Решение по дело №11919/2014 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 164/9.01.2015 г.,  гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV-ти състав  гражданско отделение  в  публично съдебно заседание, проведено на 09.12.2014  година в  състав:

 

                                                                                            Районен съдия :  ***

 

               при участието на секретаря Г.Д.  разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11919 по описа за 2014 г.

 

              Предявен е иск с пр.осн.чл.124 ГПК от М.Т.Д. с  ЕГН **********  против Я.Х.Я. с ЕГН **********  за приемане за установено в отношенията между страните,  че  ищецът не дължи на ответника сумата 4720 лева по договор за продажба на вземане /цесия/ от 14.05.2014 г. поради погасяване на задължението чрез извършено прихващане  на осн.чл.103 и чл.104 от ЗЗД и при недадено изрично съгласие по чл.103, ал.3 ЗЗД.

              В исковата молбата ищецът твърди, че е осъден  с влязло в сила решение на Окръжен съд *** по гр.д.№ 635/2011г. и по в.гр.д. №244/2012г. на Апелативен съд *** да заплати на ***, действащ със съгласието на майка си *** сумата от 4720 лева/четири хиляди седемстотин и двадесет лева/ представляващи съдебно деловодни разноски. Със същото решение  ***, действащ със съгласието на майка си *** е осъден да заплати на ищеца М.Д.  сумата от 22000 лева/двадесет и две хиляди лева/ по издаден изпълнителен лист от 21.01.2013 г. на Окръжен съд ***, както и съдебно деловодни разноски в размер на 1610 лева/хиляда шестстотин и десет лева/. Налице са  две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания произтичащи от един и същи съдебен акт.

               На 12.06.2013г. по молба на ищеца  в качеството му на взискател е образувано изпълнително дело № 732 по описа за 2013г. на ЧСИ ***, рег.804 в КЧСИ и район на действие ОС-***, с длъжник ***, действащ със съгласието на майка си *** с изпълнителен титул изпълнителен лист издаден по посоченото по-горе гр.дело на БОС.  До подаване на настоящата искова молба  няма събрани суми по същото  изпълнително дело. На 01.06.2014 г. ищецът  е получил съобщение от ***, действащ със съгласието на майка си, като попечител, изпратено му от упълномощения адв.Георги Керемдчиев от БАК, че с договор за продажба на вземане/цесия/ от 14.05.2014г. е продал  вземането си от ищеца М.Т.Д. за 4720 лева на  Я.Х.Я., ЕГН **********,***, като от момента на получаване на уведомлението, последният се явява нов кредитор по вземането, поради което посочената по-горе сума следва да се плати на него.

             На 03.06.2014 г. ищецът М.Т.Д. с  услуга „Телепоща" е изпратил по „Български пощи" ЕАД уведомление до новия  кредитор, че на осн.чл. чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД   извършва  прихващане на своето вземане в размер на 1610 лева /хиляда шестстотин и десет лева/ по изпълнителен лист № 223/17.06.2014г., представляващи съдебно деловодни разноски и възникнало на същото основание на каквото е и насрещното вземане на цедента ***, действащ със съгласието на майка си *** и произтичащо от същия съдебен акт на който се основава неговото вземане -  решение по гр.д.№635/2011г. на ***ки окръжен съд и решение по в.гр.д.№244/2012 на Апелативен съд -***.  

             Със същото уведомление приобретателят /цесионера/ е уведомен, че ищецът /длъжникът/ не се е съгласявал с прехвърлянето на вземането на *** към него и по тази причина се ползва от правото да извърши прихващане на задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор, което прихващане в случая е до размера на по-малкото от тях, а именно до размера от 4720 лева/четири хиляди седемстотин и двадесет/,  тоест размера на цедираното вземане. На 10.06.2014 г. изпратеното от ищеца  до цесионера уведомление е върнато от „Български пощи" ЕАД по причина, че получателя е отсъствал, оставено му е съобщение за получена пратка, чрез залепване на съобщение на адреса му, а впоследствие не се е явил да получи пратката, която е върната. На 19.06.2014 г. на ищеца  М.Т.Д. е връчена  покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Илко Бакалов, per.№705, с която е поканен да заплати  посочените суми по цедираното вземане, ведно с лихвите и  съдебно-деловодни разноски  и такси, дължими по сметка на  ЧСИ, както и  е  уведомен, че е наложен запор върху недвижим имот негова собственост в  гр.Камено и е  насрочен опис.

              В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва действията по подаване и връчване на нот.покана рег.№ 2963, том І, акт № 93 от 24.06.2014 г. на нотораиус с район на действие РС ***. Сочи, че прихващането на ищеца, извършено с нот.покана от 24.06.2014 г. на нотариус Н.Маркова с район на действие района на РС ***, рег.№ 409 на НК е нищожно и не може да породи действие на осн.чл.576 ГПК.  За действителността на същото се изисква личното явяване и подпис на лицето, изпратило нот.покана и удостоверяване връчването й на адресата. Нот.покана е представена от приносителя Бойко Темелков без наличието на пълномощно и липсва удостоверяване на подписа на М.Д.. Същата не е връчена на адресата.  

            При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Съдът приема, че предявеният иск е такъв с пр.осн.  чл.124 ГПК за установяване недължимост на присъдена със съдебно решение сума поради компенсация на осн.чл.103 ЗЗД. По предявения отрицателен установителен иск  в тежест на ответника е да докаже факта от който произтича вземането му.

            С  решение, постановено по в.гр.д.№ 244/12 г. на Апелативен съд *** е отменено решение № 14 от 11.06.2012 г. на Окръжен съд *** по гр.д.№ 635/11 г. с което *** със съгласието на попечителя си *** е осъден да заплати на М. *** сумата над 22000 лева до 83000 лева лихви и разноски и е отхвърлен иска на  М.Т. *** против ***, действащ със съгласието на попечителя му *** за заплащане на сумата над 22000 лева до 83000 лева, представляваща продажна цена по унищожен с влязло в сила решение по гр.д.№ 824/09 г. по опис на БОС договор за продажба на недвижим имот, законна лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 1610 лева. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изп.лист от 21.01.2013 г. и от 17.06.2014 г. 

               С договор за продажба на вземане от 14.05.2014 г. ***, действащ със съгласието на попечителя му *** е продал на Я.Х.Я. вземането си за присъдени суми в общ размер на 4720 лева по изп.лист от 24.02.2014 г. на ОС *** по гр.д.№ 635/11 г. на ОС *** и по в.гр.д.№ 244/12 г. на Апелативен съд ***, приложен на лист 17 /гръб/ от делото.  До ищецът е изпратено уведомление за извършената цесия, но няма данни същото да е получено от него. До същият е изпратена ПДИ от ЧСИ Илко Бакалов.

              На 02.06.2014 г. ищецът е уведомил цесионера Я.Х.Я., че извършва прихващане на своето вземане в размер на 1610 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за вземането си от цедента  ***, действащ със съгласието на попечителя му ***. Заявява, че не е съгласен със съобщената му цесия от 14.05.2014 г. на осн.чл.103, ал.3 ЗЗД. Не са налице доказателства за връчване на същото на адресата видно от отбелязване на известието за доставяне. 

               От твърденията в молбата и представените доказателства се установява, че ищецът М.Д. е уведомен за извършената цесия  - продажба на вземане от 14.05.2014 г. между ***, действащ със съгласието на попечителя му *** – продавач и  Я.Х.Я. – купувач за продажба на вземането на първия  с длъжник М.Т. *** за присъдени суми в общ размер на 4720 лева по изп.лист от 24.02.2014 г. на ОС *** по гр.д.№ 635/11 г. на ОС *** и по в.гр.д.№ 244/12 г. на Апелативен съд ***, приложен на лист 17 /гръб/ от делото. 

              В случаите когато  две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно може да го прихване срещу задължението си. Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането той може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Вземането на М.  ***  от ***, действащ със съгласието на попечителя му ***  и прехвърленото вземане произтичат от един и същи факт, поради което първото може да се противопостави на ответника  в качеството му на цесионер, независимо дали е възникнало преди или след прехвърлянето. От твърденията в молбата и доказателствата по делото – уведомление от 02.06.2014 г.  се установява, че ищецът М.Т.Д. не се е  съгласявал с прехвърлянето на вземането. 

              С предявеният иск  длъжникът – ищец  е упражнил компенсационното си право във висящ процес с цел прихващане на признато със съдебно решение вземане на  ответника. Компенсацията е допустима само при насрещни вземания тоест да е налице идентичност на субектите по двете правоотношения. В конкретния случай е налице договор за цесия от 14.05.2014 г., с който трето лице  е цедирало установено с влязло в сила решение вземане  на ответника Я.Я..  Действително по делото липсват  доказателства за получаване на уведомлението от 28.05.2014 г. но самият ищец твърди, а и от изпратения от него отговор до ответника се установява, че същият е уведомен за извършената цесия и се противопоставя.  Изискването на чл. 103 ал.1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането  с което се иска да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чиито материален - правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал.1 предл. първо ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени.  По делото липсват доказателства, че уведомлението от 02.06.2014 г. отправено от ищеца – длъжник до ответника – кредитор  за извършване на прихващане  на негово  вземане в размер на 1610 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски  е достигнало до  адресата.  Следователно не е спазено изискването за изискуемост и ликвидност на вземането с което се иска прихващане. В този смисъл решение  по в.т.№ 165/12 г. Апел.съд Варна, решение по к.гр.д.№ 1274/13 г. ВКС, ІІ ГО, решение по гр.д.№ 377/12 г. ШОС и други.  Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

             Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца  разноски за производството в размер на 450 лева съгласно представеният списък по чл.80 ГПК.  

 

              Мотивиран от изложеното, съдът 

 

 

Р Е Ш И  :

 

              ОТХВЪРЛЯ предявен от М.Т.Д. с  ЕГН **********  иск против Я.Х.Я. с ЕГН **********  отрицателен установителн иск с пр.осн.чл.124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,  че  ищецът не дължи на ответника сумата 4720 лева по договор за продажба на вземане /цесия/ от 14.05.2014 г. поради погасяване на задължението чрез извършено прихващане  на осн.чл.103 и чл.104 от ЗЗД и при недадено изрично съгласие по чл.103, ал.3 ЗЗД.

 

               ОСЪЖДА  М.Т.Д. с  ЕГН **********  да плати на  Я.Х.Я. с ЕГН **********   съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 

 

              Решението  подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението до страните. 

 

 

 

                                                                                        Районен съдия: