Р
Е Ш Е Н И Е № 260462 / 17.11.2020г.
гр.
П., 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4313 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Б.Д.А. и А.В.А. е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК разделно по ½ от сумата 865.46 лева за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 85,41 лева за периода от 09.07.2017г.
до 25.02.2020 г., или по 432,73 лева главница и 42,71 лева законна лихва от
всеки един от ответниците, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“***, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № 1522/2020 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците депозират отговор в срок
чрез назначения и особен представител. Оспорва исковата претенция по основание
с твърдението за наличие на облигационна връзка, тъй като ответниците не са
собственици или носители на вещното право на ползване върху топлоснабдения
имот. Оспорва представеното от ищеца извлечение от сметка по партида на Б.А..
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в писмения отговор относно липсата на облигационна връзка между
страните и изпадането на ответника в забава, като не оспорва обстоятелствата,
че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия на посочената от
ищеца стойност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия
от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се
спори, че в процесния период до процесния имот е доставена топлинна енергия,
чиято обща цена, в т.ч. за услугата „дялово разпределение“, възлиза на
посочената от ищеца стойност, който факт е обявен за безспорен на осн. чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК с изготвения по делото доклад. Спорни между страните са
останалите елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът
носи доказателствена тежест, а именно – наличието на облигационно
правоотношение между страните.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От договор за продажба на държавен
недвижим имот от 16.11.1988 г., сключен между Б.Д.А. и А.В.А. като купувачи и
представител на общински народен съвет, гр. П., се установява, че на посочената
дата ответниците са е придобили процесния апартамент в град П., ул. „***.
Видно от представеното препис-извлечение
от акт за сключен граждански брак, в периода на транслативната сделка ответниците
са били в брачно правоотношение, възникнало на 22.01.1984 г. и прекратено с
решение на РС П., постановено по гр.д. № 4051/2010, влязло в сила на 01.02.2011
г. Съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 19 СК от 1985 г.
(отм. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г.), вещите и правата върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното, поради което и
процесният имот е придобит в режим на бездялова СИО.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответниците са пасивно материално
легитимирани по отношение на предявените искове в посочените от ищеца квоти. При
съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът намира, че ответниците
са притежавали съвместно топлоснабдения имот в режим на бездялова СИО, но към
процесния период същата е била прекратена по силата на конститутивно съдебно
решение. След прекратяване на СИО на 01.02.2011 г. с развода помежду им, бездяловата
СИО е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове. Следователно всеки от ответниците е пасивно
материално легитимиран да отговаря до ½ ид.ч. от размера на общия дълг.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответниците, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 865,46 лева, но всеки от
ответниците е задължен за размера от ½ ра от тази сума по вече
изложените съображения. Предявените главни искове се явяват основателни така,
както са предявени – за по 432,73 лв., представляващи ½ от общия дълг, и
следва да бъдат уважени в цялост.
При основателност на главните искове, основателни
са и акцесорните за присъждане на обезщетение за забава по гореизложените
правни съждения.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 175,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 275,00
лева, които следва да бъдат възложени по равно върху ответниците.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат разноски в
общ размер на 75,00 лева, които следва да бъдат възложени по равно върху
ответниците.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В
ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу Б.Д.А., ЕГН ********** ***, за
сумата в размер на 432,73 лева представляваща
½-ра от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с
адрес: гр. П., ул. ***, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,71 лева, представляваща ½-ра от законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., за
които суми по ч. гр. дело № 1522/2020 г. по описа на Районен съд П., ГО, е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу А.В.А., ЕГН ********** ***, за сумата в
размер на 432,73 лева представляваща ½-ра от стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. ***, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,71 лева, представляваща ½-ра от
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
25.02.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 1522/2020 г. по описа на Районен
съд П., ГО, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Д.А., ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 137,50 лева – разноски пред Районен съд П. в
исковото производство и 37,50 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК А.В.А., ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 137,50 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото
производство и 37,50 лева разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________