№ 57
гр. Сливен, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
СъдебниЖИВКО ПЕТРОВ ПЕТРОВ
заседатели:Койчо Петров Коев
при участието на секретаря Соня В. П.
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова
Наказателно дело от общ характер № 20202200200422 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призован, се явява
зам.окръжния прокурор Р.Р..
Подсъдимият Г. АС. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Д.Д. от
АК –Сливен, редовно упълномощен за негов защитник от досъдебното
производство.
Подсъдимият Д. АС. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Д.Д. от
АК – Сливен, редовно упълномощен за негов защитник от досъдебното
производство.
Не се явява адв. М.М., упълномощен защитник на подсъдимите Героги
Д. и Д.Д..
Подсъдимият Б. АНГ. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. П.П. от АК – Сливен и адв. С.С. от АК – Сливен,
редовно упълномощени за негови защитници от досъдебното производство.
Частните обвинители В. Д. КР., КР. Й. КР. и ИР. П. СТ. /лично и като
законен представител на В. ИР. П. и М. ИР. П./, се явяват лично.
Частният обвинител АНК. ИР. П., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител КР. ИР. П., редовно призован, не се явява.
1
Частният обвинител В. ИР. П., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител П. ИР. П., редовно призован, не се явява.
За всички частни обвинители се явява адв. Б.Я. от АК –Бургас, редовно
упълномощен като повереник по делото.
АДВ.Д.: Колежката адв. М.М. е възпрепятствана да се яви в началото на
днешното съдебно заседание, тъй като е ангажирана по друго дело в ОС –
Ямбол. Ще се включи в заседанието на по-късен етап.
ПОДС.Г.Д.: СъглА. съм разглеждането на делото да започне в
отсъствието на адв. М.. СъглА. съм да ме защитава само адв. Д..
ПОДС.Д.Д.: СъглА. съм разглеждането на делото да започне в
отсъствието на адв. М.. СъглА. съм да ме защитава само адв. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Г.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Б.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Производството продължава във фазата на съдебното следствие.
Съдът ПОКАНИ подсъдимите Г.Д. и Д.Д. да дадат обяснения по
обвинението, ако желаят.
ПОДС.Г.Д.: Не желая да давам обяснения на този етап.
ПОДС.Д.Д.: Не желая да давам обяснения на този етап.
2
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства и нямам искания за
събиране на доказателства. Делото е изяснено от фактическа страна, да се
приключи съдебното следствие, да се даде ход по същество.
АДВ. Я.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за
събиране на доказателства. Делото е изяснено от фактическа страна, да се
приключи съдебното следствие, да се даде ход по същество.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Няма да сочим други доказателства и
нямаме искания за събиране на доказателства. Да се приключи делото.
АДВ.Д.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за събиране
на доказателства. Делото е изяснено от фактическа страна, да се приключи
съдебното следствие, да се даде ход по същество.
АДВ.П.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за събиране
на доказателства. Делото е изяснено от фактическа страна, да се приключи
съдебното следствие, да се даде ход по същество.
АДВ.С.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за събиране
на доказателства. Делото е изяснено от фактическа страна, да се приключи
съдебното следствие, да се даде ход по същество.
ПОДС. Г.Д.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за
събиране на доказателства. Да се приключи делото.
ПОДС. Д.Д.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за
събиране на доказателства. Да се приключи делото.
ПОДС. Б.Д.: Няма да соча други доказателства и нямам искания за
събиране на доказателства. Да се приключи делото.
Съдът съобрази, че страните не правят искания за събиране на
доказателства, както и други искания, които да са пречка за приключване на
съдебното следствие. В предходното съдебно заседание по реда на чл.283 и
чл.284 от НПК са прочетени писмените доказателствени материали и са
предявени веществените доказателства. Съдът не констатира необходимост
от събиране на други доказателства. С оглед на тези констатации съдът
намери, че следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на
съдебните прения.
Поради това и на основание чл. 286 ал. 2 и чл. 291 ал. 1 от НПК, съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, прокуратурата няма да бъде много обстоятелствена в тази
пледоария, защото считам, че това, което е следвало да бъде извършено от
прокуратурата, съобразно правомощията й, основно е извършено на
досъдебното производство, след приключването на което пред Окръжен съд –
Сливен е внесен настоящия обвинителен акт. В хода на проведените
многобройни съдебни заседания и изчерпателно съдебно следствие, всички
изложени факти и обстоятелства и изводи, направени в този обвинителен акт
се потвърждават. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства,
които по някакъв начин дори и минимално да разколебават обвинителната
теза, изложена в обвинителния акт. Дейността на прокуратурата се свързва
именно с това да събере определени факти и обстоятелства, да даде правна
оценка и да поддържа едно от обвиненията. От там нататък какво е било
възможно да се случи или според някои се е случило, това вече ще го чуете
от другите страни в процеса. Съвсем накратко, поддържайки изцяло
изложеното в обвинителния акт, безспорно е, че в гр. Шивачево е
съществувало напрежение между представителите на родовете на двете
ромски общности, на моменти то е ескалирало, на моменти то е затихвало. За
съжаление на 28.12.2019 год. се е стигнало до най-тежката опасна последица,
а именно лишаването на един човек от живот. В обвинителния акт е посочено,
че обвиняемите са действали с евентуален умисъл – няма спор и отново така е
записано в обвинителния акт, че реално нападателите срещу пострадали са
били повече, но пак подчертавам това е дело за убийство, в което е следвало
още в началото и това е направено, полицията да установи тези, които именно
със своите действия са довели до настъпването на престъпния резултат, а
именно смъртта на пострадалия. Установи се, че смъртта е настъпила в
4
следствие на нараняванията с три различни предмета, сходни по своите
белези. Казвам сходни, но не еднакви. Налице са показанията на обвиняемите,
конкретно на подс. Б.Д., който всъщност на практика призна всичко изнесено
в обвинителния акт. Една позиция, която той поддържа от началото. Същата е
и в края. Това не направиха обаче останалите двама подсъдими, които от
началото на процеса имаха същата процесулана позиция като подс. Д. и
понастоящем нямат и естествено тяхно право е да изграждат защитната си
теза така, както намерят за добре. Опирайки се на този обвинителен акт, който
изцяло почива на обективни факти, не виждам смисъл в това да се коментира
какви настроения, какви оценки са битували населеното място след
извършване на престъплението. Всеки сам за себе си може да даде оценка кой
е виновен, но прокуратурата е тази, която е в нейните правомощия да повдига
обвинения и естествено да ги защитава. Считам, че този обвинителен акт,
след като обстоятелствата в него и правните изводи бяха доказани, би Ви
послужил за издаването на една законосъобразна осъдителна присъда за
тримата подсъдими. Само един от тях, а именно подс. Д. е с предходни
криминални регистрации. И тримата са неосъждани и както е посочено в
обвинителния акт, те не могат да бъдат определени като дейци с висока
обществена опасност.
В този момент в залата се явяват частните обвинители КР. ИР. П. и
П. ИР. П..
ПРОКУРОРЪТ: Касае се за тежко наказуемо престъпление по
българския наказателен кодекс. Съобразно извършеното от подсъдимите
следва да им бъде наложено наказание. По тези съображения, които изтъкнах,
независимо от избрания начин на защита на подсъдимите братя Г. АС. Д. и Д.
АС. Д., и подсъдимия Б.Д., считам че наказанията следва да бъдат определени
към минималната граница, като специално за подсъдимите Г.Д. и Д.Д.
прокуратурата счита, че справедливото наказание е 10 години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Обосновах причините, поради които
това наказание следва да бъде в неговия минимум, тъй като същите са
неосъждани, нямат предходни криминални регистрации. Това им избрано
защитно поведение в крайна сметка не би следвало да влияе на определяне на
наказанието, тъй като това е упражняване на едно тяхно право. Аз още като
наблюдаващ прокурор в началото след извършване на престъплението,
получих тези самопризнания от двамата, но те нямат някаква процесуална
5
стойност. Същевременно не намирам обаче, че тяхното наказание следва да
бъде определено и по правилата на чл. 55 от НК, защото всички тези
изброени неща, да - имат отношение наказанието да бъде определено към
минимума, но не са изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства по смисъла на НК, поради което това наказание да бъде
редуцирано по този начин. Аналогичен е подходът при определяне на
наказанието на подсъдимия Б.Д. отново към минимума, разбира се неговото
наказание се редуцира по правилата на НК за непълнолетни лица там
минималния размер е две години лишаване от свобода. Тук считам, че следва
да има леко увеличение над минималния размер с оглед наличните данните за
предишни криминални регистрации и затова предлагам наказание увеличено
с един месец, т.е. 2 години и 1 месец лишаване от свобода спрямо него при
строг режим с оглед това, че надминава две години. Същевременно и тримата
подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят направените в хода на ДП и
съдебното дело разноски, които да бъдат присъдени на органите, които са ги
направили. Налице са и многобройни веществени доказателства, които
считам, че доколкото няма особени правила за тях, след влизане в сила на
присъдата, да бъдат унищожени, като вещи без стойност.
АДВ.Я.: Уважаема госпожо Председател, съдебни заседатели, аз съм си
разделил пледоарията. Първо ще говоря по фактите. Съществен момент при
решаване на наличието на вина на подсъдимите Д.А., Г.А. и Б.Д. е техният
индивидуален принос към настъпване на престъпните последици, а именно
смъртта на А. К. Й.. В хода на съдебното следствие пред многоуважаемия съд,
се събраха достатъчен брой гласни доказателства, от които може да се
достигне до извода за точната фактическа обстановка, давайки вяра на тези
свидетелски показания, които се подкрепят с останалите доказателства по
делото, а именно писмените доказателства, доказателствените средства,
експертизите, веществените доказателства и прочие. Считам за установено в
съдебната фаза следното: Конфликтът, довел до кончината на А. К. Й. е в
резултат на възникнали преди това дребни конфликти между двата рода в
резултат на близките им роднински отношения. На 10.09.2019 год. Д. КР. Й.
се скарал с жена си Р. Д.а А., която напуснала съпружеското им жилище и се
преместила временно да живее при баща си А. Д. Е. с прякор Б.. Единият род,
от който се числи Д.Й., са известни в Шивачево като Б., а другият е воден от
А. Б.. В опитите на Д.Й. да върне у дома си дъщерята на А. Б. – Р., се е
6
стигнало до саморазправа между родовете. В последствие Р. се върнала да
живее при Д.Й. на ул. И. № 8. На 28.12.2019 год. вечерта Д. КР. Й. се намирал
в заведение на ул. И., заедно с Д. ЯНК. АТ., Й. АТ. Н. и ИС. Й. АТ.. В същото
заведение по същото време били представители на другия род - братята Г., Д.
и Д. – синове на А. Е. - Б. и техните сподвижници обв. Б.Д., Й. П. СТ., СТ. П.
СТ., също свързани с рода на А. Б.. Под въздействието на изпитото
количество алкохол в заведението възникнало спречкване между Д.Д. и Д.Й.,
при което Д. ударил със стъклено шише по главата Й.. В резултат на удара Й.
получил порезни и контузни наранявания по главата, но успял да напусне
заведението и да се прибере в къщата си на ул. И. № 8. Пред заведението
възникнал конфликт между компаниите на двата рода, при което Д.А.
причинил порезна рана на Г.Д. в областта на показалеца на лявата ръка и на
Д.Д. под лакътя на лявата ръка посредством хладно оръжие. След случилото
се представителите на рода на А. Б., посочени по-горе, отишли до дома на
Д.Д. на ул. И. № 35 и се въоръжили с намиращите там земеделски сечива и
пособия. Веднага се върнали пред заведението, където бил Д.А. и всичките
вкупом нанесли множество удари по цялото тяло на Д.А.. И.А. и Й.Н. отвели
до дома му Д.А. на ул. Б. № 3. Междувременно братята Д.и, баща им А. Е. Б.,
както и подс. Б.Д., С.С. и Й.С. започнали да хвърлят камъни по къщата на ул.
И. № 8, където живеели част от рода на Б.. Там пред къщата били подбуждани
от А. Е. с думите „Утрепете ги тези Б., убийте Б.”. От къщата излезли
живущите - родителите на Д.Й., а именно К.К. и В.К., която е сестра на А. Е.
Б. и били нападнати, като Г.Д. ударил К.К. с дъска по лицето, а А. Е. ударил
сестра си по ръката с тръба, в следствие на което била получена фрактура.
Били подадени сигнали на телефон 112 и на място били изпратени
полицейските служители П.П., М. П. и С.С.. При пристигане на полицейските
служители, горепосочените нападатели се насочили към къщата на починалия
А. Й., която се намирала зад къщата на родителите си К. и В., на другата
улица „Б.“. Там нападателите започнали да хвърлят камъни по къщата на
починалия, като след това започнали да нанасят материални щети по личния
му автомобил с помощта на средства в ръцете си. Също така за втори път
били подбудени да извършат убийство от страна на А. Е. Б.. Към този момент
А. също бил в средна степен на алкохолно опиянение и решил да излезе и
защити рода и имуществото си, като взел от двора си мотика. Той бил
придружен от сина си КР. ИР. П.. А. Й. в това време излязъл на улицата пред
7
дома си където се намирали нападателите, а синът му останал зад порталната
врата. Междувременно съпругата му притичала да потърси помощ от къщата
на родителите му, където в този момент били дошли вече и полицейските
служители. Пред А. в този момент се намирали А. Е. Б., държащ в ръцете си
метална тръба. Подсъдимият Г.Д., държащ в ръцете си мотика с дървен сап.
Д.Д., държащ лопата с дървен сап. Д.Д. с прякор С., държащ дървен кол. Й.С.
с прякора Л., държащ брадва с дървен сап. Б.Д., който имал в себе си дървен
кол. С.С., държащ дъска. Първи нанесъл удар по тялото на починалия Б.Д. с
дървена дъска, която взел от ръцете на С.С., като Й. от своя страна замахнал с
мотиката в посока към Д., който уплашен избягал в неустановена посока. Г. и
Д.Д.и, и Й.С. посредством предметите, които държали в ръцете си, успели да
счупят сапа на мотиката на А.. Останал без защитно средство, в този момент
А. Е. удря пострадалия в областта на главата или рамото, който в следствие
на удара пада на колене. В този момент всички нападатели започват да удрят
по главата, тялото и крайниците А. Й.. Пострадалият пада на земята, като
нападателите продължават да нанасят смъртоносни удари. В резултат на
нанесените множество удари от всички участници А. Й. получава
наранявания, несъвместими с живота. След като се уверили, че тялото на Й. е
безжизнено, участниците и съизвършители в покушението напуснали мястото
на инцидента. В този момент полицейския служител П.П. произвел изстрели
във въздуха, за да въздейства на събралите се хора, за да преустанови
нападението. Участниците напуснали района и се освободили от оръжията,
които използвали при причиняване на смъртта. На място били повикани
Спешна медицинска помощ и допълнителни полицейски сили. При
пристигане на място на медицинския екип била констатирана смъртта на Й. и
тялото било откарано в МБАЛ - Сливен. Намиращи се на място полицейски
служители запазили местопроизшествието до идването на оперативната група
за извършване на процесуалните следствени действия.
За горната фактическа обстановка считам, че следва да се вземат
предвид свидетелските показания на свидетелите, както следва: В.К., която
заявява „Лично видях, че А. Б., синовете му и зетьовете му убиха сина ми А..
А. Б. удари А. тръба по тила. Й.С. удари сина ми с брадва в лявата част на
главата. Г. удари А. с дъска в горната част на главата и след него и Д. го
удари”. К.П. заявява „А. Б. удари баща ми с метална тръба в тила, после Г.А.,
Д. С. и Д.А. започнаха да удрят баща ми с брадви, мотики по главата, по
8
раменете. А. носеше тръба, Г. носеше мотика, Д. С. носеше дърво, Д. носеше
брадва. Й.С. носеше и той брадва. Б. замахна с дъска четири, пет пъти и
мисля, че го удари. А. Б. удари баща ми с тръба докато беше все още прав.
Тогава баща ми падна на колене. След това всички започнаха да го удрят с
каквото носеха. С. и Л. също го удряха.”. В показанията си Д. КР. Й. също
потвърждава станалото и участниците в събитието. В показанията си АС. Д.
Й. разкрива фактология преди настъпването на инцидента, както и такива на
свидетел-очевидец на престъплението, като подробно, детайлно, задълбочено
посочва всички действия за настъпването на фаталния край от самото начало
на инцидента, като посочва и оръжията, които са използвали нападателите.
Също така свид. Й. АТ. К. в показанията си посочва детайли, които отговарят
на дадените от А.Й., В.К., Д.Й. и П.П. и следва да се кредитират с доверие.
Показанията на свидетелите се разминават относно предметите, които са
носели в ръцете си и са използвани за покушението, но всички останали
факти за броя на нападателите, за поредността на нанасяне на ударите
съвпадат. Свидетелката Ф. АС. СТ. също изразява видяното от нея и следва
напълно нейните показания да се кредитират. Свидетелят Й. КР. Й., както и
горните свидетели също посочват видяното от него, което напълно съвпада с
установената фактическа обстановка. В същата насока са показанията на ИС.
Й. АТ. и Д. К. Й.. В същото време, в показанията на С.С. се съдържа
информация без кой знае каква доказателствена стойност. В показанията си
полицейският служител П.П. изразява общ поглед на нещата, но без
съществена конкретика. Може да се заключи единствено, че до неговото
пристигане, А. Й. е бил вече на земята в безпомощно състояние. Относно
показанията на свидетеля А. Д. Е. считам, че показанията му са класически
пример за осъществен състав по чл. 290 ал. 1 от НК, а именно
лъжесвидетелстване. Защитната версия за случилото се изцяло не
кореспондира с останалите доказателства по делото и имат тенденция да
насочат към вина единствено на подсъдимия Б.Д.. Д. АС. Д. в случая отказва
да свидетелства. Й. П. СТ. в началото на разпита показанията му са в насока
подобни на А. Е., че не е присъствал на инцидента, като същите бегло се
допълват и ясно се вижда защитната позиция и насочване към неистински
твърдения. Показанията на С.С., Е.Е. няма да коментирам, защото смятам, че
нямат кой знае каква доказателствена стойност. Относно показанията на
съпругата на А. Е. - И.Х. може да се изведе, че към момента на инцидента А.
9
не е бил в къщата си, които показания противоречат на казаното от А. Е..
Показанията на К. Г. са във връзка единствено, че Б.Д. е участвал в
извършването на престъплението. За останалите свидетели А.П., И.Г., П.С.,
С.Г., П. С., Й.Н., Б.К. няма да обръщам внимание, тъй като считам, че не са
съществени. От анализа на горните доказателства може да се изведе
обосновано заключение за участниците в извършеното убийство на А. Й.,
които са А. Е. с прякор Б., Г.Д., Д.Д., Д.Д., Й.С. и Б.Д.. В тази насока е и
съдебната практика, както и теорията относно съизвършителство. Ще
цитирам няколко основополагащи решения на ВС в тази насока. „Кой от
подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл е без значение относно това
дали деятелността е съизвършителска. Важното е дали тази дейност е част от
изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат –
смъртта на пострадалия“. Това е Решение № 586/1983 год. на Второ НО.
Трайна е съдебната практика, че „при общ умисъл за убийство, когато
няколко лица нанасят удари на жертвата е налице съизвършителство, като
при последното не е важен конкретния каузален принос на всеки един от
съизвършителите, в предизвиканите с общата престъпна дейност обществени
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано
въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние” – Решение № 284/2019 год. по н.д. № 1140/2018 год.
на Първо НО на ВКС. „При съизвършителство не е важен конкретния
каузален принос на всеки един от съизвършителите, предизвиканите с обща
престъпна дейност обществено опасни последици, защото престъпният
резултат е постигнат не от изолирано въздействие от единия подсъдим върху
обекта на престъплението, а е последица от съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние“ – Решение № 130/2017 год. по н.д. № 630/2017 год.
Няма да влизам в повече подробности и цитати, защото практиката е ясна в
тази насока. Отделно от съизвършителството може да се разсъждава за
подбудителство от страна на А. Е.. В подкрепа на горното ще цитирам
свидетелите К.К. „А. Б. каза утрепете ги, утрепете ги тези Б.”. Свидетелката
В.К. заявява „А. Б. викаше убийте ги тези Б.”. И.С. – „А. Б. викаше убийте ги,
не се плашете.”. К.П. заявява „А. Б. им казваше трепете, аз ще вървя в
затвора, не се бойте”.
На последно място относно наказанието, тъй като съдът е обвързан
единствено от повдигнатите обвинения спрямо обвинителния акт, считам че
10
при определяне на наказанието за Г. и Д. трябва да се вземат предвид както
смекчаващи, така и отегчаващи вината обстоятелства. Двамата имат почти
равен принос за настъпване на престъпните последици. Като смекчаващи
вината обстоятелства могат да се приемат младата им възраст, същите са в
разцвета на силите си, с чисто съдебно минало. Като отегчаващи вината
обстоятелства - не съдействат по никакъв начин за разкриване на обективната
истина и не изразяват показания за стореното. Именно затова считам, че
определените наказания трябва да са малко над минимума, а именно 12
години лишаване от свобода за всеки един от тях при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието. Няма да коментирам и изразявам
позиция относно налагане на наказанието на Б.Д., тъй като не съм
конституиран като частен обвинител спрямо него.
В този момент в залата се явява адв. М.М..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ В. Д. КР.: Малко са 12 години. Не съм
съгласна. Детето ми не е за 12 години. Защо го убиха тези убийци. Пет деца
има. Големият му син има три деца. Искам до 30 години в затвора за всички.
Аз не съм го родила, за да го убиват. Нека да се уплашат и в България да има
ред.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ КР. Й. КР.: Войводата А. Б. дето накара
децата си да убият сина ми и Д. – сина му те са навън на свобода. Трепането е
лесна работа. Малко е наказание 12 години лишаване от свобода. Ще стигна
до Върховния съд, това не е достатъчно.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ИР. П. СТ.: Не съм съгласна с 12 години.
Останах с пет деца. Никой не знае как живея. Искам мъжа да ми върнат.
Искам да им се наложи наказание по 30 години лишаване от свобода.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ КР. ИР. П.: И аз не съм доволен. Искам поне
по 20 години наказание лишаване от свобода.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. ИР. П.: Искам да се наложи наказание
по 20 години лишаване от свобода.
АДВ.Д.: Уважаема госпожо председател, съдебни заседатели,
уважаеми г-н прокурор, колеги, по така повдигнатото обвинение на моите
двама доверители Г. и Д.Д.и, а именно по чл. 115 от НК считам, че от
11
събраните по делото факти и обстоятелства няма как да бъде изведен
категоричен извод относно авторството на деянието. По настоящото дело
бяха разпитани огромен брой свидетели с оглед възможността на процеса да
бъде изяснена точно и ясно фактическата обстановка, а именно почти 36
свидетели. Уважаваният от мен колега - представителят на частното
обвинение се опита да направи детайлен разбор на всички свидетелски
показания, какъвто не беше направен от представителя на държавното
обвинение, с оглед подкрепа тезата на обвинението. След подробното ни
запознаване след предходното съдебно заседание с всички протоколи от
съдебните заседания и извършените разпити тук пред вас на свидетелите, не
може по никакъв начин да направим категоричен и ясен извод относно
настъпилите действия във вечерта на 28.12.2019 год. Обърнете внимание,
единственият пряк свидетел, който до някаква степен се опита да даде преки
свидетелски показания - синът на починалия, който присъства днес тук, който
сам заяви пред вас, че е бил зад преграда, прикривайки се от хвърчащите
предмети. Дори той в своите показания не можа да даде смислени обяснения.
Всички свидетелски показания пресъздават един разказ, който се повтаря от
всички свидетели относно събитието. Изброяват се един и същи кръг
присъствали, който беше залегнат и в пледоарията на колегата, които са
повече от лицата, на които е повдигнато обвинение, за който прокуратурата
не можа да събере достатъчно доказателства. Най-важното в това дело е
индивидуализацията на деянието на тримата извършители. Никой не можа да
потвърди кой, по какъв начин и как, и до каква степен е участвал в това
изпълнително деяние, а това е съществен елемент, и това е залегнало в
трайната съдебна практика на ВКС. Само ще вметна нещо по повод
пледоарията на колегата, тези съдебни решения, които той посочи е за деяние
при пряк умисъл. Това е записано вътре в тези съдебни решения. Уважаемият
прокурор също е наясно с тази практика. Тук е повдигнато обвинение за
евентуален умисъл. По делото има приложена ДНК експертиза. Иззети са
многобройни веществени доказателства. По тях имаше достатъчно следи. За
жалост не бе индивидуализиран предметът или предметите причинили
фаталния резултат. Беше зададен въпрос и от нас бе поискано уточняване
върху кои предмети във връзка с оставените ДНК следи дали могат да бъдат
индивидуализирани по размера на нараняванията. И д-р Ч. даде точно и ясно
заключение за вида на уврежданията и начина на причиняване. Както заяви
12
прокурорът, нашите доверители са дали пред него на ранен етап
самопризнания, но пропуснахме едно важно обстоятелство, което е заявено от
тях и другите лица. Тези показания са изтръгнати в следствие на прилагане на
физическа сила. Това бе заявено от моите двама доверители и от третия,
който лично задаваше в предходното заседание въпросите към лицата, които
са упражнили физическа саморазправа. Не може на показания, които са
изтръгнати в следствие на физическа саморазправа да се определя вид и
размер на наказанието. Това, което заяви колегата, че е отежняващо
обстоятелство, а именно процесуалното поведение на моите доверители, не
може отегчаващо обстоятелство да е нещо функция, която законът им дава
право да се възползват. Това не е отежняващо. Съдът им позволява те да не
дават обяснение, както каза представителя на държавното обвинение превес
на смекчаващите обстоятелства. Дори да е имало тяхно участие, няма как
категорично от събраните доказателства да не бъде направен изводът за
авторството на това деяние. Колегата разви една теза, опитвайки се от част от
свидетелските показания да подкрепи същата за съжаление общата картина
на разпитаните свидетели е много трудна и пред Вас стои трудната задача да
коментирате тези събрани свидетелски показания и да изведете един общ
извод относно поведението на всички участници. За мен виновно поведение
има и пострадалият за жалост с летален изход и това е коментирано с оглед
състоянието, в което се е намирал. Няма да се спирам на враждата, родовите
междуособици, това не е първият случай. За жалост резултатът е фатален. За
мен така проведеният процес, събраните доказателства, изслушаните
експертизи не могат да обосноват един категоричен извод за налагане на едно
ефективно наказание и признаване на нашите доверители за извършители в
това тежко деяние. Неслучайно и поведението на представителя на
държавното обвинение относно поискания размер, а именно минимума, който
е предвиден в НК - 10 години. Ще моля, при произнасянето на Вашия съдебен
акт, при определяне вината на моите доверители, още веднъж дълбоко да
вникнете във всички събрани доказателства, да направите един задълбочен
анализ и прочит на всичко събрано, защото Вие сте обвързани да извършите
такава проверка и да се произнесете дали са виновни или не. Считам, че няма
такива доказателства и пред Вас стои хипотезата за тяхното оправдаване.
Алтернативно ако приемете, че по някакъв начин макар и хипотетично аз не
виждам да съществуват такива доказателства и приемете, че имат някаква
13
вина, считам че така поисканото наказание от представителя на държавното
обвинение не може да бъде подкрепено от тези доказателства, отчитайки
практиката на ВКС. Няма да цитирам решения. Моля да оправдаете нашите
доверители по така повдигнатите обвинени. Ако прецените, че са виновни,
моля наказанието да бъде в по-нисък размер от това, което поиска
прокуратурата.
АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, съдебни заседатели, напълно
споделям всички доводи, които изтъкна колегата и на свой ред ще се опитам
да направя анализ на събраните доказателства като считам, че по отношение
на двамата ни подзащитни обвинението е напълно недоказано и моля съда да
постанови оправдателните им присъди. По едно такова тежко обвинение,
каквото е обвинението по чл. 115 от НК се сблъскваме с недопустимата
ситуация да се проведе повърхностно и непрецизно разследване като
настоящото. Обвинителната теза да се крепи на самопризнания и най-вече на
признанията на един непълнолетен обвиняем Б.Д.. Той е обвиняем по делото
и съответно има своите собствени основания да направи самопризнания, в
които да включи и двамата ни подзащитни. Четейки обвинителния акт
оставаме с усещането, че убийците на пострадалия Й. са били като един
зрители, а на сцената се е осъществявало самото убийство, като всички
свидетели са имали отличната възможност да видят и са видели нападателите
точно кои, кой какво държи в ръцете си, броя, последователността и мястото
на ударите. Реалната обстановка обаче, извлечена от събраните доказателства
на съдебно следствие, е коренно различна.
На 28.12.2019 год. в гр. Шивачево е станал масов бой между два ромски
рода. Пред къщата на пострадалия са се събрали десетки хора. Всички са били
въоръжени. Носели са мотики, брадви дървени колове, тръби, лопати.
Полицията е иззела впоследствие 24 сечива, веществени доказателства по
делото, а за други има данни, че са били унищожени. Свидетелят П. –
полицейският служител, който пръв е отишъл на местопроизшествието
посочва в разпита си, че събралите се хора може да са били 100 и повече, като
тази бройка е напълно реалистична. След като само приетите повиквания на
тел. 112 за процесния инцидент за 62 на брой, видно от информацията по
стъпила по делото. Събралата се тълпа се разделила на два лагера и хората
взаимно са се замеряли с камъни и дървета. Улицата е била напълно
неосветена. Свид. П. твърди, че лампите по дворовете са били угА.и и
14
никакво осветление не е имало. В тази обстановка е убит човек от рода на Б. и
веднага логичният извод, направен от разследващите е, че убийците са от
другия род. От проведените беседи с непълнолетния подс. Д. продължили 12
часа. Д. е бил уморен и на няколко пъти е заспивал. С него са провеждани
настоятелни разпити според свидетелските показания на разпитаните
полицейски служители. Упражнено е и физическо насилие и той е признал
както за своето участие в престъплението, така и за участието на свои
роднини. След цяла нощ на разпити, самопризнания направил и подзащитния
ми Г.Д.. Но тези самопризнания, получени отново повтарям с повече
настояване, така и останаха неподкрепени с останалите доказателства,
събрани по делото. Свидетелят К., в качеството си на разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“, е провеждал беседи на множество лица същата вечер.
Същият казва в разпита си, че не се сеща някои от лицата, с които е беседвал
да са посочили точно подсъдимите да са нанасяли удари на пострадалия. Не
си спомня по чии показания и дали са потвърдени самопризнанията на
подсъдимите. Свид. Стефан Динков - началник към онзи момент на РУ –
Твърдица, също твърди, че е разговарял с множество хора, но установил, че
голяма част не са възприели пряко или непосредствено случилото си. Хората
хем искали да видят, хем се предпазвали и са гледали да са по-отзад. Като
конкретен очевидец свид. Д. посочи полицейският служител – свид. П.П. с
твърдението, че той със сигурност е видял нанесения удар от Б.. В разпита си
обаче, свид. П. отрече да е видял конкретен удар. Той твърди, че е видял да
лежи едно момче в ниското, но кой го е ударил няма идея. Много интересен
момент в подкрепа на обвинението се оказват показанията на другия
полицейски служител, който е пристигнал на място - свид. С.. Той
свидетелства, че при починалия е нямало други лица, имало е само едно лице,
което след като починалия е паднал на земята, това лице се е отдалечило.
Твърди, че е видял пострадалия прав и преди да падне на земята и до него
само един човек. Нямаме каквото и да било основание да се съмняваме в
показанията на този полицейски служител С., но фактическата обстановка,
описана от него, непосредствено преди смъртта на пострадалия няма
абсолютно нищо общо с описаното в обвинителния акт. В пълно
противоречие на тези свидетелски показания са и показанията на твърдения за
очевидец КР. ИР. П. – син на пострадалия, който описва, че е видял пред
къщата А. Б. и синовете му, Б. и други хора, че не е имало. Този свидетел
15
описва подробно ударите, нанесени от подсъдимите и от още лица и твърди,
че баща му е паднал на земята преди да дойдат полицаите. Както каза и
колегата Д. не е логично този свидетел да е възприел ситуацията, която
описва пред съда с такива подробности, с каквито я пресъздаде в разпита си.
Предвид обстоятелството, че той е бил зад оградата и самият той се е
предпазвал от хвърчащите предмети. Този същия свидетел твърди, че
подзащитният ми Г. е нанасял удари с мотика, а Д. с брадва. От заключението
на вещото лице д-р Ч. стана ясно, че по тялото на пострадалия няма следи от
удари както с острата режеща част на мотива и брадва, така и с обратната им
страна, която би имала правоъгълен или квадратно сечение и при удар би
оставила характерен отпечатък, каквито следи не се наблюдават по тялото на
пострадалия. Свидетелските показания на останалите свидетели с нищо не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Една част изобщо не
са били на място. Друга голяма група посочени на съдебно следствие от подс.
Д. се оказа, че изведнъж са решили, че са били очевидци и се опитват да
прехвърлят цялата вина на двамата ни подзащитни и респективно да оневинят
подс. Д.. След цялото проведено съдебно следствие и след събиране на голям
обем писмени и гласни доказателства се оказваме в изходната позиция да е
налице единствено първоначални самопризнания от подс. Д., частично от
Г.Д., които самопризнания не са подкрепени с каквито и да е доказателства.
Категорично само на самопризнания не може да се основава една осъдителна
присъда и считам, че нищо повече не се събраха като доказателства както
срещу подс. Г.Д., така и спрямо Д.Д., като по отношение на Д.Д. няма и
самопризнания. От ДНК експертизата, приета по делото е видно, че по
десетки веществени доказателства се доказва наличието на човешка кръв. По
множество обекти - дъски, дървени колове, брадви, мотики, както и по дрехи
– блуза, яке, суитчър, анцуг, маратонки е установен ДНК профилът на Д.Д..
Това сочи обаче единствено и само, че той е бил на мястото на боя, но не го
прави автоматично убиец. Малко по-рано същия ден, при друг инцидент, Д. е
бил ръгнат в ръката. Раната обилно е кървяла според свидетелските показания
на жената, с която живее. Това обяснява защо са зацапани собствените му
дрехи и иззети като веществени доказателства. По много сечива има негова
кръв, но няма кръв от пострадалия. Ако Д. беше нанесъл удари на
пострадалия със сечивата, по които той самият е оставил своето ДНК, щеше
да се установи и наличие на кръв от пострадалия. Такива находки не са
16
открити. По дрехите на Д.Д. щеше да има и пръски от кръв предвид близкото
разстояние между нападателите и жертвата, а и броя, и силата на нанесените
удари. В същата експертиза четем, че в един обектите мотика под № 44 е
установен смесен биологичен материал, сравнен същия с ДНК профилите на
пострадалия и на заподозрените към онзи момент седем лица и забележете
още пет лица, оставили генетичен материал и по други изследвани обекти и
останали неидентифицирани по делото, се установява единственият предмет,
по който има ДНК на Г.Д. и който би могъл да го свърже с процесното
деяние. Но по този същия предмет мотика освен ДНК на Г.Д. и на
пострадалия има и на още едно лице от онези неустановените по делото,
които са оставили и върху множество от сечивата ДНК материал, установен
чрез ДНК експертиза. Считам, че държавното обвинение използва един
интересен подход при отсяване на заподозрените. Няма как да не се запитаме
щеше ли да бъде по-различна фактическата обстановка в обвинителния акт,
ако в същия като обвиняеми бяха не посочените към момента подсъдими, а
бяха посочени имената на останалите петима от разширеното семейство на А.
Б.. Каква би била например разЛ. ако вместо Д. като обвиняем стоеше Д..
Каквито свидетелски показания се събраха за участието на Д., същите касаят
и Д.. Каквото е посочено в ДНК експертизата за Д., такова е и за Д.. Тогава
със същата степен на вероятност например Д. би бил извършител на
процесното деяние. Следва ли една осъдителна присъда да се гради само на
предположения и на вероятност не голяма, осъденият да е извършител на
процесното деяние, когато същото процесно деяние е достатъчно сериозно, за
да влече след себе си достатъчно тежка наказателна отговорност. Държавното
обвинение поиска осъдителни присъди за подзащитните ми, позовавайки се
само на предположения и вероятности, отделяйки ги от останалите мъже от
рода на А. Б. по неизвестен критерий. Нещо повече мъжете от разширеното
семейство на А. Б. са отделени от останалите участници в масовия бой отново
по неизвестен критерий. Моля съда да обърне внимание колко много ДНК
материал е оставен по веществените доказателства от неустановени лица,
включително и лица от женски пол. Всеки би могъл да бъде извършител на
тежкото престъпление. В същата вечер става въпрос за един масов бой с
десетки въоръжени лица с проявена агресия, тъмница, голямо скупчване на
хора около пострадалия и то хора от двата рода. Хвърляли са се керемиди,
дървета и от двете групи. На улицата нищо не се е виждало. Ако е имало
17
хора, които са стояли в осветени дворове, те са възприемали случващото се на
улицата само като силуети. Свидетелите, които твърдят, че са очевидци
съвършено ясно и единствено са видели само седмината от рода на А. Б. и
нито един друг човек от присъстващите. Не са разпознали никой друг от
присъстващите. Разбираемо е голямото затруднение на разследващите при
установяване на фактите, но на база само предположения, на база нестабилни,
некатегорични доказателства не би могло да се постанови осъдителна
присъда. Обратното би означавало в затвора да влязат невинни хора, а
истинските извършители да останат на свобода. Както каза колегата Д. по
никакъв начин обвинението не успя да докаже конкретното участие в
съвместната, задружната престъпна дейност на съизвършителите. Кой от
двамата ни подзащитни дали е участвал, какво точно е сторил, дали е нанесъл
удар изобщо. Дали и тримата подсъдими са нанесли фаталните удари на
пострадалия, след като има доказателствен материал, че нападателите са били
много повече. Моля единствено и само за оправдателна присъда и на двамата
подзащитни като считам, че обвинението не се доказа нито от обективна,
нито от субективна страна. Моля за оправдателни присъди за двамата
подсъдими Д.и.
АДВ.ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам становището на ОП – Сливен, като считам, че на
нашия подзащитен Б.Д. И. би било справедливо да му се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години и един месец. Считам, че по този
начин биха се изпълнили целите на чл. 36 от НК. Ще моля съда за налагане на
такова наказание.
АДВ.С.: Уважаема госпожо председател, съдебни заседатели, г-н
прокурор, колеги, считам, че на нашия подзащитен независимо от това дали е
доказано или не неговото участие, той е присъствал там и с една дъска, която
е носил и както каза брата на убития, че той е ударил и е избягал. Той е
участвал в групата, в която са били и другите съизвършители и в тази насока
ще моля или да го оправдаете или да му наложите едно минимално наказание,
тъй като все пак той е участвал в тази група. Независимо от това дали тази
дъска би причинила смъртта на пострадалия или не. Придържам се към това
което каза адв. П. и държавното обвинение.
Съдът ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
18
ПОДС.Г.Д.: Поддържам становището на адв. Д. и адв. М..
ПОДС.Д.Д.: Поддържам становището на адв. Д. и адв. М..
ПОДС.Б.Д.: Поддържам това, което казаха адвокатите ми П. и адв. С..
Съдът ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДС.Г.Д.: Искам да разберете, че не сме ние. Искам оправдателна
присъда.
ПОДС.Д.Д.: Не сме виновни ние. Искам оправдателна присъда.
ПОДС.Б.Д.: Аз също искам оправдателна присъда или минимално
наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание в 11.22 часа.
Съдът, след тайно съвещание, ОБЯВИ публично присъдата си, като
РАЗЯСНИ на страните правото им на жалба или протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срока
по чл. 308, ал. 2 от НПК.
Съдът на основание чл.309 от НПК се произнесе с определение по
взетите спрямо подсъдимите лица мерки за неотклонение, като РАЗЯСНИ на
страните правото им на жалба или протест.
АДВ. Я.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола на електронна
поща.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На адв. Б.Я. да се изпрати по електронна поща препис от протокола от
съдебното заседание, след изготвянето му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19