№ 438
гр. Р., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана С.
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20254500500609 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.п.- Р., представлявана от а. р. И. С. К.
чрез пълномощника Д. Д. против решение №904/09.06.2025г., постановено по
гр.д.№1833/2025г. на Р.нския районен съд, с което са осъдени да заплатят на Е.
Г. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 13 520.42 лв., представляваща
неплатена част от дължимо брутно трудово възнаграждение на основание
чл.218, ал.2 от ЗСВ за периода м. март 2022г.- м.декември 2024г., ведно със
законната лихва, считано от 26.03.2025г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 3095.10 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.04.2022г.-
25.03.2025г.,както и дължимите разноски в размер на 2564.63 лв. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковата претенция се отхвърли.
Ответницата по жалбата Е. Г. Н. чрез пълномощника си адв. Г. С. от АК-Д.
1
е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски
за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от Е. Г. Н. против
Р.п.- Р., в качеството на работодател, обективно кумулативно съединени искове
за заплащане на неплатено дължимо брутно възнаграждение на основание
чл.218, ал.2 от ЗСВ и иск за заплащане на лихва за забава.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че на 02.07.2021г. Е. Н. е встъпила в длъжност „п.“ в Р.п.- Р., която
заема и до момента. С акт за изменение №РД-08-133/01.11.2021г. на а. р. на
Р.п.- Р. основното месечно възнаграждение на Е. Г. Н. е определено на 2 949
лв., считано от 01.11.2021г. и допълнително възнаграждение от 23 % за
придобит трудов стаж и професионален опит. Размерът на възнаграждението е
изменен с акт за изменение №PД-08-133/01.11.2022г. на а. р. на РП –Р. като
основното месечно възнаграждение на ищцата е увеличено на 3 244 лв.,
считано от 01.11.2022г. и допълнително възнаграждение от 25 % за придобит
трудов стаж и проесионален опит. С акт за изменение №РД-08-117/01.11.2023г.
основното й месечно възнаграждение е определено на 3 731 лв., считано от
01.11.2023г. и допълнително възнаграждение- 27 % за придобит трудов стаж и
професионален опит. С последващ акт за изменение №РД-08-36/18.03.2024г.
основното месечно възнаграждение е увеличено на 4 216 лв, считано от
01.01.2024г. и допълнително възнаграждение от 27 % за придобит трудов стаж
и професионална квалификация. С акт за изменение № РД-08-105/01.11.2024г.
основното месечно възнаграждение на Е. Н. е изменено, считано от
2
01.11.2024г. като е увеличено на 4 216 лв. и съответно на 29 % за придобит
трудов стаж.
С решение на Висшия съдебен съвет е утвърдена тaблицa № 1 за 2022г.,
2023г. и 2024г., регламентираща размерите на м. възнаграждения като за
процесния период са определини както следва: за периода 01.01.2022г. -
31.03.2023г. - 3 244 лв., за периода 01.04.2023г. - 31.12.2023г. - 3 731 лв. и за
периода 01.01.- 31.12.2024г. -4216 лв.
Е. Н. e пoлyчaвaла бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe в paзмepите
определени с утвърдената oт *** Taблицa №1.
При така установените факти първоинстанционният иск е уважил изцяло
предявените искове. В обжалваното решение е прието, че трудовите
възнаграждения на магистратите /основни и допълнителни/ се определят от
Пленумът на ВСС- чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ. Прието е също, че съгласно чл.
218, ал. 2 от ЗСВ, основното месечно възнаграждение за най-ниската
съдийска, п.ска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните
на Националния статистически институт, а съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ
възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се
определят от Пленума на ВСС, като се утвърждава и Таблица № 1 за
определяне размерите на максималните основни месечни работни заплати за
длъжностите на съдии, п.и и следователи без техните размери да са
императивно установени. Райнният съд е счел, че възнагражденията на
останалите магистрати задължително следва да са в рамките на очертания от
тези разпоредби диапазон между най-високите и най-ниските основни
месечни възнаграждения за м. длъжности. Прието е, че основният принцип на
ЗСВ е по-високо възнаграждение / в т. ч. и основно / за по-високите
магистратски длъжности, който извод е изведен от разпоредбата на чл. 227,
ал. 5 от ЗСВ. Първоинстанционният съд е счел, че решението на Пленума по
чл. 128, ал. 3 от ЗСВ не може, както е процедирано в случая, да определи
основно месечно възнаграждение на магистрат от районен съд/ Р.п. под
законоустановения минимум основно месечно възнаграждение за п.ска
длъжност и е приел, че на Е. Н. в качеството й на п. в РП-Р. се дължи разликата
между полученото от нея брутно трудово възнаграждение и дължимото й
такова на основание чл.218, ал.2 от ЗСВ, определено на база този минимален
3
размер.
Прието е още, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
иска е Р.п.- Р., в качеството й на работодател по арг. на чл. 61 от КТ и предвид
разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ, без оглед на
обстоятелството, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност
се определя от ВСС, от чиято компетентност е и назначаването на магистрата -
чл. 160 от ЗСВ. Посочено е, че по своя характер магистратското
възнаграждение е такова за положен труд и макар правоотношението по
заемането на м. длъжност да е специфично, различно и от трудовото, и от
служебното правоотношение, магистратите полагат своя труд в съответния
орган на съдебната власт /чл. 161 от ЗСВ /, който се явява техен работодател, а
не органът по назначението. Счетени са за неоснователни правоизключващите
възражения на жалбоподателя за невъзможност самостоятелно да определя и
изплаща трудовите възнаграждения на п.ите от състава си, за обвързаната му
компетентност по прилагането на чл. 218 от ЗСВ, както и за това, че РП- Р.
като третостепенен разпоредител с бюджетни средства не може да нарушава
бюджетната рамка съобразно предназначението на разпределените й средства.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е доказан по основание като
на Е. Н. се дължи разликата между платеното й и действително дължимото й
се трудово възнаграждение за исковия период. Посочено е, че причините,
довели до начисляването и плащане на възнаграждение в размер под
законоустановения /решението на ВСС и обвързаността на съответния
административен р. с това решение/ не са основание за отхвърляне на иска,
след като той е установен по своето основание и размер. При извършена
съпоставка между справка на НСИ за средната месечна заплата на наетите по
трудово и служебно правоотношение за 2022г., 2023г. и 2024г. и фишове за
заплатите на ищцата се е обоснован извод, че през процесния период на Е. Н. е
начислявано основно трудово възнаграждение за заеманата от нея длъжност
„п. в Р.п.“, в размер, по-нисък от предвидения в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-
ниската п.ска длъжност, като при определяне размера на възнагражденията й
не е прилаган критерият „удвоена средномесечна заплата на заетите лица в
бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически
институт“, както по отношение на п.ската, така и спрямо всички останали
длъжности. Въз основа на наличните данни по делото- фишовете получено
4
възнаграждение и справката на НСИ, на основание чл. 162 ГПК съдът е
установил, че разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение на
ищцата в предвидения от Закона за съдебната власт минимален размер от
удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и
платеното й брутно трудово възнаграждение за периода месец март 2022г. -
месец декември 2024г. е в размер общо на 13 520.42 лв., а размерът на
мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период възлиза на 3
095,10 лв. Прието, че исковете са доказани и по размер и е уважил изцяло
претенциите.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
Производството е образувано по иск на Е. Н.- п. в РП-Р. с правно
основание чл.128 от КТ, приложима съгласно препращащата норма на чл.229
от КТ, съединен с иск за заплащане на лихва за забава.
Претенцията е основана на твърдения, че за процесният период са й
изплатени възнаграждения за положения от нея труд в по- нисък размер от
нормативно установения в чл.218, ал.2 от ЗСВ.
Неправилно първоинстанционният съд е счел, че в случая дължимото
възнаграждение на ищцата следва да се определи съобразно горепосочената
правна норма.
Статутът на магистратите- съдии, п.и и следователи, е регламентиран в
ЗСВ. Разпоредбите на чл.160 и чл.161 от ЗСВ сочат, че служебното
правоотношение на магистрата възниква от сложен юридически факт-
решение на ВСС и акт за встъпване в длъжност, въз основа на които а.т р. на
съответния орган на съдебната власт е задължен да издаде акт за заемане на
длъжносттта с регламентираното в чл.161, ал.3 от ЗСВ съдържание, в т.ч. и
размера на основното и допълнителните възнаграждения. При издаването на
акта за заемане на длъжността а. р. действа в условията на обвързана
компетентност. Същият няма правомощия нито самостоятелно да назначава
съответния магистрат, нито да определя размера на дължимите основно и
допълнителни възнаграждения. Определянето на размера на
възнагражденията е правомощие на Пленумът на Висшия съдебен съвет
съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.10 от ЗСВ.
5
В чл.218 от ЗСВ са нормативно установени размерите на основното
месечно възнаграждение на председателите на Върховния касационен съд и на
Върховния административен съд, главният п. и директорът на Националната
следствена служба, както и основното месечно възнаграждение за най-ниската
съдийска, п.ска и следователска длъжност-младши съдия, младши п., младши
следовател- чл.218, ал.2 от ЗСВ. Възнагражденията за останалите длъжности в
органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен
съвет съгласно чл.218, ал.3 от ЗСВ.
За процесният период Е. Н. е заемала длъжността п. в Р.п.- Р., поради
което по отношение на същата не намира приложение разпоредбата на чл.218,
ал.2 от ЗСВ. За заеманата от нея длъжност и на основание чл.218, ал.3 от ЗСВ
размерът на дължимото й възнаграждение е определен от Пленума на ВСС с
утвърдената Таблица №1, въз основа на което а.т р. на РП-Р. е издал
съответните актове за изменение на основното и допълнителните
възнаграждения, заплатени в пълен размер.
Определеното от Пленума на ВСС възнаграждение съобразно
регламентираното в чл.30, ал.2, т.10 от ЗСВ правомощие не противоречи на
закона. Размерът на възнаграждението на п. в Р.п. не е нормативно установен,
поради което не е налице изискване, което не е спазено от колективният орган
при утвърждаване на този размер.
Разпоредбата на чл.218, ал.3 от ЗСВ не предвижда зависимост на
възнагражденията за останалите магистратски длъжности и средномесечната
заплата в бюджетната сфера. С оглед на това неправилно
първоинстанционният съд е приел, че изменението нa средномесечната
заплата е предпоставка за изменение и на м. възнаграждения, извън тези за
най-ниските длъжности. Обстоятелството, че определеното основно
възнаграждение за заеманата от Е. Н. длъжност „п. в Р.п.“ е в размер, по-нисък
от нормативно установения в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската п.ска
длъжност, не е основание да се приеме, че е налице дължимо, но неплатено
възнаграждение, тъй като в случая не може да се приложи критерият „удвоена
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните
на Националния статистически институт“.
Претенцията на ответницата по жалбата и ищца в първоинстанционното
производство е основана на разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗСВ, която е
6
неприложима по отношение на заеманата от нея длъжност. Това обуславя
неоснователност на иска за заплащане на неплатено възнаграждение.
Искът за заплащане на лихва за забава се намира в положение на
акцесорност и следва неоснователността на главния иск.
Обжалваното решение, с което исковете са уважени е неправилно и
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение,
с което претенциите се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответницата по жалбата. Това обуславя неправилност на обжалваното
решение и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази
част.
По делото жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, поради което
в полза на полза на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер
на 150 лв. за всяка от инстанциите, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №904/09.06.2025г., постановено по гр.д.
№1833/2025г. на Р.нския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. Н., ЕГН ********** против Р.п.-Р. иск
за заплащане на сумата в размер на 13 520.42 лв., представляваща неплатена
част от дължимо брутно възнаграждение на основание чл.218, ал.2 от ЗСВ за
периода м. март 2022г.- м.декември 2024г. и иска за заплащане на сумата в
размер на 3095.10 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.04.2022г.-
25.03.2025г.
ОСЪЖДА Е. Г. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Т., ул.“Б.“ ***,
** да заплати на Р.п.- Р. сумата в общ размер на 300 лв., представляваща
разноски за двете инстанции.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8