№ 12969
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110158033 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 411 КЗ, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3707.80 лв.,
представляваща остатък регресно вземане по заплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разходи от 25 лв. по щета № *******
по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ********, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 12.02.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със
законна лихва за период от 01.10.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 12.02.2020 г., около 23.30 часа след ******** на
надлеза преди *********** било реализирано ПТП между МПС марка
********** с рег. № ********** и МПС ********** с рег. № ************.
Сочи, че причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на
водача на л.а „******“, който се движел с несъобразена с пътната обстановка
скорост и неспазвал необходимата дистанция от движещия се пред него л.а.
**********, поради което реализирал ПТП в него. Посочва, че МПС марка
**********, с рег. №********** към момента на ПТП имал валидна
застраховка „Каско“ сключена при него, а МПС марка ********** с рег. №
************ бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била
образувана щета № *******. Посочва се, че било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 28867.20 лв. Към ответника била предявена регресна
претенция, като ответникът бил заплатил част от предявената сума, а именно
такава в размер на 25184.40 лв. С тези аргументи обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящата претенция. Претендира разноски.
Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Посочва, че отговорността
1
на ответника възлизала на сумата от 25184.40 лв. с включени разходи за
репатриране в размер на 1184.40 лв. Твърди, че стойността необходима за
възстановяване щетите по увредения автомобил надвишава 70 процента от
действителната стойност, поради което сочи, че е налице „тотална щета по
смисъла на чл. 390 КЗ и следва да се приспадне стойността на запазените
части от автомобила. Допълва, че изплатеното от него обезщетение е
изчислено след приспадане стойността на запазените части, но с включена
стойността за репатриране в размер на 1184.40 лв. Излага възражение, че
размерът на изплатеното от ищеца обезщетение не обвързва застрахователя по
„Гражданска отговорност“ с изплащане на посочената сума. Предявеният иск
бил в завишен размер. С тези аргументи моли съда за решение при отхвърляне
на исковата претенция. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ответника „Х. Н. М. не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца
плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 12.02.2020 г. е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС ********** с рег. № ************, в резултат на което са настъпили
имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при ищеца л.а.
марка ********** с рег. № **********, наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на МПС ********** с рег. № ************,
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 28867.20 лв., както, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 25184.40 лв. във връзка с реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства / протокол за ПТП, преводни нареждания,
застрахователна преписка и др./, както и извършеното от ответника частично
2
погасяване, което по същество съставлява извънсъдебно признание за
наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата
на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за
доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при ЮЛ автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС марка ********** с рег. № **********, изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП е 27682.76 лв. Вещото лице е посочило, че
действителната /средна пазарна/ стойност на процесният лек автомобил марка
********** с рег. № **********, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие била 30063 лв., като стойността необходима за
неговото възстановяване надвишавала със 70 % неговата действителна
стойност към датата на произшествието, поради което в случая била налице
тотална щета. Съгласно заключението стойността на запазените части по МПС
********** с рег. № **********, представлявали 20 % от неговата
действителна стойност, поради което стойността на застрахователното
обезщетение за марка ********** с рег. № **********, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на
20 % е 24050 лв. Настоящият състав с оглед приетото по делото заключение
намира, че в случая е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
3
стойност към датата на настъпване на ПТП. При това положение при
определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се
приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на
застрахователното събитие /в този смисъл решение № 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/. Съгласно заключението на САТЕ стойността на
дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части е в размер на 24050 лв. Настоящият състав намира, че в
случая доколкото по делото са събрани доказателства, че е била заплатена
услуга за Пътна помощ в общ размер на 1184.40 лв., че същата също следва да
бъде присъдена на ищеца. Общия размер на регресното вземане на ищеца е в
размер на 25234.40 лв. По делото е безспорно, че ответникът след отправената
регресна покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от
25184.40 лв., то дължима се явява сума в размер на 50 лв., поради което искът
по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен в така посочения размер, а за разликата
до пълния предявен размер от 4425.75 лв. следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 148.31 лв. държавна такса, 200
лв. депозит за вещо лице и 750 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност
на делото намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение. С оглед частичната основателност на
исковите претенции на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на
14.81 лв. С оглед частичната неоснователност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК от ГПК ответникът има право на
разноски, като страната претендира сумата от 300 лв. депозит за вещо лице и
сумата от 540 лв. юрисконсултско възнаграждение, като настоящият състав с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК определя за дължима сумата в
размер на 100 лв. С оглед изхода на спора на ответникът следва да се присъди
сумата от 394.60 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
************, да заплати на ********, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление ********, по предявения иск с правно основание чл. 411
КЗ сумата от 50 лв., представляваща остатък регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи от 25 лв. по
щета № ******* по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 12.02.2020 г.
събитие /ПТП/, ведно със законна лихва за период от 01.10.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения
размер от 50 лв., до пълния претендиран размер от 3707.80 лв., ведно със
законна лихва за период от 01.10.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
4
************, да заплати на ********, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 14.81 лв. - разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ********, да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ************, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8
ГПК сумата в размер на 394.60 лв. - разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - Х. Н. М., ЕГН: *********, с адрес: *********
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5