№ 1955
гр. СС, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.В.Ал.
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.В.Ал. Гражданско дело № 20231110121343
по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
05.02.2024 г., гр. СС
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Ал.
при секретаря С.Н., като разгледа докладваното от съдия В.Ал. гр. дело № 21343/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Ф. Ал М В. и С. Х. В., в която се
твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр. СС, ж.к. „СТ“, бл. 375, вх. В, ет. 1 ап. 48, аб. № ****** като била доставена топлинна
енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1206,78 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в
забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
174,10 лева за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2022 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата
от 27,95 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
1
разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 5,69 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до
03.08.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за
установено, че ответниците му дължат разделно претендираните суми, както и да бъдат
осъдени да заплатят сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците,
чрез особения представител, с който исковете се оспорват. Поддържат, че между страните
липсва облигационно отношение и ответниците нямат качеството на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Оспорва се претенцията за дялово разпределение с аргументи, че
липсвало надлежно прието решение на Общото събрание на етажната собственост в
процесната сграда за избор на топлинен счетоводител, както и че не бил сключен договор за
топлинно счетоводство. Навежда довод, че не е налице договор между „Т.С.“ ЕАД и „ПМУ
И“ ООД. Поддържат, че не било доказано процесната сграда да е присъединена към
топлопреносната мрежа. Наведжат се доводи, че Общите условия на ищеца нямали
действие, тъй като не били публикувани в един централен и един местен всекидневник.
Твърди се, че ответниците не са подавали молба за откриване на партида на тяхно име и че
аб. № 240290 не касаел процесния имот. Излагат съображения и по отношение на размера на
претендираните вземания с твърдения, че не ставало ясно от кои компоненти е формирана
претенцията за ТЕ. Инвокират доводи, че цената на услугата за дялово разпределение
следвало да се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че претенциите на ищеца са
недоказани, като се излагат съображения по представените по делото доказателства и
направените от ищеца доказателствени искания. Искат отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като изразява становище, че е извършвало услугата за дялово разпределение в
съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
2
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том VII,
нот. дело № 1012/2004 от 27.08.2004 г., от който се установява, че Хр.Ан.в В. е придобил
следния недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр. СС, ж. к. „СТ“, бл. 375, вх. В,
ет. 1.
Представено е Удостоверение за сключен граждански брак от 14.11.2023 г., от което
се доказва, че на 13.04.2004 г. Хр.Ан.в В. е сключил граждански брак с Ф. Ал М Ал К, която
е променила фамилното си име след брака на В..
От представено Удостоверение за наследници изх. № КО-1100-121/21.08.2013 г. се
изяснява, че Хр.Ан.в В. е починал на 17.05.2005 г., като е оставил за наследници по закон –
Е Х. В., А Х. В., С. Х. В. (синове) и Ф. Ал М В. (преживяла съпруга).
Настоящият съдебен състав при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства намира, че по отношение на ответниците не са ангажирани никакви
3
доказателства за наличието на облигационно правоотношение по индивидуален договор за
покупко-продажба на топлинна енергия или такъв сключен по реда на чл. 153 ЗЕ, като не са
представени никакви доказателства ответниците да са собственици или вещни ползватели на
имота.
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът
за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая нито са сочени, нито са представени доказателства за извършена креция (т.е.
приемане на наследството), нито ищецът е поискал определянето на срок по реда на чл. 51
ЗН. Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
намира, че трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, тъй като не е налице първата
материална предпоставка за уважаване на предявения иск е безпредметно обсъждането на
останалите материални предпоставки на главният иск, който е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. В тази насока – след като е неоснователен главния иск, то такива са явяват
и обусловените и акцесорни искове, който също следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота с оглед гореизложеното трябва да се отбележи, че с отговора на исковата
4
молба е налице изрично оспорване за наличие на облигационно отношение между ищеца и
ответниците. Тоест, при подобно изрично оспорване, ищецът е следвало да установи
положителния факт за наличието на облигационно правоотношение, като именно той е
следвало да бъде и активен и да поиска в рамките на настоящото производство, респ. в
отделно такова произнасяне от съда по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН.
Дори обаче да се приеме, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, съдът счита, че ищецът не доказва пълно и главно, че е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество до имота на ответниците.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е потребена топлинна енергия за отопление на имот чрез
1 бр. щранг лира, топлинна енергия за БГВ и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Посочено
е, че ТЕ за БГВ е определяна въз основа на 2 бр. технически изправни водомери за топла
вода. Изяснено е, че цената на ползваната топлинна енергия е в размер на 1608,90 лева. В
открито съдебно заседание от 29.01.2024 г. вещото лице е изяснило, че топломера в
абонатната станция е бил с изтекла метрологическа проверка през процесния период,
съответно за техническото състояние няма проверка във връзка с техническа изправност
през периода – като е посочено, че проверката първоначално е извършена през 2017 г., след
което е трябвало да се извърши през 2019 г., но такава е извършена през 2021 г. Експертът е
уточнил, че няма данни дали топломерът е отчитал правилно или не, като предвид липсата
на извършена проверка в законоустановения двугодишен срок е било възможно да има
отклонения при отчитането на топлинната енергия. Нещо повече, самото вещо лице в
констативно-съобразителната част на СТЕ е посочило, че се касае за различни топломери –
този през 2017 г. е бил марка „Ш“, фабр. № *********, а след проверката през 2021 г. е бил
марка „Ш“, фабр. № *********.
От заключението на ССчЕ се установява, че няма данни за извършени плащания от
страна на ответниците за погасяване на дължимите суми.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както и на въпросите, поставени от страните в откритото съдебно
заседание, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, като е необходимо да се изясни, че при граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за
заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената
топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни
способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед заключението на СТЕ, съдът счита, че ищецът не е доказал, че действително
е потребено количество за топлинна енергия, което да е реално и действително отчетено,
доколкото експертът по СТЕ е констатирал, че за част от процесния период метрологичната
проверка на общия топломер е изтекла и не е ясно дали същият е бил изправен. Следва да се
посочи, че през 2021 г. е извършена проверка на друг подменен топломер, а не на този,
който е бил монтиран през процесния период и на който последната проверка е била
извършена през 2017 г. – това се установява от посочените от вещото лице по СТЕ
документи, които е проверило. В този смисъл, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от
5
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. - обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г.,
бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от
15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г.,
в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. – но действаща за част от процесния
период), количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско
плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. А съгласно
правилото на чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата, за дялово разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се използват средства, монтирани
след средството за измерване за търговско плащане, както следва: допълнителен контролен
топломер, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия
през отоплителния период, отчетена със средството за търговско измерване на количеството
топлинна енергия в абонатната станция; монтира се от топлопреносното предприятие след
подгревателя за отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната
собственост и се уведомява лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Средствата по ал. 1 участват при
определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради - етажна
собственост, след средството за измерване за търговско плащане. Показанията на
допълнителния контролен топломер се използват при изготвяне от лицето по чл. 139б ЗЕ на
годишната изравнителна сметка. Тоест, след като не може да се установи пълно и главно, че
дори за част от периода общият топломер е бил годен, за да се отчете количеството топлинна
енергия, то съдът не може да направи извод, че за целия процесен период действително е
потребена топлинна енергия в претендираното количество, която да е отчетена и правилно
разпределена, за да се дължи действителната й стойност. При това положение с оглед
неблагоприятните последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Следователно претенцията за главницата за топлинната енергия следва да бъде
отхвърлена по отношение на ответниците.
Тъй като останалите претенции са обусловени от изхода на делото по обуславящия
(главния) иск, то след като последният е неоснователен, то са неоснователни и обусловените
претенции, които следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За пълнота, съдът намира, че следва да отбележи, че принципно искът за мораторна
лихва върху главницата за дяловото разпределение е неоснователен и по следните
съображения. Искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20
ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в
темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че
такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците, но същите не са направили такова искане и не са представили
доказателства за извършването на разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
не следва да им се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. СС, ул. „Я“ № 23Б срещу Ф. АЛ М В., ЕГН: ********** с адрес: гр.
СС, ж.к. „СТ“, бл. 375, вх. В, ет. 1 ап. 48, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че Ф. АЛ М В., ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 1005,65 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. СС, ж.к. „СТ“, бл. 375, вх. В, ет. 1 ап. 48, аб. № 240290 за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 145,08 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2022 г., както и сумата
от 23,29 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
15.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4,74 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 03.08.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022
г. по ч. гр. д. № 44077/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. СС, ул. „Я“ № 23Б срещу С. Х. В., ЕГН: ********** с адрес: гр.
СС, ж.к. „СТ“, бл. 375, вх. В, ет. 1 ап. 48, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че С. Х. В., ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 201,13 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. СС, ж.к. „СТ“, бл. 375, вх. В, ет. 1 ап. 48, аб. № 240290 за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 29,02 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2022 г., както и сумата
от 4,66 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
15.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 0,95 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 03.08.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022
г. по ч. гр. д. № 44077/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ПМУ И“ ООД
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7