№ 5906
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110151653 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, както и обратен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, против Столична Община, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 154.10лв., представляваща
вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП
настъпило на 16.03.2017год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК– 04.06.2021год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 31729/2021 г. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр. д. № 31729/2021год.. по описа на СРС, 65
състав и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В законоустановения срок
по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което ищецът
предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото
на вземане за посочените суми.Твърди, че на 16.03.2017 г. около 00:30 ч. в гр.София, на бул.
„Македония“ в района на кръстовището с бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от бул.
„Генерал Скобелев“ е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка
„Каско“ – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“ с рег.№ СА7906РХ, собственост
на Тодор Христов Христов и управляван от ЕМ. В. Т.. Твърди, че причина за ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са
нанесени щети на автомобила. Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя,
където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил 3
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 144.10 лв. Претендира и 10 лв.
ликвидационни разноски. Иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 154,10 лв., както и претендира законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.06.2021 г. до
1
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в настоящото производство,
както и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че
твърдяното събитие не е настъпило по начина, изложен от ищеца, както и че процесните
увреждания по автомобила не са в причинноследствена връзка с така описаното събитие.
Визираните от ищеца материални щети можело да възникнат и при удар в бордюр, паве или
друг предмет, както и при преминаване с висока скорост от трамвайните релси. Оспорва
представения Протокол за ПТП. По делото нямало никакви преки доказателства, които да не
изхождат от заинтересована страна за настъпването на твърдяното застрахователно събитие.
Застрахователното обезщетение било изплатено в нарушение на Общите условия на ищеца,
респективно неоснователно се претендирало като регресна претенция от Столична община,
тъй като съгласно т. IX, т. 27.8 от същите застрахователят не обезщетявал щети, възникнали
по причина или вследствие на износеност на гумите, в това число фабричен дефект.
Ищцовото дружество не изследвало въпроса за състоянието на гумите. Счита, че това е в
нарушение на ОУ на ищеца и обезщетението е било изплатено неоснователно и/или в
завишен размер без да се констатира нивото на износеност на гумите, а това неизпълнение
на клаузите от ОУ влечало и неоснователност на регресната претенция. По делото не се
установявало дали по никакъв начин дали водачът към датата на събитието е притежавал
валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Въвежда възражение за съпричиняване
на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това, че водачът на процесния
автомобил се е движел с несъобразена скорост. В условията на алтернативност моли съдът
да намали размера на обезщетението. Оспорва наличието на „необезопасена дупка“, поради
факта, че Столична община имала сключен договор № СО15-РД-55-281/11.05.2015г. за
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа с „ПСТ ГРУП” ЕАД, ЕИК
********* и на 13.03.2017 г. три дни преди датата на събитието била извършена инспекция
на място на бул. „Македония“ и бул .“ Христо Ботев“ и не били установени дупки във
визираните пътни участъци. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и
неоснователен, както и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение. Алтернативно
моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение като прекомерно висок.
Възразява да бъдат приети доказателствата, представени от ищеца, възразява да бъдат
допуснати доказателствените искания на ищеца. Алтернативно, на основание чл. 219, ал. 3
ГПК в случай, че Столична община бъде осъдена по главния иск, да бъде осъдено „ПСТ
ГРУП” ЕАД, ЕИК ********* да заплати сумата от 154,10 лв. – претендираното
застрахователно обезщетение по главния иск, както и на всички сторени разноски в
настоящото производство и в заповедното производство.
В тази връзка ответникът твърди, че бил сключен договор рег.№ СО15-РД55-
281/11.5.2015 г., по силата на който на ПСТ Груп ЕАД било възложено поддържането и
ремонта на уличната мрежа в участъка, където настъпило ПТП. Поддържа, че по силата на
този договор отговорността за настъпилите щети от неизпълнение на задълженията по
поддържане на уличната мрежа носи изпълнителят.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „ПСТ Груп“ ЕАД.
Приет е по делото за съвместно разглеждане предявеният от ответника срещу „ПСТ
Груп“ ЕАД обратен иск за осъждането му да плати сумата, която бъде осъден ответникът да
плати на ищеца за обезщетение и лихва за забава от подаването на исковата молба.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск не е депозирал отговор и
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
2
По делото е представена застрахователна полица № 93001610021616 от 21.03.2016
г. за застраховка „ Каско “ ,със срок на застраховката от 00,00часа на 25.03.2016год. до
24,00 часа на 24.03.2017год. за л.а. Хюндай Елантра,с рег. № СА7906РХ,собственост на
Тодор Христов Христов,ползван за таксиметрови превози . Представени са и ОУ по
застраховка „Каско “.В т.7 от ОУ е предвидено ,че застрахователя осигурява покритие за
рисковете ,сред които и ПТП,при условие ,че застрахования е изпълнил задълженията си
като страна по договора и не е налице общо или специално изключение.Такова е предвидено
в Глава ІХ,Общи изключения като т.27.5 от ОУ предвижда ,че увреждания по гуми и
емблеми,с изключение на случаите на ПТП ,регистрирано с протокол ,издаден от Пътна
полиция- Кат не се обезщетяват.
Съгласно Протокол за ПТП № 1677529 от 16.03.2017год. в 01,40часа ,съставен от
полицейски служител ,посетил произшествието,на същата дата около 00,30часа в
гр.София,бул. Македония и бул.Христо Ботев е настъпило ПТП с л.а. „Хюндай Елантра“ с
рег. № СА 7906РХ,управляван от Емил Великов Т. ,като причината е ,че МПС се движи по
бул.Македония от бул.“Ген Скобелев“ и на кръстовището с бул.Христо Ботев реализира
ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно /за релсов път/.Посочени
са и видими щети – 2 бр гуми и джанти.
В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско " от
Емил Великов Т. на 16.03.2017год. е декларирано ПТП, настъпило на 16.03.2017год. около
0,30часа като са посочени констатирани увреждания – предна и зядна лява гума и други.
Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 0000-1261-17-251147/1
от 09.05.2017 г. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 144,10лв.
Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане
от 09.05.2017 г.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил, ЕМ. В. Т. .От
показанията на същия,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се
установява ,че произшествието е настъпило на релсите,когато той правел ляв завой от
пл.Македония и попаднал на дупка,която сразяла и двете гуми.Същата била по
продължение на трамвайната линия ,около 50см. на 1,50 метра,дълбока и не била
обозначена и обезопасена.Имало увреждания и по джантите на автомобила и ходовата му
част.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се
установява, че по време на движение в района на кръстовището между бул.“Македония“ и
бул.“христо Ботев“ ,л.а. „Хюндай Елантра“ с рег. № СА 7906РХ е преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно ,в следствие на което са спукани
предна лява и задна лява гуми.Действителната стойност на щетите по л.а. „Хюндай
Елантра“ с рег. № СА 7906РХ към деня на настъпване на ПТП е в размер на 156,55лв. като
те са в причинно следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП.
От правна страна ,съдът съобрази следното :
3
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д.№ 31729/2021год. по описа на СРС,65състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от
ГПК ответникът е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
За да възникне отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена
застраховка между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие
или бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се
установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно
валидно сключена застраховка "Каско", с период на валидност 25.03.2016год. до 24.03..2017
г., касаеща л.а. „Хюндай Елантра“ с рег. № СА 7906РХ и извършено плащане по нея на
застрахователно обезщетение от 144,10 лв.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща съставения от контролните органи Протокол за ПТП, представената пред
застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение, свидетелските показания
на водача на застрахования автомобил и от неоспореното заключение на вещото лице по
назначената САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се
установява, че при движение района на кръстовището между бул.“Македония“ и
бул.“Христо Ботев“ ,л.а. „Хюндай Елантра“ с рег. № СА 7906РХ,управляван от св.Т. е
преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно ,в следствие на
което са спукани предна лява и задна лява гуми
Не е спорно и че този участък е част от е част от общинската пътна мрежа, както и че
същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за
титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл.
4
31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че дупката е било обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
За установяване на пътно-транспортното произшествие е съставен официален
удостоверителен документ от органите на МВР "Пътна полиция"- протокол за ПТП в който
е отразено наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно за
релсовия път,която е станала причина за настъпване на произшествието.Ето защо съдът
счита ,че не е налице и изключението ,предвидено в ОУ , ищецът- застраховател е бил
задължен да заплати застрахователното обезщетение за щетите по гумите на
застрахования,който е изпълнил задълженията си по договора.Което прави неоснователно
възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск
Респективно в случая са били налице всички необходими елементи от фактическия състав за
ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по полицата за имуществено
застраховане и същият е дължал изплащането на обезщетение за вредите настъпили
включително по гумата на процесния автомобил ,вследствие на попадането й в дупка .
5
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 154,10лв. /с включени 10 лв. ликвидационни разноски/,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда /04.06.2021год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на регресно вземане се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че вследствие на
противоправно поведение на помагача /неизпълнение на договорно задължение/ са
причинени вреди, които подлежат на обезщетяване.
В случая ищецът по обратния иск твърди, че е бил в облигационна връзка с
ответника; че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна; че от
неизпълнението са произтекли вреди; че вредите се изразяват във възникване в тежест на
ищеца по обратния иск на задължение за обезвреда на трети лица в размер на сумите по
главния иск, лихвата и разноските по него.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал.1 ЗЗД, а именно да
иска изпълнение заедно с обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно
чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на претенцията
за обезщетение за договорно неизпълнение за причинените имуществени вреди е
обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили
от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Видно от представения договор от 11.05.2015 г., възложителят Столична община е възложил
на изпълнителя „ПСТ Груп“ ЕАД да извършва дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа във втора зона, включваща райони Овча купел, Банкя, Красна поляна и
Красно село, които дейности включват и ремонт и поддържане на пътната настилка. Срокът
на договора е 48 месеца.Съгласно приложените Констативни протоколи от 13.03.2017год.
,съставени за обект бул.Христо Ботев и бул.Македония, участъкът, където е станало
процесното ПТП, попада в териториалния обсег на договора и то в зона II, което изисква
извършване на всички необходими дейности за поддържане на пътя, не само по конкретно
възлагане, както е за пътищата извън тази зона. Съгласно чл.2.2.2. от договора текущото
поддържане включва и ремонт на разрушения по пътното платно /дупки, пукнатини,
ръбове/. Ето защо „ПСТ Груп“ ЕАД отговаря за поддържането на пътя, където е настъпило
процесното ПТП, съответно следва да отговаря пред възложителя, ако той претърпи вреди
от некачественото поддържане на пътя. Това следва и от чл. 18.3 от договора, според който
при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат неизпълнение на договора,
6
изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди. В случая
изпълнителят не е изпълнил всички свои задължения по договора, след като е допуснал
наличието на необезопасена дупка на пътната настилка, в която е пропаднал автомобилът и
така е настъпило процесното ПТП. От друга страна с настоящото решение главният иск
против общината е уважен и същата е осъдена да заплати платеното вече застрахователно
обезщетение. В този смисъл съдът приема, че е налице и втората предпоставка за
възникване на претендираното право на обезщетение. Следователно, в полза на ответника
съществува вземане за обезщетение от неизпълнение на задълженията по договора,
съответно ответникът по обратния иск на свой ред следва да бъде осъден да заплати на
Столична община обезщетението, което ще плати общината на застрахователя. Ето защо
следва да се постанови решение, с което осъдителният иск против „ПСТ Груп“ ЕАД се
уважи за сумата от 154,10 лева главница, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до изплащането й.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважените искове и от направени разноски
за държавна такса 25 лв. /колкото е дължима предвид внесената половин такса в заповедното
производство/, депозит вещо лице 200 лв., депозит свидетел 15 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 120 лв., следва да се присъдят 360 лв. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 75 лв. Разноските по обратния иск в размер на 50 лв. за
държавна такса следва да се възложат на ответника по него,които той да заплати на ищеца
СО.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична
Община,гр.София,бул.“Московска“ № 33 , че дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София ,бул.“Симеоновско шосе“ №67А
,на основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 410 ,ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането КЗ/,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД , сумата в размер на 154.10лв., представляваща вземане по
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП настъпило на
16.03.2017год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК– 04.06.2021год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 31729/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета на общината, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 360 лв. разноски в исковото производство и сумата от 75 лв.
разноски в заповедното производство.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „ПСТ Груп“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Бесарабия № 114, ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от кмета на общината, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД,
сумата от 154,10 лв., обезщетение за неизпълнение на договор от 11.05.2015 г. с предмет
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, изразяващи се в
платеното на застраховател по имуществена застраховка регресно вземане за вреди на л.а.
„Хюндай Елантра“ с рег. № СА 7906РХ , ведно със законната лихва считано от 28.09.2021 г.
7
до окончателното изплащане на вземането, ПРИ УСЛОВИЕ, че сумите за главница и лихва
бъдат заплатени от Столична община на ЗК „Лев Инс“ АД.
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Бесарабия № 114, ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от кмета на общината,на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата от 50.00 лв. разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8