РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Дупница, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510102087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. С. В., с ЕГН ********** срещу Община
Сапарева баня, с ЕИК ********* установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване правото му на собственост върху ПИ с идентификатор
65365.602.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със
Заповед № РЛ-18-15/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо ПИ: няма данни за изменение, с административен адрес:
****, с площ от 541 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план : 521 / петстотин двадесет и един/,
квартал 0, при съседи: ПИ с идентификатор 65365.602.1009, ПИ с идентификатор
65365.602.154, ПИ с идентификатор 65365.602.1008, ПИ с идентификатор
65365.602.155, на основание наследствено правоприемство и давностно владение .
Релевират се съображения, че наследодателят на ищеца Н. С. П., починал на
29.01.1985г. е собственик от 1960г. на процесния имот като след неговата смърт
ищецът владее и полза процесиня имот в продължение на повече от 30 години.
Ищецът заявява, че в този имот има изградена жилищна сграда с идентификатор
65365.602.156.1 със застроена площ от 70.00 / седемдесет/ квадратни метра, брой
етажи -два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна.
1
В ИМ се релевира, че през месец юни 2024 г. ищецът подал молба- декларация
до Кмета на ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ, за да я представи пред Нотариус, с район
на действие ДРС и да се снабди с нотариален акт за собственост на процесния имот.
Управление на „ Общинска собственост” при съответната служба на Община Сапарева
баня, област Кюстендил, удостоверило, че жилищната сграда с идентификатор
65315.602.151.Г не е общинска собственост, а ПИ, в който била построена сградата с,
идентификатор 55365.602.151 била общинска собственост и не можела да бъде
придобит на основание давносностно владение и изтекла в полза на ищеца придобивна
давност. За собствеността на жилищната сграда се сдобил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, с №
183, том II, рег. № 2845, дело № 377 от 27.06.2024 г. на Нотариус С. С.. За ПИ му било
отказано издаването на нотариален акт, поради което за ищеца възниква правен
интерес от предявяване на иска.
Ищецът сочи, че в Службата по вписвания при ДРС е вписан АКТ №
2976/24.07.2024г. за частна общинска собственост, касаещ процесния имот, без
построената в имота сграда.В тази връзка изтъква, че актът е съставен преди датата на
издаването на посочения по- горе нотариален акт.Релевира се още, че посоченото в
акта правно основание е чл. 2, ал. 1 т. 3,чл. 3, ал. 3 , чл. 56, ал. 1 от ЗОС, във връзка с
параграф 42 от ПЗ към ЗИД на ЗОС. В този смисъл се изтъква, че в акта липсват
задължителните законови реквизити за издаването му като не е посочено основанието,
на което имотът е актуван с АЧОС и има ли съставени по-рано актове за държавна или
общинска собственост. Заявява още, че разпоредбите на параграф 42 ЗОС и нормата на
параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА не са приложими, с оглед началния момент на
владението от наследодателя – от 1960г. до датата на депозиране на ИМ. Изтъква, че в
разписната книга на Община Сапарева баня процесният имот е записан на Н. С. П., а
не като държавен, респ. общински като няма данни да са провеждани каквито и да
било отчуждителни мероприятия. С оглед изложените съображения намира
предявения иск за основателен и доказан.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Община Сапарева баня, с който оспорва иска като
недопустим като в тази връзка заявява, че ищецът не сочи правопораждащия факт, от
който произтича твърдяното право на собственост като в тази връзка заявява, че
ищецът не е единствен наследник на починалия наследодател Н. С. П.. В условията на
евентуалност оспорва иска като неоснователен, поради следните съображения:
процесният имот е образуван от улица и нейното уширение като в тази връзка в
нормата на чл. 77, ал. 6, т. 3 от Наредбата за държавните имоти е предвидено, че
улиците са държавна собственост и за същите не се съставят актове за държавна
собственост; процесният имот е отреден за жилищни нужди, поради което съгласно
пар. 42 от ПЗР на ЗОС същият е преминал в собственост на ответника; ищецът не е
2
владетел, а е държател на имота; придобивната давност не е изтекла в полза на ищеца,
предвид законовите ограничения на нормата на пар. 1 от ЗД на ЗС. С оглед изложените
съображения счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките
на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно
владение от 1960г. /първоначално починалият наследодател на ищеца – неговият баща
Н. С. П. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, а след неговата смърт,
настъпила на 29.01.1985г. ищецът е упражнявал фактическа власт, като е присъединил
владението на баща му/ и към момента на депозиране на ИМ. Предмет на властническо
установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно право на
собственост, породено за ищците, което има за материален обект
индивидуализираните недвижими имоти.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване
съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от
време /5 или 10 години/, което състояние включва обективен елемент – фактическа
власт и субективен – намерение за своене на обекта. Субективният елемент се
презумира от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, презумпцията е необорена и приложима.
По делото е установено следното:
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по наследство и давностно владение с № 183, том II, рег. № 2845, дело № 377/2024г. /л.
7 и сл./ се установява, че на 27.06.2024г. ищецът е признат за собственик по
наследство и давностно владение на сграда с идентификатор 65365.602.156.1,
находяща се в процесния поземлен имот.
По делото е безспорно установено, че ищецът е внук на Н. С. П., починал на
30.01.1985г., като посоченото обстоятелство се установява и от представеното по
делото удостоверение за наследници /л. 41 и сл./.
От изготвените по делото основна и допълнителна СТЕ /л. 108 и сл./,
кредитирани от съда като компетентно изготвени се установява следното: за
територията с Решение № 369 по Протокол 30/30.11.2017г. на ОбС е одобрен ОУП на
Община Сапарева баня; процесният ПИ попада в терен за жилищно строителство, с
преобладаващо застрояване с малка височина ЖМ; от представения по делото
разписен лист експертът е установил, че имот с пл. № 521, нерегулиран до регулация,
представляващ двор е записан на Н. С. П.; след него е записан ищецът, а накрая е
записан ответника Община Сапарева баня след изготвения АЧОС от 30.07.2024г.;
вещото лице е посочило, че е нанесен входът на дворното място като е показана
3
стрелка, от която ясно е вижда, че Н. П. е владял дворното място извън обслужващата
улица като след влизане в сила на новия РП се отрежда УПИ, който е продължил да
владее и неговият наследник.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля И. М. И. /л. 91 и сл./, от които се установява следното: свидетелят има
съседен на ищеца имот като двата имота се намират в ***; жилищната сграда на
ищеца е на 2 етажа, представлява къща и е построена през 1960г. и ли 1970г.; къщата
има двор от около 500 кв. м., собственост на ищеца, който е ограден с мрежа; оградата
е стара и е поставена преди 20-30 години; има поставена порта, която се заключва;
достъп до тази порта има само ищецът, който има ключ от нея; друг човек няма достъп
до портата; свидетелят е виждал единствено ищеца и семейството му в процесния
имот; ищецът има лози; ищецът и семейството му обработват процесното място като
го почистват от треви; в мястото има 1-2 дървета; няма градина; ищецът се грижи за
лозите и коси тревата; ищецът е собственик на процесния имот от 10г., а преди това
собственик е бил дядото на ищеца; никой не е оспорвал правото на собственост на
ищеца.
По отношение на процесния ПИ с идентификатор 65365.602.156 има издаден
АКТ № 2976/24.07.2024г. за частна общинска собственост /АЧОС/. В посочения акт
процесният имот е записан като застроен поземлен имот с идентификатор
65365.602.156 по кадастралната карта на *** с площ от 541 кв. м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
квартал 71, парцел I-521, без построената в имота сграда. В акта е посочено като
правно основание за съставянето му: чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 56, ал. 1 от ЗОС,
вр. с пар. 42 от ПЗ към ЗИД на ЗОС. В акта изрично е посочено, че е отстъпено право
на строеж за жилищна сграда на Н. С. П. от ***. По делото не е представен акт за
държавна собственост.
Във връзка с представения по делото акт за общинска собственост следва да се
вземат предвид и следните съображения: със ЗДС и ЗОС се определят и прецизират
основанията за придобиване от Държавата и общината на право на собственост. Тези
закони определят правното основание на което държавата, респективно общината
придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в Акта за държавна
общинска собственост, респективно в Акта за частна общинска собственост. Когато
това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт, или реализиране
на сложен фактически състав – завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не
настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание
освен правното. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска
собственост Последователна е съдебната практика, че Актът за държавна общинска
собственост и Актът за частна общинска собственост се ползват с доказателствена
сила, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да
бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респективно за
общината /аргумент от нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС/. Правото на собственост за тях
възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото
4
на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно
от общината /в този смисъл е и Решение № 541 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г.,
II гр. о./.
В тази връзка следва да се посочи още, че актовете за държавна, съответно за
общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по
определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и
погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на
имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното,
така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/
собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат
правопораждащо действие, а само конституират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в този смисъл са Решение №
321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от
3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 643/2011 г., I г. о., ГК/.
По отношение на посоченото в АЧОС придобивно основание – § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС, следва да се посочи следното: в посочената норма е предвидено, че
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините. Само по себе си посочването на това общо нормативно
основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за
общинска собственост не е в състояние да удостовери наличието на конкретно
основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да
стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и
да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представеният акт не легитимира ответната община като собственик на имота /в този
смисъл е Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. Съгласно
разпоредбата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстващ документ, но той е доказателство за правото на собственост,
само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание.
Простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова
разпоредба, по силата на която опредЕ. категория държавни имоти стават общински по
силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на
собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на факти,
по силата на които имотът да е станал държавен в периода преди влизане в сила на §
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС/в този смисъл е Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по
гр.д. № 4705/2015 г., ІІ г. о./ . Възраженията на ответника в противната насока са
5
несъстоятелни и недоказани.
В случая, въз основа на събраните свидетелски показания, получени чрез
разпита на свидетеля И. М. И. /л. 91 и сл./, кредитирани като обективни и
непротиворечиви, съдът приема, че в периода от 1960г. и към момента на подаване на
исковата молба фактическа власт върху имота е упражнявал ищецът първоначално
чрез своя дядо Д. П., а впоследствие самостоятелно. Извършваните от ищеца
фактически действия са достатъчни да обосноват извод за явна, спокойна и
непрекъсната фактическа власт, упражнявана върху имота в продължение на повече от
10 години – от 1960г. до предявяване на исковата молба. Упражняването на владението
се извежда от показанията на свидетеля, които възпроизвеждат осъществявани
въздействия върху имота от страна на ищците – поставянето на ограда още преди 20-
30 години; поставянето на порта, която се заключва, като само ищецът има ключ от нея
и съответно достъп до нея; единствено ищецът се грижи за лозите и коси тревата;
реализирането на посочените действия манифестира съответно пред третите лица
качеството на ищеца на собственик на имота.
Показанията на свидетеля И. М. И. кореспондират и на отразеното в
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение с № 183, том II, рег. № 2845, дело № 377/2024г. /л. 7 и сл./, от
който се установява, че на 27.06.2024г. ищецът е признат за собственик по наследство
и давностно владение на сграда с идентификатор 65365.602.156.1, находяща се в
процесния поземлен имот.
Във връзка с гореизложеното следва да се изтъкне върху обстоятелството, че
ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които владението на
дядото на ищеца или на ищеца да е било отнето по някакъв начин.
Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е
отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата
се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го опровергава. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства
за прекъсване владението на ищеца.
Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищците се позовават
на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото
в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на
придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които
да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот. А такива
ограничения в случая не са налице, предвид гореизложените доводи.
След като по делото не се установи процесният имот да е бил държавен или
общински, не е съществувала и забрана за придобиването му по давност, респ. не е
настъпила и трансформация на собствеността от държавна в общинска собственост.
Както беше посочено, съставеният акт за частна общинска собственост няма
конститутивен ефект, а доказателства за някакво придобивно основание в полза на
6
ответника не се събраха. Ето защо възраженията на ответника, че се касае за държавен
имот, за който се прилага нормата на пар. 1 от ЗД на ЗС са недоказани.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства за реално заплатени разноски на същите следва да бъде
присъдена сума в размер на 1050.00 лева /сумата от 1000 лева – адвокатско
възнаграждение и сумата от 50.00 лева – държавна такса/.
Мотивиран от изложеното РС – Дупница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск,
предявен от Д. С. В., с ЕГН **********, с адрес: ***, *** против Община Сапарева
баня, с ЕИК *********, с адрес: ***, ул. „Германея“ № 1, че Д. С. В. е собственик на
ПИ с идентификатор 65365.602.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, одобрени със Заповед № РЛ-18-15/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ: няма данни за изменение, с
административен адрес: ***, с площ от 541 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/
метра, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план : 521 / петстотин
двадесет и един/, квартал 0, при съседи: ПИ с идентификатор 65365.602.1009, ПИ с
идентификатор 65365.602.154, ПИ с идентификатор 65365.602.1008, ПИ с
идентификатор 65365.602.155, на основание наследствено правоприемство и
давностно владение.
ОСЪЖДА Община Сапарева баня, с ЕИК *********, с адрес: ***, ул.
„Германея“ № 1 да заплати на Д. С. В., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1050.00 лева – разноски за производството
пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7