса, когато уважителни причини пречат на
явяването на участващите в удостоверяването лица. В случая, както по-горе
беше обсъдено, такива факти към момента на съставянето му не са били на
лице.
Въз основа на обсъдените съображения, съдът намира, че не са налице
сочените от ищеца основания обуславящи извод за нищожност на
нотариалното завещание по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2 от
Закона за наследството и като неоснователен, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
13
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по
предявените евентуални искове: (1/ по чл. 576 вр. чл. 579, ал. 1, вр. чл. 580,
т.1 и т. 4 ГПК; 2/ по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД; 3/ чл. 43, ал.1, б „а“, вр. чл.
13 от ЗН;)
1/ По отношение на предявения иск за прогласяване нищожността на
нотариално завещание, обективирано в нотариален акт № 1, том I, рег. № 6610,
нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус № 755, вписан в Службата по вписванията в
гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, стр. 407, на основание чл. 576, вр.
чл. 579 ал.1, вр. чл.580, т.1 и т.4 ГПК само за ½ ид. ч. от недвижимите имоти,
предмет на завещанието, съдът намира следното:
Както вече беше посочено при съставянето на нотариалното завещание
са спазени всички императивни изисквания за неговото съдържание. От
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
се достига до категоричния извод, че е налице устно изявяване на волята на
завещателя, същата е записана от нотариуса, прочетено е записаното,
отбелязвани са изпълнените формалности, означено е мястото и датата на
съставянето на завещателния акт и същият е подписан от завещателя,
свидетелите и нотариуса, въз основа на което предявеният иск също се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2/ по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. второ ЗЗД- за
прогласяване нищожността на нотариално завещание, обективирано в
нотариален акт № 1, том I, рег . № 6610, нот . дело № 3/2022 г. на Нотариус №
755, вписан в Службата по вписванията в гр . Варна, под № 41 от 06.10.2022 г.,
том 1, стр . 407, поради липса на съгласие и воля за завещаване, само за ½ ид.
ч. от недвижимите имоти, предмет на завещанието, съдът намира следно:
За прогласяване нищожността на едностранното волеизявление по реда
на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, липсата на съгласие, респ. липсата на воля,
следва да бъде съзнателна. В случая съдът намира, че от представените по
делото доказателства не се обуславя извод за липса на съгласие за извършване
на завещателното разпореждане, а напротив установява се точно обратното.
Изначалното намерението на завещателя е било да се разпореди с
притежаваното от него имущество в полза на Й. С., обстоятелства, които по
категоричен начин се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира, като логични, последователни и
непротиворечиви. Всички те са единодушни, че Й. е бил постоянно до И.,
грижил се е за него, помагал му е, допитвал се е до него, били са постоянно
заедно, дори св. С. посочва, че баща му му е казвал „Ти имаш двама бащи. Не
само аз, но и И. ти е баща.“ Намерението за извършване на завещателните
разпореждания се потвърждава и от показанията на инструментарните
свидетели, които посочват, че И. дори е искал да остави и притежаваните от
него земеделски земи и вила на Й.. Самият факт, че са съставени две
завещания по отношение на едно и също лице, имащи един и същ предмет
съдът намира, че също сочат за съвсем съзнателното намерение за
разпореждане в полза на Й.. С оглед изложеното, съдът намира, че по-делото
не е доказана липсата на воля за завещаване, поради което искът се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
3/ по иска с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“, вр. чл. 13 от ЗН.
Видно от разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му е било не е било способно да завещава. По аргумент от чл.13
14
ЗН неспособността е налице, когато завещателят е недееспособен, поставен
под запрещение или поради слабоумие, душевна болест или друга причина е в
обективна невъзможност да разсъждава нормално и действа разумно и не
може да разбира и ръководи постъпките си. Меродавен за преценката
за завещателната способност е денят на съставяне на завещанието.
В настоящия случай разпитаните инструментарни свидетели, които са
били очевидци на съставянето на нотариалното завещание и са възприели
състоянието на завещателя, сочат, че И. И. е бил спокоен, адекватен
комуникативен, поведението му е било напълно нормално и нямали никакво
съмнение, че той знаел и осъзнавал какво прави. Свидетелят К. разказва, че И.
му е споделил, че не желае да остави нищо на наследниците си, тъй като те не
го поглеждали.
Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Д.. Тя е
категорична, че както към момента на съставяне на нотариалното завещание,
така и преди това, И. е бил абсолютно дееспособен, адекватен, интелигентен
човек, знаещ какво прави.
В съответствие с изложеното е и изслушаното заключение на вещо лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза, според което към датата на
съставяне на завещанието И. И. разбирал свойството и значението на
извършеното, можел е да ръководи постъпките си и да извършва правни
сделки. Този извод е основан на анализ на представената медицинска
документация, от която експертът е установил, че от приеманите лекарства
няма такива с ефект, който да е опорочил действителната му воля при
съставянето на саморъчното и нотариалното завещание. Съвкупната преценка
на тези доказателства дават основание на съда да приеме, че към деня на
съставяне на завещанието, завещателят е бил в състояние да действа разумно
и да разбира свойството и значението на постъпките си, поради което не е
налице порок във волята водещ до унищожаемост по чл.42, ал.1, б. ”а” ЗН.
Пряко в тази посока са показанията на св. К. и К., чиито наблюдения върху
поведението й са в деня на съставяне на завещанието, и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Показанията на
останалите св. Д. не са в тяхно противоречие и не доказват обратното. Не са
наведени твърдения и липсват доказателства завещателят да страдал от
душевно заболяване или друга болест, която да е повлияла
на завещателната му способност, поради което съдът намира че нотариално
завещание е действително и породило правно действие, поради което
последиците му следва да бъдат зачетени.
Преди да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС,
съдът намира за необходимо да обсъди направеното от страна на ищеца
оспорване на действителността на саморъчното завещание. Наведени са
твърдения, че същото е съставено преди нотариалното завещание, че не е
подписано от завещателя и няма достоверна датата на съставянето му.
За установяване на така наведените твърдения е назначена съдебно-
графологична експертиза. В заключението си експертът сочи, че ръкописният
текст и подписът „Завещател“ в саморъчно завещание от 05.10.2022 г. са
изпълнени от И. Х. И.. Разпитано в открито съдебно заседание, вещото лице
Е. А. поддържа представената експертиза, като посочва, че за изготвянето на
заключението е извършил сравнително изследване на всичкия представен
сравнителен материал, въз основа на което е достигнал до безспорен извод, че
подписът положен на саморъчното завещание и подписите положени в
15
останалите представени документи с нотариална заверка са от едно и също
лице.
За да е действително и да породи правни последици, саморъчното
завещание също следва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, като
неизпълнението на тези изисквания, води до неговата нищожност. Едно от
изискванията за действителност е да бъде означена датата на съставянето му и
същата да е написана от завещателя, а не от друго лице. Датата следва да е
пълна- да е посочен денят, месецът и годината на съставяне на завещанието,
като липсата на някой от посочените реквизити е равнозначно на липса на
дата. Такава може да бъде установена единствено ако от самия текст на
завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се достигне
до извод за същата. В случая, както беше посочено, безспорно установено е, че
ръкописният текст в завещанието и положеният подпис са на завещателя И.
И.. При посочване датата на съставяне на завещанието, действително е налице
поправка касаеща цифровото изписване на месеца на съставянето му, но с
оглед словесно изписания текст ( „пети октомври две хиляди двадесет и втора
година“) и посочената в края на завещателното разпореждане, датата
05.10.2022 г., съдът намира, че без съмнение се следва извод, че същото е
съставено именно на тази датата.
Доколкото на 05.10.2022 г. завещателят е обективирал волята си както в
съставеното от него саморъчно завещание, така и в последващото нотариално
такова, но с оглед липсата на изрично изявление за отмяна на саморъчното
завещание и доколкото и двете разпореждания касаят едно и също лице и един
и същ предмет /т.е. съдържанието им е напълно идентично/, съдът намира, че
едното не е довело да отмяна на другото, а единствено е потвърдило
намерението на завещателя да се разпореди със своето имущество в полза на
Й. С..
По иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС се
обуславя от нищожността на извършеното завещателно разпореждане, тъй
като единствено липсата на осъществено вещноправно действие на
завещателя, сочи, че процесните имоти са били част от имуществения
патримониум на наследодателя в момента на неговата смърт.
С оглед извода за неоснователност както на предявения главен иск за
обявяване нищожността на нотариално завещание обективирано в нотариален
акт № 1, том I, рег. № 6610, нот. дело № 3/2022 г. на Нотариус № 755, вписан в
Службата по вписванията в гр. Варна, под № 41 от 06.10.2022 г., том 1, стр.
407, поради неспазване на изискванията регламентирани в чл. 24, ал. 2 ЗН и на
основание чл 42, б „б“ от ЗН, за ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на
завещанието, така и предявените в условията на евентуалност искове, съдът
намира, че ищцата не е придобила процесната идеална част от имотите
предмет на завещанието, поради което искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
разноските, сторени от ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съгласно
списък по чл. 80 от ГПК, (л.307 по делото).
По отношение размера на претендираното по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА,
адвокатско възнаграждение, съдът намира за справедлив, съобразен с
16
фактическата и правна сложност на делото, с броя на проведените съдебни
заседания, както и с извършените от страна на процесуалния представител на
ответника действия, размер от 7100 лЕ., изчислен на основание чл. 7, ал.2, т.4
вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнагражденията за адвокатска работа, предвижда, че по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно, но разумното тълкуване на същата налага да
се приеме, че това не се отнася за хипотези като настоящата. В случая, макар
да са предявени няколко иска, съдът намира, че защитата по тях е идентична,
доколкото произнасянето по всеки един е функционално обусловено от
произнасянето по главния иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. Т. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **** против Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****
„****“ ****, иск за прогласяване нищожността на нотариално завещание,
обективирано в нотариален акт № 1, том I, рег . № 6610, нот . дело № 3/2022 г.
на Нотариус № 755, вписан в Службата по вписванията в гр . Варна, под № 41
от 06.10.2022 г., том 1, стр . 407, поради неспазване чл. 24, ал. 2 ЗН и на
основание чл 42, б „б“ от ЗН, за ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на
завещанието.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. Т. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **** против Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****
„****“ ****, иск за прогласяване нищожността на нотариално завещание,
обективирано в нотариален акт № 1, том I, рег . № 6610, нот . дело № 3/2022 г.
на Нотариус № 755, вписан в Службата по вписванията в гр . Варна, под № 41
от 06.10.2022 г., том 1, стр. 407, на основание чл . 576, вр. чл. 579 ал .1, вр.
чл.580, т.1 и т.4 ГПК само за ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на
завещанието.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. Т. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **** против Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****
„****“ ****, иск за прогласяване нищожността на нотариално завещание,
обективирано в нотариален акт № 1, том I, рег . № 6610, нот . дело № 3/2022 г.
на Нотариус № 755, вписан в Службата по вписванията в гр . Варна, под № 41
от 06.10.2022 г., том 1, стр. 407, поради липса на съгласие и воля за
завещаване, на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД, само за ½ ид.ч. от
недвижимите имоти, предмет на завещанието.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. Т. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **** против Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****
„****“ ****, иск за унищожаемост на нотариално завещание, обективирано в
нотариален акт № 1, том I, рег . № 6610, нот . дело № 3/2022 г. на Нотариус №
755, вписан в Службата по вписванията в гр . Варна, под № 41 от 06.10.2022 г.,
том 1, стр. 407, тъй като към датата на съставянето му, завещателят е бил
неспособен да завещава, предвид здравословното му състояние на основание
чл.43, ал.1, б. „а“, вр . чл . 13 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. Т. Д., ЕГН:
17
**********, с адрес: гр. **** против Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****
„****“ ****, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответника
да предаде на ищцата владението върху ½ ид . ч. от АПАРТАМЕНТ № **,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор:
****, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 98/10.11.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, попадащ в жилищна
сграда – многофамилна – с идентификатор: ****, разположена в поземлен
имот с идентификатор: ****, с предназначение на обекта: жилище -
апартамент, брой нива: 1, с площ от 99,11 кв. м., състоящ се от две стаи,
дневна, столова, ниша, баня, килер, тоалет, входно антре, две странични
антрета, лоджия на юг, балкон на север, при съседни 3 самостоятелни обекти:
на същия етаж: ****.15, ****.17; под обекта: ****.10; над обекта: ****.22,
заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ от 9.42 кв. м., при
граници на таванското помещение съгласно НА: на запад – С. Ф. С., на изток –
Т. И.а Т., на север – коридор и на юг – тераса, заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ от 18,26 кв. м., при граници на избеното
помещение съгласно НА: на запад – Х. П. И., на изток – И. С. С., на север –
коридор и на юг – улица, ведно с 1,7058 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, върху който е разположена.
ГАРАЖ № 8, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор: ****.**, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение: със
Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1550/15.06.2012 г. на началник на
СГКК – Варна, находящ се в ****, етаж: -1, брой нива: 1, с предназначение:
гараж, с площ от 18 кв. м., попадащ в жилищна сграда – многофамилна с
идентификатор: ****.7, разположена в поземлен имот с идентификатор: ****,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ****.7.7 и ****.7.9. под
обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 1/21 ид. ч. от вътрешна улица, общи
помещения, коридор, стая за пазач, склад, рампа и от всички общи части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот върху който е
разположена, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на
Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: **** „****“ ****, сумата от 1360 лв. лЕ.,
представляваща сторени разноски по гр. д. № 1616/2023 г. по описа на ВОС на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Г. Т., от АК- Пловдив, с личен № ****, сумата от 7100 лЕ.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18