О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1770
гр.
Плевен, 26.11.2020гг.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Плевен, седми състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през 2020 г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
като разгледа докладваното от съдия Николаев адм. дело №1001
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена
от Т.И.И., ЕГН ********** *** против
Министъра на културата гр.София, бул. „Ал.Стамболийски“ № 17, с правно основание чл. 128, ал.2 от АПК с петитум да се признае за
установено, че между ищеца и ответника не съществуват правоотношения
произтичащи от ЗКН, тъй като притежаваният от него (в съсобственост) имот не представлява недвижима
културна ценност. В исковата молба се
твърди, че ищецът е придобил правото на
собственост през 2007г. Излага доводи, че за него съществува интерес от установяване на твърдяното обстоятелство,
тъй като с наказателно постановление № 08-00413/05.02.2019г. на Зам. министър
на културата на осн. чл. 197, ал.1 от ЗКН му е била наложена глоба за
нарушение по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗКН. Твърди се, че наказателното
постановление е било обжалвано и с решение по к.н.а.х.д.№ 413/2020г. на АС- Плевен е оставено в сила. Твърди се, че
на 09.07.2020г. глобата е била заплатена. Твърди, че в съдебното решение е било
прието, че дали сградата е или не е със статут на недвижима културна ценност не
може да бъде разглеждано в рамките на административнонаказателното
производство. Твърди, че глобата е била наложена от административния орган,
който е приел, че като собственици на
сградата не са положили необходимите грижи за опазване на същата. Сочи се, че санкциите срещу него могат да продължат и да търпи вреди-заплащане на глоби предвид
възприетото от съда при обжалване на наказателните постановления.Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителен иск с обстоятелството, че за
него не съществува друг правен ред да защити правата си.
Ответникът в представения отговор е
направил възражение за недопустимост на иска. Излага доводи, че с исканията си
ищецът цели установяване на отрицателен факт, който не подлежи на доказване.
Съдът, като се запозна с твърденията в
исковата молба и отговора, както и с приложените тях писмени доказателства,
намира за установено следното.
Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК е
субсидиарен и се прилага само когато ищецът не разполага с друго средство за
защита. Следователно, предпоставка за прилагането на посочения текст е и обстоятелството,
лицето да не разполага с друг ред за защита. Допустимостта на иска изисква
наличието на две кумулативно дадени предпоставки: правен интерес от
установяване на съществуването или несъществуването на едно административно
право или правоотношение и липсата на друг ред на защита. Достатъчно е указания
в нормата друг ред за защита да съществува, а обстоятелството дали ищецът е
търсил защита по него и дали тази защита е била използвана от ищеца успешно е ирелевантно. Двете условия, включени в хипотезата
на нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК,
трябва да съществуват кумулативно, т. е. да са налице заедно и липсата на
правен интерес от иска или наличието на друг ред за защита съставлява пречка за
възникване на субективното процесуално право да се претендира искова защита по
този ред. На самостоятелно основание с иск по
чл. 128, ал. 2 от АПК не може да се установяват факти с правно значение.
Видно от твърденията в исковата молба и от формулирания петитум с предявения
иск не се претендира установяването на съществуващо или несъществуващо
административно право или правоотношение, по което ищецът е страна, а се
претендира установяването на факти, за които исковата защита по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК е недопустима. По
принцип съдебната защита за признаване на факти с правно значение, чрез
установителен иск, е възможна само ако е изрично предвидена в закона. Чл. 128, ал. 2 от АПК не предвижда защита на
административни права и правоотношения, чрез съдебно признаване на факти с
правно значение.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск е недопустим, поради което
следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да
бъде прекратено.
Водим
от горното, Административен съд – гр.
Плевен, седми състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Т.И.И.,
ЕГН ********** *** против Министъра на културата гр.София, бул.
„Ал.Стамболийски“ № 17 иск с правно
основание чл. 128, ал. 2 от АПК, с петитум да се признае за установено по
отношение на Министъра на културата, че притежавания от Т.И.И. недвижим имот - сграда с
идентификатор 56722.659.872.1, находяща се в гр. Плевен, ул. Сан Стефано № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.659.872 /УПИ III-5989 в кв. 85а/ не представлява
недвижима културна ценност като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №1001/ 2020 г. по описа на Административен съд
Плевен.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-мо
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/