РЕШЕНИЕ
№ 10932
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110162415 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. Н. К. и Б. К.ов С. (в мотивите си съдът ще използва името на
ответника, съставено по правилата на чл. 13 ЗГР, тъй като не следва да бъде
обвързан от произволната преценка на длъжностното лице, съставило акт за
раждане в противоречие с посочената разпоредба), с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при
условията на разделност – по 1/2 част за всеки от ищците, че дължат на
дружеството следните суми – 3869, 18 лева за доставена за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г., до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к.
„С.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.07.2022 г., до окончателното плащане; 509, 75 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2010 г. до 27.06.2022 г.;
52, 39 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода от месец юни 2019 г. до месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2022 г., до окончателното
плащане, и
10, 68 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума
за периода 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 40242/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
1
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил на 45-ия ден от публикуване на фактурите за
прогнозните месечни сметки на страницата на дружеството в интернет.
Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на
топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на
съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година
от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се
доводи, че това дружество е „Нелбо инженеринг“ ЕАД, като поради това се
иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се
намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – В. Н. К. и
Б. К. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърдят, че
не е доказано, че имат вещни права върху имота, за който се претендира
плащане, евентуално – че част от задълженията са погасени по давност, както
и че няма основание разходите за дялово разпределение да се заплащат на
ищеца, щом услугата се извършва от друго лице. Оспорва се и изпадането на
ответниците в забава, поради което се твърди, че не дължат лихви.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена лист 18 – 19 от делото Нотариален акт №
******., том I, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус П. П.
ответницата В. Н. К. и трето лице – К. В. С., са придобили собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: С., ж.к. „С.“, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **.
Съгласно представена лист 16 – 17 от делото Нотариален акт №
**/****** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. Ч.
ответникът Б. К. С., роден през **** г., е получил по дарение от
приобретателя по горния нотариален акт К. В. С. собствеността върху 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: С., ж.к.
„С.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **.
С представена на лист 21 от делото Заявление-декларация с вх. №
612/14.04.2009 г. ответницата В. Н. К. е заявила, че желае да ползва за
горепосочения имот топлоснабдяване от ищцовото дружество, както и че
домакинството има двама членове. Представена е и такава декларация от
1996 г.
2
С определение № 9415/10.03.2023 г. по делото (на лист 70), поправено с
протоколно определение от 29.03.2023 г. (на гърба на лист 86 от делото), е
отделено за безспорно, че ищецът е доставил до имота на ответниците в
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. топлинна енергия на
стойност 3869,18 лева. Съгласно представена на лист 34 фактура за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. задължението на
ответниците за цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
топлинна енергия възлиза на 110,27 лева.
По делото на лист 36 – 43 е представен договор между ищеца и третото
лице – помагач за извършване на дялово разпределение, но без приложение №
2, което урежда цените на услугата. Налична е извадка от счетоводството на
ищеца (на лист 35), но без указания дали счетоводството е водено редовно, за
задължение в размер на 9 вноски по 2,24 лева, или общо 20,16 лева. Съгласно
чл. 36 от представените на лист 44 от делото общи условия на ищеца от 2016
г. задълженията за услугата „дялово разпределение“ следва да се плащат на
ищеца, макар и да се извършва от друго лице.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
По главния иск за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 153 ЗЕ всеки собственик на самостоятелен обект в сграда в
етажна собственост, която е свързана с отклонение на централна отоплителна
система, дължи заплащане на доставената от топлоснабдителното
предприятие топлинна енергия.
Съгласно представените два нотариални акта за прехвърляне на
собственост и правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС, че при липса на установени други
дялове дяловете на съсобствениците са равни, двамата ответници са
собственици на апартамента, до който ищецът е доставял топлинна енергия.
Признава се цената на доставената енергия.
Следователно ответниците са дължали на ищеца по 1/2 част от сумата
от 3869,18 лева за цена на топлинна енергия за периода от от месец май 2019
г. до месец април 2021 г.
Подадената само от ответницата декларация за ползване от 2009 г. няма
значение в случая, тъй като е подадена преди промяната в собствеността през
2015 г., а и преди раждането на втория ответник през 2012 г. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от общите условия на ищеца е следвало да се заяви промяната на
собствеността и ако само едно лице поема задължението, то да бъде
декларирано пред ищеца. Последното не е сторено от ответниците и затова
отговорността се определя според идеалните им части в съответствие с чл.
153 ЗЕ.
Ответниците правят възражение за погасяване на задължението по
давност. Трайно установено е, че цените на комуналните услуги се погасяват
с 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД като периодични плащания.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г. (на лист 44
от делото) падежът на месечните задължения за цена на топлинна енергия е
3
45 дни след края на месеца, за който се дължат. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давностният срок тече от падежа. Т.е. за първата претендирана месечна
сметка от май 2019 г. падежът е настъпил на 15.07.2019 г., откогато тече
давността. Тя е изтекла на 15.07.2022 г., преди образуване на делото, и е
погасена по давност. Същата не е уточнена по размер по делото, но съдът
приема по своя преценка по чл. 162 ГПК, че е половината от общото
задължение за май и юни 2019 г., определено във фактурата на ищеца, или
55,13 лева.
Останалите претендирани суми, в общ размер от 3 814,05 лева, не са
погасени по давност, тъй като падежът на първата следваща месечна сметка е
на 15.08.2019 г., т.е. давността изтича на 15.08.2022 г., но е била прекъсната с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по делото на
26.07.2022 г., което съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК има последиците на
предявяване на иск, вкл. прекъсване на давността – чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Поради това следва да се признае, че ответниците дължат на ищеца
3814,05 лева, или по 1907,02 лева, като исковете се отхвърлят за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1934,59 лева.
По отношение на иска за лихва за забава – съгласно чл. 33, ал. 4 от
общите условия на ищеца лихва за забава се начислява само върху размера на
задълженията за изравнителните сметки след настъпване на падежа им, тъй
като до този момент точният размер на задължението не е известен и биха се
прилагали санкционни последици за суми, за които не е ясно дали се дължат
(поради авансовото им плащане и изравняване в края на сезона).
Лихвата започва да се дължи за всяка от изравнителните сметки
съответно от 15.09.2019 г. и 15.09.2020 г. За сметката с падеж на 15.09.2019 г.
обаче не следва да се начислява лихва за периода на извънредното положение
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. Така, определена върху дължимата се от
всеки от ответниците сума по тази фактура от 1042,15 лева законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК – с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на
държавна институция, за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. възлиза на
по 52,11 лева за всеки от ответниците, а за периода от 15.07.2020 г. до
27.06.2022 г. – на по 206,42 лева. Законната лихва върху изравнителната
фактура с падеж на 14.09.2020 г. на стойност 1872,47 лева (по 936,23 лева за
всеки ответник) възлиза за периода от 15.09.2020 г. до 27.06.2022 г. на 169,32
лева, или всеки от двамата длъжници дължи лихва в размер на по 427,85 лева.
Същата сума възлиза на повече от претендираните с исковата молба, поради
което тези искове следва да се уважат изцяло.
Искът за дялово разпределение следва да се отхвърли, тъй като макар и
ищецът да има право да претендира цената на тази услуга по общите си
условия, тази цена не е доказана. Същата не може да се установява по реда на
чл. 162 ГПК, тъй като това би означавало да се нарушат правилата за
неравноправни клаузи в потребителските договори, които изискват
потребителите да заплащат само услуги, за чиято стойност са били наясно
към момента на подписване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 10 и 13 ЗЗП във
връзка с чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО. При недоказана цена за услугата,
4
същата не следва да се присъжда. Искът за цена на услугата „дялово
разпределение“ следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и този за
лихва за забава върху цената на услугата „дялово разпределение“.
Относно разноските:
Право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от
исковете от 4323,79 лева (97,34 % от стойността им), както и ответниците – за
2,66 % отхвърлена част от исковете, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Разноските на ищеца възлизат на 138,84 лева в заповедното
производство, и в исковото – 88,84 лева държавна такса, и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 188,84 лева. От тези суми
пропорционално следва да се присъдят 135,15 лева и 183,82 лева, като по
аргумент за противното от чл. 122 ЗЗД отговорността на ответниците е
разделна, или всеки от тях следва да бъде осъден да плати по 67,58 лева
разноски в заповедното производство и 91,91 лева – в исковото.
Ответниците са заплатили 550 лева адвокатски хонорар в исковото
производство съгласно договор и разписка за плащане в брой на лист 63 от
делото, както и 350 лева – в заповедното производство, или общо 900 лева,
или по 450 лева за всеки. От тази сума следва да им се присъдят
пропорционално на отхвърления размер на исковете по 11,97 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. К., с
ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „С.“, бл. , дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“, № 23б, 1907,02 лева (хиляда деветстотин и седем лева и 2 ст.) за
доставена за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „С.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, от
дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до
окончателното плащане, и 254,87 лева (двеста петдесет и четири лева и 87
ст.) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2010 г. до 27.06.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена
по частно гражданско дело № 40242/2022 г. по описа на Софийския районен
съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена за топлинна
енергия за разликата над присъдените 1907,02 лева до пълния
претендиран размер от 1934,59 лева (хиляда деветстотин тридесет и четири
лева и 59 ст.), както и за претендираните 52,39 лева (петдесет и два лева и 39
ст.) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода от месец юни 2019 г. до месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до окончателното
5
плащане, и 10, 68 лева (десет лева и 68 ст.) – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума за периода 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. К. С., с
ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „С.“, бл. , дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“, № 23б, 1907,02 лева (хиляда деветстотин и седем лева и 2 ст.) за
доставена за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „С.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, от
дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до
окончателното плащане, и 254,87 лева (двеста петдесет и четири лева и 87
ст.) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2010 г. до 27.06.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена
по частно гражданско дело № 40242/2022 г. по описа на Софийския районен
съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена за топлинна
енергия за разликата над присъдените 1907,02 лева до пълния
претендиран размер от 1934,59 лева (хиляда деветстотин тридесет и четири
лева и 59 ст.), както и за претендираните 52,39 лева (петдесет и два лева и 39
ст.) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода от месец юни 2019 г. до месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до окончателното
плащане, и 10, 68 лева (десет лева и 68 ст.) – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума за периода 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД В. Н. К., с ЕГН: **********, и
адрес: София, ж.к. „С.“, бл. , да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, № 23б, 67,58
лева (шестдесет и седем лева и 58 ст.) – разноски в заповедното
производство, и 91,91 лева (деветдесет и един лева и 91 ст.) – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД Б. К. С., с ЕГН: **********, и
адрес: София, ж.к. „С.“, бл. , да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, № 23б, 67,58
лева (шестдесет и седем лева и 58 ст.) – разноски в заповедното
производство, и 91,91 лева (деветдесет и един лева и 91 ст.) – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, №
23б, да плати на В. Н. К., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 19а, вх. В, ет. 8, ап. 73, разноски в размер на 11,97 лева –
разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, №
23б, да плати на Б. К.ов С., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 19а, вх. В, ет. 8, ап. 73,разноски в размер на 11,97 лева –
6
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7