РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110136280 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 232, ал. 2, пред. 1 и предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от В. К. М. срещу Ц. Г. Г. с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 3667.39 лв., представляваща незаплатен наем по договор
за наем на недвижим имот от 13.12.2018 г. за ползването на недвижим имот,
находящ се в /административен адрес/, ап. 2 за периода от 16.12.2018 г. до
15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г., до окончателното изплащане,
сумата от 79.90 лв., представляваща задължения за ВиК услуги за периода от
01.06.2019 г. до 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г., до
окончателното изплащане, сумата от 49.92 лв., представляваща задължения за
електро енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 23.06.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 82.23 лв.,
представляваща задължения за топлинна енергия и дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. до 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г.,
до окончателното изплащане, сумата от 577.56 лв., представляваща лихва за
забава начислена върху главницата за наем за периода от 21.02.2019 г. до
26.11.2020 г., сумата от 10.06 лв., представляваща лихва за забава начислена
върху главницата за ВиК услуги за периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2020 г.,
сумата от 6.28 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
1
главницата за електро енергия за периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2020 г.,
сумата от 10.35 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 26.11.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за наем, сключен на 13.12.2018 г. за имот,
находящ се в /администратвиен адрес/, като имотът бил предаден на
ответника на 15.12.2018 г. срещу задължението за плащане на месечна наемна
цена от 820 лв. Поддържа, че срокът на договора бил 24 месеца, като при
сключването му ищецът получил сумата от 820 лв., която служела като
обезпечение. Твърди, че ответникът ползвал апартамента до края на месец
август 2019 г., като през цялото време бил неизряден платец. Посочва, че
размерът на непогасени задължения за наем за процесния период бил 4487.39
лв., от която сума ищецът приспаднал първоначално внесената гаранция в
размер на сумата от 820 лв. В исковата молба е посочено, че ответникът не
бил заплатил и консумативи за електроенергия, ВиК услуги и топлинна
енергия и дялово разпределение. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция, като
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба. Посочва, че при
сключването на договора ответникът бил предоставил 2460 лв., която
представлявала сбор от гаранция за добро изпълнение и два наема. Посочва
се, че апартаментът бил ползван от ответника до средата на месец юни 2019 г.
Посочва, че всички дължими суми били заплатени на пълномощника на
ищцата А.М.. Пред съда особения представител поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 13.12.2018 г. страните са сключили договор за наем за
имот, находящ се в /администратвиен адрес/, който имот е бил предаден на
ответника на 15.12.2018 г. Горното се установява и от договор за наем от
13.12.2018 г., сключен В. К. М. в качеството на наемодател, чрез своя
пълномощник Александър Миланов, за което по делото е представени и
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от 17.08.2017 г. и Ц. Г.
Г. като наемател. Съгласно договора на наемателя е предоставен за временно
възмездно недвижим имот с адрес /администратвиен адрес/. В чл. 5 от
договора е предвидено, че наемателят заплаща на наемодателя или
упълномощено от него лице месечен наем в размер на 820 лв., като в чл. 7 е
посочено, че наемната цена се заплаща от 15 до 20 число на текущия месец за
всеки следващ наемен месец. Съгласно чл. 13 от договора за наем наемателят
е длъжен да заплаща в срок уговорения месечен наем и консумативни разходи
/ел. енергия, вода, парно отопление и др./ вкл. и разходите за поддържане на
общите части, с изключение на тези, които представляват полезни и луксозни
2
подобрения. В чл. 18 е посочено, че при подписването на договора
наемателят предава на наемодателя сума в размер на 820 лв., която служи за
обезпечение, в случай на извършване на посочените по-долу нарушения от
страна на наемателя, като сумата ще остане у наемодателя през целия период
на действие на договора. Съгласно чл. 22 договорът се сключвал за срок от 24
месеца считано от 15.12.2018 г.
По делото е представена фактура № ********* от 16.07.2019 г. за
потребени ВиК услуги за недвижим имот /администратвиен адрес/ на
стойност 17.98 лв. за периода от 12.06.2019 г. до 08.07.2019 г. и старо салдо
от 41.28 лв. Съгласно представена разписка от 26.07.2019 г. ищцата е
заплатила сумата от 17.98 лв. за потребени Вик услуги по фактура *********
от 16.07.2019 г.
От представената по делото фактура № ********** от 16.08.2019 г. за
недвижим имот /администратвиен адрес/ се установява, че за периода от
09.07.2019 г. до 09.08.2019 г. са потребени Вик услуги на стойност 20.64 лв.
От представената разписка от 27.08.2019 г. се установява, че същата на
посочената дата е била заплатена от ищцата.
По делото е представена фактура № ********* от 25.07.2019 г. за
консумирана електрическа енергия за недвижим имот /администратвиен
адрес/ на стойност 37.30 лв. за периода от 18.06.2019 г. до 30.06.2019 г.
По делото е представена и фактура № *********** от 26.08.2019 г. за
консумирана електрическа енергия за недвижим имот /администратвиен
адрес/ на стойност 12.62 лв. за периода от 18.07.2019 г. до 16.08.2019 г. От
представената разписка от 27.08.2019 г. се установява, че същата на
посочената дата е била заплатена от ищцата.
От представената разписка № ******** от 26.07.2019 г. издадена от „Изи
пей“ се установява, че за процесния имот била заплатена сумата от 38.59 лв.
за консумирана енергия по фактура № *********** от м.06.2019 г. и сумата
от 1.67 лв., за дялово разпределение по фактура № *********** от м.06.2019
г.
От представената разписка № **************** от 27.08.2019 г.
издадена от „Изи пей“ се установява, че за процесния имот била заплатена
сумата от 39.77 лв. за консумирана енергия по фактура № *********** от
м.07.2019 г., сумата от 2.88 лв. за консумирана енергия по фактура №
********** от м.07.2019 г., както и сумата от 1.67 лв., за дялово
разпределение по фактура № *********** от м.07.2019 г.
Съгласно разписка от 26.07.2019 г. ищцата е заплатила за консумирана
електрическа енергия за процесния имот сумата от 92.79 лв. за периода от
18.05.2019 г. до 17.06.2019 г.
По отношение на останалите писмени доказателства представени по
делото, то настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат
обсъждани, доколкото се отнасят за задължения за консумативи извън
процесния период.
Разпитван е свидетеля А.М., чийто показания съдът цени с оглед
3
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят посочва, че живее на
съпружески начала с ищцата. Свидетелят посочва, че познавал ответника във
връзка с подписване на договора за наем, който се сключил през месец
декември 2018 г. за имот, находящ се /административен адрес/, като
договорът за наем бил сключен за срок 24 месеца, но не бил изпълнен срока
на същия. Договорът бил прекратен, тъй като не се заплащали дължимите
суми за наем или консумативи, като нито ищцата, нито свидетелят като неин
пълномощник били получавали предизвестие за предсрочно прекратяване на
договора. Посочва, че ответникът останал в имота до края август 2019 г., като
дотогава ищцата не е разполагала с имота и ключовете от имота не били
върнати. След края на месец август 2019 г. ответникът не е бил в имота.
Твърди, че заедно с ищцата на 23.08.2019 г. отишли да проверят в какво
положение е апартамента и заварили изнасяне на вещите от апартамента, като
вещите били изнасяни от ответника, жената, с която живеел на семейни
начела и техните децата. Ответникът казал, че щял да оправи всичко и да
върне ключовете и да очакваме да се обади, но така и не се свързал с тях.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232,
ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през
процесния период, по силата на което наемодателят е предоставил на
наемателя за временно ползване процесния имот срещу задължението на
наемателя да заплаща уговорения наем.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на
чл. 228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е
обвързана с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на
договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
Между страните е отделено за безспорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че на 13.12.2018 г. между В. К. М., като
наемодател и Ц. Г. Г. в качеството на наемател е сключен договор за наем, по
силата на който на наемателя е предоставено за временно възмездно ползване
недвижим имот, находящ се в /администратвиен адрес/, за срок от 24 месеца
считано от 15.12.2018 г., при дължим месечен наем в размер на 820 лв., като
фактическата власт върху обекта е била предадена на ответника съгласно
договора от 15.12.2018 г. Страните не спорят, че договорът не е изпълнен
съгласно уговорения срок. Съгласно показанията на свидетеля Манолов
ответникът останал в имота до края август 2019 г., като дотогава ищцата не е
разполагала с имота и ключовете от имота не били върнати. Свидетелят
посочва, че е видял ответникът на 23.08.2019 г. да изнася вещите си от
процесното жилище, като след края на месец август 2019 г. ответникът не е
бил в имота. Съгласно показанията на свидетеля нито ищцата, нито той като
неин пълномощник по договора за наем са получавали предизвестие за
предсрочно прекратяване на договора. В случая с оглед на събраните по
делото доказателства, доколкото не се установи процесния договор за наем да
4
е бил прекратен на друго основание в по-ранен момент и исковата претенция
е за периода 16.12.2018 г. до 15.08.2019 г., то страните в така посочения
период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
процесния договор за наем.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали процесните сума е била
заплатена, което обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Съгласно чл. 7 от процесния договор за наем заплащането на наема става от
15 до 20 число на текущия месец за всеки следващ наемен месец. По делото
въпреки, че съдът изрично е указал на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от
ГПК, че не сочи доказателства за извършеното плащане на претендирания
наем по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Доколкото
ищецът твърди в исковата молба, че имало извършени частични плащания на
задълженията за наем в размер на 2072.61 лв., като нямало изцяло погасено
месечно задължения за наем, както и че с внесения депозит от 820 лв. са
погасени задължения за наем, то съдът намира, че това обстоятелство
представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт,
който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед
останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. С
оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че размерът на
неплатения наем за процесния период възлиза на сумата от 3667.39 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
Разходите, свързани с ползването на наетия недвижим имот се дължат за
времето, през което наетия имот е ползван от наемателя, именно на основание
възникналото в следствие на сключения договор за наем наемно
правоотношение.
В конкретния случай, разходите се свеждат до цената на консумативите
за електрическа енергия, топлинна енергия, както и задължения за
предоставени ВиК услуги. За всички тези разходи е било уговорено, че са за
сметка на наемателя /чл. 13 от договора/, поради което неплащането им
осъществява договорно неизпълнение, а задължението за заплащането им
остава. В случая с оглед изложеното по-горе ищецът има право на дължимите
консумативи за периода 01.06.2019 г. до 30.08.2019 г., доколкото това е
претендирания от ищеца период. Съгласно представените фактури №
********* от 16.07.2019 г. и № ********** от 16.08.2019 г. се установява, че
размерът на задължението за потребени ВиК услуги за процесния период е
38.62 лв., в която част следва да се уважи и предявения иск. В случая
действително във фактура № ********* от 16.07.2019 г. е посочено и
наличието на старо задължение от 41.28 лв., но доколкото не са ангажирани
доказателства, че същото е начислено за потребени услуги в процесния
период, поради което в тази си част предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Размерът на претенцията за ползваната електрическа енергия се установява от
фактура № ********* от 25.07.2019 г. и от фактура № *********** от
26.08.2019 г. в общ размер на 49.92 лв., поради което предявения иск следва
да бъде уважен. По отношение на претенциите за топлинна енергия и дялово
разпределение по делото са представени разписка № ******** от 26.07.2019
5
г. от която се установява, че за процесния имот начислена сумата от 38.59 лв.
за консумирана енергия по фактура № *********** от м.06.2019 г. и сумата
от 1.67 лв., за дялово разпределение по фактура № *********** от м.06.2019
г., както и разписка № **************** от 27.08.2019 г. за сумата от 39.77
лв. за консумирана енергия по фактура № *********** от м.07.2019 г., сумата
от 2.88 лв. за консумирана енергия по фактура № ********** от м.07.2019 г.,
както и сумата от 1.67 лв., за дялово разпределение по фактура №
*********** от м.07.2019 г. В случая претенцията следва да се уважи
единствено за сумите посочени в разписка № **************** от
27.08.2019 г., касаещи задължения по фактури за м.07.2019 г. в общ размер на
44.32 лв. В останалата си част претенцията се явява неоснователна, доколкото
видно от представената разписка ******** от 26.07.2019 г., не се установява
да касаят задължения попадащи в исковия период, а именно от 01.06.2019 г.
до 30.08.2019 г., още повече, че фактурата е издадена през м.06.2019 г. за
потребена топлинна енергия за предходен месец, поради което не попада в
процесния период и в тази си част искът следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 86 ЗЗД настоящия състав намира следното. Когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. В конкретния случай се претендира изпълнение, а именно
плащане на просрочени вземания. Когато е налице неизпълнение на парично
задължение, обезщетението за забава е в размер на законната лихва от деня на
забавата. Ответникът изпада в забава с изтичане на деня на падежа на
съответната вноска, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази дата дължи
мораторна лихва. В случая съгласно чл. 7 от процесния договор за наем е
предвидено, че наемателят е длъжен да заплаща месечната наемна цена до 20-
то число на текущия месец, поради което от 21-во число същият изпада в
забава. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата за наем за периода от 21.02.2019 г. до 26.11.2020 г.,
се явява основателна за сумата от 577.56 лв. изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК.
По отношение на претенциите за мораторна лихва начислена върху
главниците за консумативите за електрическа енергия, топлинна енергия и
предоставени ВиК услуги, настоящият състав намира следното. Действително
след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главниците за консумативи. В случая страните не са
уговорили срок за заплащане, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправени и получена покана от ответника за плащане на тези задължения от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенциите
за лихва в размер на 10.06 лв., представляваща лихва за забава начислена
върху главницата за ВиК услуги за периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2020 г.,
за сумата от 6.28 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за електро енергия за периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2020 г.,
6
както и за сумата от 10.35 лв., представляваща лихва за забава начислена
върху главницата топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 26.11.2020 г. се явяват неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 177.69 лв. държавна такса, 270
лв. депозит за особен представител. С оглед частичната основателност на
исковите претенции на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на
441.18 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на от В. К. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по
предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пред. 1 и предл. 2 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3667.39 лв., представляваща незаплатен
наем по договор за наем на недвижим имот от 13.12.2018 г. за ползването на
недвижим имот, находящ се в /административен адрес/, ап. 2 за периода от
16.12.2018 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г., до
окончателното изплащане, сумата от 38.62 лв., представляваща задължения за
ВиК услуги за периода от 01.06.2019 г. до 30.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.06.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 49.92 лв.,
представляваща задължения за електро енергия за периода от 01.06.2019 г. до
30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г., до окончателното изплащане,
сумата от 44.32 лв., представляваща задължения за топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 23.06.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 577.56
лв., представляваща лихва за забава начислена върху главницата за наем за
периода от 21.02.2019 г. до 26.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на ВиК услуги над уважения размер от 38.62 лв. до пълния
претендиран размер от 79.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г., до
окончателното изплащане, предявения иск за заплащане на топлинна енергия
и дялово разпределение над уважения размер от 44.32 лв. до пълния
претендиран размер от 82.23 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г., до
окончателното изплащане, предявения иск за сумата от 10.06 лв.,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за ВиК услуги за
периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2020 г., иска за сумата от 6.28 лв.,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за електро
7
енергия за периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2020 г., както и предявения иск за
сумата от 10.35 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 26.11.2020 г.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на от В. К. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 441.18 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8