РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 2819 по описа за 2016 год. , за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ.
Ищецът „Д.“ ООД (в
несъстоятелност) оспорва вземания в полза на ответника „П.и.б.“ АД, включени в
списък на приетите от синдика вземания и по отношение на които възраженията му
са оставени без уважение от съда по несъстоятелността. Ищецът твърди, че не
дължи на банката вземания, основани на договор за кредит 010-108 от
12.03.2009г., защото претендираната от банката сума по този договор реално не е
усвоена. Поддържа, че условие на договора за кредит е било усвояването на
сумите по него да става по заемна сметка, открита от дружеството в ТБ „МКБ Ю.“ АД, чиито правоприемник се явява
ответника. Твърди, че такава сметка не е била откривана и по нея не са
постъпвали суми, нито е отправяно искане
за усвояване на суми по този договор. Твърди освен това, че задължения по кредита не са обявявани за
предсрочно изискуеми, поради което няма дължими суми по посочения договор.
Предявява иск да бъде признато за установено, че не съществува вземане на
ответника срещу ищеца в общ размер 3 117 782,86лв. на основание посочения
договор за кредит. Претендира и разноски.
Ответникът „П.и.б.“
АД оспорва иска изцяло, като поддържа, че на ищцовото дружество е предоставен
кредит от 750 000 евро на основание цитирания договор и този кредит е бил усвоен от дружеството,
съгласно договора, по посочената там сметка, която дружеството е притежавало в
банката. Твърди, че задълженията по кредита не са изпълнени, а с анекс към
договора от 23.05.2012г. е уговорено изменение на крайния срок за погасяване на
задълженията по договора за кредит 25.09.2012г. Поддържа, че тази дата е падеж
на всички задължения по договора и след изтичането на този падеж те са
изискуеми по тази причина, а не по причина на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Участващият в
производството синдик на „Д.“ ООД (в несъстоятелност) оспорва иска като
неоснователен.
Софийски градски
съд след като прецени събраните доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
След извършена
справка по партидата на ищеца в търговския регистър се установяват следните
обстоятелства относно приетите от синдика вземания и направените от ищеца
възражения: В публикуван на 10.12.2015г. списък с одобрените вземания от
синдика под №2 фигурира вземане на
ответника срещу ищеца в общ размер 3 117 782,86 лв., което включва вземания по три самостоятелни пера: по
договор за кредит от 28.03.2005г., за разноски по производството по
несъстоятелност и за вземания по разглеждания договор за банков кредит 010-108
от 12.03.2009г., които са в размери съответно 1 466 872,50лв. главница, 145
587,10лв. договорна лихва, 438 187,34лв.
наказателна лихва, 33 738, 07лв. такса
за управление на кредита, 230 676,73лв. и 199 839,97законна лихва и 12 656,66лв.
разноски. Общият размер на приетите вземания на основание процесния договор за
кредит възлиза на 2 527 558,37лв. В откритото производство по несъстоятелност
ищецът е подал възражение срещу приетите от синдика вземания на банката на
основание договора за кредит 010-108 от 12.03.2009г. с определение на съда по
несъстоятелност от 1.04.2016г. възражението на ищеца срещу тези вземания е
оставено без уважение.
В производство по
чл.417 от ГПК Софийски районен съд е издал в полза на „П.и.б.“ АД заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца, както и срещу солидарните длъжници Д.Н.и
„ДН-А.“ ЕООД за неплатени суми по договора за кредит 010-108 от 12.03.2009г.
както следва: 750 000 евро главница,
заедно със законната лихва от 14.04.2014г. до изплащането на сумата, 74 437,50
евро договорна лихва, 224 437,46 евро наказателна лихва и 17 250 евро
комисионна, както и за разноските. С
определение от 6.02.2015г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. 17590/2014г. е
отменено допуснатото от софийски районен съд незабавно изпълнение, оставена е
без уважение молбата на „П.и.б.“ АД за допускане на незабавно изпълнение и е
обезсилен издаденият в полза на банката изпълнителен лист срещу ищеца и
солидарните длъжници.
С договор за
овърдрафтен кредит 010-108 от 12.03.2009г. „МКБ Ю.“ АД, чиито правоприемник е
ответникът и “Д.“ ООД са постигнали
съгласие банката да отпусне на ответника кредит от 750 000 евро за оборотни
средства, като средствата по кредита да се получават и отчитат по заемна
сметка. Посочена е и конкретна сметка на“Д.“ ООД, с IBAN *** , по която да става усвояването на кредита и погасяването на дълга. Страните са постигнали
съгласие за размера на лихвата по кредита и начина на формирането й, както и на
лихвата за просрочие. В т.1.8 и подразделенията й са уговорени и начините за
изчисление на таксите и комисионните за управление на кредита. Предвидени са били възможности за
продължаване на усвояването на кредита, като в зависимост от това дали те се прилагат, срокът за погасяване на кредита е бил
уговорен на 25.06.2010г., с възможност за продължаване до 25.06.2011г. или до
15.05.2012г.
С анекс №1 към
договора от 23.11.2009г. страните са се споразумели „ДН-А.“ ЕООД да встъпи в
дълга и да отговаря солидарно, заедно с ответника. С последващ анекс също с №
1, но от 25.05.2010г. Д.Н.също е встъпил като солидарно отговорен длъжник, а крайният
срок за погасяване на кредита е продължен до 25.06.2011г. С анекс № 3 от
28.07.2011г. банката, ответникът и солидарните длъжници са се съгласили срокът за издължаване на кредита да се
продължи до 30.11.2011г. Според анекса, към посочената дата непогасеният
остатък от главницата в размер 750 000
евро е следвало да бъде издължен еднократно. С анекс № 5 от 30.11.2011г. страните и солидарните длъжници са установили какъв е размерът на
задълженията по договора за кредит и са уговорили краен срок за погасяване на
всички задължения по договора 28.02.2012г., към която дата непогасеният остатък
от главницата в размер 750 000 евро следва да бъде издължен еднократно. С
анекси № 6 от 28.02.2012г. и № 7 от 23.05.2012г. срокът за погасяване на всички
суми по кредита е продължен до 25.05.2012г., съответно до 25.09.2012г. С друг
анекс към договора, също с №7, изх.№ 010-233 от 1.11.2012г. ищецът и ответникът
са се съгласили за промяна на условията за застраховка на обезпеченията,
предоставени по кредита.
Съдебно-счетоводната
експертиза по делото дава заключение, че дължимите суми по договора за кредит и
анексите по него, след отчитане на извършените плащания от ищеца, възлизат на
750 000 евро главница, 74 437,50 евро
договорна лихва, 224 437,46 евро наказателна лихва и 17 181,84 евро комисионна.
При тези
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Относно предмета на
предявения отрицателен установителен иск.
В исковата молба се
излагат доводи единствено относно недължимост на сумите, претендирани от ответника
по силата на договора за кредит с дата 12.03.2009г. Всичките си доводи за липса
на задължение ищецът основава именно на посочения договор и на твърдяното
неизпълнение на неговите клаузи. Същевременно ищецът е посочил като цена на
иска и съответно като размер на оспорваното вземане сумата 3 117 782,86лв.,
която, според публикувания в търговския регистър списък на приетите от синдика
вземания, включва не само вземанията, претендирани от ответника по разглеждания
договор 010-108, но и вземания, претендирани на две други, самостоятелни
основания. При това положение следва да се приеме, че ищецът оспорва наличието
на задължение в посочения размер, като твърди, че ответникът не притежава
такова по размер задължение на основание договора от 12.03.2009г.
При така
очертани предмет и размер на предявения
иск следва да се приеме, че този иск е
недопустим за разликата между сумата на приетите от синдика вземания на
основание договора за кредит от 12.03.2009г. - 2 527 558,37лв. и пълния размер на
предявения иск 3 117 782,86 лв. Това е така, защото за тази разлика липсва
прието от синдика вземане на основание договора за кредит 010-108 от
12.03.2009г., което да е одобрено от съда и срещу което ищецът да е възразил
своевременно. След като такова вземане не е било прието и срещу него не е
направено в срок възражение, липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.694,
ал.1 от ТЗ. Затова производството следва да бъде прекратено в частта за
разликата над 2 527 558,37 лв. до пълния
размер на предявения иск 3 117 782,86 лв.
По основателността
на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата 2 527 558,37лв.
Предявеният иск е частично
основателен. С оглед естеството на предявения иск, в тежест на ответника по
делото „П.и.б.“ АД е да представи доказателства относно възникването и размера
на оспореното вземане. Ищецът от своя страна следва да докаже обстоятелствата,
които изключват съществуването на вземането или водят до неговото погасяване
или намаляване на размера му. В същия смисъл са указанията до страните, дадени
с доклада по настоящото дело.
В разглеждания
казус ищецът не оспорва съществуването на вземанията на ответника поради
пороци, водещи до нищожност или унищожаемост. Доводите за несъществуването на
вземанията се свеждат до това, че ответникът като заемодател по договора за
кредит от 12.03.2009г. не е изпълнил основното си задължение да предостави
кредита по начина, изрично уговорен от страните – чрез предоставянето му по
нарочно установена сметка, от която кредитът да бъде усвоен. Доказването на
тези обстоятелства е в тежест на ответника, защото те са правопораждащи за
претендираните задължения на ищеца.
От събраните
доказателства не се установява как и на коя дата сумата по кредита от 750 000
евро е била предоставена по изрично посочената от страните в договора банкова сметка *** ***.
Същевременно обаче по делото са доказани изявления на ищеца, че кредитът
действително му е бил предоставен и е бил усвоен в пълен размер. В цитираните
три анекса с номера 5, 6 и 7 съответно от 30.11.2011г., 28.02.2012г. и
23.05.2012г. страните по договора за кредит, както и двамата поръчители, са
приели за установени и безспорни между тях определени обстоятелства. Сред тези
обстоятелства, в.1.1 във всеки един от анексите фигурира изявлението, че с
договор 010-108 от 12.03.2009г., изменен и допълнен с последващите анекси,
първоначално разрешеният лимит на кредита е 750 000 евро, които към датите на
подписване на всеки един от цитираните три анекса са изцяло усвоени. В
допълнение, във всеки един от анексите страните са констатирали също така, че
правото на кредитополучателя да усвоява средства по кредита е погасено. Тези
клаузи от цитираните анекси представляват безусловно признание на ищеца, че
сумата по договора за кредит му е била предоставена от банката, че това
предоставяне е станало съгласно условията на договора и че сумата е усвоена,
както е договорено.
Събраните
доказателства по делото не дават основание да се приеме, че задълженията на
ищеца по договора за кредит са погасени чрез плащане или по друг начин. Самият
ищец не твърди такива обстоятелства и не
представя доказателства в тази насока.
Налице е доказателство единствено за частично погасяване на задължението за
банкови комисионни, тъй като съдебно-счетоводната експертиза установява
извършено частично погасяване на това задължение със сумата 68,18 евро, равностойни на 133,35лв.
Следователно, само за посочената сума задължението на ищеца е погасено и
съответно ответникът не притежава вземане за нея. Искът за признаване за
установено, че липсва вземане в полза на ответника е основателен за сумата
133,35 и следва да бъде уважен до този размер. В останалата част не се
установява погасяване на задълженията на ищеца по кредитния договор от
12.03.2009г.
Неоснователни са
доводите на ищеца „Д.“ ООД (в несъстоятелност), че кредитът не е станал
предсрочно изискуем при условията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съобразно
разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, поради което вземанията на
банката по договора за кредит не съществуват. Ответникът, обосновавайки произхода и размера на отричаните
вземания, не твърди, че тези
вземания са възникнали след като кредитът е бил преобразуван в предсрочно
изискуем. Твърденията на ответника са, че са налице задължения с уговорен и настъпил падеж. Тези твърдения се подкрепят от
описаните по-горе доказателства и по-конкретно от цитирания анекс № 7 от
23.05.2012г., с който страните са уговорили падеж на всички задължения. Съгласно
чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД с настъпването на падежа на едно задължение то става
изискуемо и се дължи неговото изпълнение. При това положение не е необходимо
кредиторът да предприема каквито и да било действия по уведомяване на длъжника
за изискуемостта на вземането. Длъжникът е този, който следва да спазва падежа
и да изпълни задължението си своевременно. Ето защо банката не е била длъжна да
предприема някакви действия след изтичане на падежа на всички задължения на „Д.“
ООД, в това число и да обявява кредита за предсрочно изискуем. Съответно,
обстоятелството, че това не е сторено, не означава липса на вземане и не освобождава
длъжника от задължението му да изпълни това, за което се е съгласил.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че с последния от цитираните анекси № 7 от 1.11.2012г.
страните са установили, че ищецът не дължи нищо. В разглеждания анекс не се съдържа
подобно изявление, нито някакво признание от страна на банката за погасяване на задълженията по кредита или че тези
задължения по някаква причина не са дължими. Доколкото този анекс се явява
елемент от поредица други анекси, целящи предоговаряне на правоотношението
между ищеца и банката, той служи като доказателство единствено за изявленията, направени
в него, а именно, че след настъпване на падежа на всички задължения по договора
за кредит, страните отново са предоговорили и застраховките на предоставените
от ищеца обезпечения, очевидно с цел да се гарантира пред банката надеждността
на тези обезпечения.
По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен до
размер 133,35лв. и отхвърлен в останалата част до сумата 2 527 558,37лв.
При този изход на
спора и съобразявайки правилото на чл.694, ал.7 от ТЗ, в тежест на ищеца и на
масата по несъстоятелността следва да се възложи държавната такса по
отхвърлената част от иска, която такса, определена съгласно цитираната норма,
възлиза на 31 176,50лв.. С оглед уважената част от иска ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд 50лв. държавна такса.
На основание чл.78,
ал.3 и ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски от 300 лв. за вещо лице и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на юрисконсултското възнаграждение съдът
съобрази нормите на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 и 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Макар и делото да е с материален
интерес над 10 000лв., производството е приключило в едно съдебно
заседание, а освен това става въпрос за спорни правоотношения между страните,
различни аспекти които вече са били предмет на предходни съдебни производства,
включително производството по несъстоятелност на ищеца и т.д. 5638/2014г. на
СГС и в този смисъл спорът между ищеца и ответника не е нов и не представлява
някаква трудност от правна или от фактическа страна. Изложеното обуславя
определяне на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че липсва вземане на ответника към ищеца по договор за кредит
010-108 от 12.03.2009г., в частта за разликата над 2 527 558,37лв. до пълния
размер на предявения иск 3 117 782,86 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, предявен от
„Д.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, бул. „********срещу „П.и.б.“
АД, ***, че „П.и.б.“ АД не притежава
вземане срещу ищеца за сумата 133,35лв. банкови комисионни на основание договор
за кредит 010-108 от 12.03.2009г.
ОТХВЪРЛЯ
отрицателният установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, предявен от „Д.“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, бул. „********срещу „П.и.б.“ АД, ***,
за признаване за установено, че ответникът не притежава вземане срещу ищеца на
основание договор за кредит 010-108 от 12.03.2009г. в останалата част за сумата
над 133,35лв. до пълния предявен размер от 2 527 558,37лв.
ОСЪЖДА Д.“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, бул. „********да заплати на основание
чл.694, ал.7 от ТЗ на Софийски градски съд сумата 31 176,50лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА П.и.б.“ АД, ***, да заплати на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ на Софийски градски съд сумата 50лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Д.“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, бул. „********да заплати на „П.и.б.“ АД, ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 400 лв. разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщението, а в частта, с която се прекратява производството – с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването.
Съдия: