№ 45122
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110141242 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Т. Т. против „*****“
АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в указания срок същият е подал писмен отговор.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.
Основателно е искането по чл. 190 ГПК на ответника.
Останалите доказателствени искания не са необходими за изясняването на спора от
фактическа страна, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата К. Т. Т. твърди в подадената на 21.07.2025 г. искова молба, че между нея и
ответника „*****“ АД е сключен Договор за потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ №
252317 от 16.05.2024 за сумата от 650 лв., която следвало да се върне на 4 месечни вноски от
по 176,61 лв., включващи главница и възнаградителна лихва. Бил посочен ГПР 49,65%.
Също така твърди, че е сключен Договор за потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ №
268903 от 24.09.2024 за сумата от 1200 лв., която следвало да се върне на 8 месечни вноски
от по 171,54 лв., включващи главница и възнаградителна лихва. Бил посочен ГПР 49,65%. И
в двата договора било посочено, че ищцата дължи неустойка за непредоставяне в тридневен
срок на обезпечение в чл. 10 от договорите. Размерът на неустойката по първия договор бил
257,40 лв., а по втория – 676,80 лв. Осигуряването на обезпечение в тридневен срок било
невъзможно за потребителя, а и клаузите съдържали скрити разходи по кредитите.
Уговорката за предоставяне на обезпечение съставлявала заблуждаваща търговска практика
и създавала опасност от свръхзадлъжняване за потребителя. Счита, че договорът е нищожен
поради противоречие на закона, тъй като в двата договора не бил посочен реалният размер
на ГПР – нито като реален размер, нито с описание на компонентите, от които е формиран.
Търговецът не оценил предварително кредитоспособността на ищцата. Твърди, че надплатил
над чистата стойност на взетия кредит по договора от 16.05.2024 г. – със сумата от 265 лв.,
1
която била недължимо платена. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ № 252317 от
16.05.2024 г. и Договор за потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ № 268903 от 24.09.2024
г., поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност – ако съдът не счете целите
договори за недействителни – да прогласи нищожността на клаузата на чл. 10 от Договор за
потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ № 268903 от 24.09.2024 г. за неустойката, както и
да осъди ответника да му заплати сума в размер на 265 лв., недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ № 252317 от 16.05.2024 г. Претендира
разноски.
Ответникът „*****“ АД признава изцяло исковете за нищожност на двата договора,
а иска за осъждане за заплащане на недължимо платена сума оспорва с довода за плащането
на претенцията. Твърди, че договорите за кредит са недействителни, а надплатеното върнал.
Твърди, че не е дал повод за спора и не дължи разноски. Прави възражение за прекомерност
на хонорара за адвокат на ищцата.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че е сключила с ответника
процесните договори за кредит, че той страда от пороци, водещи до твърдяната нищожност,
и че е платила процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице основание за
задържане на сумата, вкл. валиден договор за кредит, респ. погасяване на претенцията –
плащане на сумата, за която се твърди да е недължимо платена по недействителен договор.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ № 252317 от 16.05.2024 за сумата от
650 лв., която следвало да се върне на 4 месечни вноски от по 176,61 лв., включващи
главница и възнаградителна лихва, с посочен ГПР 49,65%, и че е сключен Договор за
потребителски кредит по реда на ЗЕДЕУУ № 268903 от 24.09.2024 за сумата от 1200 лв.,
която следвало да се върне на 8 месечни вноски от по 171,54 лв., включващи главница и
възнаградителна лихва, с посочен ГПР 49,65%, и че и в двата договора е посочено, че
ищцата дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок на обезпечение в чл. 10 от
договорите, размерът на неустойката по първия договор е 257,40 лв., а по втория – 676,80 лв.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ищеца да представи извлечение от
банковата сметка, посочена в исковата молба за периода 24.10.2025 г.-27.10.2025 г., като при
неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за които е създал пречки за събиране на допуснати доказателства,
а именно може да приеме за доказано, че ответникът е направил твърдяното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2025 г.
от 10:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищцата – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3