Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София ….. . г.
Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретар Атанасова и с участието на прокурора Маринов, като разгледа докладваното от съдия Николов ВНОХД №3000 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С определение от 02.06.2017г. по НЧД № 4456/2017г., по описа на Софийски Районен съд –НО, 111 състав, на осн. чл.306,ал.1,т.1 от НПК вр. с 25, вр. с чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията на осъдената С.Г.С., наложени на последната по влезли в сила отделни присъди. Въззивният състав е сезиран с жалба, депозирана от адв.Р., в качеството му на защитник на осъдената С.Г.С.. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е групирал наказанията на осъдената. Сочи се също, че неправилно СРС е постановил осъдената да изтърпи отделно наказанията по НОХД №61/13г. по описа на РС-Чепеларе и по НОХД №3146/2012г по описа на РС-Варна.Излагат се и съображения за неправилно прилагане на чл.24 от НК. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 27.06.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да бъдат изискани бюлетини и справка за съдимост за осъдената С.Г.С..
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъдената С. – адв. Б. пледира, че неправилно СРС е постановил осъдената да изтърпи отделно наказанията по НОХД №61/13г. по описа на РС-Чепеларе и по НОХД №3146/2012г. по описа на РС-Варна. Релевира доводи и за неправилно прилагане на чл.24 от НК.
Осъдената С.Г.С., в последната си дума поддържа доводите на защитника си, направени от последния в хода на съдебните прения. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:
С определение от 02.06.2017г. ‚ постановено НЧД №4456/2017г., по описа на Софийски Районен съд –НО, 111 състав, на осъдената С.Г.С. по реда на чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране на наказанията, наложени на последната по влезли в сила отделни присъди, както следва:
В една група, първостепенният съд е групирал наказанията на осъдената С. по НОХД № 1192/07 г. на РС-Сливен, НОХД № 14913/07 г. на СРС и НОХД № 14662/10 г. на СРС, като е определил общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което на осн. чл.24 от НК е увеличил с още шест месеца на три години “лишаване от свобода”.
Първостепенният съд е приел, че в отделна група следва да групира наказанията на С.Г.С., наложени й по НОХД №12017/11 г. на CPC, НОХД № 647/12 г. на PC- Плевен, НОХД № 11268/10 г. на СРС, НОХД № 381/12 г. на РС-Самоков, НОХД № 253/12 г. на РС- Асеновград, НОХД № 1202/12 г. на РС-Русе, НОХД № 19856/12 г. на СРС, НОХД № 19770/12 г. на СРС, НОХД № 174/13 г. на PC-Поморие, НОХД № 353/13 г. на PC-Димитровград, НОХД № 1970/1 Зг. на РС-Пазарджик, НОХД № 87/14 г. на PC-Карлово, НОХД № 960/13 г. на РС-Сандански и НОХД № 2289/13 г. на СРС, като е определил общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години, което на осн. чл.24 от НК е увеличил с още три година на девет години “лишаване от свобода”. С обжалваният съдебен акт е постановено, С.Г.С. отделно да изтърпи наказанието “лишаване от свобода” за срок от две години, наложено на същата по НОХД № 3146/12 г. на РС-Варна, както и наказанието “лишаване от свобода” за срок от една година, наложено й по НОХД № 61/13 г. на РС-Чепеларе.
На С.Г.С. са й налагани наказания с отделни присъди и определения, с които са одобрени споразумения, както следва:
1. По НОХД № 41 от 1993 г. по описа на PC-Велинград, с влязъл в сила на 09.12.1994 година съдебен акт, за деяния, извършени на 03.11.1992 година; май-декември 1992 година и 04.09.1992 година, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 г. и 9 м.
2. По НОХД № 83/2002 година на PC-Велинград, в сила от 12.03.2002 година й е наложено наказание задължително заселване. Деянието е извършено в периода 13.12.2000 г.-13.07.2001 година. Престъплението е по чл. 183, ал. 1 НК.
3. По НОХД № 144 от 2003 г. по описа на PC-Велинград, с влязъл в сила на 04.03.2004 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода месец август-месец октомври 2002 година, престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца.
4. По НОХД № 895 от 2006 г. по описа на PC-Пловдив, с влязъл в сила на 08.09.2006 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода 01.06.1998 година-10.08.1998 година, престъпление по чл. 211, пр.1, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца.
5. По НОХД № 1192 от 2007 г. по описа на РС-Сливен, с влязъл в сила на 14.01.2008 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода 05.01.2005 г.- 24.11.2005 година, престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
6. По НОХД № 14913 от 2007 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
22.04.2009 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода месец февруари 2007 година до 16.02.2007 година, престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. ”а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца.
7. По НОХД № 14662 от 2010 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
28.03.2011 година съдебен акт, за деяние, извършено на неустановена дата в края на месец декември 2006 година, престъпление по чл. 211,, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
8. По НОХД № 12017 от 2011 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
18.05.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода 11.07.2009-
24.07.2009 година, престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
9. По НОХД № 647 от 2012 г. по описа на PC-Плевен, с влязъл в сила на
19.07.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода 12.08.2011 го дина-13.08.2011 година, престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „б” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
10. По НОХД № 3146 от 2012 г. по описа на РС-гр. Варна, с влязъл в сила на 19.09.2012година съдебен акт, за деяние, извършено на 16.09.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
11. По НОХД № 11268 от 2010 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
12.10.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено през месец май 2009 година, престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 29, ал. 1,6. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца.
12. По НОХД № 381 от 2012 г. по описа на РС-Самоков, с влязъл в сила на 15.10.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено на 13.10.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца.
13. По НОХД № 253 от 2012 г. по описа на PC-Асеновград, с влязъл в сила на 26.10.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода
21.07.2011 година-11.11.2011 година, престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.
14. По НОХД № 1202 от 2012 г. по описа на РС-Русе, с влязъл в сила на
04.12.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено на 19.07.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” и б. „б” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.
15. По НОХД № 19856 от 2012 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
13.03.2013 година съдебен акт, за деяние, извършено на 06.06.2009 година, престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца.
16. По НОХД № 19770 от 2012 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
20.03.2013 година съдебен акт, за деяние, извършено на 17.11.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца.
17. По НОХД № 61 от 2013 г. по описа на PC-Чепеларе, с влязъл в сила на 26.04.2013 година съдебен акт, за деяние, извършено на 22-23.11.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” и б.”б” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.
18. По НОХД № 174 от 2013 г. по описа на PC-Поморие, с влязъл в сила на 04.07.2013 година съдебен акт, за деяние, извършено от 01.09.2011 година до 03.09.2011 г. , престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б, „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца.
19. По НОХД № 353 от 2013 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на 30.07.2013година съдебен акт, за деяние, извършено на 01.11.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.
20. По НОХД № 1970 от 2013 г. по описа на PC-Пазарджик, с влязъл в сила на 07.12.2013 година съдебен акт, за деяние, извършено от началото на месец юни 2011г. до 19.10.2011 година, престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
21. По НОХД № 87 от 2014 г. по описа на PC-Карлово, с влязъл в сила на 10.04.2014 година съдебен акт, за деяние, извършено на 05.12.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” и б. „б” НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
22. По НОХД № 960 от 2013 г. по описа на РС-Сандански, с влязъл в сила на 29.05.2014 година съдебен акт, за деяние, извършено на 08.11.2011-
09.11.2011 година, престъпление по чл. 211, пр. последно, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” и б. „б”, вр. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца.
23. По НОХД № 2298 от 2013 г. по описа на СРС, с влязъл в сила на
30.06.2016 година съдебен акт, за деяние, извършено в периода месец 06.2011 година-19.11.2011 година, престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години.
Съпоставяйки датите на влизането в сила на съдебните актове по всички наказателни производства, по които са постановени осъдителни присъди по отношение на С. и установяващи се от бюлетините и справките за съдимост от една страна, и от друга - момента на осъществяване на деянията по същите, въззивният съд констатира, че правилно първостепенният съд е приел, че в самостоятелна група, следва да се включат наказанията, наложени на осъдената по НОХД № 144/2003г. на PC-Велинград и по НОХД № 895/2006г. на PC-Велинград.
Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първостепенния съд, че не следва да се произнася с нарочен акт по тази съвкупност, тъй като по същата е налице произнасяне от друг съдебен състав, като е недопустимо ново пререшаване на въпроса, свързан с прилагането на чл. 25 във вр. чл. 23 НК, без да са налице основания за това /в тази връзка виж.т.2 от ТР№3/2009г. на ОСНК на ВКС/.
Първоинстанционният съд, правилно е приложил материалния закон /чл.25-23 от НК/, като е групирал наказанията на С., наложени на последната по НОХД № 1192/07 г. на РС-Сливен, НОХД № 14913/07 г. на СРС и НОХД № 14662/10 г. на СРС. Всяко едно от деянията предмет на процесните дела е извършено, преди да е имало влязла в сила присъда, по което и да е от тях, поради което се намират в условия на съвкупност помежду си.
Правилно е определено и общото най-тежко наказание по тази съвкупност- лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, като въззивният съд намира за законосъобразно, с оглед тежкото обременено минало на осъдената С., изводът на първата инстанция за необходимостта от прилагане на чл.24 от НК, на основание на която общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, следва да бъде увеличено с още шест месеца,т. е. до размера от три години ЛОС.
Правилно, при съблюдаване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил първоначалния режим за изтърпяване на определеното общо наказание “лишаване от свобода” за срок от три години- при първоначален строг режим.
Първостепенният съд правилно е приложил и разпоредбите на чл.25,ал.2 от НК и чл. 59,ал.1 от НК, като е приспаднал от общото наказание “лишаване от свобода” за срок от три години изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдената и включени в съвкупността, както и времето, през което С. е била задържана и е била с мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Въззивният съдебен състав принципно е съгласен с изводите на първостепенния съд, че следва да се обособи самостоятелна трета група, в която да се групират наказанията, наложени на С.Г.С. по НОХД № 12017/11 г. на СРС, по НОХД № 647/12 г. на PC- Плевен, по НОХД № 11268/10 г. на СРС, по НОХД № 381/12 г. на РС-Самоков, по НОХД № 253/12 г. на PC- Асеновград, по НОХД № 1202/12 г. на РС-Русе, по НОХД № 19856/12 г. на СРС,по НОХД № 19770/12 г. на СРС, по НОХД № 174/13 г. на PC-Поморие, по НОХД №353/13г. на РС-Димитровград, по НОХД № 1970/13г. на PC-Пазарджик, по НОХД № 87/14 г. на PC-Карлово, по НОХД № 960/13 г. на РС-Сандански и по НОХД № 2298/13 г. на СРС.
В тази група следва да бъдат включени и наказанията на осъдената, наложени й по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе и по НОХД № 3146/2012 година на РС-гр. Варна, тъй като деянията предмет на процесните две дела, както и деянията предмет на НОХД № 12017/11 г. на СРС, НОХД № 647/12 г. на PC- Плевен, НОХД № 11268/10 г. на СРС, НОХД № 381/12 г. на РС-Самоков, НОХД № 253/12 г. на PC- Асеновград, НОХД № 1202/12 г. на РС-Русе, НОХД № 19856/12 г. на СРС, НОХД № 19770/12 г. на СРС, НОХД № 174/13 г. на PC-Поморие, НОХД №353/13г. на РС-Димитровград, НОХД № 1970/13г. на PC-Пазарджик, НОХД № 87/14 г. на PC-Карлово, НОХД № 960/13 г. на РС-Сандански и на НОХД № 2298/13 г. на СРС са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, поради което се намират в условия на съвкупност помежду си. За този си извод, въззивният съд изходи от бюлетините за съдимост, които са приложени по делото, установяващи, че по НОХД № 3146 от 2012 г. по описа на РС-гр. Варна, С. е била осъдена с влязъл в сила на 19.09.2012 година съдебен акт, за деяние, извършено на 16.09.2011 г., а по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе,последната е осъдена с влязъл в сила на 26.04.2013 година съдебен акт, за деяние, извършено на 22-23.11.2011 г.
Въззивният съд констатира, че първостепенният съд е допуснал неправилно прилагане на материалния закон, като е постановил наказанията, наложени на осъдената по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе и по НОХД № 3146/2012 година на РС-гр. Варна, да бъдат търпени отделно от последната.
За да достигне до изводът, че наказанията по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе и по НОХД № 3146/2012 година на РС-гр. Варна, следва да се търпят отделно, първостепенният съд се е позовал единствено на справката за съдимост за С.Г.С., приложена по делото, в която некоректно са посочени обстоятелства, касателно датата на извършване на инкриминираното деяние, предмет на НОХД № 3146 от 2012 г. по описа на РС-гр. Варна-16.09.2012г. /правилна-16.09.2011г./ и тази по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе- 22-23.11.2013г. /правилна 22-23.11.2013г./, независимо, че по делото са приложени бюлетините за съдимост за осъдената, правилно отразяващи интересуващите производството по групиране на наказанията обстоятелства.
В тази част, обжалваното определение следва да бъде отменено, като в една група следва да бъдат включени наказанията на осъдената, наложени й по НОХД № 12017/2011 г. на СРС, по НОХД № 647/2012 г. на PC- Плевен, по НОХД № 11268/2010 г. на СРС, по НОХД № 381/2012 г. на РС-Самоков, по НОХД № 253/2012 г. на PC- Асеновград, по НОХД № 1202/2012 г. на РС-Русе, по НОХД № 19856/2012 г. на СРС, по НОХД № 19770/2012 г. на СРС, по НОХД № 174/2013 г. на PC-Поморие, по НОХД №353/2013г. на РС-Димитровград, по НОХД № 1970/2013г. на PC-Пазарджик, по НОХД № 87/2014 г. на PC-Карлово, по НОХД № 960/2013 г. на РС-Сандански, по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе, по НОХД № 3146/2012 година на РС-гр. Варна и по НОХД № 2298/2013 г. на СРС.
Включването в процесната гупа на наказанията по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе и по НОХД № 3146/2012 година на РС-гр. Варна, не променя определеното по същата от първата инстанция общо най- тежко наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода, което е наложеното на осъдената по НОХД № 2298/2013 година на СРС.
От събраните по делото доказателства, а именно: бюлетини за съдимост, справка за съдимост, се установява, едно престъпно поведение с трайна общественоопасна насоченост, една демонстрирана криминална активност и упоритост от осъдената С. към извършване на тежки престъпления на територията на цялата страна, което сочи, че при същата очевидно е налице трайно отрицателно отношение към установения правов ред и защитените от него обществени отношения, разкриващо я като личност с изключително завишена степен на обществена опасност, поради което въззивният съд намира за необходимо прилагането на чл.24 от НК.
Поради гореизложеното и на основание чл.24 от НК, така определеното по условно обозначената трета група общо най- тежко наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода, правилно е увеличено от първоинстанционният съд с три години, на 9 /девет/ години лишаване от свобода.
Законосъобразно, първостепенният съд е определил първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание “лишаване от свобода” за срок от девет години- при първоначален строг режим, като правилно от същото е приспаднал на осн. чл.25,ал.2 от НК и чл. 59,ал.1 от НК, изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдената и включени в третата съвкупност, както и времето, през което последната е бил задържана и е била с мярка за неотклонение “задържане под стража” по тези дела.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определение от 02.06.2017г. по НЧД № 4456/2017г., по описа на Софийски Районен съд –НО, 111 състав, като включва във формираната на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 НК съвкупност, състояща се от наказанията на С.Г.С., наложени й по НОХД № 12017/11 г. на СРС, по НОХД № 647/12 г. на PC- Плевен, по НОХД № 11268/10 г. на СРС, по НОХД № 381/12 г. на РС-Самоков, по НОХД № 253/12 г. на PC- Асеновград, по НОХД № 1202/12 г. на РС-Русе, по НОХД № 19856/12 г. на СРС,по НОХД № 19770/12 г. на СРС, по НОХД № 174/13 г. на PC-Поморие, по НОХД №353/13г. на РС-Димитровград, по НОХД № 1970/13г. на PC-Пазарджик, по НОХД № 87/14 г. на PC-Карлово, по НОХД № 960/13 г. на РС-Сандански и по НОХД № 2298/13 г. на СРС и наказанията, наложени на последната по НОХД № 61/2013 година на РС-гр. Чепеларе и по НОХД № 3146/2012 година на РС-гр. Варна.
ОТМЕНЯ определение от 02.06.2017г. по НЧД № 4456/2017г., по описа на Софийски Районен съд –НО, 111 състав в частта, в която е постановено отделно изтърпяване на наказанията, наложено на осъдената по НОХД № 3146/12 г. на РС-Варна и по НОХД № 61/13 г. на РС-Чепеларе.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.