Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……........./.…..08.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми юли през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 6907 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 530067 от 09.11.2018 г. постановено по гр.д. №
9810/2017 г.
на СРС, 82 състав, са отхвърлени
предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Л.Х., за признаване за установено по
реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1983.32 лв. -
стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „******, с абонатен № 198349,
ведно със законната лихва за периода от 22.11.2016 г. до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от 15.72 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2015 г. до 04.11.2016 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№ 66473/2016 г. по описа на
СРС, 82 състав. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
на ищеца „Н.И.“ ООД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца
“Т.С.” ЕАД изцяло, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон относно качеството
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ на ответницата. Възразява, че по делото има
доказателства тя да е потребител по смисъла на пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ и да е обвързана от ОУ на ищеца за доставка на ТЕ за битови
нужди, срещу които не била възразила в срока по чл.150 от ЗЕ. Моли да
се уважи въззивната жалба, като се отмени решението и исковете се уважат в
пълен размер, прави и искане за разноски.
Ответницата
Т.Л.Х. и трето олице-помагач
на ищеца, не са взели становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
В случая с въззивната
жалба ищецът е направил оплакване относно установяване на факт с правно
значение - правото на собственост на ответника Т.Л.Х. според обстоятелствата на
исковата молба, от което произтича качеството й на потребител на ТЕ за битови
нужди, което оплакване само относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност, но не и други факти, поради които са отхвърлени исковете, доколкото
за тях няма оплакване с въззивната жалба.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
За
да отхвърли предявените искове, първоинстанционният
съд е приел, че липса на облигационно правоотношение между страните за доставка
на топлинна енергия през исковия период в процесния
имот, респ. поради липса на материалноправна
легитимация за ответницата да отговаря по предявения иск. Поради
неоснователност на иска за главницата неоснователен е и акцесорният
иск за мораторната лихва. Изводите са
мотивирани с преценка на събраните по
делото писмени доказателства за наличието на исково производство по предявен
иск от трето за спора лице - П.М.М., срещу Т.Л.Х. за
опразване на ползван от нея имот, съответстващ на процесния
имот, и за неговото предаване на М., както и за предявен насрещен иск от Х.
срещу него за обявяване на сключен между тях на 08.12.2012 г. предварителене договор за този имот за окончателен.
Представена е и Молба-декларация от Т.А.М.е № ОП-5357/04.10.2000 г. за
откриване на партида за процесния имот. С оглед
представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че по делото не е
доказано нито сключването на изричен писмен договор между страните за доставка
на топлинна енергия в процесния имот, нито
придобиване от ответницата на право на собственост или вещно право на ползване
върху имота, поради което не може да се направи извод, че тя има качеството „клиент
на топлинна енергия за битови нужди“ по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нещо
повече - събрани са доказателства, от които се установява, че друго лице - Т.А.М.,
е сключило договор с „Т.С.“ ЕАД, подавайки молба-декларация за откриване на
партида за процесния имот, представляваща по
същността си предложение за сключване на договор, което очевидно е прието от
ищеца.
Въззивният съд, при преценка на същите събрани
доказателства, достигна до същите изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решени изцяло.
В
допълнение и по повод оплакванията с жалбата, добавя и следното: С доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, който
възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е
указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между
страните. Относно доказателствените искания на ищеца,
представените и посочени от него такива са били събрани. С въззивната
жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния
съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които въззивният
съд се произнася при преценка на същия доказателствен
материал. Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са
годни да установят, че ответницата Т.Л.Х. притежава
правото на собственост върху процесното жилище през
исковия период. Представените от ищеца копия от искова молба и насрещна искова
молба не са такива документи, тъй като не се ползват с такава материална
удостоверителна сила - не попада сред документите, удостоверяващи придобиване
правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС
и чл.18 от ЗЗД – такива могат да
са писмени договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване
на държавен или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения
за признаване право на собственост, постановления за възлагане при публична
продан. Независимо, че Т.Х. признава в единия от документите, че тя реално
ползва жилището от 8.12.2012 г. до подаване на насрещния иск м.12.2014 г., това
не я прави потребител по смисъла на ЗЕ, защото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно кое лице
фактически ползва жилището е без значение спрямо ищеца, ако това лице не е нито
собственик, нито вещен ползвател по чл.56 от ЗЗД, нито лице, поискало сключване
на договор с ищеца за доставка на ТЕ (както се приема с ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.). В случая не се
доказва по делото ответницата Х. да е собственик, ползвател или лице с
облигационна връзка с ищеца по силата изрично сключен договор, и същата няма
качеството потребител, респ. не е задължено лице за заплащане на цената на ТЕ, така
исковете срещу нея подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция : По въззивната
жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се
уважава. Въззиваемата страна-ответник няма искане за разноски.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 530067 от
09.11.2018 г. постановено по гр.д.
№ 9810/2017 г. на СРС, 82 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканeто на въззиваемия-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски за въззивната инстанция по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Н.И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.