№ 63
гр. Севлиево, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на В. М. М. от гр. Севлиево против наказателно
постановление /НП/ № ********** от 22.12.2021 година на директора на РДГ – Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 2
от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257,
ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.07.2021 година изпълнителният директор на ИАГ АЛ. Д., инж. Р.Р. –
директор на дирекция в ИАГ – София, и свидетелят И.Н. – служител в РДГ – Велико
1
Търново, извършили проверка в имоти, находящи се в подотдели П, С, Н, Ж и М по
ГСП на ДЛС – Росица, община Севлиево в землището на с. Стоките. В хода на
проверката били констатирани редица нарушения, които били отразени в Констативен
протокол Серия В, № 007212 от 29.07.2021 година. С цитирания протокол директорът
на РДГ – Велико Търново бил задължен в 10 – дневен срок да представи подробен
доклад за извършваните проверки, съставени КП и предприети действия в проверените
подотдели за периода от 2018 година до 2021 година, както и да се извърши теренна
проверка на имотите, след което ИАГ – София да бъде уведомена за мерките, които ще
бъдат предприети.
В изпълнение на горепосочените разпореждания на 04.08.2021 година
свидетелите П.Й., И.П., инж. Г.Г. и Н.М. извършили проверка в имот № 416012 – ЧГТ,
находящ се в отдел 86, подотдел „п“, в землището на с. Стоките, община Севлиево, за
който имот било издадено Позволително за сеч № 0605233/11.03.2021 година на
жалбоподателката В.М. /само за извоз на наличната дървесина в сечището/, издадено
въз основа на Протокол за освидетелстване на сечището № 0540535/10.01.2021 година.
В хода на проверката били констатирани редица нарушения, едно от които се
изразявало в това, че в отдел 86, подотдел „м“ – ДГТ била складирана дървесина от бял
бор, на секции от 4 м., немаркирана с контролна горска мярка и на място, различно от
временния склад, посочен в технологичния план за имот 416012, отдел 86, подотдел
„п“ /86п/. За констатираните нарушения бил съставен Констативен протокол Серия В,
№ 008140, в който горепосочената констатация била отразена в пункт 5. В протокола е
записано още, че жалбоподателката била уведомена по телефона за предстоящата
проверка в имота, но отказала да присъства. С допълнителни обяснения към протокола
свидетелят П.Й. пояснил, че установеното количество дървесина в отдел 86м – ДГТ,
било около 25 плътни куб.метра дървесина от дървесен вид бял бор.
След съставянето на протокола, на 24.08.2021 година, свидетелят П.Й., в
присъствието на свидетелите Н.М. и И.П., както и в присъствието на жалбоподателката
В.М., съставил против последната акт за установяване на административно нарушение
за това, че в периода от 14.03.2021 година до 04.08.2021 година жалбоподателката не
следи за спазване на одобрения технологичен план на имот № 416012, попадащ в отдел
86, подотдел „п“ в землището на с. Стоките - частна горска територия, като при
извършване на извоза на дървесина, около 25 плътни куб. метра дървесина от дървесен
вид бял бор на секции от 4 м., е складирана на място, различно от временния склад,
посочен в технологичния план за имот № 416012, отдел 86, подотдел „п“, а именно
дървесината се намира в отдел 86, подотдел „м“ в землището на с. Стоките – държавна
горска територия. Описаното в акта за установяване на административно нарушение
деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във
връзка с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите.
2
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН В.М. записала в графата за възражения, че
„гореописаното не отговаря на истината“. Същата не е депозирала писмени
възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 22.12.2021 година на Директора на РДГ –
Велико Търново против В. М. М.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 2
от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства: АУАН, НП, КП от 29.07.2021 година; КП от 04.08.2021 година;
Обяснение от П.Й.; Позволително за сеч № 0605233; Технологичен план № 2; ; Доклад
от И.П. и К.И.; Разписка от 24.08.2021 година; Позволително за сеч № 0570808;
Позволштилно за сеч № 0560436; Превозни билети; Скици; Позволително за сеч №
0599195; Позволително за сеч № 0560320; Позволително за сеч № 0540535;
Позволително за сеч № 0583948; Протокол за освидетелстване на сечище № 0581641; ;
Позволително за сеч № 0624936; Протокол за освидетелстване на сечище № 0637822;
Доклад за периода 2018 – 2021 година по отношение на имоти с № 416012 и 416013,
попадащи в отдел 86, подотдел „п“, землище с. Стоките и Извадки от
информационната система на ИАГ за имот № 416012.
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 29.12.2021
година. Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ на 05.01.2022 година, т.е. в
законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по
същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
По делото безспорно се установи, че Позволително за сеч № 0605233 от
11.03.2021 година само за извоз на налична дървесина от сечището в имот № 416012,
отдел 86, подотдел „п“ в землището на с. Стоките, община Севлиево, е издадено на
името на жалбоподателката В.М. в качеството на лицензиран лесовъд. С оглед
императивната разпоредба на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
3
контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквато
в случая е и жалбоподателката, безусловно е вменено да следят за спазване на
одобрения технологичен план, в който документ, по силата на чл. 53, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, следва да бъде определено
местонахождението на временните горски складове. Несъмнено едно от задълженията
на М. е било да не допуска складиране на дървесина от имота на място, различно от
временния склад, посочен в технологичния план. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства по безспорен начин се установи според съда, че на 04.08.2021
година по време на проверката, служители на РДГ – Велико Търново са намерили
около 25 куб. метра дървесина от вид бял бор на секции от 4 метра, която не била
складирана във временния склад за имота по технологичен план, а в имот, находящ се
в отдел 86, подотдел „м“ – ДГТ. Основният спор в случая е дали тази дървесина е била
добита от имот в 416012 в отдел 86, подотдел „п“ и съответно извозена до отдел 86м. За
оборване на тезата на наказващия орган, че намерената дървесина не е била от имот в
отдел 86п жалбоподателката ангажира показанията на съпруга си Г.М. Той обясни
пред съда, че складираната дървесина е от имот в 416010, за който имало издадени
четири превозни билета за нейния извоз. Според М. част от дървесината от имот с
номер 10 била извозена до временния склад в имота, а част от нея извозена и
складирана в имот на ДГФ в отдел 86, подотдел м, тъй като когато временните
складове в имота се напълвали с дървесина, същите се освобождавали, като
дървесината се премествала в имоти от ДГФ, в случая между имоти 12 и имот 10.
В хода на производството бе разпитан и свидетеля Х.К. който потвърди думите
на М., че през 2020 година била извършвана сеч в имоти на „Глобъл лес“ с управител
Г.М. когато първо лесничей била Т.Й., а след това жалбоподателката. Свидетелят
заяви, че тогава, през 2020 година, когато лесничей била Т.Й., било само сечено в
имотите, без дървесината да е извозвана. Копчев не посочи номерата на имотите, в
които е извършвал сеч.
Съдът намира това твърдение на жалбоподателката за недоказано предвид
следните съображения: В хода на производството бяха разпитани всички служители на
РДГ – Велико Търново, които са извършвали проверка в имоти с номера 416012 и
416013. От техните показания стана ясно, че намерената складирана дървесина в имот
86м е била от имот 416012 отдел 86, подотдел п. Така например свид. П.Й. заяви
категорично, че намерената дървесина е от 86п и че същата е била складирана в 86м
след издаване на позволителното за сеч за имот 12 в 86п, който е само за извоза на
дървесината, която предварително е била отсечена още през 2020 година. Й. поясни
още, че пътят, който отива до отдел „п“ минава през подотдел „м“ и че двата имота са
съседни. Освен това каза, че временният склад за дървесината, извозена от имот 86п, се
намира на доста отдалечено от имота място, т.е. на поляна в близост до пътя в м.
„Кладев рът“.
4
За това, че дървесината, която е намерена складирана в имот 86м – ДГТ, е била
извозена от имот 86п, свидетелства и Н.М., който заяви, че по пътя, по който е
извозвана дървесината от подотдел П ясно си личали следите, които минавали в имот
86м, където освен това не била извършвана сеч, както преди проверката, така и по
време на същата. Сечта, която е била провеждана, е в подотдел П. Свидетелят М.
поясни, че намерената складирана дървесина била старо отсечена, като тази в имот
86п, и не била маркирана с КГМ.
Свидетелят И.П. обясни също, че дървесината, намерена складирана в имот в
отдел 86, подотдел М, била извозена от имот 416012, 86п. Същият показа на
предявената му скица пътят, по който е извозена дървесината, като поясни, че същият
тръгвал от селото и продължавал в посока юг, минавайки покрай имоти с номера 10, 12
и 13. П. категорично заяви пред съда, че по този път нямало следи от извоз от имот 10
към подотделл „м“, където била намерена складираната дървесина, с което още веднъж
се опровергаха твърденията на свид. М., че дървесината била извозена от имот 10.
Освен това в имот 86м дървесината била от дървесен вид бук, а складираната извън
временните складове за имот 12, била от дървесен вид бор, каквато била и дървесината
в имот 12.
Свидетелят Г. М. също много категорично заяви, че дървесината, складирана в
отдел 86, подотдел м, е била влачена от имот 12 до 86м, тъй като ясно си личали
следите от техниката, с която е влачена.
Твърдението на жалбоподателката, че намерената дървесина била складирана
на място, различно от временните складове за имота, била складирана там още по
времето на действие на позволителното за сеч, издадено на Т.Й., остана недоказано.
Видно от представените по делото писмени доказателства Т.Й. не е издавала превозни
билети за дървесината от имота, отсечена през 2020 година, за да се приеме това
твърдение за достоверно.
Не на последно място следва да се отбележи, че при проверката било
констатирано, че сечището в имот 416012 е преходно от 2020 година с издаден
Протокол за освидетелстване на сечището от 10.01.2021 година, както и това, че до
03.08.2021 година, денят, предхождащ проверката, по позволителното за сеч били
издадени 15 броя превозни билета за транспортиране на общо 209,66 плътни куб. метра
дървесина от дървесен вид бял бор. По време на проверката в имота била установена
налична дървесина, повалена на цели стъбла, около 30 плътни куб. метра дървесина от
бял бор или след направена капитулация се установило, че от 750,60 плътни куб. метра
по позволителното за сеч към момента на проверката били извозени 209,66 плътни куб.
метра дървесина. Това води до извода, че в имота е следвало да има налични 540,94
плътни куб. метра дървесина, а в действителност налични в сечището били около 30
плътни куб. метра дървесина и около 25 плътни куб. метра дървесина, но складирани в
5
отдел 86, подотдел „м“ ДГТ, т.е. на място, различно от мястото, определено за
временни складове в одобрения технологичен план за имот с № 416012, попадащ в
отдел 86, подотдел „п“ в землището на с. Стоките.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателката е извършила вмененото във вина административно нарушение. В
случая същото се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл.
108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план. Ирелевантно е
за случая обстоятелството кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН и НП
период е складирал дървесината от имот 86п в имот 86м, т.е. на място извън
посочените в технологичния план временни складове, след като е установено, че
наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за
спазване на одобрения технологичен план.
Преценявайки тези обстоятелства съдът намира за доказано виновното
бездействие на В.М., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване
параметрите на извоза на дървесината, разписани в процесния технологичен план, вкл.
и за това да не бъде складирана дървесина на места, различни от временните складове,
отразени в технологичния план. Именно по отношение на това лично нейно контролно
задължение е налице доказано виновно бездействие, тъй като самото складиране на
дървесината от имот 86п в имот 86м, а не на временните складове, говори за
недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план.
Несъмнено е, че единствено жалобподателката, в качеството си на лице по чл. 108, ал.
2 от ЗГ, е била длъжна да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота,
както е безспорно и това, че това ѝ задължение не е било осъществено.
Безспорно е, че дървесината е складирана на място, различно от временните
складове, отразени в технологичния план, в периода от 14.03.2021 година /датата на
издаване на позволителното за сеч/ до 04.08.2021 година /датата на проверката/.
Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но категорично
периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на откриването му са
започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и
Наказателно постановление, които категорично са спазени в случая. И в двата
документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и
цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като по
този начин В.М. категорично е била наясно какво виновно поведение и в противовес на
кой законов текст се вменява. Съдът намира, че физическото отсъствие на
жалбоподателката при изготвяне двата констативни протокола от 29.07.2021 година и
04.08.2021 година не представлява нарушение, тъй като констативния протокол не е
уреден в ЗАНН и същият служи единствено за по-пълно закрепване възприятията на
проверяващите, които нямат задължение да уведомяват нарушителя за съставянето му.
Въпреки това по делото са налице данни, че преписи и от двата протокола са връчени
6
на жалбоподателката /л. 26 от делото/.
Отсъствието на жалбоподателката по време на самата проверка и изготвянето
на констативните протоколи не е процесуално нарушение, опорочаващо процедурата
по налагане на административно наказание. Това обстоятелство в никакъв случай не
влияе върху законосъобразността на проведеното административнонаказателно
производство. Същото започва със съставянето на АУАН, а не със съставянето на
констативен протокол, и в този смисъл процедурата по съставянето му стои извън
преценката за законосъобразност на обжалваното НП. Констативният протокол от
проверката е вид доказателствено средство и именно като такова следва да се
разглежда в административнонаказателното производство, вкл. и при съдебното
обжалване на издаденото НП. Неговата доказателствена тежест следва да се цени,
както с оглед фактите и обстоятелствата, информацията за които удостоверява със
съдържанието си, така и с оглед съпоставянето и корелацията му с другите
доказателства и доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Въпросът спазена ли е била процедурата по съставянето на КП, следва да се разглежда
единствено относно достигане до отговора дали същият представлява годно
доказателство и съответно по какъв начин съдържащата се в него информация да бъде
ценена. И в частност при обсъждания тук случай, съставените протоколи от проверката
на имота на 29.07.2021 година и 04.08.2021 година са обективно изготвени и няма
причини да не бъдат кредитирани като такива. Още повече, че същите кореспондират и
с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира за безспорно установено и
доказано, че жалбоподателката е осъществала както от обективна, така и от субективна
страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, и
правилно и законосъобразно е санкционирана с глоба в размер на 300 лева, определена
по реда на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Поради изложените доводи съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено като
такова.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
7
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката следва да бъде осъдена на
основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на
случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 22.12.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
В. М. М., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 14, за извършено нарушение
по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година
за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено
наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 14, да
заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8