Решение по дело №1329/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1211
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20217050701329
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……………..

 

гр. Варна, …………….2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Варна, XІV състав в публично заседание на седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 1329 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.К.В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***, представлявано от изпълнителния директор М.М., против срещу Заповед №1479/01.06.2021 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която, на основание чл. 190, ал. 1 вр. ал. 6 ЗУТ, е разрешено на „К. 92“ ЕООД – собственик на УПИ XVIII-160, кв. 6 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001 г. на Кмета на Община Варна (ПИ 10135.2563.160 по КК на гр. Варна) прокарване на временен път с ширина 3,50 м през следния поземлен имот: ПИ 10135.2563.612 по КК на гр. Варна, собственост на „С.К.В.“ АД покрай западната му граница, като пътя започва от югоизточния ъгъл на ПИ 10135.2563.159 на 5 м на юг от ъгъла за да може да се направи завой, засегната площ от 123 кв.м.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излага твърдения за противоречия между текстовата и графичната част, неяснота в диспозитива. Счита, че липсват условията на закона за издаване на заповед за временен път по чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, а именно до урегулирания поземлен имот да има лице само към новопроектирани улици, преди тези улици да са открити. Според жалбоподателя за имота на молителя – 10135.2563.160, урегулиран като УПИ – XVIII-160 е налице влязла в сила улична регулация от северната страна, като липсата на денивелация не е правно и законово основание да се преминава през чужд имот. Сочи, че съгласно действащия ПУП – ПРЗ, а и на място улицата от северната страна на имота на оспорващия е не само предвидена, но и реализиране. Спори за неправилност и на т. 3 от заповедта, касаеща определяне в бъдеще на оценка за засегнатата част от имот. Счита, че независимо от възможността за самостоятелно обжалване на същата, тя следва да е част от акта за разрешението на временен път. На следващо място, според оспорващия заповедта е неясна и по отношение на указания в нея срок, за който се допуска прокарване на временен път – т. 4. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторени разноски по делото.

Ответната странаЗаместник – кмет на Община Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки с. д. № 1153/25.01.2022 г., моли да се остави в сила Заповед № 1479/01.06.2021 г., на Зам. - кмета на Община Варна, като счита същата за правилна и законосъобразна, а наведените възражения в жалба на „С.К.В.“ АД за неоснователна и неправилна. Претендира присъждане на ю. к. възнаграждение.

Заинтересованите страни – „К. 92“ ЕООД, И.Й.И., А.И.А., Д.Х.Д., Я.Б. Терзийски, Т.Д.Б. и А.А.Ф., в съдебно заседание по даване ход по същество оспорват жалбите като неоснователни и молят за тяхното отхвърляне и молят издадената заповед да бъде потвърдена.

Заинтересованите страни – И.В.А., Т.П.К., С.Я.С., Д.К.А., А.Н.Г., С.Р.С., А.Н.Г., Н.Х.Н., М.Й.А., П.Д.Б.Д., Г.Н.Д., А.И.С., И.И.С., Ж.Н.Д., Ц.Н.К., И.И.И., Б.Р.И., М.Р.Р., А.А.Ф., А.С.С., А.В.Д., И.А.Д., Й.Р.Д., В.В.Л., Д.К.К., К.А.Д., „Е.Е.Д.Е.“ ООД, И.П., И.Я., „МИПИС“ ООД, Т.Д.Б., не изразяват становище по подадените жалби, не се явяват и не се представляват в открити съдебни заседания.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред ответника е започнало по заявление рег. № АУ021021ВН/25.02.2021 г. (л. 29) „К. 92“ ЕООД отправят до Кмета на Община Варна искане за учредяване право на преминаване през съществуващ асфалтов временен път, находящ се в недвижим имот, собственост на „С.К.В.“ АД с идентификатор 10135.2563.612. Към заявлението са представени следните писмени документи (л. 33-47):

- Нотариален акт № *** г.;

- Копие от кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор 10135.2563.160;

- Копие от кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор 10135.2563.160.3;

- Копие от кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор 10135.2563.612;

- Скица с извлечение от ПУП – ПРЗ на ж.к. „Бриз – юг“, одобрен със Заповед № Г-96/09/11/2001 г. на Община Варна;

- ПУП – ПРЗ за УПИ XVIII-160, одобрен със заповед № Г-267/30.06.2016 г. на община Варна;

- ПУП – ПРЗ за УПИ XXX-1692, одобрен със заповед № Г-1/13.01.2011 г. на община Варна;

- Разрешение за строеж № 56/29.03.2018 г. на главния архитект на община Варна, ведно с обяснителна запискаи част от одобрените инвестиционни проекти;

- Удостоверение № АУ000303 от 05.01.2016 г. на община Варна за административен адрес;

- Уведомление от 16.01.2020 г. от „С.К.В.“ АД, представлявано от М.М.;

- Разрешение за ползване № СТ-05-120/16.02.2021 г. на началника на ДНСК;

- Писмо рег. № РД2002484ВН_009ВН/16.02.2021 г. от г-н Христо А. – Председател на ПГ „Благоустройство и комунални дейности“.

На 25.03.2021 г. е проведено заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път (Комисията), назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета на Община Варна (л. 28). С решение по т. 3-8 от протокол № 3/25.02.2021 г. (л. 25-26) е допуснато започване на процедура по прокарване на временен път с ширина 3, 50 м до УПИ XVIII-160, кв. 6 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Бриз-юг“, през ПИ 10135.2563.612 по КК на гр. Варна покрай западната му граница. Отбелязано е да се обяви на всички заинтересовани лица и при липса на възражение да се издаде заповед на кмета на община варна на основание чл. 190, ал. 1  ЗУТ.

С писмо рег.№ АУ021021ВН_001ВН от 05.04.2021 г. решението по т. 3-8 от протокол № 3/25.02.2021 г., е съобщено на оспорващия (собственик на имот, през който е предвидено да премине временният път) и на „К. 92“ ЕООД (заявител на искането за право на преминаване - рег. № АУ021021ВН/25.02.2021 г.) на 06.04.2021г., видно от обратни разписки – (л. 23). Указано е, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК  в 7-дневен срок от неговото получаване дружеството може да направи писмено възражение до Община Варна, Дирекция „АГУП“, като изрази становище или представи доказателства

С писмо-становище рег.№ АУ021021ВН_003ВН от 14.04.2021 г. „К. 92“ ЕООД, счита изложените в писмото правни и фактически твърдения за напълно правилни, мотивирани и кореспондиращи с обективната истина. Излагат се твърдения за наличие на основание за издаване на акт по чл. 190 ЗУТ. Прави искане до административния орган за издаване на заповедта при условията на предварително изпълнение – в хипотезата на чл. 60 АПК.

Постъпило е възражение с рег.№ АУ021021ВН_002ВН от 13.04.2021 г. от „С.К.В.“ АД, в което възразява срещу допускането на прокарване на временен път през имота по искането на „К. 92“ ЕООД, като сочи, че решението на комисията по т. 3-8 от протокол № 3/25.02.2021 г. е неправилно и незаконосъобразно. Счита за нарушение на административните правила промяната от административния орган на заявлението, с което е сезиран. На следващо място релевира доводи, че не са налице предпоставките по чл. 190, ал. 1 ЗУТ, за допускане процедура по прокарване на временен път през имот 612, тъй като са напълно неверни твърденията в становището, че за УПИ XIX-2345б и УПИ XVII-спортна зала, процесният ПИ 10135.2563.612, представляващ паркинг, бил единствен достъп/обслужване за тези имот. Според оспорващия за ПИ 10135.2563.160, урегулиран като УПИ XVIII-160 е налице влязла в сила улична регулация от северната страна. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ, а и на място улицата от северната страна на имот 10135.2563.160 е не само предвидена, но и реализирана. Сочи, че наличието или липсата на денивелация не е правно основание да се премине през чужд имот. Моли да не се издава заповед за прокарване на временен път по искането на „К. 92“ ЕООД през ПИ 10135.2563.612, собственост на „СПОРТЕН КОМПЛЕКС ВАРНСА“ АД.

С Протокол 4 от 22.04.2021 г., Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедура за учредяване на право на преминаване и прокарване на временен път, назначена със заповед на Кмета на Община Варна, в т.4-4 е разгледала възражението на „С.К.В.“ АД и становището на „К. 92“ ЕООД срещу прокарване на временен път, допусната с решение 3-8 по Протокол 3/25.03.2021 г. Становището на комисията е да не уважи възражението, тъй като поземлен имот 10135.2563.612 по КК на гр. Варна попада изцяло в края на обслужваща улица между осовите точки 64, 65, 66 и 67 (обръщач), осигуряващ втори достъп до УПИ XVIII-160, кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001 г. на Кмета на Община Варна. Поради съществуваща денивелация на терена (над 8,60 м.) между северния и южния ъгъл на имота, проектът на жилищната сграда в УПИ XVIII-160, кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна предвижда паркирането да се извършва в трите сутеренни нива на сградата, като автомобилния вход се намира на най-ниското ниво – сутерен 3. Сочи, че транспортния подход към този вход се извършва единствено от обръщача в частта между ОТ 64 и 67 (ПИ 10135.2563.612). Не се уважава искането на заявителя в заповедта да се включи предварително изпълнение, тъй като до имота има достъп от северната – улица (ПИ:595). Приема, че следва да се намали дължината на временния път, тъй като ще се засегне по-малка част от ПИ 10135.2563.612. Комисията счита, че не са налице пречки за издаване на заповед на Кмета на Община варна на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с ал. 6 ЗУТ.

С писмо рег. № АУ021021ВН-014ВН/29.04.2021 г. (л. 13) „С.К.В.“ АД е уведомено за подаденото Заявление рег. № АУ044154ВН/28.05.2020 г. и за решението на комисията по т. 4-4 от протокол № 4/22.04.2021 г.

На 01.06.2021 г., на основание чл. 190, ал. 1 вр. ал. 6 ЗУТ, е издадена процесната Заповед № 1479/01.06.2021 г., която е подписана от Заместник-кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 5515/31.12.2019 г. на Кмета на Община Варна. Със заповедта е разрешено на „К. 92“ ЕООД – собственик на УПИ XVIII-160, кв. 6 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001 г. на Кмета на Община Варна (ПИ 10135.2563.160 по КК на гр. Варна) прокарване на временен път с ширина 3,50 м през следния поземлен имот: ПИ 10135.2563.612 по КК на гр. Варна, собственост на „С.К.В.“ АД покрай западната му граница, като пътя започва от югоизточния ъгъл на ПИ 10135.2563.159 на 5 м на юг от ъгъла за да може да се направи завой, засегната площ от 123 кв.м.

Видно от приложените на л. 10 известия за доставяне заповедта е съобщена на „С.К.В.“ АД на 03.06.2021 г. На 11.06.2021 г. дружеството подават жалби до Административен съд – Варна, във връзка с които е образувано настоящото съдебно производство.

По искане на страните и за изясняване на фактите съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи – основна и допълнителна, които се кредитират от съда като дадени компетентно и безпристрастно.

От заключението по основната експертиза, поддържана и в съдебно заседание, на вещото лице арх. Б.К. /л. 352-356 от делото/ се установява, че действащия ПУП – ПРЗ за ПИ 10135.2563.160 е одобрения със Заповед №Г-267/30.06.2016г. на Зам.-кмета на Община Варна ПУП-ПРЗ за УПИ XVIII-160 „за жил. стр.“, кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз-Юг“ и Заповед № Г-86/03.04.2017 на зам. Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-РУП за УПИ XVIII- 160 „за жил. стр.“, кв.6, ж.к. „Бриз-Юг“. За имота е осигурен достъп от север (лице 17 метра), чрез улична регулация с габарит 10 метра и от Югоизток (лице 11.70 метра), чрез обръщач с о.т. от 64 до о.т. 67, както и че от Север има наличен асфалтиран път с габарит от 10 метра, в участъка от улица „д-р С.“ през о.т. 59 до о.т.60 – завършваща като тупик. От Северозапад в участъка на УПИ XXIV – 2345 има пешеходна алея с ширина 2.5 до 3 метра ( неизползваема за автомобили), а в останалия участък до о.т. 61 ( стръмен участък) има налична павирана улица. В участъка от о.т. 61 до о.т.64 има асфалтов път, който завършва с метална врата (ограда) затваряща подхода към ПИ:612 собственост на жалбоподателя. От южната страна на кв.6, цитираната улица е с осигурен подход от бул. „Левски“ до о.т.63. Предвиденият по обжалваната Заповед временен път е част от обръщач към тупик предвиден по ПУП–ПРЗ на ж.к. „Бриз-Юг“ по Заповед №96 / 09.11.2001г. на Кмета на Община Варна.

По молба на ответника е допусната допълнителна съдебно-технически експертизи, съгласно която се потвърждава извода в основната първоначалната СТЕ, че за ПИ:160 е осигурен с два подхода един от Север – улица (ПИ:595) и един от югоизток обръщач ( ПИ 10135.2563.612). Към момента на проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на жилищната сграда в ПИ 10135.2563.160 единственият действащ регулационен план е този по ПУП-ПРЗ от 2001г. Достъпът от улицата северно от имота може да се реализира чрез рампа по северозападната граница на ПИ 10135.2563.160 достигаща до нивото на трето подземно ниво наклонът на същата е 23% (денивелация 7 м. при хоризонтално разстояние 30 метра), които е повече от допустимия съгласно чл. 155 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. След изслушване на заключението по основната и допълнителната СТЕ са приети и приложени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание вещото лице К. поддържа даденото заключение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Дружеството - жалбоподател С.К.В.“ АД е уведомено за издаване на процесната Заповед № 1479/01.06.2021 г. на Зам. - кмета на Община Варна на 03.06.2021г., видно от приложеното известие за доставяне /л. 10/. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана пред ответника на 11.06.2021г., тоест, спазен е установеният в чл. 215, ал.4, изречение І-во ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. Предвид това и като депозирана от лице с правен интерес – адресат на заповедта, пред надлежния съд, същата се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

Пред настоящата съдебна инстанция дружеството - жалбоподател се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2563.612 по КККР на гр.Варна, който попада в трасето на одобрения със заповедта временен път.

По валидността на акта:

Обжалваната по делото Заповед1479/01.06.2021г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен органЗаместник кмет на Община Варна, който е бил надлежно овластен от Кмета на общината за това със Заповед5515/31.12.2019г. /л.8/. Делегирането на правомощия е направено от компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 190, ал. 6 ЗУТ.

Предвид горното съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на производството е заповед от 01.06.2021 г. на Зам.-кмета на Община Варна по чл. 190, ал. 1, вр. ал. 6 ЗУТ.

От доказателствата по делото се установява, че първоначално производството е инициирано по заявление рег. № АУ021021ВН/25.02.2021 г. на заинтересованата страна „К. 92“ ЕООД, за започване на процедура по учредяване право на преминаване по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Назначена е Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на временен път, която е постановила Решение № 3-8 по Протокол № 3/25.03.2021 г., с които допуснала започването на процедура за прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ. Независимо от решението на комисията, заявителя не прави изрично искане за прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ. Съдът счита, че заявителя е следвало изрично да претендира прокарване временен път или право на преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до собствения му имот. Спрямо заявената претенция на „К. 92“ ЕООД, административният орган извършва преценка дали и как може да я удовлетвори.

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до определен имот с транспортни средства, от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на ползвателя му по отношение на имота, за достъп до който се учредява.

Налице е пълна неяснота по кое заявление се произнася Комисията – за прокарване на временен път – в който случай следва да бъдат съобразени специалните правила на чл. 190 ЗУТ, или за учредяване право на преминаване – в който случай се прилагат правилата на чл. 192 ЗУТ. Тази неяснота не може да бъде отстранена и действителната воля на административния орган не може да бъде извлечена чрез тълкуване на заявлението към което препраща заповедта на Заместник - кмета на Община Варна. Според същото, на заседанието на 25.03.2021г. е разгледано заявление на „К. 92“ ЕООД с вх. рег. № АУ021021ВН/25.02.2021 г., каквото няма подавано от заявителката.

Процесната заповед не отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. с чл.213 от ЗУТ,

Съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта на Зам. – кмета на Община Варна при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, а именно неизясняване на факти и обстоятелства от значение за спора и несъбирането на относимите доказателства, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като по подаденото заявление от „К. 92“ ЕООД, комисията, помощен орган на административния орган, не се е произнесла и не е изследвала обстоятелствата и предпоставките за учредяване право на прокарване по чл. 192 ЗУТ. Това е довело и до неправилно приложение на закона, тъй като от доказателства по делото се установява, че комисията е следвало да обследва дали са били налице предпоставките за прокарване на право на преминаване, а при липса на такива да върне заявлението на заявителя. Т. е. при наличие на предпоставки по чл. 192 ЗУТ комисията без да се произнесе по това първо искане е допусната прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ.

Независимо от гореизложеното, дори да се приеме, че административния орган правилно е разгледал и приел заявлението не по чл. 192 ЗУТ, а по чл. 190 ЗУТ, според настоящия съдебен състав оспореният административен акт е материално-правно незаконосъобразен.

С оглед допустимостта на прокарването на временен път през имот с ПИ 10135.2563.612 по КК на гр. Варна, за осигуряване на достъп до имот с ПИ 10135.2563.160 по КК на гр. Варна, следва да са налице предпоставки по чл. 190, ал. 1, вр. ал. 6, предл. второ ЗУТ. В цитираните правни норми са визирани три кумулативно дадени предпоставки: 1. съществуване на подробен устройствен план, който е влязъл в сила; 2. урегулирани поземлени имоти по влезлия в сила план да имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити; 3. липса на съгласие между заинтересованите собственици за сключване на писмен договор за прокарване на временен път.

От приетите по делото писмени доказателства съдът намира за безспорно, че първата предпоставка по чл. 190, ал. 1 ЗУТ е налице в процесния случай. Със № Заповед №Г-267/30.06.2016г. на Зам.-кмета на Община Варна и Заповед № Г-86/03.04.2017 на зам. Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-РУП за УПИ XVIII- 160.

Втората предпоставка не е налице. От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице, се установи, че от северната страна на имот е налице изградена улица, която е лице на процесния имот ПИ 10135.2563.160. В хода на съдебното дирене доказателства, се установи, че с ПУП-ПРЗ/2001 г., ПИ 10135.2563.160 е осигурен с два подхода, един от Север – улица (ПИ:595) – реализиран, и един от югоизток обръщач (ПИ 10135.2563.612) - нереализиран.

Независимо от заключението на вещото лице, че наклонът на подхода от съществуващата от север улица е по голям от нормативно допустимия, съгласно чл. 155, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, следва да се посоче, че е осигурен достъп по регулация, реализирани са мероприятията по ПУП-ПРЗ. От изявление в открито съдебно заседание на заинтересованата страна И., става ясно, че при преминаване с МПС от към улицата от север, МПС-то опира, поради това не може да се влезе. Настоящия съдебен състав счита, че наличието на денивелация не е основания саниране на втората предпоставка на чл 190 ЗУТ, както и че не може да бъде осигурен подход от север – улица (ПИ:595) към ПИ-160. Техническото решение как да се реализира конкретния подход/достъп е въпрос от частен харектер и на инвестиционно проектиране.

По отношение на третата предпоставка съдът счита, че същата безспорно е налице, до колкото по административното производство е депозирано възражение от страна на жалбоподателя.

Предвид изложеното по-горе, оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 143, а. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски – 50,00 лв. за държавна такса, 400,00 лв. за депозит за вещо лице и 1 200,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съдВарна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1479/01.06.2021 г. на Заместник - кмета на Община Варна, с която, на основание чл. 190, ал. 1 вр. ал. 6 ЗУТ, е разрешено на „К. 92“ ЕООД – собственик на УПИ XVIII-160, кв. 6 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001 г. на Кмета на Община Варна (ПИ 10135.2563.160 по КК на гр. Варна), прокарване на временен път с ширина 3,50 м през поземлен имот: ПИ 10135.2563.612 по КК на гр. Варна, собственост на „С.К.В.“ АД покрай западната му граница, като пътя започва от югоизточния ъгъл на ПИ 10135.2563.159 на 5 м на юг от ъгъла за да може да се направи завой, засегната площ от 123 кв.м.

ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на „С.К.В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.Л-(“ № 52, представлявано от изпълнителните директори М.М., разноски за производството в размер на 1 650,00 (хиляда шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: