Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 2252 по
описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***,
находящ се в с. ***, ул. „***” *, както и че съществуващите между тях
облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на
ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от
21.11.2017г. до 21.03.2018г. ответникът е консумирал ел. енергия в
горепосочения обект на обща стойност 518, 67 лв., в която е включена и такса за
възстновяване, за което са издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не
е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост.
Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в
размер на 5, 43 лв., считано от падежа на всяка фактура до 26.04.2018г. Твърди,
че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. №
1391/2018г. на ВТРС срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал
възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 518, 67 лв.,
представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект и такса
възстановяване, както и сумата от 5, 43 лв. мораторна лихва върху нея.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове с възражение,
че е заплатил претендираните от него суми и в тази връзка уточнява, че в
периода 21.11.2017г. до 07.09.2018г. е платил на части общо сумата от 689, 43
лв. с основание процесните фактури. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Между
страните липсва спор за релевантните по делото факти, а и те се установяват от
наличните доказателства. Безспорно е, а и от представени заявления с №*550978 и
4550982 от 27.06.2017г. се установява, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажбата на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в с. ***, общ. В. Търново, ул. „***” *, като консумираната от него ел. енергия
се заплаща по партида с абонатен № *** и клиентски № ***. Нямо спор по делото,
че в облигационните отношения между страните действат Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД
/ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са
публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи 22-35/.
От
представените по делото писмени доказателства -
извлечение от сметка на потребление към 26.04.2018г., справка за потребление, извлечения
за фактури и плащания и четири броя фактури издадени в периода 15.01.2018г. –
21.03.2018г., както и от споразумителен протокол № ДР 20676 се установява, че
ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника общо сумата от 518, 67
лв. като стойност на потребена ел. енергия и такса включване за периода
21.11.2017г. – 21.03.2018г., както и сумата от 5, 43 лв. – мораторна лихва. За
тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 663/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1391/2018г. на ВТРС, срещу която длъжникът е депозирал възражение
в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Ищецът прави съдебно признание за пълно изпълнение на горепосочените
задължения от страна на ответника, чрез извършване на частични плащания на
датите 13.07.2018г., 07.08.2018г., 07.09.2018г. и 17.09.2018г. Това признание
на ищеца се подкрепя от представените с отговора на исковата молба и в първото
по делото заседание фискални бонове, от които е видно, че за погасяване на процесните
си задължения ответникът е заплатил общо сумата 518, 67 лв., както и неустойка
за просрочено плащане в размер на 20, 89 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Безспорно
се установи по делото, че между страните съществува валидно облигационно
отношение по
договор за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. ***,
общ. В. Търново, ул. „***” *, сключен при публично известни ОУ. Последните са част от
договорното съдържание на облигационната връзка между страните, доколкото са
спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение
от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане.
Установи
се, че в изпълнение на договорната връзка ищецът като краен снабдител на ел.
енергия по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника
фактурираното количество ел. енергия, което реално е потребено от него, в
качеството му на потребител на енергийни услуги по § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ. Това
обстоятелство не се оспорва от последния, напротив признава се с отговора на
искова молба, с оглед наведеното възражение за тяхното заплащане. Тези изявление
на ответника следва да бъде ценено като признание на неизгоден за него факт,
поради което съдът намира за безспорно установено, в съответствие с правилото
на чл. 175 ГПК, че ищецът е доставил, а абонатът е консумирал фактурираното
количество ел. енергия. Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17
т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за ответника задължение да заплати на доставчика
стойността на потребената от него ел. енергия в срока разгласен по реда на чл.
15 ОУ на ДПЕЕ. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от това му
задължение, а неизпълнението на падежа поражда правото на доставчика на обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на
ДПЕЕ/. Няма спор по делото, че длъжникът не е извършил плащане по процесните
фактури и споразумителния протокол на падежните дати и е останал задължен за
сумата от 518, 67 лв. Във връзка с уговореното и по
аргумент от чл. 84 ал. 1 ЗЗД с изтичането на срока за изпълнение длъжникът е
изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде допълнително канен. Дължимото от
него обезщетение за забава, за периода от падежа на всяка фактура до 26.04.2018г.,
изчислено по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор за законна лихва,
възлиза на 5, 43 лв.
Ответникът
е оспорил дължимостта на тези суми, с релевирането на правопогасяващо
възражение за плащането им. То се явява основателно, доколкото се признава от
ищеца и се подкрепя от ангажираните с отговора на исковата молба писмени
доказателства. От представените фискални бонове безспорно
се установява, че в периода 13.07.2018г. – 17.09.2018г. абонатът на части е
заплатил на доставчика общо сумата от 518, 67 лв., като стойност на консумирана
ел. енергия и такса възстановяване за исковия период, както и сумата от 20, 89 лв.
за погасяване на дължимото от него обезщетение за забава, ведно със законната
лихва върху вземанията по фактурите до датата на изплащане им. Тези
плащания са извършени след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но съгласно
чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да ги съобрази, тъй като са от значение за
спорното право. Това правило е важимо и в производството по чл. 422 вр. чл. 415
ал. 1 ГПК, в каквато насока е задължителната практика на ВКС – т. 9 от ТР
4/2013г. на ОСГТК.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по основание и размер,
подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на дължимите суми.
Въпреки
отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в заповедното
и исковото производство, тъй като ответникът е станал причина за образуването им,
поради неплащане в срок на потребената от него ел. енергия. Видно от заповед за
изпълнение на парично задължение № 663/15.05.2018г. по ч.гр.д.
№ 1391/2018г. на ВТРС сторените от ищеца разноски в заповедното производство са
в размер на 75 лв. /25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско
възнаграждение/. За исковото производство на ищеца му се следват разноски за
платена държавна такса в размер на 75 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, или общо в размер на 175 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна тауърс Г, ЕИК: ********* против И.И.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните,
че И.И.А. дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД
сумата от 518, 67 лв. – главница, представляваща общ размер на стойността на
незаплатена ел. енергия и такса включване за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски №
***, находящ се в с. ***, общ. В. Търново, ул. „***” *, за което за съставени
фактури в периода 15.01.2018г. – 21.03.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018г. до окончателното
изплащане на главницата, както и СУМАТА от 5,
43 лв. - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до
26.04.2018г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 663/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1391/2018г. на
ВТРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА
от 175 лв. /сто
седемдесет и пет лева/ - съдебни разноски за исковото производство, както и СУМАТА
от 75 лв. /седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: