№ 217
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110169358 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу Ю. С. М. кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с вр.
79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница в размер на 2446,74 лв. по договор за заем CrediGo № 5332-
00008957, ведно със законна лихва от 15.07.2019 г. до датата на
окончателното плащане на задължението; договорна лихва в размер на 499,14
лв. за периода от 12.12.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 12.01.2019 г. (дата на последна вноска по погасителен план);
застрахователна премия в размер на 2100,00 лв., за периода от 12.12.2017 г.
(падеж на първа погасителна вноска) до 12.01.2019 г. (падеж на последна
погасителна вноска), лихва за забава в размер на 314,99 лв. за периода от
12.12.2017 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска)
до 15.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 40404/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 12.07.2017 г. „Микро Кредит“ АД е сключило с Ю.
С. М., договор за заем CrediGo № 5332-00008957, с който договор
1
дружеството е предоставило кредит в размер на 3000,00 лева. Сочи, че
условията на договора се съдържали в отделните полета или клетки,
отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „договор за
заем“, като „Общите условия“, при които се отпускал кредитът, били
неразделна част както от „Искане за кредит“, така и от „договор за заем“. С
подписването на искането за кредит заемополучателят декларирал, че
подробно се е запознал, както и че приел Общите условия към договора.
Подписвайки договора за кредит, заемополучателят се задължил да върне
получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит.
Твърди, че заемополучателят е посочил банкова сметка, по която
кредитодателят превел заемната сума, предмет на договора за кредит. Твърди,
че съгласно общите условията, при които бил подписан договора за кредит
CrediGo № 5332-00008957, заемополучателят се задължил да върне кредита
заедно с договорната лихва, която била в размер на 787,56 лева. Общият
размер на плащанията по кредита бил 3787,56 лева, която сума
заемополучателят се задължил да върне на 18 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 210,42 лева всяка, считано от датата на първата
погасителна вноска 12.08.2017 г. С подписване на искането за заем,
заемополучателят предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка
„Защита“ по Групова полица на „ЗК УНИКА Живот“ АД, като определил за
неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на
остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно
събитие. На основание т. 3 от договора за кредит, заемополучателят с
полагане на подписа си удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка. Така, застрахователната премия по договора е
била определена в размер на 2700,00 лева, която заемополучателят се е
задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка в размер на 150,00 лв., като
с подписването на договора и искането за заем заемополучателят приел
условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва задълженията си на
застраховано лице по полицата. Посочва, че на длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 12.12.2017 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е
314,99 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
2
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди, че на 09.03.2018
г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между ищеца и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземането на
„Микро Кредит“ АД срещу Ю. С. М., произтичащо от договор за паричен заем
5332-00008957 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор, в
собственост на ищеца. Твърди, че длъжника бил уведомен за станалата
продажба на вземането от страна на „Микро Кредит“ АД с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне. Счита, че ответницата следва да се
счита за уведомена за извършената цесия и с исковата молба по настоящето
дело. С оглед изложеното моли за уважаването на предявените искове и
установяването на вземанията, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Счита, че сключения между
страните договор е нищожен, доколкото в него не била посочена явно
методика за изчисляване на годишния процент на разходите. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва иска за
мораторна лихва, доколкото счита, че в случая е начислена лихва върху лихва
и е налице анатоцизъм. Оспорва претенцията за застрахователна премия като
погасена по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление вх. № 3049054/15.07.2019 г. от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2019 г. по ЧГД № 40404/2019 г. по описа
на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу Ю. С. М. за следните суми, а именно: главница
в размер на 2446,74 лв. по договор за заем CrediGo № 5332-00008957, ведно
със законна лихва от 15.07.2019 г. до датата на окончателното плащане на
задължението; договорна лихва в размер на 499,14 лв. за периода от 12.12.2017
г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.01.2019 г. (дата на
3
последна вноска по погасителен план); застрахователна премия в размер на
2100,00 лв., за периода от 12.12.2017 г. (падеж на първа погасителна вноска)
до 12.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), лихва за забава в
размер на 314,99 лв. за периода от 12.12.2017 г. (датата, на която е станала
изискуема първата неплатена вноска) до 15.07.2019 г., както и разноски:
107,22 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 03.10.2023
г. В срока по чл. 414 ГПК – на 16.10.2023 г., длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. С Разпореждане от 17.10.2023 г., връчено на
25.10.2023 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 ГПК –
на 23.11.2023 г., ищецът е предявил иск за за вземането си.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между „Микро Кредит“ АД, в качеството му на заемодател и
ответницата, в качеството и на заемополучател, е сключен договор за заем
CrediGo № 5332-00008957 от 12.07.2017 г., по силата на който на същата бил
предоставен паричен заем в размер от 3000 лева срещу задължението на
заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 3787,56 лева чрез 18
равни месечни вноски, всяка в размер от по 210,42 лева, с падеж на първата
вноска на 12.08.2017 г. и падеж на последната на 12.01.2019 г., при фиксиран
лихвен процент от 30,94 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер от
49,77 %. В договора е отразено, че в полза на заемодателя е начислена
еднократна такса в размер от 210 лева, поради което сумата за получаване от
заемателя възлиза на 2 790 лева. Посочено е, че неразделна част от последния
са Общи условия и погасителен план. В раздел „Допълнителни услуги“ от
договора е отразено, че заемополучателят изразява желание за ползване на
допълнителна услуга, изразяваща се във финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, която за бъде
заплатена на 18 равни месечни вноски, всяка в размер от по 150 лева. В
договора, в табличен вид, е обективирана информация – погасителен план
относно броя на вноските, размера и падежа на всяка от тях.
Съгласно дефиницията, дадена в т. 1 от приложимите Общи условия към
договор за заем CrediGo от дата 01.01.2017 г., договор CrediGo е договор със
съдържание и форма, съогласно одобрен от „Микро Кредит“ АД образец, по
4
силата на който дружеството предоставя определена парична сума в заем
срещу задължение на заемополучателя да върне същата при условията по
договора и ОУ. В раздел III „Искане за CrediGo“ от Общите условия е
посочено, че сключването на договора се инициира от заемополучателя чрез
искане за CrediGo, отправено до заемодателя в писмен вид под формата на
утвърден от последния стандартен формуляр, за отпускане на заем, към което
се прилагат документи относно кредитоспособността на заемателя. В раздел
IV „Оценка на кредитоспособност и сключване на договор CrediGo“ от
Общите условия е предвидено, че подаденото искане не задължава
заемодателя да го одобри, като последният извършва независим анализ и
оценка на кредитоспособността на заемоискателя, след което „Микро Кредит“
АД съобщава своевременно на последния своето решение – дали е одобрен
или не за сключването на договора. В случай на одобряване на искане,
дружеството предлага на заемоискателя различни погасителни схеми и
планове, измежду които последният избира най-подходящото предложение,
въз основа на което се изготвя договорът. Съгласно клаузата на т. 14 от
Общите условия един от начините за предоставяне на средствата по договора
е чрез изплащането им по банкова сметка с титуляр заемоискателят, посочена
от последния при сключване на договора. В клаузата на т. 15 е удостоверено,
че с подписването на искане за CrediGo заемоискателят се съгласява да
заплати еднократна административна такса за оценка на риска, която се
удържа и приспада от подлежащите на предостяване средства по договора в
размер, посочен в последния. Съгласно клаузата на т. 16 основно задължение
на заемателя е своевременното заплащане на погасителните вноски, указани
по размер, брой и падеж в договора и в приложения към него погасителен
план, като самите вноски представляват изплащане на главницата и
определената лихва, съответно пропорционално разпределени части на други
компоненти, в случаите, когато има такива (например такси и др.). Съгласно т.
46 от раздел X „Заключителни разпоредби“ на Общите условия, по желание на
заемополучателя последният може да ползва и пакетна допълнителна услуга,
изразяваща се във финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна
премия по сключен договор за застраховка. Искането се заявява към момента
на сключване на договора, в който случай заемополучателят се задължава да
върне сумата за застрахователната премия на „Микро Кредит“ АД на равни
месечни вноски. Предвидено е също, че конкретните условия по застраховката
5
и пълната стойност на еднократната застрахователна премия се установяват в
индивидуална застрахователна полица, представена на и подписана от
заемополучателя. Съгласно посочената клауза от ОУ направените от
заемополучателя плащания към заемодателя ще погасяват първо дължимите
суми по договора за заем и след това дължимите суми по допълнителни
услуги. Посочено е също, че пълният размер на вноските по допълнителни
услуги следва да бъде изплатен заедно със сумата на погасителните вноски,
произтичащи от договора за заем. В клаузата на т. 23 е предвидено, че
заемополучателят дава съгласието си „Микро Кредит“ АД да прехвърли по
всяко време правата и задълженията си по договора на избрано от него трето
лице, без за това да е необходимо получаването на предварително съгласие от
заемателя. Съгласно т. 30 от Общите условия съобщенията и изявленията,
адресирани до заемополучателя се считат за получени и узнати от него, ако
бъдат изпратени на адресите, или на телефонните номера, посочени в
договора. В т. 31 е удостоверено, че с подписването на искането за заем
заемополучателят потвърждава, че предварително са му предоставени
настоящите Общи условия, както и, че е получил копие от същите, запознал се
е с тях и ги приема.
Данните по делото сочат, че процесният договор за заем CrediGo от
12.07.2017 г. е сключен въз основа на искане за заем от 12.01.2017 г. от
ответницата и съдържа информация относно заемната сума, размерът и броят
на погасителните вноски, целта на заема – за извършване на ремонт, лични
данни за заемателя и данни относно трудовата му заетост. В искането е
удостоверено, че заемополучателят желае да ползва допълнителна услуга –
финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключен
договор за застраховка, на 18 месечни вноски от по 150 лева.
От представената и приета по делото (в заверено копие) застрахователна
полица за застраховка „Защита“ № МС320145332-00008957 се установява, че
между третото за процеса лице „ЗК Уника Живот“ АД, в качеството му на
застраховател и ответницата, като застрахован заемополучател, чрез
посредничеството на „Микро Кредит“ АД, е сключен договор за застраховка с
покрити рискове по пакет „Стандарт Злополука – смърт и трайна
неработоспособност над 50 % вследствие на злополука“ срещу заплащането
на застрахователна премия в размер на сумата от 2700 лева. Съгласно
договора ползващо се лице е „Микро Кредит“ АД, а срокът на застраховката е
6
18 месеца и касае периода от 12.08.2017 г. до 12.02.2019 г. Според договорните
клаузи застрахованият е изразила съгласие обезщетенията по полицата,
отнасящи се до погасяване на задълженията по кредита, да се изплащат към
„Микро Кредит“ АД - като изключително и неотменимо ползващо се лице. В
кклузата на раздел V от договора за застраховка е предвидено, че
застрахователната премия се заплаща от застрахованото лице еднократно при
сключване на индивидуалното застрахователно покритие. Установено е, в т. 4
от раздел VIII на договора, че при настъпване на застрахователното покритие
застрахователят изплаща на „Микро Кредит“ АД остатъчната стойност на
кредита по погасителен план, към датата на настъпване на събитието. В раздел
XIV „Ползващо се лице“ е предвидено, че дължимите обезщетения се
изплащат на дружеството до размера на задължението по договора за кредит
към момента на събитието, а когато размерът на обезщетението надхвърля
задълженията по кредита, остатъчната стойност до размера на предвидената
застрахователна сума се изплаща на застрахованото лице или на законните му
наследници.
От приетия като писмено доказателство по делото рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.01.2015 г. се установява, че
„Микро Кредит“ АД, в качеството си на „продавач“, е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземания” ООД (чийто правоприемник е ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), в качеството му на
„купувач“, вземанията, произтичащи от договори за заеми и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти,
индивидуализирани в опис – приложение № 1 към договора. Съгласно § 2 от
последния страните постигат съгласие прехвърлянето на вземанията да става
регулярно – когато същите са станали ликвидни и изискуеми, както и, че
вземанията ще бъдат индивидуализирани в опис – приложение № 1, което ще
бъде неразделна част от договора от момента на съставянето му. Съгласно т. 4.
4 от рамковия договор цесионерът се задължава от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения
договор за цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за което цедентът предоставя
пълномощно във формата на приложение № 5.
Видно от материалите по делото е, че с опис – приложение № 1 от
09.03.2018 г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
7
(цесия), сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД от 16.01.2015 г., цедентът прехвърля на Агенция за събиране
на вземания” ООД портфейл от вземания с параметри и размери, описани в
приложението. Под № 234 в последното е включено вземане по договор за
заем CrediGo № 5332-00008957 от 12.07.2017 г., с длъжник ответницата по
делото, с посочени: размер на отпусната главница – 3000 лева, размер на
договорна лихва – 787,56 лева, общо дължима сума по кредита – 6487,36 лева,
остатък от главница – 2446,74 лева, от договорна лихва – 499,14 лева и общо
дължима сума към момента на продажбата от 5045,88 лева, с дата на последно
плащане от 28.11.2017 г.
С пълномощно „Микро Кредит“ АД упълномощава „Агенция за
събиране на вземания” ООД от негово име да уведоми по законоустановения
ред всички длъжници за сключения на 16.01.2015 г. рамков договор за цесия
(прехвърляне на вземания) между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД (като универсален правоприемник на
преобразуваното с промяна на правната форма и прекратено без ликвидация
„Агенция за събиране на вземания” ООД), по силата на който вземанията към
конкретните длъжници, произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на
упълномощеното лице.
С уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/5332-00008957 ищецът,
като пълномощник на „Микро Кредит“ АД, уведомява ответната страна, за
сключения договор за прехвърляне на вземания, имащ за предмет и
вземанията по процесния договор за паричен заем, както и за общия размер на
задължението, с покана за заплащането му в 5-дневен срок от получаването на
поканата. Ищецът е направил искане за връчване на посоченото уведомително
писмо заедно с препис от исковата молба, като същите са връчени на
ответника на 12.03.2024 г.
От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът намира за
обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява, че реално преведената по сметка на ответницата сума е в размер
на 2790,00 лв. Удържана е еднократна такса в размер на 210,00 лв. Налице са
неплатени задължения, както следва: сумата от 2446,74 лв. – главница, сумата
от 499,14 лв. – възнаградителна лихва, сумата от 2100,00 лв. – от
застрахователна премия, сумата от 251,38 лв. – лихва за забава за периода от
8
12.12.2017 г. до 14.07.2019 г. Налице са извършени плащания за погасяване на
задължения по процесния договор за заем в размер на 1441,68 лв., с която са
погасени от 1 до 4 месечни погасителни вноски по процесния погасителен
план, като платените суми включват и вноската за застрахователна премия. С
посочената сума са погасени: 553,26 лв. – главница, 288,42 лв. –
възнаградителна лихва, 600,00 лв. – застрахователна премия.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с вр.
79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното облигационно отношение с ответницата,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора, наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва в съответния размер, сключване на договора за застраховка, размера на
договорената застрахователна премия; че „Микро Кредит“ АД е превело на
застрахователя договорената застрахователна премия; че ответницата е поела
задължение да му заплати застрахователната премия на разсрочени вноски,
както и прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от „Микро
Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и уведомяване на
длъжника за прехвърлените вземания.
Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на
облигационно правоотношение между „Микро Кредит“ АД, в качеството му
на заемодател и ответницата, в качеството и на заемател, чийто
правопораждащ юридически факт е процесният договор за паричен заем.
Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено,
както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
9
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се
спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предоставил на
заемателя, чрез превод по посочената от нея банкова сметка, сумата от 2790
лева (след удържане на такса от 210 лева), посочена като сума за получаване
по договора, който факт следва и от изводите на вещото лице в основното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза за извършен превод по
банковата сметка на ответницата, вписана в договора за заем, на сумата,
реализиран на 12.07.2017 г., с посочено основание за превода номера на
договора за заем. Характер на извънсъдебно признание за сключването на
договора и за получаване на сумата е и фактът на извършеното от ответницата
частично плащане на задълженията си по договора със сумата в общ размер от
1441,68 лева. С това, за ответницата поначало е възникнало корелативното
задължение върне заемната сума при настъпване на уговорения падеж.
При установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от
ответницата, съдът съобрази следното:
Процесният договор за заем има за предмет предоставяне на паричен
заем. Доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по процесната
двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид
нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн.
в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Изясни се, че в процесния договор за заем е предвидено заплащането от
10
заемателя на сумата от 210 лева, представляваща еднократна
административна такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от
подлежащите на предоставяне средства по сключения договор – арг. т. 15 от
приложимите към правотношението Общи условия. Съгласно заключението
на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза тази сума от 210 лева е
била реално удържана от дружеството – заемодател от стойностата на
заемната такава в размер от 3000 лева, поради което на заемополучателя е
била преведена сумата от 2790 лева.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи, съдът приема, че
посочената услуга – оценка на риска е пряко свързана с усвояване и
управление на кредита, поради което събирането на такса за същата е
забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Наред с това, в
разпоредбата на чл. 16 ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.
Касае се за оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди
страните да се обвържат от договорно правоотношение. Извършването на
последната е предвидено и в клаузите на процесните Общи условия, в които
изрично е посочено, че тази оценка се извършва от заемодателя „Микро
Кредит“ АД преди сключване на договора и за вземане на решение дали да
бъде одобрено искането за отпускане на заема, въз основа на представени от
заемоискателя документи и чрез прилагане на собствени критерии и
методики. Изрично е отразено също така, че въз основа на тази оценка „Микро
Кредит“ АД взема едностранно и независимо решение относно одобрението
на искането за отпускане на заема – арг. т. 8 от ОУ. Ето защо, съдът намира за
недопустимо за извършването на тази дейност, предхождаща договорната
обвързаност между страните и насочена към преценка кредитоспособността
на бъдещия заемополучател и възможността му да връща заемната сума, а с
това и към осигуряване обезпечеността на кредитора, впоследствие да се
събира такса от заемополучателя.
С оглед изложеното, съдът намира, че чистата стойност на паричния
заем, предмет на възникналото между „Микро Кредит“ АД и ответницата
договорно – заемно правоотношение възлиза на сумата от 2790 лева, а не на
сочената от ищеца сума от 3000 лева, поради начисляването на такса в размер
от 210 лева в противоречие с изискванията на чл. 10а ЗПК.
11
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Същевременно в чл. 19 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В настоящия случая в договора за заем ГПР е посочен във фиксиран
размер – 49,77 %, но липсва конкретизация относно начина, по който същият е
формиран и както и относно основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване, каквото е изискването на закона. Такава конкретизация не е
налице и в приложимите към правоотношението Общите условия, към които
препраща договорът. Съдът намира, че формалното посочване на ГПР в
процесния договор не изпълва законовото изискване по отношение на този
реквизит и не освобождава съда от проверка на действителния размер на ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
Последицата, свързана с неспазване на това изискване е уредена в нормата на
чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 на закона договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради което и с оглед чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая размерът на ГПР по договора възлиза на 49,77 %, но в същия са
включени единствено месечните плащания на договорна лихва, но не и тези
12
по застрахователната премия, в който случай ГПР би възлизал на 246,7365 %,
респ. над 50 %.
Съдът, съобразявайки характера на вземането в общ размер на сумата от
2700 лева, представляващо размер на застрахователна премия във връзка с
допълнително предоставена услуга по процесния договор за заем, характера
на последната – финансиране и разсрочване на застрахователната премия и
пряката и обвързаност с договора за заем – чрез разсрочено изплащане на 18
месечни вноски, толкова, колкото са и погасителните вноски за изплащане на
главницата и лихвата по договора за заем, обстоятелството, че ползващо се
лице е заемодателят, предмета на договора за застраховка, насочен към
изпълнението на задълженията по договора за заем при настъпване на
застрахователно събитие, сключването им в един и същи момент – 12.07.2017
г., както и предвиденото в клаузата на т. 46 от приложимите Общи условия
задължение за погасяване на пълния размер на вноските по допълнителните
услуги заедно със сумата на погасителните вноски по договора за заем,
намира, че застрахователната премия по сключения договор за застраховка на
плащанията представлява разход, пряко свързан с договора за заем, поради
което следва да намери отражение в размера на годишния процент на
разходите, наред с уговорената лихва, което в случая не е сторено и не е
съобразено в процесния договор.
По изложените съображения, съдът достига до извод, че процесният
договор за заем не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно
посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, поради което и на основание чл. 22 ЗПК сключеният договор е
недействителен, , а като такъв потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи – арг. чл. 23 ЗПК.
Самостоятелно основание за недължимост на сумата от 2100 лева –
непогасена част от вземането от 2700 лева, представляваща стойност на
допълнителна услуга – финансиране и разсрочване на застрахователната
премия по сключен договор за застраховка е и обстоятелството, че при
включването и в съдържанието на ГПР, то последният би достигнал размер от
246,7365 %, което влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, въвеждаща като ограничение за размера му петкратния размер на
13
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (възлизаща на
10 %) или 50 %. В този случай съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, като в случая това
е договорната клауза, предвиждаща заплащането на таксата за тази
допълнителна услуга. Наред с това, по делото липсват доказателства и за
реалното постъпване на уговорената застрахователна премия от 2700 лева по
сметката на дружеството – застраховател чрез превод от заемодателя съгласно
изискването на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща, че когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за
погасено със заверяване сметката на кредитора, за което последно
обстоятелство по делото няма ангажирани доказателства.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което на ищеца се дължи само главницата по договора за
кредит. Изясни се, че за погасяване на задълженията си по договора ответната
страна е заплатила сума в общ размер от 1441,68 лева чрез извършения превод
на 06.02.2017 г., поради което след приспадането и последната продължава да
дължи сумата от 1348,32 лева, представляваща непогасена главница по
договора.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съгласно чл. 110 ЗЗД за процесното вземане се прилага общия 5-
годишен давностен срок.
14
Договорът за заем е от 12.07.2017 г., респ. падежът на най-старата
неплатена месечна вноска е 12.12.2017 г. Искът за вземането се счита предявен
на 15.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което давността за вземането се счита
прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД и е спряла да тече на основани чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. От изложеното следва, че от настъпването на падежа на
най-старата месечна погасителна вноска – 12.12.2017 г., до предявяването на
иска – 15.07.2019 г., обективно не могъл да изтече 5-годишният давностен
срок за вземането.
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност за вземането за
главница се явява неоснователно.
Със сключване на договора за цесия, т. е. с постигане на съгласие между
страните вземането преминава от цедента (прехвърлителя на вземането) върху
цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй
като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
В конкретния случай по делото се доказа, както сключването на
договора за цесия, така и включването в предметния му обхват на процесното
вземане за главница (доколкото съгласно извадката от приложение № 1 е
прехвърлена главница в размер от 2446,74 лева), чийто носител е заемодателят
по договора за потребителски кредит, което обуславя извода, че конкретното
вземане реално е прехвърлено на ищеца и цесията е породила действие в
отношенията между цедент и цесионер. В тази връзка следва да се отбележи,
че доколкото по делото се установи, че ответницата дължи по процесното
заемно правоотношение сумата от 1348,32 лева, то договорът за цесия е от
естество да прехвърли вземане до този размер, тъй като приобретателят не
може да стане титуляр на вземане в по-висок размер или на други вземания,
различни от това, което притежава прехвърлителя към датата на цесията.
Ето защо, ищцовото дружество, като правоприемник на цесионера, се
явява носител именно на вземането от 1348,32 лева, представляващо
останалата непогасена главница по договора за заем, но не и на
претендираните договорна лихва и застрахователна премия, доколкото, както
вече се изясни, такива вземания не са възникнали в патримониума на цедента.
В приетия по делото препис от извадка от приложение № 1 от 09.03.2018
15
г. към рамковия договор от 16.01.2015 г. изрично и ясно са индивидуализирани
прехвърлените вземания чрез посочване номера и датата на сключване на
процесния договор за заем, длъжника по него – ответницата, предмета на
договора, общо дължимата сума и останалата непогасена такава.
Същевременно, в клаузите на рамковия договор изрично е предвидено, че
вземанията ще бъдат прехвърляни регулярно – при настъпване на тяхната
ликвидност и изискуемост и, че ще бъдат описани в нарочно приложение,
какъвто е процесният случай. Наред с това, представената по делото извадка
носи подписите на цедент и цесионер, поради което и с оглед конкретната
информация относно процесния договор, съдържаща се в същата, съдът
приема, че се касае за приложение именно към договора за цесия от 16.01.2015
г., по силата на което ищецът е станал носител на вземането за главница в
размер от 1348,32 лева.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между
цедента и цесионера, за да породи последната правно действие спрямо него,
законодателят, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, е предвидил
извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията.
Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор
/цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен
изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата
промяна в насрещната страна по заемното правоотношение.
В настоящия случай съдът намира за установено, че рамковият договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. с приложение № 1 от
09.03.2018 г. към него са произвели действие по отношение на ответницата.
Ответницата се счита надлежно уведомена с връчването на препис от исковата
молба, ведно с уведомлението за цесия. В този смисъл е трайната и
последователна практика на ВКС (напр. в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Ето защо, съдът приема, че с прехвърлянето на вземането за главница по
процесния договор за паричен заем и уведомяването за това на
заемополучателя, прехвърлянето е породило действие по отношение на
ответницата, респ. и спрямо нея носител на вземането е ищецът.
Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна за сумата
от 1348,32 лева, а за останалите суми исковата претенция следва да се
16
отхвърли като неоснователна по съображенията изложени по-горе.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва следните разноски в общ размер на 764,44
лв., от които за заповедното производство 107,22 лв. за ДТ и 50,00 лв. за
юрисконсултско взнаграждение и за исковото производство 107,22 лв. за ДТ,
400,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъдят 192,27 лв.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 900,00 лв., но е
представил доказателства за заплащането само на сумата от 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
му се присъдят 224,55 лв. Сумата от 300,00 лв. е под минимума съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ, с оглед на което възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. С. М., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от
1348,32 лв. – главница по договор за заем CrediGo № 5332-00008957 от
12.07.2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД като заемодател и Ю. С. М.
като заемополучател, което вземане е прехвърлено от „Микро Кредит“ АД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от 16.01.2015 г. и
Приложение № 1 към него от 09.03.2018 г., ведно със законна лихва от
15.07.2019 г. до датата на окончателното плащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 1348,32 лв. до
пълния предявен размер от 2446,74 лв. – главница, иска за сумата от 499,14 лв.
– договорна лихва за периода от 12.12.2017 г. до 12.01.2019 г., иска за сумата
от 2100,00 лв. – застрахователна премия за периода от 12.12.2017 г. до
17
12.01.2019 г., иска за сумата от 314,99 лв. – лихва за забава за периода от
12.12.2017 г. до 15.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 40404/2019 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Ю. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
192,27 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Ю. С. М., ЕГН ********** сумата
от 224,55 лв., представляваща разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18