№ 179
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка П.
като разгледа докладваното от Николинка П. Въззивно гражданско дело №
20225200500219 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.
Настоящото производство е образувано по жалба вх.№953/21.03.2022 г., подадена от „
Биоенерджи -2 “ ООД, длъжник по изп. дело № 82/2021 г. по описа на ДСИ В. Л. при ПзРС
срещу разпореждане , с което е постановен отказ да се връчи повторно покана за
доброволно изпълнение и разпореждане за приемане на допълнителни разноски , като се
твърди, че както ПДИ , така и допълнително определените разноски с предявеното от ДСИ
разпределение , не са били надлежно съобщени на длъжника. Не са били правилно
определени допълнителни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лв. , които
увеличавали разноските четирикратно. Поддържа се , че длъжникът бил увреден , тъй като
бил лишен от възможността да оспори допълнително начислените разноски и се поддържа ,
че са налице основанията за допускане на жалбата до разглеждане по реда на чл.435 ал.2 т.7
ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени всички действия на съдия-
изпълнителя считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение и да се дадат
указания на ДСИ всички действия да бъдат извършени в съответствие с разпоредбите на
ГПК, а в случай, че не бъдат отменени всички изпълнителни действия, то да бъде задължен
ДСИ да връчи на длъжника разпореждане за приемане на разноски за адвокатски хонорар в
размер на 1200,00 лв.
Взискателят по изпълнителното дело – „ Транспорт Енд Спедишън България ЕООД , в
законоустановения срок депозира писмен отговор, в който чрез своят процесуален
представител взема становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Твърди се, че посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, са дължими от
длъжника, като самата ПДИ е връчена редовно и длъжникът не е възразил в срок.
Допълнително начислените разноски за адвокатски хонорар са били определени
законосъобразно, тъй като същите са реално сторени и са доказани пред ДСИ с представени
1
писмени доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без
разглеждане, респективно – без уважение подадената жалба като недопустима /
неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото са приложени писмени обяснения от ДСИ Л., по изп. дело №82/2021 г. ,
дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК.
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството по изпълнително дело №82/2021 на ДСИ при ПзРС е образувано по
молба на взискателя „ Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД против длъжника“
Биоенерджи -2“ ООД , въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2021 г. по гр.д. № 070/2020
г. по описа на РС- Пазарджик , за посочените в него суми - главница, лихва и разноски .
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и
съдействие с инкорпорирано в него пълномощно и платежно нареждане за заплатено
адвокатско възнаграждение, от които е видно, че взискателят - по договор за правна защита
е заплатил сумата в размер на 456,00 лв. В поканата за доброволно изпълнение изх.№
3642/09.07.2021 г. до длъжника - „ Биоенерджи-2“ ООД , е посочено, че задължението по
изпълнителното дело включва както сумата по издадения изпълнителен лист, така и
разноски по изпълнителното дело , в които е включена и сумата за заплатено адвокатско
възнаграждение. Покана е връчена на 19.07.2021 г. на служител на ЮЛ срещу негов
подпис с посочване на трите имена на лицето.
На 02.11.2021 г. служител на дружеството – длъжник е получил и призовка за
предявяване на разпределение , което е било насрочено за 25.11.2021 г. от 11,00 ч. За същата
дата и час са получени съобщенията изпратени за предявяване на разпределението –
съответно до взискателите и Държавата като присъединен кредитор.
На 26.11.2021 г. в 11,00 ч. според изготвения от ДСИ протокол , е предявено на
страните разпределение на суми, като видно от този протокол, съдия- изпълнителят е приел
за погасяване допълнителни разноски за адвокатски хонорар на взискателя в размер на
1200,00 лв. Представител на длъжника не е присъствал на предявяване на разпределението.
С протокол от 13.12.2021 г., след като е приел, че разпределението извършено на 26.11.2021
г. не е оспорено, ДСИ е разпоредил с постъпилата сума да бъде извършено плащане и
съразмерно погасяване на вземанията към длъжника. Видно от представените платежни
нареждания, сумите по разпределението са били изплатени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима и
като такава следва да се остави без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
На първо място , пред окръжния съд подлежат на обжалване от длъжника само
2
действията на съдия- изпълнителя, които са изрично посочени в чл. 435 ал.2 ГПК. В случая
обжалвания отказ на съдия- изпълнителя да връчи повторно ПДИ и разпореждане за
определяне на допълнителни разноски , както и самото връчване на ПДИ – поначало не са
изпълнителни действия и не попадат в приложното поле на чл. 435 ал.2 ГПК.
По- важното в случая е , че не е предвиден такъв процесуален ред за защита на
длъжника. Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените в поканата за доброволно
изпълнение разноски или с допълнително определени такива - да поиска
от съдебния изпълнител да се произнесе по искането му за тяхното изменение,
съответно намаляване. Компетентен да разгледа и да се произнесе по въпроса за разноските,
включително за намаляване на адвокатското възнаграждение, е само съдебния изпълнител,
пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този негов акт подлежи на съдебен
контрол. Съдът обаче не може за първи път да се произнася по искане за изменение,
съответно намаляване на разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител,
тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ процесуалните
действия. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради
прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство,
съставляващи адвокатско възнаграждение е бил поставен по ч.гр.д. №620/2012г. на ВКС, I
Г.О., по което с определение №83 от 19.02.2013г. Върховният касационен съд е посочил, че
разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК - определение №403 от 01.12.2008г. по ч.гр.д.
№1762/2008г. на V Г.О.; определение №465 от 29.09.2010г. по ч.гр.д. №397/2010г. на III
Г.О.; определение №89 от 27.01.2012г. по ч.гр.д. №604/2011г. на ВКС, IV Г.О.; В цитираните
актове е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия
принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди,
което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител изменение, съответно намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи
на обжалване пред съда. В определение от 25.03.2011г. по ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС IV
Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана
жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с който да
се отказва намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на
изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по
възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за
длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред съда. В
този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба
срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици
на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния
3
валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С
оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна
инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
Предвид изложеното по-горе и доколкото искане за изменение на разноските,
приети в изпълнителното производство не е разгледано от ДСИ и по него липсва надлежно
произнасяне – по допустимост и основателност, депозираната частна жалба , с която е
сезиран съда, се явява преждевременно подадена, поради което настоящото производството
като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да се върне на
ДСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, обективирано в
подадената от него молба вх. №734 /01.03.2022 г. и в депозираната жалба с възражения
срещу приетите по делото разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение и в
предявеното на страните разпределение и едва след постановяване на изричен акт по реда
на чл. 248 ГПК , в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на
възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за
правилността на действията на ДСИ. При разглеждането на възраженията на длъжника във
връзка с определените с двата акта разноски , ДСИ следва най- напред да се произнесе по
допустимостта на тези възражения, доколкото се твърди , че длъжникът не е уведомен
редовно с ПДИ, респективно с призовка за предявяване на разпределението. Следва да се
съобрази от ДСИ доколко редовно е съобщено предявяването на разпределението ,
насрочено за 25.11.2021 г. , а проведено на 26.11.2021 г.
С оглед горното решаващият състав приема, че подадената от длъжника – „
Биоенерджи -2 „ ООД жалба вх.№953/21.03.2022 г. се явява процесуално недопустима и
като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да
бъде прекратено.
По разноските:
Независимо от изхода на спора - жалбата е оставена без разглеждане, претенцията
на взискателя за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени такива в
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба вх.№
953/21.03.2022 г., подадена от длъжника – „ Биоенерджи -2 “ ООД, по изп. дело № 82/2021
г. по описа на ДСИ В. Л. при ПзРС срещу разпореждане , с което е постановен отказ да се
връчи повторно покана за доброволно изпълнение и разпореждане за приемане на
допълнителни разноски
ВРЪЩА изп. дело № 82 / 2021 на ДСИ при ПзРС за произнасяне по молба вх.
4
№734 /01.03.2022 г. и в депозираната жалба с възражения срещу приетите по делото
разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение и в предявеното на страните
разпределение от 26.11.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №219 / 2022 г. по описа на ПзОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд,
съгласно тълкувателно решение №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело №3/2005 год. на ОСГТК
на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5