№ 363
гр. Петрич, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100788 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. В.
Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.“ № **, действаща чрез пълномощник
адв. Д. В. М., обективираща иск срещу "Кр. Й." ООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр. Х., ул. „Б.“ № ***, представлявано от Вл. М. И., да се
признае за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен
заем № 584397 от 18.12.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с
чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а в условията на
евентуалност да се прогласи нищожността на неустоечната клауза на чл. 8 от
процесния договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр.
с чл. 21, ал. 1 от З П К. Ищецът прави доказателствени искания. Претендира
съдебни разноски.
Сочи се в молбата, че Ищцата сочи, че на 18.12.2023 година между страните
е сключен Договор за паричен заем № 584397, по силата на който ответникът
се задължил да предостави на ищцата кредит в размер на 1 200 лева при 11 на
брой месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 8 от процесния договор,
ищцата се е задължила да заплати на дружеството-кредитор неустойка в
1
размер на 1 300 лева. Ищцата счита процесния договор за нищожен по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като се позовава на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърди, че в договора не са посочени приложимия
лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди, че липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е
променлив, с което съществено са ограничени правата на ищцата. Твърди, че
процесният договор трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В условията на евентуалност ищецът обосновава становище за нищожност
на неустоечната клауза в процесния договор. Сочи чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗПП, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗПК. Релевира конкретни и подробни правни съображения, с които
обосновава претенциите си.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Релевира подробни правни доводи, с които обосновава теза за действителност
на процесната облигационна обвързаност между страните. Не оспорва
ищцовите твърдения за сключен между страните договор за кредит с
релевираното в исковата молба съдържание. Претендира съдебни разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с която
поддържа предявените искове. По същество на делото пледира за уважаване
на претенциите като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски,
представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение. Релевира съображения.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се
явява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което заявява воля
за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа писмения
отговор. Заявява позиция по проекта на доклад по делото. Не прави
2
доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани представените писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на
18.12.2023 година страните са сключили Договор за паричен заем № 584397,
по силата на който дружеството се е задължило да предостави на Д. заем в
размер на 1 200 лева, при ГПР 47,908 %, месечен лихвен процент 3,330 %, а Д.
се задължила да върне заема чрез заплащане на 11 погасителни месечни
вноски, всяка в размер и падеж съгласно Погасителен план, представляващ
неразделна част от договора, или общо сумата от 1 452,82 лева.
Съгласно постигнатите договорености /чл.6/ страните уговорили договорът
да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от
ОУ към договора и с още едно от посочените в същата клауза обезпечения, по
избор на заемателя: ипотека; особен залог; банкова гаранция; ценна книга в
полза на заемателя, като в случая заемополучателят е избрал обезпечението
ценна книга в полза на заемодателя.
По делото не се спори, че заемополучателят не е предоставил уговореното
обезпечение.
С чл.8 от договора кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитодателя неустойка в размер на 1 154,18 лева – в случай че не
предостави договореното в чл.6 от договора вр. с чл. 10, ал.2 от Общите
условия към договора обезпечение.
Съгласно Погасителния план, представляващ неразделна част от договора,
неустойката е платима на 11 месечни погасителни вноски, всяка в размер
132,07 лева с падеж, падежа на съответната погасителна вноска по договора за
заем, без неустойката или общо погасителна вноска с неустойката - 237 лева,
при неустойка в размер на 104,93 лева месечна вноска.
По делото не се спори, че кредитополучателят е усвоил предоставения му от
заемодателя/ответника кредит в размер на 1200 лева, както и че плащанията на
основание процесния договор, извършени от заемополучателя, в полза на
3
заемодателя, са в общ размер 1 059 лева, от които 200 лева платени на
30.01.2024 г., 37 лева платени на 31.01.2024 г., 237 лева платени на 29.02.20224
г., 475 лева платени на 08.05.2024 г., 50 лева платени на 12.02.2025 г., 30 лева
платени на 24.03.2025 г. и 30 лева платени на 12.05.2025 г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
Несъмнено е, че сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е
нищожна.
Установи се по делото, че в случая страните са уговорили заплащането на
неустойка в размер около 97 % от кредитната сума за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, платима чрез
10 месечни погасителни вноски. Смисълът на обезпеченията е да се предпази
кредиторът от последиците на длъжниковото неизпълнение. От факта, че
кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат вреди
освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по
принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепява с
неустойка, при това в размер по-висок от този на дадения кредит и близък до
общо дължимата сума /кредит и възнаградителна лихва/, неизпълнението на
задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено
увеличение на размера на дълга. Ето защо съдът счита, че в случая, макар и
формално уговорено като неустоечно задължение, задължението на
4
кредитополучателя за сумата от 1 154,18 лева съставлява разход по кредита
дължим от потребителя, а не неустойка за неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя – да върне дадения кредит ведно с
договорената възнаградителна лихва. С оглед на това се налага извода, че
формално посочения в процесния договор за кредит ГПР 47,908 % не е
действителният. Посочването в договора за кредит на по-нисък размер от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика
съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи:
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изисквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в ГПР са
включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
5
дължи. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца
твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между
страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради
противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22
ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит липсва ясно разписана методиката на
формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът намира за
основателни и доказани ищцовите твърдения за изначална недействителност
на процесното облигационно правоотношение между страните, по аргумент
на чл.22 от ЗПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи: В случая процесната
неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заема, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът
му за предоставяне създават значителни затруднения за кредитополучателя за
изпълнение на договора. На следващо място, посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
В случая е предвидено задължение за представяне на обезпечение след
сключване на договора, като непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключване на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се
6
приеме, че процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно
погасителния план към договора и включена в размера на погасителната
вноска по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен процент на
разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В допълнение следва да се посочи, че
основната цел на процесната неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
дължимата за връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е
нищожна и поради накърняване на добрите нрави. С оглед на изложеното
съдът намира за главния иск за прогласяване недействителността на
облигационното правоотношение между страните за доказан и основателен и
като такъв следва да го уважи.
Предвид изхода на делото по предявения главен иск съдът не дължи
произнасяне по евентуалния такъв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва понесе отговорността за сторените от ищеца съдебни разноски в
размер на 106, 42 лева заплатена държавна такса.
Относно претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА:
По делото е несъмнено, че адвокат Д. В. М. е надлежно упълномощен от
ищцата да я представлява в процеса, съгласно пълномощно на лист 8 и
договор за правна защита и съдействие на лист 33 в делото, при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В тази връзка и като съобрази фактическата и правна
сложност на делото – броя предявени искове, тяхната цена и правна природа,
също обема правна помощ, оказана от пълномощника на ищеца в процеса –
изготвяне и депозиране чрез ССЕВ на искова молба и на писмено становище
по хода на делото, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, в това число и проведеното едно открито с.з., в което
7
процесуалният представител на ищеца не се е явил, а депозира писмено
становище, в което не се релевират различни от първоначално заявените с
исковата молба твърдения, доводи и искания, счита, че ответникът следва да
се осъди да заплати на адвокат М. възнаграждение в размер на 300 лева с вкл.
ДДС. В този смисъл съдът намира за основателно възражението на ответника
за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за паричен заем № 584397 от 18.12.2023
година, сключен между Т. В. Д., ЕГН ********** и „Кр. Й.“ ООД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Б.“ № ***, на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА "Кр. Й." ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
Х., булевард „Б.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. Д., ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 106,42 /сто и шест лева и четиридесет и две стотинки/
лева.
ОСЪЖДА "Кр. Й." ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
Х., булевард „Б.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., АК Пл.
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищцата Д., в
размер на 300 /триста/ лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8