ПРИСЪДА №

                                                      Гр.Русе,  21.05.2019 г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 Русенският районен съд Х наказателен състав на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав                                                                     

                                                                             Председател:Ралица Русева

                                                                Съдебни заседатели:

С участието на секретаря Мирослава Пенева  и в присъствието на  прокурор Яна Илиева  разгледа докладваното от председателя на състава НОХД № 539 по описа за 2019  г. и

    ПРИСЪДИ

    ПРИЗНАВА подсъдимият С.Б.П., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, работи, разведен, осъждан, ЕГН ********** за

    ВИНОВЕН в това, че за периода м.март 2012 г. – м.януари 2019 г. включително, в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 103/25.06.2009 г. по гр.дело № 1673/2009 г. по описа на Русенски районен съд, влязло в сила на 25.06.2009 г., да издържа свой низходящ- детето си Андреа Смиленова Петрова, родена на *** г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски- осемдесет и три месечни вноски по 60 лв. всяка, на обща стойност 4980 лв., като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да бъде изпълнено чрез разгласяване на диспозитива на присъдата по Общинско радио гр.Русе.

      На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

    Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес, пред Окръжен съд- Русе.

                                                             Районен съдия:

Мотиви към присъда по НОХД № 539/2019 г. по описа на Русенски районен съд, X н.с.

Русенска районна прокуратура е обвинила С.Б.П. *** в извършване на престъпление по чл.183 aл.IV вр. ал.1 от НК за това, че през периода м.март 2012 г.- м.януари 2019 г. /вкл./ в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 103/25.06.2009 г. по гр.дело № 1673/2009 г. по описа на Русенски районен съд, влязло в сила на 25.06.2009 г., да издържа свой низходящ- детето си А.С.П., родена на *** г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски- осемдесет и три месечни вноски по 60 лв. всяка, на обща стойност 4980 лева, като деянието е извършено повторно.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.

Св.М.А. и поде.С.П. сключили брак на 29.07.2007 г. С Решение № 133/16.11.2007 г. на Русенски районен съд, в сила от 07.12.2007 г. бракът между страните бил прекратен няколко месеца след това.На 06.04.2008 г., в срока по чл.32 ал.1 от СК се родило детето А.С.П.. С Решение № 16/06.02.2009 г. на Русенски районен съд, влязло в сила на 05.03.2009 г., постановено по гражданско дело № 101 от 2008 г. бил отхвърлен като неоснователен иск на подс.П. за признаване за установено, че той не е биологичен баща на детето.С Решение № 103/25.06.2009 г. на Русенски районен съд, постановено по гр.д. № 1673 от 2009 г.С.Б.П. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето А.С.П. чрез майка й- М.А., в размер на 60 лв. месечно, считано от 06.04.2009 г.Със същото решение на съда подс.П. бил осъден да заплати и издръжка за минало време.С Присъда № 33/15.02.2012 г. , постановена по НОХД № 2744/2011 г. по описа на РРС, в сила от 02.03.2012 г. подсъдимият бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено в периода м.юни 2009 г. до м.декември 2010 г.Със същата присъда П. бил признат за невиновен в това да е извършил горното деяние в периода м.януари 2011 г. - м. септември 2011 г. Подсъдимият знаел за постановените спрямо него съдебни решения, но бездействал от момента, в който бил осъден да заплаща издръжка за дъщеря си.Това бездействие продължило и след осъждането му за деяние по чл.183 ал.1 от НК, като в периода от м.март 2012 г. до м.януари 2019 г., включително, П. не заплатил нито една ежемесечна издръжка- сума в размер на 60 лв., като общото му задължение от това естество възлязло на 4980 лв.Подсъдимият се установил междувременно да живее извън страната.От момента на развода си със св.А. всъщност той не поддържал отношения с нея и отказвал да приеме факта, че е баща на детето А. П., като основавал цялото си бездействие на тази теза, въпреки постановените съдебни решения обратен смисъл.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка за съдимост, Решение № 103/25.06.2009 г. на РРС, Присъда № 33/15.02.2012 г. на РРС, Решение № 133/16.11.2007 г. на РРС, Решение № 16/06.02.2009 г. на РРС, декларация за семейно и материално положение, биографична справка, експертно решение, справка от НАП, показанията на св.М.А., които следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като кореспондират със съвкупния доказателствен материал.

Правни изводи:

С действията си подс.С.Б.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.ІV вр. ал.1 от НК, затова, че през периода м.март 2012 г.- м.януари 2019 г. /вкл./ в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 103/25.06.2009 г. по гр.дело № 1673/2009 г. по описа на Русенски районен съд, влязло в сила на 25.06.2009 г., да издържа свой низходящ- детето си А.С.П., родена на *** г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски- осемдесет и три месечни вноски по 60 лв. всяка, на обща стойност 4980 лева, като деянието е извършено повторно.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в незаплащане на дължимите суми по издръжката, присъдени с влязло в сила съдебно решение, за което подсъдимият бил известен. Престъплението е квалифицирано като повторно, тъй като видно от доказателствата по делото, подсъдимият е извършил деянието, след като е бил осъждан за друго такова престъпление- с Присъда № 33/15.02.2012 г., постановена по НОХД № 2744/2011 г. по описа на РРС.От субективна страна престъплението е извършено умишлено.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, но мотивиран от собствени съображения, съзнателно бездействал по отношение на надлежно вменените му задължения.

При установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното престъпление, съдът съобрази следното:

Деянието по чл.183 ал.ІV вр. ал.1 от НК се наказва с наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.Съобразявайки конкретните обстоятелства по делото, както и наличните доказателства, сочещи, че поде.С.П. понастоящем е в чужбина, т.е. липсата на данни за продължителен период от време, че лицето не е установено на настоящ адрес в РБългария, съдът намира, че налагане на наказание от вид пробация, не съответства на критериите на закона.При определянето на съвкупността от пробационни мерки, задължително следва да се наложи мярката по чл.42 ал.Н т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес.Очевидно при липса на актуален настоящ адрес в страната- принципно право на всяко лице, основано на възможността свободно да се придвижва, П. не може да бъде обвързан с изтърпяване на наказание от този вид.Тези съображения мотивират съда да определи спрямо подсъдимия наказание от вида лишаване от свобода.При индивидуализиране на размера на същото следва да се отчете, че по отношение на подс.П. не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като предходното осъждане изпълнява квалификацията на деянието, предмет на настоящото дело.Смекчаващо отговорността обстоятелство са данните за здравословното състояние на лицето- приложените доказателства за наличие на заболяване, довело до инвалидизиране на подсъдимия в инкриминирания период за сравнително продължителен период- 1 година.Независимо, че с решение на ТЕЛК С.П. е определен като работоспособен, то спрямо него била преценена степен на увреждане 58 %, който факт без съмнение влияе обективно върху възможностите за реализиране на трудови доходи. Съдът съобрази и факта, че от деянието няма настьпили имуществени или неимуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Това е така, защото по отношение на сумите, определени по надлежен ред като издръжка за малолетното дете А., е налице влязло в сила съдебно решение на граждански съд, което решение се ползва със сила на присъдено нещо.Сумите са дължими на майката в качеството й на законен представител на детето, а не за нейни нужди и по отношение на същите понастоящем тя разполага с изпълнителен титул.Според разпоредбата на чл.183 ал.ІІІ от НК, която се явява специална спрямо нормата на чл.74 от НПК, пострадал от конкретното деяние- незаплащането на издръжката, може да бъде само лицето, за което тя е присъдена.По зададения с обвинителния акт предмет на доказване в настоящото производство, е очертана рамка на обвинението, простираща се единствено до незаплащане на суми за издръжка на малолетно дете, присъдени с влязло в сила решение на граждански съд.От страна на обвинението не се сочат факти за други действия на подсъдимия, извън последно посоченото поведение- неплащане на присъдени суми, което поведение да е довело до неправомерния резултат от настъпването на други вредни последици за пострадалия /пострадал по смисъла на чл.183 ал.ІІІ от НК/.Именно на база на тези съждения съдът приема, че конкретно имуществени и неимуществени вреди от деянието не са настъпили, с всички правни последици от това.Продължителният период на бездействие в случая не може да бъде определен като отегчаващо отговорността обстоятелство.По делото е безспорно установено, че бездействието почива на твърдо изградена у подсъдимия мотивация да не предприема никакви действия, тъй като не е баща на детето А..Очевидно е, че тези негови съждения не почиват на факти от обективната реалност, но доколкото тук мотивите към престъплението не са свързани със съставомерността на деянието, следва да се отчетат при преценката на обстоятелствата, относими към отговорността.Същите не могат да се определят като смекчаващи вината факти, но и не следва да се съобразят като отегчаващи такива.

С тези аргументи, на база на изложеното по- горе, съдът приема, че е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, които предпоставят налагане на наказание от вида лишаване от свобода към минималния законов размер- три месеца.По отношение на това наказание са налице предпоставки за отлагане на изпълнението му.Като срок то не надвишава 3 години, подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, и съдът намира, че при липсата на данни за каквито и да било други противообществени прояви, целите на наказанието биха се постигнали и без ефективно изтърпяване.В смисъла на изложеното, спрямо наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца се определя срок по реда на чл.66 от НК- три години. По отношение на поде.С.Б.П. за извършеното деяние по чл.183 ал.­ІV вр. ал.1 от НК следва да се наложи и наказание обществено порицание, което следва да бъде изпълнено чрез разглясяване на диспозитива на присъдата по Общинско радио- гр.Русе.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: