ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. Г. Б. и
Г. Ц. Б., чрез техния пълномощник адв.П., против определение
№389/29.10.2021г. по гр.дело №231/2021г. по описа на Сливенския окръжен
съд, с което е отменено определение № 195/12.07.2021г. по делото, за
конституиране като трети лица - помагачи на страната на ответниците Т. Г. К.
и А. П. К.. Сочат, че по делото е установено, че Т.Г. Кима постоянен и
настоящ адрес в Б и за нея са налице предпоставките по чл.219 ГПК за
конституирането и по делото. Намират, че съдът е тълкувал стеснително
разпоредбата на чл.219 ГПК и е постановил своя извод в нарушение на
процесуалните правила, единствено въз основа на изявлението на А К, бивш
неин съпруг.
Неправилна е и преценката на съда, че липсата на родова подсъдност на
обратния иск е пречка за разглеждане в настоящото производство. При
условията на евентуалност, ако становището на съда бъде възприето, то на
основание чл.270,ал.3 ГПК делото следва да се изпрати на компетентния съд.
В отговор на частната жалба, подаден от А.П. Керемидчиев, чрез
пълномощника адв.О., се иска частната жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява,
че личната карта на Т К е с изтекъл срок на валидност, тя не е сменена след
развода и с А К и поради това е останал постоянният адрес по време на брака.
С развода семейното жилище на двамата е останало при А. К., който не е
променил своя адрес, но не е дал и съгласие той да бъде използван от Т. К..
Моли да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер
на 250 лв.
По отношение на подсъдността на обратния иск се излагат доводи, че
1
определението в тази част не подлежи на съдебен контрол.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба,
становището по нея и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и
допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Ф. К. и
Б. С. К. против настоящите частни жалбоподатели с правно основание чл.189
ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор за покупко–продажба
на недвижим имот и за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 36
173 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Ищците обосновават правния си интерес от
предявяване на исковете с обстоятелството, че процесното жилище е било
предмет на поредица прехвърлителни сделки, като първата от тях – договор за
покупко – продажбата на имота, сключен между Н. С. Ж. от една страна и В.
С. Ж. и Т.Г. К. от друга е развален по реда на чл.29, ал.1 ЗЗД. Последната
съдебно отстранена купувачка от имота П. Г. У. е предявила против ищците
иск за връщане на платената по договор между тях продажна цена и страните
по това дело са се спогодили съдебно за сумата.
След връчване на препис на исковата молба, ответниците са депозирали
молба с правно основание чл.219 ГПК за конституиране като трети лица –
помагачи на ответниците по делото на техните праводатели Т. Г. К. и А. П. К.
и на свой ред са предявили против тези лица обратен иск за разваляне на
договора за продажба на процесния имот между тях и за връщане на сумата
от 22 520,50 лв.
С определение №195/12.07.2021г. по делото съдът е уважил искането за
конституирането на третите лица–помагачи, приел е за съвместно
разглеждане предявените обратни искове и е оставил исковата молба по тях
без движение като нередовна с указания за внасяне на следващата се
държавна такса по делото.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от А.П. К., чрез
неговия пълномощник адв.О., който е предявил на свой ред инцидентен
установителен иск за приемане за установено, че процесният имот е лична
собственост на Т.Г. К., негова бивша съпруга, поради липса на принос от
негова страна за придобиването му.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е
намерил, че по отношение на Т.Г. Керемидчиева е налице хипотезата на
чл.219, ал.2 ГПК-по делото е установено, че тя няма настоящ адрес в страната
и живее в чужбина по сведения на нейния съпруг, т.е не може да бъде
конституирана като трето лице – помагач по делото. Поради това, предвид,
че посочените трети лица са съпрузи, съдът е приел, че те са необходими
другари в процеса и не следва да бъде конституиран като трето лице- помагач
и А.П. К.
2
На следващо място съдът е приел, че приетите от него за съвместно
разглеждане обратни искове са с цена под 25 000 лв. и на основание чл.104т.4
ГПК подлежат на разглеждане от районен съд. Поради това е отменил
определението, с което ги е приел за съвместно разглеждане, като е указал на
страните, че определението в тази част не подлежи на обжалване.
С обжалваното определение съдът е отменил своето определение
№195/12.07.2021г., с което са конституирани по делото третите лица -
помагачи, след като е констатирал, че Т. К. не е намерена на своя постоянен
адрес и по сведения на А. К., който твърди, че е бивш неин съпруг, тя живее в
чужбина, т.е на основание чл.219, ал.2 ГПК, не е възможно конституирането и
като трето лице – помагач на страната на ответника. Предвид, че А. К. е
съпруг на Т. К.а и имотът е придобит в режим на СИО, съдът е намерил, че
двамата са необходими другари по делото и поради това и по отношение на
него е невъзможно конституирането му като трето лице – помагач.
Настоящата инстанция намира определението за преждевременно
постановено.
За да приеме, че Т. К. живее в чужбина съдът се е позовал на твърдения
на А. К., бивш неин съпруг съгласно решение № 599/19.07.2011г. по гр.дело
№ 3720/2011г. на СлРС, приложил е справка за постоянен адрес на Т. К., от
която се установява, че лицето е регистрирано на посочен в исковата молба
адрес и справка за сключени трудови договори. Посочено е, че съгласно
определение № 654/09.12.2015г по ч.т.д №2275/2015г. на ВКС
установяването, че третото лице, привлечено в процеса, не обитава
постоянния си адрес е обстоятелство, приравнимо на липса на постоянен
адрес по смисъла на чл.219, ал.2 ГПК, което обуславя недопустимост на
конституирането. Предприетите от съда действия са незаконосъобразни и не
могат да обосноват основание да се приеме за установено, че Т. К. живее в
чужбина и не обитава постоянният адрес, на който е регистрирана в страната.
Това е така защото са извършени в нарушение на чл. 46 , ал.2 изр. посл. ГПК.
Съдът е следвало да съобрази забраната призовките да се връчват на лице,
което има качеството на страна насрещна на призованата (по съображения от
предявен инцидентет иск от бившия съпруг против призованата страна). За да
пристъпи към процесуалните действия по отмяна на конституиране на трети
лица, съдът следва да основе акта си на законосъобразни действия по
връчване на съобщението.
При горните констатации определението следва да бъде отменено и
делото да се върне на Сливенския окръжен съд за предприемане на указаните
действия.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №389/29.10.2021г. по гр.дело №231/2021г. по
описа на Сливенския окръжен съд, което е отменено определение
3
№195/12.07.2021г. по делото, което са конституирани като трети лица-
помагачи на страната на ответниците Т. Г. К. и А. П. К..
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4