№ 3697
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203978 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. В. М., ЕГН **********, чрез адв. П. З. от
АК - Благоевград, против електронен фиш серия К № 6381121, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1
200, 00 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш по
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че
жалбоподателят не е субект на нарушението. Твърдят се процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата на
нарушението, включително и на тези, които обосновават признака
повторност. Изтъква се, че не е запълнена бланкетната норма на чл. 182 ал. 4
ЗДвП, което според жалбоподателя се приравнява на липса на посочване на
правната квалификация на нарушението. Изтъква се, че се касае за маловажно
нарушение поради липсата на вредни последици и наличието само на
1
смекчаващи отговорността обстоятелства и като не е приложил чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е допуснал неправилно материалния закон. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят П. В. М., редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. П. З., също редовно
призована. От адв. З. са депозирани писмени бележки, с които се прави
искане за отмяна на електронния фиш по съображенията в жалбата.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. В писмени бележки от юрк. Д. И., с пълномощно от директора
на СДВР, се излагат съображения, че жалбата е неоснователна и атакуваният
електронен фиш е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по
чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 5370595, издаден от ОДМВР - Перник
за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. 1 ЗДвП, извършено на 23.10.2021 г., на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя П. В. М.
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева. Електронен фиш серия К № 5370595, издаден от ОДМВР - Перник, бил
връчен на жалбоподателя на 04.11.2021 г., не бил обжалван и влязъл в сила на
12.11.2021 г.
2
Към 19.09.2022 г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег
Ехибрид“ с per. № ххххххххххх бил собственост на "ОТП Лизинг" ЕООД и
негов ползвател бил жалбоподателят П. В. М..
На 19.09.2022 г. в 12:21 часа жалбоподателят П. В. М. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег Ехибрид“ с peг. №
ххххххххххх на територията на град София, по бул. "Черни връх" срещу
номер 11 с посока на движение от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул.
"Арсеналски". В коментирания пътен участък максимално разрешената
скорост на движение за пътни превозни средства от категория "В" към
19.09.2022 г. била 50 км/ч. Въпреки това жалбоподателят управлявал
автомобила със скорост от 91 км/ч. Нарушението било установено с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0, която била вписана
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и била преминала периодична проверка на 29.03.2022 г. Български
институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" със заключение, че
съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била
разположена на триножник на пътното платно, работела в стационарен режим
на измерване и с посока за задействане - отдалечаващи автомобили.
След установяване ползвателя на лекия автомобил на 26.09.2022 г. от
СДВР бил издаден електронен фиш серия К № 6381121, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 200, 00 /хиляда и
двеста/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на
повторност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -
справка за собствеността на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег Ехибрид“ с peг. № ххххххххххх, отговор от СО, Дирекция
"Управление и анализ на трафика", ведно с копие от проект за организация на
движението по бул. "Черни връх" срещу номер 11 с посока на движение от
бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул. "Арсеналски", заповед № 8121 з-
3
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка
№ 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г., удостоверение № 17.09.5126 за одобрен тип
средство за измерване, протокол с рег. № 4332р-55544/20.09.2022 г. за
използване на автоматизирано техническо средство или система, ежедневна
форма на отчет за извършена дейност от 19.09.2022 г., справка за датата на
издаване на обжалвания електронен фиш, справка за нарушител/водач,
електронен фиш серия К № 5370595, издаден от ОДМВР - Перник,
вещественото доказателствено средство - снимка към електронен фиш серия
К № 6381121 от 26.09.2022 г., вещественото доказателство - снимка на
разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложеното статично изображение - снимка към
електронен фиш серия К № 6381121 от 26.09.2022 г. като годно веществено
доказателствено средства. От същата се установява регистрационния номер
на управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приобщената снимка
на разположението на уреда върху триножник на участък от пътя при
осъществяване на контрола на режима на скоростта на 19.09.2022 г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма и със съдържанието по чл.189, ал.4 ЗДвП, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия К №
6381121 е издаден от компетентна държавна институция - Столична дирекция
4
на вътрешните работи. Обжалваният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в
сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които
същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с
автоматизирано средство за контрол.
В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика
обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му,
като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено
движението на лекия автомобил, посоката му на движение, точното място,
където е установено движението с превишена скорост, посочено е и времето
на извършване на нарушението. Най-сетне, в обжалвания електронен фиш е
посочена скоростта на движение на лекия автомобил, действащото в
конкретния пътен участък ограничение, както и констатираното превишение.
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш в достатъчна степен са
посочени и обстоятелствата, обуславящи признака „повторност“, посочено е,
че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
електронен фиш серия К № 5370595, издаден от ОДМВР – Перник. В
електронния фиш не е необходимо да се посочват датата на влизане в сила на
електронен фиш или наказателно постановление, с които жалбоподателят е
санкциониран за друго такова нарушение, както и за какво конкретно
нарушение е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
с предходно издадения електронен фиш/наказателно постановление, тъй като
дали твърдяното нарушение е извършено в едногодишен срок и дали се касае
за същото по вид нарушение са обстоятелства по основателността на
административнонаказателното обвинение.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. за
5
условията и ред за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121
з-532/l2.05.2015 г., Наредбата/ за установяване на конкретното превишение на
скоростта, с което се е движел жалбоподателят.
В материалите по административнонаказателната преписка е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са
посочени времето и мястото на контрол, посочена е посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства, номерата на първото и
последното статично изображение/видеозапис, режима на измерване -
стационарен, както и посоката на задействане на системата за видеоконтрол -
отдалечаващи автомобили. В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. и доколкото автоматизираната техническа система е била
разположена на триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на
разположението на уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121 з-532/l2.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. От писмените
доказателства - протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система peг. № 4332р-55544/20.09.2022 г., се установява, че за
времето от 11:30 до 14:00 часа на 19.09.2022 г. в участъка на бул. „Черни
връх“ срещу номер 11 с посока на движение от бул. "Евлоги и Христо
Георгиеви" към бул. "Арсеналски", контролът на режима на скоростта се е
осъществявал с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с № 11743f0, която представлява одобрен
тип видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, като системата за контрол на скоростта е работела в стационарен
режим на измерване и е заснемала отдалечаващи автомобили.
Видно от протокол от проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. на БИМ,
ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" преносимата система за контрол на скоростта на
6
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743f0 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност на
29.03.2022 г. със заключението, че e установено съответствие с одобрения
тип.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 94 км/ч.
От протокола от проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. на БИМ, ГД "Мерки
и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
е видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение – 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната
стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя, като при
измерена скорост от 94 км/ч административнонаказателната му отговорност е
ангажирана за движение със скорост 91 км/ч. От отговора от Столична
община, Дирекция "Управление и анализ на трафика" и копие от проект за
организация на движението по бул. "Черни връх" срещу номер 11 с посока на
движение от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул. "Арсеналски" се
установява, че към 19.09.2022 г. в посочения пътен участък липсват пътни
знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта, различно от общото такова,
предвидено в чл. 21 ал. 1 ЗДвП за населено място, т.е. при избиране на
скоростта си на движение водачите е следвало да се съобразяват с
ограничението от 50 км/ч.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неправилно е
определен субектът на нарушението. Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП
"собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство." Предвид цитираната разпоредба,
съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото П. В. М. е ползвател на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, видно от писменото
доказателство – справка за регистрация на автомобила. В случай, че на
въпросната дата не е управлявал процесния автомобил, жалбоподателят е
7
имал законовата възможност на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП в
нарочна декларация да посочи този факт и лицето, което е управлявало
автомобила, като представи копие от неговото СУМПС. В случая така
декларация не е представена от въззивника, а такива твърдения не се
навеждат и във въззивната жалба.
Ето защо съдът прие, че на 19.09.2022 г. в 12:21 часа като е управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег Ехибрид“ с peг. №
ххххххххххх на територията на град София, по бул. "Черни връх" срещу
номер 11 с посока на движение от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул.
"Арсеналски" със скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост на
движение 50 км/ч, жалбоподателят П. В. М. е осъществил от обективна
страна състава на административното нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Установи се и че нарушението е извършено в условията на повторност,
тъй като въззивникът е бил санкциониран за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. 1
ЗДвП с издаване на електронен фиш серия К № 5370595, издаден от ОДМВР -
Перник, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП на
жалбоподателя П. Монов било наложено административно наказание "глоба"
в размер на 100, 00 /сто/ лева. От справката за нарушител/водач се
установява, че електронен фиш серия К № 5370595, издаден от ОДМВР -
Перник, е бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2021 г. и е влязъл в сила на
12.11.2021 г. с изтичане на срока за обжалването му /7 – дневен съгласно
действащата към 04.11.2021 г. разпоредба на чл. 59 ал. 2 ЗАНН/. Така
извършеното на 19.09.2022 г. нарушение се явява извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 6381121, издаден от
ОДМВР – Перник, с който въззивникът е санкциониран отново за нарушение
на режима на скоростта.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал противоправния характер
на поведението си - че в рамките на населеното място се движи със скорост,
по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч. М. е съзнавал и
обстоятелството, че по-малко от година преди извършването на процесното
нарушение с влязъл в сила електронен фиш е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност отново за нарушение на чл. 21
ал. 2 вр. 1 ЗДвП.
8
Не се споделят възраженията в жалбата за неправилно посочване на
санкционната разпоредба. Действително, разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП е
бланкетна, като препраща към предходните алинеи на чл. 182 ЗДвП. В случая
обаче в приложения към материалите по административнонаказателната
преписка електронен фиш е посочено, че административното наказание на
въззивника е определено на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т.
5 ЗДвП. Във връчения на жалбоподателя и представен с жалбата екземпляр на
електронния фиш е посочено, че административното наказание на въззивника
е наложено на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 ЗДвП, т.е.
санкционната разпоредба е посочена непълно, като не е отразена връзката с
основен състав на нарушение по чл. 189 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗДвП. Съдът
намира обаче, че непосочването на санкционната разпоредба в пълнота във
връчения на въззивника електронен фиш, не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила. И това е така, защото в електронния
фиш са описани ясно и конкретно всички признаци от състава на
нарушението, включително и обстоятелствата, квалифициращи го като
такова, извършено повторно. Непълното посочване на санкционната
разпоредба не ограничава правото на защита на въззивника и също така не
препятства възможността да се извърши преценка за индивидуализация на
наказанието, тъй като размерът на наказанието в случай на нарушение на
режима на скоростта се определя в зависимост от стойността на
превишението на скоростта, което е ясно посочено в обжалвания електронен
фиш - 41 км/ч. Ето защо и дори и въз основа на санкционната разпоредба,
посочена във връчения на въззивника екземпляр на електронния фиш, не
съществува пречка да се извърши преценка за правилната индивидуализация
на наказанието. В случая наказанието е правилно определено съгласно
констатираното превишение. Съгласно чл. 182 ал. 4 ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Съгласно чл.
182 ал. 1 т. 5 ЗДвП в случаите на превишаване на максимално разрешената
скорост на движение в населено място, за превишаване над 40 км/ч глобата е
в размер на 600, 00 лева. В случая установеното превишение е 41 км/ч, поради
което глобата правилно е индивидуализирана в размер на 1200, 00 лева.
Не са основателни доводите за маловажност на нарушението предвид
императивната забрана на чл. 189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./. Дори и в
9
случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушението категорично не би могло да се квалифицира като маловажно
предвид стойността на превишението - 41 км/ч и предвид обстоятелството, че
видно от справката за нарушител/водач жалбоподателят е многократно
санкциониран за нарушения на ЗДвП, извън наказването му, което обуславя
квалификацията на конкретното нарушение като извършено при повторност.
С оглед всичко гореизложено съдът намери, че жалбата не е
основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6381121, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.1 т. 5 ЗДвП на
П. В. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 200, 00 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
П. В. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в
10
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11