№ 15989
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.А
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело №
20221110100771 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. Й. Н., с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника че дължи сумата от 1779,99 лева, от
които 1487,95 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София,
п.к. 1229, обл. София град, общ. Надежда, ........, за периода м.05.2016г. до
м.04.2018г., ведно със законната лихва от 30.10.2019г. до изплащане на
вземането, сумата от 236,96 лева - мораторна лихва за забава от 15.09,2017г.
до 21.10.2019г., както и суми за дялово разпределение сумата от 45,50 лева -
главница за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 9,58 лева -
лихва за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че
съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
1
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника.
Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през
процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си,
ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите
искове.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор с който заявява че оспорва иска по основание. Не оспорва,
че до имотът е доставена топлинна енергия в количествата и на стойността,
сочени от ищеца. Сочи че имотът е придобит по време на брака на ответника,
ето защо той притежава 1/2 от собствеността и следователно носи отговорност
за 1/2 от задълженията. Оспорва условията за възникване на задължение за
мораторна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи че
ищецът прави опит за удължаване на погасителната давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба
от 02.02.2024 г., поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е
извършено в съответствие с всички действащи към този момент нормативни
разпоредби.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно
отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това
правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и
изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
2
От представения по делото Договор № .... / 06.11.2007 г.., се установява,
че на дата 06.11.07 г. ищцовото дружество – „Топлофикация София“ АД в
качеството на възложител и „......“ в качеството на изпълнител е сключен
Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
От представения по делото Договор № .. / 03.06.2020 г.., се установява,
че на дата 03.06.2020 г. ищцовото дружество – „Топлофикация София“ АД в
качеството на възложител и „Техем сървисис“ в качеството на изпълнител е
сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 45, том VII,
нот. дело № 1245, 1978 г. на дата 14.11.1978 г. – ищецът Н. Й. Н. е признат за
собственик на Апартамент № 31, находящ се в жилищна сграда – блок № 19,
вход „Б“, ж.к. „Надежда“, III етаж.
От представеното писмо с изх. № 04-7000-14/1/13.04.2021 г. от Столична
община – район „Надежда“, се установява, че ж.к. „Надежда“, бл. 19 и ж.к.
„Надежда“ бл. 310, вх. „А“, „Б“, „В“ и „Г“ са номера на един и същи блок.
Ето защо съдът приема, че Н. Й. Н. е собственик на процесния имот и
като такъв има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по
облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. Съдът
следва да отбележи, че отношенията между доставчика и потребителя на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката, в
който закон е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за
продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично
известни условия, следва да бъде установено, че същото има качество на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 6
от ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. От тук следва извода, че за да бъде определено
едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно
цитираната законова разпоредба, е достатъчно да бъде установено по делото,
че същото лице е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като не е нужно за периода той да е ползвал и
обитавал процесния имот.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в 45 – дневен срок от
3
публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от
потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното
предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни условия.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е
топлоснабдена за процесния период, съответно в нея е въведена система за
дялово разпределение.
От горепосоченото стигаме до извода, че имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и по силата на действащата нормативна уредба – чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител
на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от ЗЕ е
обвързан от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и без изричното им приемане. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищцовото дружество, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника да
заплаща стойността на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да
достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност за процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Безспорно се установи, че извършените измервания в АС,
начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена
ТЕ за имота на ответника са в съответствие с изискванията на действащите
Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
Съгласно приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
непогасената сума главница за топлинна енергия за процесния период възлиза
в размер на 1487,95 лева, ведно със законната лихва от дата 30.10.2019 г. до
изплащане на вземането.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата
4
молба:
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищцовото дружество по давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от дата 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС по
отношение на претендираната главница , представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 от ЗЗД – давността се
прекъсва с предяваване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземане на вземането се смята предявен от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай Заявлението е
депозирано на дата 30.10.2019 г. Следователно, тригодишната давност е
изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.10.2016 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница
за ТЕ за частично основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в
размер на 1297.40 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за
периода от м.11.2016 г. до м.04.2018г., като за разликата до пълния предявен
размер от 1487,95 лева и за периода от м.05.2016 г. до м.10.2016 г.,
включително искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По горните мотиви, съдът намира иска за заплащане на главница за
дялово разпределение за частично основателен, като ответникът се явява
задължен за сумата в размер на 41,06 лева, представляваща главница за
незаплатена ТЕ за периода от м.11.2016 г. до м.04.2018 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 45,50 лева и за периода от м.09.2016 г. до м.10.2016
г., включително, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава – изтичането на срока за
плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие
на главен дълг и забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба,
съгласно приложимите ОУ на ищеца, лихва за забава се начислява само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово
разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от
датата на публикуване на всяка една от общите фактури на интернет
страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне
длъжникът в забава, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е
публикувал фактурите на своята интернет страница. В тази насока, ищецът не
е ангажирал никакви доказателства за публикуване на общите фактури на
интернет страницата си.
От гореизложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е
неоснователна.
5
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – аргумент от чл. 84, ал.
2 от ГПК. По делото не са представени доказателства за отправена и получена
от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право
на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
поради кратката продължителност на делото и ниската правна сложност на
ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ./
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 911,33 лева, от
които 35,60 лева – държавна такса за заповедното производство, 75,73 лева
платена държавна такса в исковото производство, 600,00 лева депозити за
експертизи и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение. От тях по
съразмерност на ищеца се дължат разноски в размер на 658,18 лева за
исковото производство и 26,77 лева за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в
полза на адвокат И. А. Н.. В исковата молба ищецът е навел възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което следва да бъде определен минимално предвиденият в Наредба №
1/2004 г. на ВАдС размер. Минимално дължимият размер на адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на 480,00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ. От тях по съразмерност ищецът следва да бъде осъден на основание
чл. 78, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ да заплати на адвокат И. А. Н.
сумата от 119,06 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ съобразно предвидения минимален размер.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 310, вх. Б,
ет. 3, ап. 31, дължи на „Топлофкация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,
сумите, както следва:
-на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ, сумата от 1297,40
лева главница за потребена топлинна енергия, за периода от м.10.2016 г. до м.
04.2018 г. и сумата от 41,06 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от м.10.2016 г. до м. 04. 2018 г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
(30.10.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главници за сумата над присъдените размери до пълните
предявени размери, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
29.12.2019 г. по ч.гр.д. № 62724/2019 г. на СРС, 142 състав, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофкация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, улица
„Ястребец“ № 23Б, срещу Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Надежда-3“, бл. 310, вх. Б, ет. 3, ап. 31, искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Н. Й. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 310, вх. Б, ет. 3, ап. 31,
дължи на „Топлофкация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 236,96 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ за периода
от 15.09.2017 г. до 21.10.2019 г., както и за сумата от 9,58 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 21.10.2019 г, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение от 29.12.2019 г. по ч.гр.д. № 62724/2019 г. на
СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Й. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 310, вх. Б, ет. 3, ап. 31,, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, сумата от 658,18 лева.,
представляваща разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Й. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 310, вх. Б, ет. 3, ап. 31,, да заплати на
7
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, сумата от 26,77 лева.,
представляваща разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, да заплати на адвокат И.
А. Н., със съдебен адрес: гр. Ботевград, Софийска област, ул. „Свобода“ 3В, ет.
1, офис 6, сумата от 119,06 представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в
производството по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач – „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8