№ 153
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502342 по описа за 2024 година
С решение № 223 от 20.06.2024 г., по гр.д. № 71/23 г., СОС, осъжда ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД да заплати на И. Й. И. сумата от 33 000 лв., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при ПТП на 9.01.2018 г., ведно със законната лихва от 4.10.2018 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до сумата от 53 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 33 000 до сумата от 53 000 лв. е предявена въззивна
жалба от И. Й. И.. Сочи, че съдът не е съобразил в достатъчна степен болките
и страданията, като не е отчел данните за общо четири хирургически
интервенции (последната в хода на производството), сериозността на
фрактурите и множеството травми в различни части на тялото, силният стрес,
безпокойство и тревога. Твърди, че сумата от 12 000 лв. платена от
застрахователя, заедно с присъденото от съда обезщетение от 33 000 лв., или
общо 45 000 лв., е несъответна на реално търпените вреди с оглед принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се присъди пълния размер (допълнително
20 000 лв.), ведно със законна лихва от 4.10.2018 г. и разноски.
1
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва
същата. Излага подробни доводи, като счита, че решението е изцяло правилно.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата И. Й. И. твърди, че претърпял ПТП на 9.10.2018 г. и получил
като пътник на предна дясна седалка счупване на гръбначен прешлен Тh12,
фрактура на телата на Л1 с фрагмент, който проминира и стеснява медуларния
канал, счупване на лява ръка в лакътната кост, множество контузии и
охлузвания по цялото тяло, загрозяващи белези от оперативните интервенции
на лява предмишница и гръб, и посттравматично стресово разстройство.
Твърди, че ПТП е предизвикано от виновно и противоправно поведение на
водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Поддържа, че от уврежданията претърпял болки, страдания и неудобства и
претендира тези вреди да бъдат обезщетени допълнително със сумата от
53 000 лв., (тъй като от застрахователя й е изплатена само стойност 12 000
лв.), която да й бъде присъдена със законната лихва от 4.10.2018 г. и разноски.
Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД оспорва иска по основание и
размер, като прави възражение за принос поради непоставен обезопасителен
колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 9.01.2018 г. ищцата претърпяла ПТП, като пътник в
МПС, на предна дясна седалка, както и че инцидентът е предизвикан от водач,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
От заключението на приетата СМЕ се установява, че ищцата е получила
счупване на лявата лакътна кост в средната й трета, счупване на дванадесети
гръден прешлен, кръвонасядане в областта на дясната ключица и на лявата
хълбочна кост, две охлузвания в горната част на лявата подбедрица. В СМЕ е
посочено, че ищцата е преминала през оперативно лечение на три етапа - при
2
първите две операции била извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза, а при третата операция бил отстранен металният имплант от
гръбначния стълб на ищцата. В допълнителната СМЕ е посочено, че ищцата е
претърпяла и четвърта операция на 6.02.2024 г., за отстраняване на
остеосинтезния материал в лявата лакътна става. Фрактурата на лакътната
кост е със срок на възстановяване 3-4 месеца, а тази на гръдния прешлен около
7 - 8 месеца. Посочено е, че болки за в бъдеще са възможни при физическо
натоварване, престой в изправен стоеж, промяна на времето. Не са
констатирани нарушения в обема на движение. Изтъкнато е, че е останал ясно
забележим постоперативен ръб в областта на гърба и поясната област по хода
на гръбнака, като за белега в областта на лявата предмишница (24 см) е
посочено още, че освен ясно видим, той е и загрозяващ нормалния изглед на
крайника.
Св. Л. Д. Д. посетила ищцата в дома й при изписването й, като имали
уговорка тя да й помага след инцидента, тъй като тя не можела да се
придвижа, да сяда и да става сама, изпитвала болки, трябвало да е повече в
легнало положение. Свидетелката в рамките на две седмици съдействала за
личната хигиена и за дома. В дома й тя била посетена от рехабилитатор, който
поел ангажимент да провежда частна рехабилитация, но свидетелката не е
била свидетел на конкретните процедури. И. разказвала, че инцидентът
преобърнал личните й и семейните й планове, тя имала желание да роди дете,
но инцидента усложнил нещата. През 2019 г., когато свалили инплантите в
гърба й на И. помагала близка съседка. И. се притеснявала, че не може да се
справя сама и че има нужда от помощ за действия, които по принцип един
млад човек може сам да извършва. Сега ищцата се оплаквала от болки, при
определени движения (напр. кормуване), при промяна на времето, изпитвала и
страх като е пътник.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните спорят относно вида и характера на уврежданията и какъв
обем от болки и страдания те са причинили, респ. какъв следва да бъде
размерът на обезщетението, като приетата от СОС сума от 45 000 лв. е
занижена според пострадалата, но достатъчна – според застрахователя
(изплатил предварително доброволно 12 000 лв.). Данните сочат, че ищцата е
3
имала две фрактури в различни части на тялото – в зоната на лявата ръка и на
гръбначния стълб (зоната на гърдите), като е претърпяла четири оперативни
интервенции в рамките на 6 години. Освен посочените счупвания ищцата е
имала охлузвания и кръвонасядания по тялото, които също са причинили
болки и страдания. Установява се, че възстановителният и лечебен период е
продължил общо 7-8 месеца, че тя е имала нужда от съдействие за
ежедневното си обслужване и в битов план, че е имала трудности в
придвижването, провеждала рехабилитации. Установява се, че инцидентът се
отразил на житейския ритъм на ищцата, че тя продължава да изпитва страх
при пътуване, че все още има спорадични болки в увредените зони на тялото,
че има останали белези, единият, от който груб и пряко видим ежедневно, тъй
като е в зоната на лакътя на лявата ръка. Доказателства за твърденията, че
ищцата е била възпрепятствана да осъществи плановете си за раждане на дете
не са ангажирани.
При така изложения анализ на данните по делото, предвид вида на
претърпените травми, според въззивния състав на ищца се следва
обезщетение в размер на определеното от първостепенния съд. Същото се
равнява на минималните работни заплати за 7 години и напълно може да
удовлетвори изискването на чл. 52 ЗЗД. Размерът е съответен на разрешенията
установени в съдебната практика по сходни случаи с водещи травми като
процесните - две фрактури, и сходен период на лечение. Съдът отчита и
икономическата обстановка в страната към датата на инцидента, възрастта на
ищцата, преживените негативни емоции, страх, опасения от неблагоприятно
лечение, които са типични за всеки пострадал от ПТП.
С оглед всички изложени доводи, решението, с което са присъдени
33 000 лв. (които допълват вече изплатените 12 000 лв. от застрахователя до
общата сума от 45 000 лв.), следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част
над тази сума.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски, а
на ответната страна се дължи за въззивната инстанция възнаграждение в
размер на 1000 лв. с оглед възражението за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223 от 20.06.2024 г., по гр.д. № 71/23 г.,
СОС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, предявен от И. Й. И. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за разликата над
сумата от 33 000 лв. до 53 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********, да заплати на ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК *********, разноски в размер на 1 000 лв. за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5