№ 193
гр. Ямбол, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Яна В. А.
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Яна В. А. Гражданско дело № 20252300100097
по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. С. М., роден на
2*** г., с ЕГН **********, като малолетен действащ чрез своята майка и законен
представител С. М. М. от гр. *, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. М.Г. от
АК- Ямбол, против А. Й. А. от гр. *, роден на *** г., с ЕГН **********, с която е предявен
иск с правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК- за признаване за установено, че Й.Х.А.,
б.ж. на гр. *, починал на *** г., е биологичен баща на ищеца Х. С. М..
Исковата си претенция ищецът обосновава с това, че майка му С. М. М. е живяла
на семейни начала с Й.Х.А. от 2018 година до смъртта му, настъпила на *** г. От
съжителството си имали родени две деца- ищеца Х. С. М. и ответника А. Й. А.. Между
родителите на ищеца никога не е имало съмнения и спорове, че Й.Х.А. е баща на ищеца, но
последният не е бил своевременно припознат. Й.А. е починал внезапно на *** г. и към
момента ищецът е с неустановен произход от бащата. От раждането на ищеца са изминали
три години, през който период майката не е упражнила правото си на иск по чл.69 от СК,
което от своя страна обусловило правен интерес за ищеца да установи своя произход от баща
си по отношение на наследника на починалия Й.А.- неговия син А. Й. А..
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Й. А., чрез назначения му от съда особен
представител адв. С.В. от АК- Ямбол, е депозирал писмен отговор, в който е заявил
становище за допустимост и вероятна основателност на предявения иск.
В о.с.з. по същество ищецът чрез пълномощника си адв. Б.Ч.-Р. редовно
преупълномощена от адв. М.Г., поддържа предявения иск и моли за уважаването му, като
излага доводи в подкрепа на неговата основателност.
В о.с.з. ответникът, чрез особения си представител адв. Б.В.-А. от ЯАК изразява
становище за основателност на предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът Х. С. М., роден на 2*** г. и ответникът А. Й. А., роден на *** г. са братя,
1
като и двамата са родени от майка С. М. М.. Баща на ответника А. Й. А. е Й.Х.А., който е
починал на *** г. Ищецът Х. М. е с неустановен произход от бащата, видно от приетото по
делото удостоверение за раждане, издадено от община Сливен.
От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите К. А.
П. – баба на ответника по бащина линия и Г.М.Ю.- прабаба на страните по майчина линия,
се установява, че С. М. М. и Й.Х.А. са заживели на семейни начала, без да имат сключен
граждански брак през 2017 година, като съжителството им продължило до смъртта на Й.А.
на *** г. От връзката им се родили две деца- А. Й. А. и Х. С. М.. Преди раждането на
първото дете бащата работил в Германия, върнал се за раждането на детето и го припознал.
Няколко месеца след раждането на първото дете А., С. заченала второто си дете- Х., като по
това време Й.А. се намирал в България. След това С. и Й., заедно с детето А. заминали за
Германия, където С. останала до м. май 2020 г. Завърнала се в България през м. май 2020 г.
във връзка с раждането на второто дете, а Й.А. останал в Германия. Прибрал се окончателно
в България през м. май 2023 г., тъй като се разболял. От свидетелските показания се
установява, че до смъртта на Й.А., той и С. М. са живели заедно в дома на родителите на Й.
и в Германия, като двамата са се грижили за семейството си и двете си деца. Нито той
приживе, нито някой от роднините му някога е оспорвал бащинството му по отношение на
детето Х. М.. Понастоящем в удостоверението за раждане и детето в графата „баща” липсва
посочена информация, тъй като Й.А. не е припознал второто дете. Към момента на
раждането му Й. не се е намирал в страната, а след трайното си завръщане в България,
последният е бил болен, лекуван в болници, опериран, а скоро след това е починал. От
показанията на двете свидетелки се установява, че Й.А. и С. М. са живели в разбирателство,
между тях не е имало конфликти и фактически раздели, а по време на отсъствието на Й. от
страната С. заедно с децата е живяла в неговия дом, подпомагана от близките му.
От заключението на вещото лице С. по назначената по делото съдебна-
акушерогинекологична експертиза, изготвена въз основа на представената по делото от
САГБАЛ „Ева“ гр. Сливен медицинска документация за историята на бременност и раждане
на майката С. М. М. при раждането на детето Х. М., и по метода Огино Кнаус, за
концепционния оптимум, се установява, че вероятния период на зачеване на детето Х. М. е
межди 12.10.2019 г. до 19.10.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от
СК– ищецът Х. С. М. иска а бъде установен произходът му от баща, като се признае, че
негов биологичен баща е Й.Х.А.. Тъй като последният е починал на *** г., иска за
установяване на произход е предявен срещу неговия наследник- малолетното дете А. Й. А.,
роден на *** г., представляван в производството от назначен от съда особен представител.
Съгласно нормите на чл.69, вр. чл.72, ал.2 СК произходът от бащата може да се
търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието,
и от майката- в тригодишен срок от раждането на детето. Когато бащата или майката са
починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните
наследници.
Иска се преценя от съда като допустими. Предпоставка за допустимост на иска за
търсене на произход от бащата е наличието на произход от майката и неустановен произход
от бащата. Липсата на титул за произход от бащата е отрицателна процесуална предпоставка
за допустимост на иска на детето. По своята правна същност, тази процесуална
предпоставка е абсолютна и съдът е длъжен да следи за нея служебно. Видно от приетото
като доказателство по делото удостоверение за раждане на детето Х. С. М., същият е роден
от майка С. М. М. и от баща неизвестен, предвид на което съдът намира, че в процесния
случай тази законова предпоставка е налице. Страните по делото не спорят и съдът приема
2
за установено, че исковата молба е депозирана в предвидения в закона преклузивен срок за
това. При всичко изложено предявеният иск се прецени за процесуално допустими и като
такъв подлежи на разглеждане по същество.
При преценка по същество съдът намери иска за основателен и доказан по
следните съображения:
Искът с правно основание чл.69 от СК има за предмет установяването, че майката
е заченала от претендирания баща. Следователно, в случая следва чрез пълно и главно
доказване да се установи следния факт с правно значение- че майката на детето С. М. и
Й.Х.А. са имали интимни контакти, вследствие на които ищецът е заченат и биологически
произхожда от Й.Х.А..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, е безспорно установено,
че от 2017 г. до *** г. (когато Й.А. е починал), т.е. и през посочения от вещото лице вероятен
период на зачеване на детето Х. М., роден на 2*** г., С. М. и Й.А. са живели на семейни
начала, макар и без да имат сключен граждански брак и са поддържали интимни контакти.
Същевременно, от заключението на неоспорената акушерогинекологична експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се доказа по несъмнен начин, че вероятният период на зачеване на
С. М. с детето Х. М. е межди 12.10.2019 г. до 19.10.2019 г. Този период изцяло съвпада с
времето на фактическото съпружеско съжителство между С. М. и Й.А., установено от
показанията на разпитаните по делото свидетели К. А. П. /майка на Й.А./ и Г.М.Ю. /баба на
С. М./. По делото не са заявени твърдения, както и не са ангажирани доказателства за това
през периода на зачеване на детето Х. М. /12.10.2019 г.- 19.10.2019 г./ майката да е имала
интимни контакти с други мъже, които биха могли да изключват възможността да е заченала
от Й.А.. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели, който са в най- близкия
семеен кръг на страните и с най- преки впечатления от съвместния живот на С. М. и Й.А..
Съдът кредитира тези показания, тъй като са последователни, конкретни и
безпротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства по делото. Същите
показания не бяха оспорени и оборени от други, посочени и представени от ответника
доказателства по делото. Или изводът, който съдът прави е, че интимната връзка между
майката на ищеца– С. М. и починалия Й.А., не е била инцидентна, а трайна, продължила е
до 2023 г, включително и през вероятния период на зачеване на ищеца и той е роден в
резултат на интимните контакти на майката с починалия Й.А., който е биологичен баща на
ищеца Х..
При така приетото, ЯОС намира, че е установена и доказана съвкупността от
факти в процеса, за да се приеме за установен произхода на детето Х. от баща-
наследодателя на ответника А. Й. А.- Й.Х.А., поради което претенцията по чл.69, във вр.
чл.72, ал.2 от СК на малолетния ищец, като основателна, следва да бъде уважена.
С оглед основателността и уважаването на иска по чл.69 от СК, съдът следва да
постанови промяна в бащиното и фамилното име на ищеца, на основание чл.16, ал.2 от ЗГР.
Съгласно цитираната разпоредба, името на детето, произходът на което се установява по
съдебен ред, се определя от съда по реда на ЗГР. Съгласно чл.13 и чл.14 от този закон,
бащиното и фамилното име на всяко лице се образуват съответно от собственото име на
бащата и от фамилното или бащиното му име със съответната наставка, а децата от едни и
същи родители се вписват с еднакво фамилно име. Ето защо съдът следва да постанови
промяна в бащиното и фамилното име на ищеца, съответно от „С.“ на „Й.“ и от „М.“ на
„А.“, като името на детето бъде Х. Й. А..
Предвид настъпилата смърт на биологичния баща на ищеца, съдът не следва са се
произнася по въпросите, визирани в чл.70 от СК- при кого от родителите да живее детето,
мерките за упражняване на родителските права, личните отношения между родителя и
детето, както и издръжката му.
След влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на
3
община Сливен за вписване на промяната в акта за раждане на детето и в регистрите по
гражданско състояние.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 СК, по иска на
Х. С. М., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. М. М., с
ЕГН **********, против А. Й. А., с ЕГН **********, представляван от особения
представител адв. С. В. от АК-Ямбол, че Й.Х.А., с ЕГН ******, б.ж. на гр.*, починал на ***
г. е биологичен баща на Х. С. М., с ЕГН **********, роден на 2*** г. в гр. * от майка С. М.
М., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА промяната да се отрази в издадения от община Сливен акт за
раждане № ***** на детето Х. С. М., като Й.Х.А., с ЕГН ******, б.ж. на гр.*, починал на
*** г., се впише за рожден баща на детето Х., с ЕГН **********, роден на 2*** г..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.16, ал.2, вр. чл.13 и чл.14 от Закона за
гражданската регистрация промяна в бащиното и фамилното име на детето Х. съответно от
„С.“ на „Й.“ и от „М.“ на „А.“, като в акта за раждане детето се впише с имена Х. Й. А..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Бургас чрез
Окръжен съд- гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
Сливен за отразяване на промените в акта за раждане на детето и в регистрите по
гражданско състояние.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4