РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501338 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Подадена е ВЖ в срок от Н. Г. Л. с ЕГН: **********, от гр. ***** чрез адв. Е. И.,
вписана в АК - **** против решение № 813/ 23.04.2024 г. по гр. д. № 4012/2023 г. на ПРС –
19-ти гр. с., в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Л. срещу „Вивус. БГ“ ЕООД
искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., недължимо
платена по съдебно призната за нищожна клауза за такса за „Експресно разглеждане“ по
договор за потребителски кредит от 15.05.2021 г., ведно със законната лихва от 17.03.2023 г.
до окончателното плащане. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяването на друго
такова, с което да се уважи предявеният иск. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че
тъй като не се ангажират доказателства за извършени плащания, е недоказан фактическият
състав на неоснователно обогатяване за връщане на даденото без основание, след като в
първоинстанционното производство ищецът е направил доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на точния размер на
извършените плащания, но такава експертиза не е допусната от районния съд. Твърди се, че
съдът не е осигурил необходимото съдействие на страните за установяване на фактите от
значение за делото.
Въззиваемият ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ***** , гр. ***** чрез юрисконсулт И. И.
счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и се иска неговото
1
потвърждаване. Правилно съдът отхвърлил иска по чл. 55 ЗЗД, тъй като е възприел правилно
установената по делото фактическа обстановка и след анализ на всички събрани по делото
доказателства, е достигнал до извод за недоказаност на ищцовата претенция. Счита се, че
първоинстанционният съд е указал необходимото съдействие за изясняване на обективната
истина на ищеца, върху когото лежи тежестта на доказване, но последният не е доказал
изгодни за него обстоятелства както и не представя нови доказателства с въззивната жалба.
Подадена е частна жалба от ВИВУС.БГ ЕООД срещу Определение №
4460/10.04.2024 г. по гражданско дело № 4012/2023 г. на ПРС, 19 гр.с., с което е оставена
без разглеждане молбата му по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ответника не
се дължат разноски поради липса на отправено искане и на депозиран от него списък за
претендирани разноски, както и поради липса на представени доказателства за сторени
такива. Твърди се, че за да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8,
когато единствените претендирани разноски от страната са за такова, не е необходим нарочен
списък по чл. 80 ГПК, а искането е своевременно направено с отговора на исковата молба.
Твърди се, че изискването за доказване на разноските е неприложимо спрямо
юрисконсултските възнаграждения, тъй като последните представляват разход на страната,
който тя реализира в рамките на трудовото правоотношение с процесуалния си представител
по делото.
Постъпил е отговор на частната жалба, с който се оспорва същата и се иска
потвърждаване на определението на РС. Цитира се практика на СЕС и Директива 93/13.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С
решение № 813/23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4012/2023 г. на ПРС, 19 гр. с., съдът е
отхвърлил предявените от Н. Л. против „Вивус. БГ“ ЕООД искове за осъждане на „Вивус.
БГ“ ЕООД да й заплати сумата 50 лв. - недължимо платена по нищожна клауза за такса за
екпресно разглеждане по договор от 15.05.2021 г. ведно със законната лихва от 17.03.2023 г.
до окончателното плащане, поради недоказаност на даването без основание, т.е на
извършеното от Н. Л. недължимо плащане на сумата 50 лв. РС не е присъдил разноски на
ответника поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Предмет на въззивното производство е решението на ПРС, с което се отхвърлят
предявените искове. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по
иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Ищецът Н. Л. твърди, че по сключения с ответника „Вивус. БГ“ ЕООД договор е
платила без основание сумата от 50 лв. - такса за експресно разглеждане по договор за
кредит № ********** от 15.05.2021 г., поради нищожност на клаузата.
2
За основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже реално
заплащане на сумата, а ответникът – че сумата е била дължима и е платена на правно
основание.
Видно от приложеното гр. д. № 20454/2021 г. на ПРС и съдържащият се в него
договор за кредит от 15.05.2021 г. за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1200 лв.
в заем за срок от 30 дни, е предвидена такса за експресно разглеждане от 215,39 лв. С влязло
в сила от 22.12.2022 г. съдебно решение № 2695/16.07.2022 г. клаузата от договора за заем,
предвиждаща заплащане на сумата от 215,39 лв. за такса за бързо разглеждане, е призната за
нищожна, поради което не е налице основание за получаване от кредитора на такава.
От представените разписки и справки по делото (лист 6-24 от делото) е видно, че в
периода 15.05.2021 г. - 05.12.2023 г. ищцата е заплатила на ответника сума от 30 лв. на
14.10.2021 г.
Пред ПОС е приета ССЕ, оспорена с молба от ЕАД Е. И. с вх.№ 31044 от 24.09.2024г.,
изпълнена от ВЛ М. М. – заключение от 19.09.2024 г., от което се установява, че
задълженията на Н. Л. към „Вивус. БГ“ ЕООД по процесния договор за кредит №
********** от 15.05.2021 г. са както следва: главница – в размер на 1 200 лв., договорна
лихва – в размер на 40,43 лв., такса за експресно разглеждане – в размер на 215,39 лв., като
общият размер на задължението възлиза на сумата 1 455, 82 лв. С настъпване на датата на
падежа – 14.06.2021 г., Н. Л. е изпаднала в просрочие. Видно от заключението, Н. Л. е
извършила две плащания на „Вивус. БГ“ ЕООД, като на 14.10.2021 г. е заплатила
гореупоменатата сума в размер на 30.00 лв., разпредЕ. за погасяване по дължима главница и
на 31.10.2021 г. е заплатила сума в размер на 1 170,00 лв. разпредЕ. за погасяване по
дължима главница, при което кредитът бил затворен като погасен. Съгласно заключението
на ССЕ, за периода от 15.05.2021г. до 09.05.2022 г. по Договор за кредит № ********** от
15.05.2021 г. в счетоводството на „Вивус. БГ“ ЕООД не е отразена платена такса за
експресно разглеждане на кредита. След погасяване на главницата по счетоводни сметки
при „Вивус. БГ“ ЕООД на 31.10.2021 г. са били отписани като несъбираеми вземанията по
лихви – сумата 40,43 лв., както и таксата за експресно разглеждане – сума в размер на 215,39
лв.
С протоколно определение от 06.11.2024 г. ПОС е отменил назначената допълнителна
ССЕ, поискана от въззивницата с молба от 24.09.2024 г., със задача вещото лице да извърши
справки за извършени плащания от Н. Л. към „Вивус. БГ“ ЕООД в „Изипей“, което
доказателствено искане ПОС намира, че не е следвало да се допуска от въззивния съд, тъй
като е преклудирано на основание чл. 266 ГПК и не представлява ново (новооткрито)
доказателство и не е налице процесуално нарушение на РС за недопускането му.
ПОС намира, че не се доказа извършено плащане от страна на ищеца на
претендираната сума от 50 лв. в полза на ответника на основание нищожната клауза за такса
за експресно разглеждане по процесния договор, като при изричното оспорване на този
факт, сочи липса на предпоставка за уважаване на предявения иск.
3
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и чл. 37 от
ЗПП на въззиваемия - ВИВУС. БГ ЕООД се дължат сторените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, като такива следва да се
определят по преценка на съда в размер на 100, 00 лева.
По отношение на частната жалба по чл. 248 ГПК:
С обжалваното определение ПРС е оставил без разглеждане молбата на „Вивус. БГ“
ЕООД за допълване на решението в частта за разноските по мотиви, че липсва отправено
искане за присъждане на разноски и не е предоставен списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
ПОС намира, че в първоинстанционното производство са претендирани разноски от
ответника за юрисконсултско възнаграждение с отговора на исковата молба. Ответникът не
следва да представя списък на извършени разноски по чл. 80 ГПК, тъй като не е сторил
други такива освен за юрисконсултско възнаграждение, като последните се присъждат по
преценка на съда. С оглед тези изводи и на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и
чл. 37 от ЗПП на ответника - ВИВУС. БГ ЕООД се дължат направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред РС в размер на 100, 00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 813 от 23.02.2024 г. по гр.д. № 4012/2023 г. на РС –
Пловдив, 19 гр. с., с което са отхвърлени предявените от Н. Г. Л. с ЕГН ********** от гр.
*****, чрез адв. И. срещу „Вивус. БГ“ ЕООД, ЕИК *****, гр. ***** искове за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 (петдесет) лева платени по нищожната клауза за
такса за експресно разглеждане по договор от 15.05.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на исковете 17.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Г. Л. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на „Вивус. БГ“
ЕООД, ЕИК *****, гр. ***** сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение по делото
пред ПОС.
ОТМЕНЯ Определение № 4460/10.04.2024 г. по гр. д. № 4012/2023 г. на РС –
Пловдив, 19 гр. с. по чл. 248 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на „Вивус. БГ“
ЕООД, ЕИК *****, гр. ***** за допълване на постановеното по делото решение №
813/23.02.2024 г. в частта за разноските и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА Решение № 813/23.04.2024 г. по гр. д. № 4012/2023 г. на РС – Пловдив,
19 гр. с. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Н. Г. Л. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на „Вивус. БГ“
ЕООД, ЕИК *****, гр. ***** сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение по делото
пред ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5