Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 16.09.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 1645 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20190815105505 на „У.С.“ ООД, с ЕИК ********, чрез адв. С.Б.Б., упълномощен от управителя П.В.П.,  срещу отказ рег. № 20190807201653-3/13.08.2019г. по заявление  вх. № 20190807201653,   съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на П.В.П. като съдружник в „У.С.“ ООД, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ (поле 19) и заличаването му като управител по чл. 141, ал. 5 от ТЗ  (поле 7 по партидата на дружеството).  

            Отказът е мотивиран основно с това, че П.В.П. е уведомил сам себе си за напускането на дружеството като съдружник и управител. Допълнително липсва решение за съдбата на освободените дружествени дялове, както и дружествен договор/учредителен акт, съдържащ съответните изменения в съответствие с чл. 119 от ТЗ.  Сочат се конкретни решения на съдилищата в този смисъл.

            Жалбоподателят намира отказа на Агенцията по вписванията  незаконосъобразен. Прекратяването на членственото правоотношение на съдружника е  настъпило в момента на изтичане на срока на отправеното предизвестие. Същото е по отношение на напускането му като управител. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 536 от ГПК, както и сочи решения на състави на Софийски градски съд, Търговско отделение.

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. 

            По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията,  включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ).

В случая от името на жалбоподателя „У.С.“ ООД, чрез упълномощен адвокат, е било поискано вписване по партидата на дружеството на прекратяване участието  като съдружник в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ на П.В.П. и освобождаването му като управител по чл. 141, ал 5 от ТЗ.

Представено е било предизвестие на основание чл. 125 и чл. 141 от ТЗ, съгласно което П.В.П. е уведомил дружеството, че желае да прекрати участието си като съдружник и управител. Предупредил е, че в случай, че от общото събрание не се предприемат действия за изкупуване на дяловете и избор на управител, има право самостоятелно да впише промените по партидата на дружеството. Съгласно отбелязването по предизвестието, то е било получено от „У.С.“ ООД чрез П.В.П. като управител.       

При тези установени обстоятелства настоящият съдебен състав споделя извода на длъжното лице по регистрацията, че заличаване на П.В.П.  като съдружник не може да бъде извършено поради начина на връчване на предизвестието на напускащия съдружник– на себе си като управител на дружеството с ограничена отговорност.

   Действително дружеството с ограничена отговорност влиза в правоотношения с третите лица и съдружниците чрез управителя си, който приема от името на дружеството действията на тези лица (пасивна представителна власт).
„У.С.“ ООД, представлявано от управителя П.В.П., е лице различно от П.В.П. (в този смисъл и т. 2 от ТР № 3/2013 от 15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС).

В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ обаче  уведомяване (предизвестяване) на съдружника – управител на самия себе си не може да се приеме достатъчно и това следва от логическото тълкуване на разпоредбата, от духа и смисъла на закона. Това е поради характера и последиците на предизвестието.

Единствено с предизвестието по волята на съдружника едностранно се прекратява членственото правоотношение. Това правоотношение обаче  е възникнало по волята и със знанието на всички съдружници със сключването на дружествен договор (чл. 114 от ТЗ) и за прекратяването (изразената воля за напускане) съдружниците следва да бъдат уведомени, съответно да бъде уведомено самото дружество, а не единствено управителят - съдружник. В разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ е предвиден и срок на предизвестието и това е за осигуряване на достатъчно време за уреждане на отношенията във връзка с прекратяването, в което участие взимат останалите съдружници  – предприемане от общото събрание  на изменение на дружествения договор,  евентуално промяна в капитала (чл. 137, ал. 1 от ТЗ), уреждане на имуществените отношения между дружеството, в което съдружникът вече няма да участва, и самия съдружник, при вероятността той да не бъде вече и управител на дружеството, независимо, че уреждането на тези отношения няма връзка с прекратяването на членственото правоотношение.

Изложеното от съда не е в противоречие с Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК (преди изменението на разпоредбата), съответно посоченото тълкувателно решение от 2013г, които не съдържат тълкуване относно начина на предизвестяване по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, а по-общи мотиви относно приложимостта на разпоредбата, съответно на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.  

В случая липсва уведомяване на дружеството извън уведомяването на П.В.П. като управител, нито има доказателства за уведомяването на останалите съдружници  за напускането и така липсва връчване на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ по предвидения от закона начин. Така към заявлението на  „У.С.“ ООД за заличаване на П.В.П. като съдружник не са приложени документите, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ) и исканото вписване (заличаване) не е можело да бъде извършено.

Същото е по отношение заличаването на П.В.П. като управител на „У.С.“ ООД..

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, а ако в срок до един месец от получаване на уведомлението дружеството не заяви за вписване освобождаването, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

            Писменото уведомление до дружеството по чл. 141, ал. 5 от ТЗ също не може да бъде чрез напускащия  управител, независимо, че той  представлява дружеството, съгласно правомощието си по чл. 141, ал. 2 от ТЗ. Това следва от логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 141, ал. 2, 5 и 7 от ТЗ.

Следва да бъде уведомено дружеството или уведомени съдружниците, които при освобождаване на предходния (напускащия) управител да изберат нов, който и да заяви за вписване освобождаването на предишния управител в търговския регистър. Уведомяването на предходния управител на еднолично дружество с ограничена отговорност чрез самия себе си не дава възможност да бъде извършено процедирането по чл. 141, ал. 5 от ТЗ – самото дружество да заяви за вписване освобождаването при избор на нов управител в едномесечен срок, само което предпоставя възможността управителят сам, като заявител в изрично посочен от закона случай и по изключение, да поиска да бъде заличен от търговския регистър.

            В случая, съгласно представените доказателства, П.В.П. е уведомил сам себе си за искането да бъде заличен като управител, което не е достатъчно и законосъобразно от длъжностното лице по регистрацията е бил постановен отказ.

            Само възможността за спиране на регистърното производство по чл. 536 от ГПК  не изключва приложимостта на  изискванията на ЗТРРЮЛНЦ относно вписванията, заличаванията и обявяванията и възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно, както са неоснователни и останалите оплаквания срещу постановения отказ. 

Воден от горното съдът         

  

           

                                                           Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба вх. № 20190815105505 на „У.С.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу отказ рег. № 20190807201653-3/13.08.2019г. по заявление  вх. № 20190807201653,  съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на П.В.П. като съдружник (заличаване като съдружник),  на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ (поле 19) и заличаването му като управител по чл. 141, ал. 5 от ТЗ  (поле 7 по партидата на дружеството).  

  Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

           

 

 

                                                                                  Съдия: