№ 2007
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203929 по описа за 2021 година
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000279/09.04.2021г. на Директора на **** „**** - Пловдив, с което на
Ц.Т.Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото, сторени за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна РД „**“ – Пловдив не изпраща представител. В
писмено становище, депозирано до съда, се излагат доводи за потвърждаване
на обжалваното НП. Прави се възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при евентуално уважаване на
жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.04.2020г. около 12:29ч. в гр. Пловдив, ул. „Рани лист“ № 9, в
контролно-технически пункт, притежаващ Разрешение № 1312/01.10.2013г. за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на пътни превозни средства, бил представен л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
*****, собственост на П.Р.С. за извършване на периодичен преглед на
техническата му изправност. Жалбоподателят Х. бил член на комисията, в
качеството на технически специалист, която комисия трябвало да извърши
прегледа. Същият обаче, като член на комисията въобще не се явил и не
извършил нито една проверка на посочения автомобил, съгласно методиката
по чл.31 ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4 от
Наредба Н-32/2011г. на МТИТС. Дейността на пункта и осъществяваните
прегледи се записвали по закон. Въпреки това впоследствие жалбоподателят
Х. подписал и подпечатал с индивидуалния си печат Протокол № 22040630 от
16.04.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на
процесния автомобил.
На 25.01.2021г. до Директора на РД „**“ - Пловдив постъпило писмо от
ИА „**“, в което било посочено, че чрез комплекса проверка чрез деловодна
система „Архимед“ в контролно-технически пункт с Разрешение № 1312, по
отношение на горепосочения автомобил за преглед, комисията е допуснала
нарушения.
Въз основа на събрания доказателствен материал, сви. Х.Ч., на
длъжност „мл. инспектор“ към РД “**“ - Пловдив, съставил АУАН №
284885/12.02.2021г. срещу жалбоподателя Х. за извършено от него нарушение
по чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на Ц.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500
лв. на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.„б“
от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по
административната преписка писмени доказателства - АУАН №
284885/12.02.2021г., писмо ИА „**“ от 25.01.2021г., Протокол № 22040630 от
16.04.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на
ППС, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя
Х.Ч., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни,
логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по
делото, служещи за установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
2
правна страна:
Безспорни обстоятелства по делото са, че действително в процесното
време и място е бил представен л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****,
собственост на П.Р.С. за извършване на периодичен преглед на техническата
му изправност. Безспорно е и, че по това време член на комисията, която
следвало да извърши прегледа, бил Ц.Х., в качеството му на технически
специалист, но същият въобще не се явил, като въпреки това е подписал и
подпечатал с индивидуалния си печат Протокол № 22040630 от 16.04.2020 г.
за извършен периодичен преглед на техническата изправност на процесния
автомобил, без реално и физически да е извършил периодичния преглед на
МПС-то. Т. е. не е извършен въобще преглед за техническата изправност на
автомобила, като не се съобразил с методиката по чл.31 ал.1 и при спазване на
технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба Н-32/2011г. на МТИТС.
В случая деянието е квалифицирано по чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба
№ Н-32/16.12.2011г., според която при извършването на периодичните
прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва
проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл.31
ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4, като извършва
необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на
отработилите газове; разпечатва резултатите от измерванията, вписва върху
тях заключение за съответствието с нормативните изисквания, подписва се и
ги подпечатва със своя индивидуален печат. В обстоятелствената част както
на АУАН, така и на НП, има твърдение жалбоподателят да не е извършил
проверка на техническата изправност на процесния автомобил съгласно
изискванията на методиката и технологичната карта по наредбата. Това
твърдение се подвежда под нормата на чл.44 ал.1 т.1 от Наредба №
Н32/16.12.2011г., но самата правна норма по т.1 включва четири букви, във
всяка от които е регламентирано различно материалноправно задължение за
техническия специалист, член на комисията. Прави впечатление, че
задължението по б.„а“ от нормата е за извършване на визуална проверка и
отразяване на данните в протокола, по б.„б“ – както вече се посочи по-горе
отново се съсредоточава върху извършване на проверки, но измервания на
спирачна уредба и състояние на отработилите газове. В АУАН и в НП
липсват твърдения кое точно свое задължение от така изброените не е
изпълнил жалбоподателят. На практика фактическото описание е непълно,
защото кореспондира единствено с правната квалификация по чл.44 ал.1 т.1
от Наредба № Н32/16.12.2011г., но не и със задължението по б.„б“ от същата
правна норма, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП е прието,
че жалбоподателят „не е извършил нито една проверка“. Подобен фактически
извод е твърде общ и внася неопределеност в предмета на доказване по
3
делото. Недопустимо е да се повдига административното обвинение с
абстрактно, непълно и неточно описание на нарушението, което обвинение
със съставянето на АУАН следва да оформи цялостната рамка на
административнонаказателното производство и по която рамка и въведените
в нея факти и обстоятелства обвиненото лице следва да се брани.
На следващо място самостоятелно основание за отмяна на НП
представлява и несъответствието между установените по делото факти и
правната им квалификация в АУАН и в НП. Нарушението на жалбоподателя,
описано в обстоятелствената част на АУАН и НП като неизвършване от
страна на техническия специалист, член на комисията, на нито една проверка
на техническия преглед поради физическото му отсъствие, е квалифицирано
по чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32/16.11.2011г. Всъщност
разпоредбата на чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32/16.11.2011г. вменява общо
задължение за техническия специалист, когато извършва периодичен преглед
на ППС да осъществява проверката на техническата му изправност съгласно
методиката по чл.31 ал.1 от наредбата и при спазване на технологичната
карта по чл.18 ал.1 т.4 от наредбата. С разпоредбите от б.„а“ до б.„г“ на чл.44
ал.1 т.1 са въведени и отделни етапи под формата на последователност от
различни задължения, които техническият специалист трябва да изпълни,
когато осъществява проверката на техническата изправност. В зависимост от
това коя конкретна проверка деецът не извърши или не извърши надлежно в
рамките на осъществения от него преглед, то деянието му ще се квалифицира
по някоя от четирите букви по чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32/16.11.2011г.
В този смисъл изпълнителното деяние, с което ще бъде осъществено това
нарушение, е неизвършване или ненадлежно изпълнение на някое от
отделните задължения, които има техническият специалист в рамките на
проведен от него периодичен преглед за техническата изправност на ППС.
Съдът отбелязва предвиденото в Наредба № Н-32/16.11.2011г. и друго
задължение на техническия специалист, въведено в чл.44 ал.1 т.3 б.„а“,
вменяващо вече общото и изначално задължение за техническия специалист
да извърши периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътното превозно средство. Изпълнителното деяние, с което ще бъде
осъществено това нарушение, е неизвършването на периодичен преглед,
когато техническият специалист е бил длъжен да стори това. В случая
прегледът изначално не е бил осъществен поради отсъствието на
жалбоподателя.
Поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила,
констатирани от съда по-горе, същите, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, следва обжалваното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
4
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., като е ангажирал и писмени
доказателства за това. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид
изхода на делото, на основание т.6 от ДР на АПК в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ИА „**“ до пълната претенция
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Неоснователно е
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатския
хонорар, тъй като в случая размерът се определя на основание чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при материален интерес от 1 500 лв., колкото е наложената
глоба на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000279/09.04.2021г. на
Директора на **** „*****“ - Пловдив, с което на Ц.Т.Х., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за
нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „*****“ да заплати на Ц.Т.Х., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5