№ 845
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на жалба на Б. П. Ж., чрез процесуален представител адв.
Ж.М. Г. – ВАК, срещу решение №262941/13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1972/2021 г. по
описа на ВРС, с което въззивницата е осъдена да заплати в условията на солидарност на ИВ. ВЛ.
ИВ., ЕГН: **********, и СТ. Р. П., ЕГН: **********, сумата от 1 500 лв., представляваща платено
възнаграждение на отпаднало основание след разваляне на договор от 18.05.2016 г. с предмет:
промяна в предназначението на придобит в режим на съпружеска имуществена общност
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с площ 131, 40 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, с.о. „Ваялар“, ет. 3, № 10, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 92,92 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода
от 02.07.2020г. до 09.02.2021г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; както и сумата от 4
000 лв., представляваща платени разноски за изпълнение на възложената работа след разваляне на
договор от 18.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 247, 78 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода 02.07.2020г. до 09.02.2021 г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД; както и сумата от 253, 63 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК и да заплати 546, 18 лв. на адв. Г.Я., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на ИВ.
ВЛ. ИВ. и СТ. Р. П., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззивната жалрба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят
счита решението за явно несправедливо. Излага доводи, че неправилно и в противоречие със
събраните по делото доказателства съдът е изградил решението си едностранчиво в полза на
ищеца. Посочва, че ищецът не е доказал безспорно и категорично основателността, размера на
заявената претенция. Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Оспорват се като неправилни изводите, че платената сума в размер на 1 500
лв. представлява възнаграждение за възложена работа, а сумата от 4 000 лв. е била договорена и
определена за разноски за изпълнение на възложената работа. Твърди, че уговорената между
1
страните по договора сума е общо в размер на 5 000 лв., като не е уточнено каква част от нея
представлява възнаграждение и каква разноски. Излага, че показанията на свидетеля, ангажиран
от ищците, са общи, не са в резултата на преки и непосредствени впечатления и остават изолирани
от останалите събрани по делото доказателства, поради което неправилно първоинстанционният
съд е кредитирал същите, като е игнорирал показанията на свидетелката, водена от ответника, чрез
които се установява, че сумата от 2 000 лв. е била заплатена от въззивницата на архитект Д.
Валентинова за изработване на архитектурен проект за смяна на статута на обекта. По изложените
в жалбата съображения моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се
постанови ново, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице частично неизпълнение по договора, моли да се
отхвърли искането за сумата от 2 000 лв., като се приеме, че същата представлява разноски по
договора за изработка.
В отговор на жалбата въззиваемите страни ИВ. ВЛ. ИВ., и СТ. Р. П., чрез пълномощник
адв. Г.Я. – ВАК, оспорват доводите в нея, като поддържат други, обосноваващи правилност и
законосъобразност на решението. Поддържат, че посредством представените по делото писмени и
гласни доказателства е установено плащане на исковата сума, както и неизпълнение на
задължението на въззивницата по договора, сключен между страните. Отправено е искане
обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно, като се присъдят
разноски за въззивното производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци водещи до неговата нищожност или недопустимост.
По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред ВРС И.И. П.а и СТ. Р. П. са предявили срещу Б.П. Ж. искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр-3 и пр.1 ЗЗД, чл.82 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати в условията
на солидарност сумата от 1500лв., като получена на отпаднало правно основание, след разваляне
на договор от 18.05.2016г. с предмет : промяна на предназначение на придобит от ищците в режим
на СИО самостоятелен обект, находящ се в гр.Варна СО „Ваялар“ с идентификатор №
10135.2723.619.3.10 по КККР с площ 131, 40 кв. м., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението; 568,34лв., обезщетение за забава за
периода 18.05.2017г. – 09.02.2021г. и в условие на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 1500лв., като предадена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението и 93,33лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2020г. – 09.02.2021г.; с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 4000лв., представляваща платени
разноски за изпълнение на възложена работа след разваляне на договор от 18.05.2016г. с предмет
промяна на предназначение на посочения обект, ведно със законната лихва от датата н депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 1 515,55лв.-обезщетение за
забава за периода 18.05.2017г. – 09.02.2021г., а в условие на евентуалност, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД за сумата от 4000лв., претендирани като дадена при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и 248,69лв.-обезщетение за
забава за периода 01.07.2020г.-09.02.2021г.
В исковата молба ищците твърдят, че по време на брака си са придобили с договор за
покупко-продажба от 21.04.2016г., в режим на СИО, правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2723.619.3.10 по КККР , с площ от 131,40 кв.м., находящ се
в гр.Варна, СО „Ваялар“, етаж 3, №10, представляващ склад. На 18.05.3016г. сключили договор с
Б. Ж., по силата на който последната поела задължение срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 1500лв. да извърши промяна на предназначението на обекта от „склад“ в „жилище“,
като за целта изготви инвестиционен проект, технически паспорт и се снабди с разрешение за
строеж в срок от една година, считано от датата на първото плащане в размер на 3000лв.,
извършено на 18.05.2016г. Твърдят, че в периода от 18.05.2-16г. до 02.04.2019г. са предали на
ответницата сумата от 5500лв., която включва уговорено възнаграждение в размер на 1500лв. и
разноски във връзка с изпълнение на поръчката -400лв. За изпълнение на поръчката, ответницата
била снабдена и с нотариално заверени пълномощни от 18.05.2016г. и 16.04.2017г. Поради
неизпълнение на поръчката в уговорения в договора срок ищцата И. П.а, уведомила устно на
27.11.2019г. ответницата, че разваля сключения договор и е поискала връщане на платените суми.
Дадените на ответницата пълномощия са оттеглени на 01.07.2020г. Изявление за разваляне и
2
искане за връщане на сумите, дадени по договора е отправено в писмен вид на 01.07.2020г.
Исковата сума представлява платено от ищците възнаграждение по разваления договор, ведно със
заплащане на обезщетение за забава, считано от деня, в който поръчката е следвало да бъде
изпълнена-18.05.2017г. В условие на евентуалност сумата се претендира като платена при начална
липса на основание, ведно със законната лихва от датата н поканата – 01.07.2020г.
С писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание. Признава
факта на договорна връзка между страните по силата на сключения на 18.05.2016г., но оспорва
твърдяната нейна неизправност. Излага, че веднага след получаване на първото плащане е
предприела действия по промяна на партидите в „Енерго-про продажбе“АД и „ВиК-Варна“ ООД,
допитване до МРРБ, снабдяване с виза за проектиране, презаверена „след промяна на закона“ За
изготвяне на инвестиционен проект е заплатена на арх.Д.С. сума в размер на 2500лв. В средата на
процедурата ответницата е получила изявление от страна на ищците, че оттеглят дадените й
пълномощия, което действие е възпрепятствало изпълнението на поръчката. Така обосновавайки
изправността си по поетите задължения, отправя искане за отхвърляне на предявените искове с
извод за неоснователност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че
на 18.05.2016г. ищците са сключили с ответницата договор, по силата на който ответницата е
поела задължение срещу заплащане на възнаграждение да извърши промяна на предназначението
на собствения на ищците, придобит в режим на СИО самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2723.619.3.10 по КККР, с площ от 131,40 кв.м., находящ се в гр.Варна, СО
„Ваялар“, етаж 3, №10, от „склад“ в „жилище“. Не се спори, че във връзка с изпълнение на поетите
с договора задължения ищците са упълномощили ответницата да ги представлява пред АК-Варна,
Община Варна, Кметство район Приморски, СГКК-Варна, „Енерго-про продажби“ АД , „ВиК-
Варна“ ООД, РИОКОЗ- Варна, РИОСОВ Варна, с право да подписва от тяхно име декларации,
съгласия, заявления, уведомления и всички необходими документи относно обекта.
Пълномощията са оттеглени със заявление от 01.07.2020г. Видно от представените по делото
разписки ответницата е получила от ищците на 18.05.2016г. сумата от 3000лв. – аванс за
административна услуга-промяна на предназначение; 500лв. на 26.10.2016г. за административна
услуга-смяна на предназначение; на 02.04.2019г.-2000лв. за административна услуга.
С писмена покана, връчена на ответницата на 01.07.2020г. И. П.а е уведомила ответницата,
че оттегля дадените от нея пълномощия, заявила е че разваля сключения на 18.05.2016г. договор
поради неизпълнение на задълженията , поети по същия от страна на ответницата. Ответницата е
поканена да върне, сумата от 5500лв.
От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели се установява, че
през есента на 2015г. ищцата се е свързала с ответницата във връзка с намеренията й да промени
предназначението на закупен от нея имот от склад в жилище. Срещата се провела в кантората на
ищцата и страните се договорили ответницата да получи възнаграждение в размер на 1500лв. и
сумата от 3500лв. за заплащането на необходимите разноски във връзка с извършването на поетата
работа. Ответницата заявила готовност да предприеме необходимите действия за промяна на
предназначението на обекта, веднага след получаване на посочените суми, както и, заявила, че
работата може да се приключи в рамките на една година. След постигане на съгласието между
страните, ищцата упълномощила ответницата с нотариално заверени пълномощни, по силата на
които да я представлява пред съответните административни органи и дружества. В края на 2020г.,
началото на 2021г. ищцата помолила свид. Вълчева, която е управител на фирма за строителен
надзор да извърши проверка относно дали е задвижена процедура по смяна на предназначението
на обект. При проверката, чрез познат в район „Приморски“, свидетелката разбрала, че има само
подадено заявление и виза за проектиране и нищо следващо след нея.
В показанията си, ангажираната от ответницата свид. Н. е заявила, че във връзка с
възложена й задача за изготвяне на архитектурен проект, ответницата се обърнала към
свидетелката да я свърже с архитект, който да изпълни задачата. Свидетелката свързала
ответницата с нейна позната- Д., която била архитект. Ответницата и дала сума в размер на
2000лв., които следвало да предаде на Д. за изготвяне на проекта. Свидетелката не е запозната със
задачата, не знае за кой обект се отнася и дали проекта е изготвен.
3
По делото е приложено писма от 13.10.2021г., от Кмета на Район „Приморски-Община
Варна, в което е посочено, че в архива на район „Приморски“ не са налични данни за издаване на
строителни книжа за промяна на предназначение на обект с идентификатор 10135.2723.619.3.10.
Ответницата е представила инвестиционен проект, изготвен от проектант: арх.Д.С.,
състоящ се от обяснителна записка и графична част. В проекта не е посочена дана на изготвяне;
Представена е виза, постъпила в община Варна на 02.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Ищците са предявили искане за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало
основание по развален договор с отправено на 01.07.2020г. едностранно волеизявление от ищците
поради неизпълнение на поетите от ответницата задължения.
Основателността му е обусловена от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен договор, по който е заплатено исковото
договорно възнаграждение и сума за разноски за изпълнение на работата, разваляне на договора
поради неизпълнение на задължението на довереника да извърши възложената работа и
неизпълнение на възникналото за ответницата задължение за връщане на полученото по
разваления договор. Доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи
основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищците, които следва да
проведат пълно и главно доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника.
Съгласно третия фактически състав на чл.55, ал.1, ЗЗД, подлежи на връщане даденото с основание,
което е отпаднало с обратна сила. В т.1 на Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС е
разяснено, че основанието съществува при получаване на престацията, но след това е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в др. подобни случаи. Вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието.
Развалянето на договорите, съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД има ретроактивно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 18.05.2016г. между страните е
сключен договор, по силата на който ответницата се задължила да изготви инвестиционен проект
и виза за проектиране, както и да подаде необходимите документи до компетентни органи от
името и за сметка на ищците за промяна на предназначението на обект, собственост на ищците.
Страните са договорили възнаграждение в размер на 5500лв., която сума да включва
възнаграждението на ответницата и разходите за извършване на работата. Предвид съдържанието
на сключеният между страните договор, същият по характер представлява договор за поръчка с
елементи на договор за изработка / в частта относно изготвяне на инвестиционен проект и виза за
проектиране/.
Между страните е постигнато съгласие довереникът Б. Ж. да получи възнаграждение в
размерна 1500лв. за промяна на предназначението на обекта в срок от една година от получаване
на сумата. От представените по делото доказателства не се установява, че довереникът е заплатил
сумата от 3000лв. на 18.05.2016г. като аванс за административна услуга, на 26.10.2016г.-500лв. за
услуга-смяна на предназначение и на 02.04.2019г. – 2000лв. за административна услуга.
От доказателствата по делото се установяват и предпоставките за възникването на правото
на ищците за едностранно прекратяване на договора поради неговото неизпълнение от страна на
ответницата. Представените по делото инвестиционен проект, изготвен от арх.Д.Стоянова,
състоящ се от обяснителна записка и графична част не са достатъчни да се приеме, че ответницата
е изпълнила задълженията си по договора за промяна на статута на обекта в определения с
договора срок. От данните в проекта, не може да се установи, на коя дата същият е изготвен, а
визата е депозирана в Община Варна на 02.08.2019г. Визата за проектиране е издадена на
02.08.2021г., видно от поставения изходящ номер, въз основа на заявление от 01.08.2019г. Фактът,
че виза за проектиране е издадена се установява и от показанията на ангажираните от ищцовата
страна гласни доказателства, че при извършена неформална справка е установено, че по повод
промяна предназначението на обекта е издадена виза за проектиране въз основа на заявление.
Липсват обаче данни за издадено строително разрешение към 13.10.2021г.
Изготвянето на инвестиционен проект и снабдяване с виза за проектиране представляват
задължителни процедури, предхождащи промяната на предназначението на обекта, които не
4
установяват изпълнение в цялост на възложената с договора работа- промяна на предназначение в
уговорения с договора срок, който е изтекъл на 18.05.2017г. От ангажираните по делото
доказателства не се установява изпълнение на възложената работа и след изтичане на срока и към
момента на отправяне на изявлението за прекратяване на договора и предявяване на исковата
молба. Недоказани са и твърденията на ответницата за извършени съгласувания на проекта с
експлоатационните дружества. Предвид изложеното и предвид липсата на доказателства, от които
да се установява, че предназначението на обекта е променено, съдът намира, че за ищците е
възникнало правото по чл.87, ал.1 ЗЗД да развалят договора.
Не е доказано твърдението за отправено от ищцата волеизявление за разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на 27.11.2019г.
Предвид представената по делото покана, получена от ответницата на 02.07.2020г., договорът
следва да се счита за развален от този момент. Поканата съдаржа волеизявление за разваляне на
договора, поради неизпълнението му, като предвид дългата забава изпълнението на договора е
безполезно за ищците. Изявлението обективира и покана за връщане на предадената по договора
сума в размер на 5500лв.
От ангажираните по делото доказателства не се установява, размера на разноските, които е
направила ответницата във връзка с изпълнение на договора. От показанията на ангажираната от
ответницата свид. Н. не се установява какъв е бил уговореният размер на възнаграждението на
архитекта за изработката на инвестиционния проект, както и факта, че такова е било заплатено.
Показанията на свидетелката, в частта в която същата посочва, че е било уговорено
възнаграждение в размер на 2000лв. и че същото е предадено на архитект Стоянова в срока за
изпълнение на договора не са в резултат на преки и непосредствени впечатления и остават
изолирани от останалите събрани по делото доказателства.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
за връщане на заплатеното по договора възнаграждение в размер на 1500лв. и сумата от 4000лв.
платени по договора за разноски за изпълнение на възложената работа са основателни и следва да
се уважат.
Предвид установената основателност на главните искове, основателени са и исковете с
правно основание чл.86 ЗЗД.
Ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение от деня на получаване на поканата – 02.07.2020г.
Искът за заплащане на обезщетение за забава за заплащане на сумата от 1500лв. е
основателен и доказан за периода от.02.07.2020г. – 09.02.2021г. в размер на 92,92лв.
Искът за заплащане на обезщетение за забава за заплащане на сумата от 4000лв. е
основателен и доказан за периода от 02.07.2020г. до 09.02.2021г. в размер на 247,78лв.
Предвид несбъдването на условието, при което са предявени евентуално съединените
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по тях.
С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора и процесуалната правило на чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемите
страни следва да се присъдят сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на
разноските, претендираните от въззиваемите разноски са под формата на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,ал.1, т.3 ЗА. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, предоставената от адв. Г.Я. правна защита е безплатна. При това положение,
дължимото на процесуалния представител на въззиваемата страна възнаграждение е в размер на
547лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на въззивницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №262941/13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1972/2021г. по
описа на ВРС, в частите, с които Б. П. Ж., ЕГН ********** е осъдена да заплати в условията на
солидарност на ИВ. ВЛ. ИВ., ЕГН: **********, и СТ. Р. П., ЕГН: **********, сумата от 1 500 лв.,
представляваща платено възнаграждение на отпаднало основание след разваляне на договор от
18.05.2016 г. с предмет: промяна в предназначението на придобит в режим на съпружеска
имуществена общност самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2723.619.3.10 по КККР с
площ 131, 40 кв. м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Ваялар“, ет. 3, № 10, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 92,92 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната
лихва за периода от 02.07.2020г. до 09.02.2021 г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
сумата от 4 000 лв., представляваща платени разноски за изпълнение на възложената работа след
разваляне на договор от 18.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 247, 78 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода 02.07.2020г. до 09.02.2021 г. на осн. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. П. Ж., ЕГН ********** да заплати на адв. Г.Я. сумата от 547лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, определено на основание
чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6