Р
Е Ш Е
Н И Е № 260044
гр.Шумен 5.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на девети февруари , две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Таня Кавърджикова и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян гр.д.№144
по описа за 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.108 от
ЗС.
Ищцата В.В.Н. *** , действаща, чрез пълномощника
си адв.А.В.В. от ШАК , твърди, че на 04.06.201 закупила от Б.Ж.М.ЕГН ********** и К.Н.М.с ЕГН ********** недвижим имот, а именно :
ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, кухня,
хол, баня, клозет и коридор при граници : ул. „ ...”, парцел II/ две/ на В.Ж.,
от запад В.И.от юг парцел XV- 4336 /
петнадесет за четири хиляди триста тридесет и шест/, на Х.С., от долу -
партерен етаж, от горе -II /втори/ жилищен етаж, ведно със СРЕДНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
при граници : изба на Д.З., от запад изба на А.А., от север коридор, със
СЕВЕРНО ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИ при граници :
от изток - стълбище, от запад таван на Д.З., от север коридор ул....” и
¼ / една четвърт/ идеални части
от общите части само на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, построена
върху собствена земя парцел I- 4537 /четири
хиляди петстотин тридесет и седем/ в квартал 261/ двеста шестдесет и едно/ на ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и три/ по
плана на гр. Шумен, , а по кадастрална
схема САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 83510.675.80.1.1 ,
съгласно СХЕМА №11179/28.12.2009г. на СГГК-Шумен, издадена по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.
Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, с адрес на поземленият
имот ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и
три/, с площ няма данни, предназначение на
самостоятелния обект-Жилище, апартамент, Брой нива на обекта 1
при съседи : на същия етаж няма, под обекта 83510.675.80.1.4, 83
510.675.80.1.5 ,над обекта
83510.675.80.1.2.
Била
въведена от продавачите в имота на
07.06.2010. Същите били закупили
недвижимият имот от В.Б.К. . Тя помолила
ищцата да я пусне да живее под наем , но
я излъгала , че
ще заплаща такъв и продължавала да го прави повече от 9 години. Ищцата всяка
година заплащала данъците на имота. Многократно отправяла молби до ответницата
да напусне имота , но това не се случвало до настоящият момент. Независимо от
липсата на основание ответницата продължавала да държи имота на ищцата. На
28.04.2020г. отправила писмена покана , като дала подходящ срок на ответницата
да освободи имота , но това отново не се случило.
В съдебно заседание на 9.02.2021г. чрез изменение на иска ,което бе
допуснато от съда ищцата добави още едно основание въз основа на което претендира право си на собственост върху имота, при
условията на евентуалност , а именно да се признае ищцата са собственик на
процесният имот и въз основа на давностно владение осъществявано за периода от
7.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба .
Ищцата моли съдът да постанови решение по силата на което
да признае за установено по отношение на ответницата В.Б.К. ,че ищцата В.В.Н. е
собственик на процесният недвижим имот описан по-горе на основание покупко-продажба
и при условията на евентуалност на основание давностно владение осъществявано
върху процесният имот за периода от 7.06.2010г. до датата на завеждане на
исковата молба и да осъди ответницата да й предаде владението
върху гореописаният недвижим имот и да й се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата В.Б.К. , чрез адв.Ж. И.П. в качеството й на назначен особен
представител е представила отговор на исковата молба с който оспорва предявения
иск . Оспорва, че
тя владеела процесния имот без основание, тъй като тя не била загубвала
собствеността върху него, а сделката, на която
се позовавала ищцата била непротивопоставима на нея по изложените по-долу
съображения:
Счита,
че договорът, удостоверен в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № ....2009г. на Нотариус С.С.с рег.№024 на НК ,
с който ответницата продала апартамента си на Б.Ж.М., прехвърлител по сделката,
с която ищцата ставала собственик на процесния апартамент, бил нищожен на
основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предл. второ, поради липса на съгласие от страна
на ответницата за покупко - продажба на апартамента. Ако съдът приемел, че липсата на съгласие от страна на
ответницата като продавач по този договор, била несъзнателна, тогава в условие
на евентуалност моли да приеме, че следва да се приложат правилата на чл. 31,
ал.1 от ЗЗД, тъй като ответницата при сключване на договора не е могла да
разбира и ръководи действията си поради психично заболяване, поради което
следвало договорът да бъде унищожен на това основание,
В
условие на евентуалност, ако не бъдели уважени първите две възражения, моли да
бъде прието, че договорът, с който ответницата е продала процесния имот на Б.Ж.М.,
е бил сключен, чрез умишленото въвеждане на ответницата в
заблуждение относно действителния приобретател по договора и наличието в него
на съществено условие - запазване на право на обитаване на прехвърлителката,
докато е жива, което предварително е било договорено с ищцата и покойния А.К.С.
поради което моли да основание чл. 29, ал.1 и ал.2 от ЗЗД съдът да унищожи
договора, като сключен при измама.
След
като се приемело, че договорът е нищожен или бъде унищожен, следвало, че
прибретателят по него не е станал собственик на процесния имот, поради което
последващата сделка, с която ищцата се легитимирала като собственик, въпреки,
че е действителна, била непротивопоставима на ответницата.
Направените
възражения се основавали на фактическа обстановка, която съществено се
различавала от тази, описана в исковата молба. Договорът за покупко - продажба
на процесния апартамент, удостоверен в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ....2009г. на Нотариус С.С.с рег.№024 на НК бил сключен при следните предхождащи го
обстоятелства:
Ответницата
е живеела и живее и в момента сама в процесния апартамент, наследен от
родителите й като единствено тяхно дете. Самата тя нямала
деца и съпруг. Налице било сериозно психично заболяване - органично
разстройство на личността с интелектуално - мнестичен спад при корова атрофия,
видно от Експертно решение на ТЕЛК
№ 1587/100/10.06.2020г. на „МБАЛ Шумен“ АД. Същественото е, че този процес на
органично разстройство на личността бил започнал още в детството или в
юношеството на ответницата и прогресирал
във времето. Изразявала се в степен до невъзможност от извършване на ежедневни
дейности особено, когато болестта била в последния си стадий. Поради
заболяването си ответницата имала
неадекватно поведение, обърканост, трудно организирала ежедневието си и имала паметови нарушения, характерни за
заболяването и още през 2009г., когато
се развили събитията, коментирани в отговора и предмет на делото.
Горепосочените факти били изложени в приложената към отговора медицинска
документация, издадена от Държавна психиатрична болница с.Царев брод. Към
момента на прехвърляне на собствеността на процесното жилище ответницата работила като медицинска сестра в „МБАЛ
Шумен“ АД. Въпреки симптомите на заболяването и редовната злоупотреба с
алкохол, едва през 2019г. е била преназначена на друга длъжност „болногледач“,
видно от Допълнително споразумение от 30.12.2019г. Със Заповед от
18.06.2020г. било прекратено трудовото й
правоотношение, поради невъзможност да изпълнява трудовите си задължения поради
болест. Поради прогресията на заболяването
била принудена на постъпи в ДПБ - Царев брод на лечение.
Това
заболяване е определило личността на ответницата през по-голямата част от
живота й.
Ответницата употребявала алкохол
в големи количество от дълго време, включително в периода, когато се извършвали
двете сделки. По време на сделката, заболяването й вече било
в напреднала фаза, тъй като ответницата не се подлагала на лечение. Едва в последните
месеци била подложена на лечение и била
освидетелствана от ТЕЛК със 75 % трайно намалена работоспособност. Ответницата
често взимала кредити от различни лица. На 08.07.2009г. учредила в полза на Д.М.А.
договорна ипотека върху процесното жилище за обезпечение на заем в размер на 5
500 лв., удостоверена в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № ....2009г. на Нотариус В.В.рег.№018 на НК. Плащала в продължение на няколко месеца
уговорената лихва от 5 % месечно, докато А.К.С.- съпруг на ищцата /или лице, с
което е живеела на съпружески начала/ е платил задълженията й
по заема, след което с молба акт ....2009г. на СВ гр. Шумен ипотеката била
заличена от кредитора. Обстоятелството, че пари за плащане на кредита е
дал А.К.С. било установено в мотивите на присъда,
постановена по НОХД № 142/2017г. и НОХД № 439/2018г., и двете по описа на
Окръжен съд Шумен, образувано срещу кредитора за извършено незаконно
„лихварство“. По конкретно е посочено, че А.К.С.е дал парите в размер на
дължимата сума за да може имотът да бъде освободен от тежест и е посочено, че той
лично е занесъл парите по заема на подсъдимия по делото.Ответницата и А.К.С.са
били близки приятели, като се познавали от ученическите си години. Той й
е помагал, като редовно и погасявал и други нейни кредити, които тя вземала от
различни лица. Така се събрала сума от около 20 000 лв., които ответницата му
дължала за платените от него нейни кредити. В резултат на описаните събития се
стигнало до съгласие между ответницата и А.К.С.тя да му се издължи, като
прехвърли апартамента си на него или на детето му от връзката му с ищцата, като
ответницата запази право на обитаване докато е жива, като по този начин след
смъртта й апартамента да остане
окончателно на детето му.Ответницата никога не
била искала и не била имала намерение да прехвърля апартамента си на
друго лице, още по-малко да загуби правото на обитаване в жилището. Според
ответницата купувачът Б.Ж.М.по сделката от 30.12.2009г. бил кръстник на детето на А. и ищцата. През месец май
2010г. почива А.К.С.и няколко дни след
това - на 04.06.2010г. процесният имот е прехвърлен на ищцата с договор за
продажба срещу сумата от 15 000 лв. Отново е записано в нот. акт, че се предава
владението върху имота, въпреки, че той е бил обитаван от ответницата.
Фактически, след извършената първоначална и последваща продажби от ответницата
на Б.Ж.М.и от него на ищцата, ответницата е продължила да живее в процесния
апартамент необезспокоявана, каквато е била реалната договорка, въпреки че в
договора за продажба било записано, че се предава владението върху имота. Това
потвърждавало, както твърдението за постигната такава предварителна договорка,
така и доводът, че ответницата е била в неведение относно това, че тази
договорка не е била включена при двете последователни продажби на жилището.
Никакви договорки за наем не били постигани между страните в настоящия процес,
нито между ответницата и Б.Ж.М.. Ответницата винаги била живяла с мисълта за постигната
договореност с А.С.и е имала и има и в момента съзнание, че е със запазено
право на обитаване в имота и е живяла спокойно и необезпокоявано в него.
Показателно е, че ищцата е започнала да търси ответницата едва преди няколко
месеца, когато са постъпили оплаквания, че в процесния апартамент се вдига
наднормен шум и въз основа на документацията за собственост са търсили ищцата
за да преустанови шума.
С
оглед на описаната фактическа обстановка ответницата моли съдът да приеме, че
договорът за покупко - продажба на процесния апартамент удостоверен в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ....2009г. на Нотариус С.С.с рег.№024 на НК
е нищожен, тъй като липсва съгласие от страна на продавача - ответник по
настоящото дело за продажба на апартамента на Б.Ж.М.. Състоянието на
ответницата била такова, че при самата
сделка тя е била със съзнание, че прехвърля собствеността върху апартамента си
на А. и В., като си запазва право на обитаване в него, докато е жива, каквато
уговорка са имали и фактически и въпреки отразеното в нот. акт, не е имала
желание да прехвърля имота на трето лице, както и да прави това без запазване
на право на обитаване. За липсата на валидно извършена продажба и на липсата на
пълно съгласие от страна на ответницата, говори и факта, че Б. Милев не
бил плащал цена на ответницата. Доводът
за безпаричност на сделката се подкрепя от обстоятелството, че само след шест
месеца купувачът, платил 73 000 лв. „продава“ апартамента на ищцата за сумата
от 15 000 лв., т.е със „загуба“ от 58 000 лв. Ето защо, договорът бил нищожен,
тъй като у ответницата липсвала воля и
съгласие за сключване на договор за покупко - продажба на апартамента си на Б.Ж.М.,
поради което не бил настъпил правния ефект на сделката. Последващата продажба
на ищцата след този акт не можела да бъде противопоставена на ответницата, тъй
като приобретателят по сделката не е станал собственик и е продал чужд имот.
Ако
съдът не приемел,
че липсата на съгласие е съзнавана, то моли
да приеме, че е налице основание за унищожаемост на договора на основание чл.
31, ал.1 от ЗЗД - като сделка, сключена от лице, което макар и формално да е
дееспособно, при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията
си. Ответницата страдала от органично разстройство на личността с интелектуално -
мнестичен спад при корова атрофия, вследствие на което имала нарушения на паметта. Вследствие на заболяването си не е
могла съзнателно да формира волята си към момента на извършване на сделката.
Посочените
заболявалия, свързани с психично разстройство и невъзможност лицето да разбира
и ръководи действията си, обуславяли
основание за унищожаемост на договора.
На
следващо място, ако съдът приемел,
че не са налице първите две посочени основания, моли
в условие на евентуалност да приеме, че договорът за покупко - продажба на
процесния апартамент е бил сключен при измама,
чрез умишлено въвеждане в заблуждение на ответницата, както,
чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието
на насрещните права и задължения и правните и последици, както и за адресата на
сделката - за това, че прехвърля собствеността върху имота не на детето на
ищцата и А.К.С.или на самите тях като компенсация за оказаната и парична помощ
в размер на 20 000 лв. при погасяване на дългове, запазвайки правото да обитава
имота докато е жива, а на трето лице, за което не е имало предварителни
договорки да бъде купувач по сделката. Съгласно
чл. 29, ал.1 от ЗЗД измамата била
основание за унищожение на договора, когато страната по сделката е била
подведена от другата страна или трето лице да я сключи,
чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Ответницата
при сключване на сделката е действала в резултат на умишлено създадените у нея
неверни представи, с очаквания за други правни последици и не би я сключила,
ако не е била въведена в заблуждение.Именно, поради заболяването си и поради
редовната злоупотреба с алкохол и причинените вследствие на това ниски
интелектуални, психически и емоционални характеристики на личността й,
ответницата лесно е била въведена в заблуждение при сключването на сделката по
покупко-продажбата на апартамента на Б.Ж.М..
Показателно е, че Б.Ж.М.продал
обратно апартамента на ищцата и то за драстично по - малка сума. Също така е
действала с погрешно създаденото в нея знание и волята, че ще и бъде запазено
правото да обитава и че ще ползва апартамента докато е жива. Ответницата е разбрала за измамата едва като
е получила нотариалната покана от ответницата.
Налице
били всички основания за унищожаемост на
договора за покупко-продажба, при комулативно наличие на следните предпоставки:
1. да е сключена сделка, 2. едната страна по сделката да е била в заблуждение,
както относно характера на сделката така и/или относно последиците от нея, 3.
заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и от трето лице,
както е в случая. 4. другата страна, в случая купувачът да е знаела или не е
могла да не знае за измамата, и 5. сделката да е сключена поради заблуждението.
Твърденията
на ищцата, че били налице наемни правоотношения между нея
и ответницата бил неверни и несъстоятелни. Първо не бил посочен размера на месечния наем, който е следвало да
заплаща ответницата.
Не било логично, ищцата до този момент да не била предприела
действия за събиране на наемната цена почти десет години. Освен това всички
договори за наем със срок по-голям от една година подлежали на вписване, а такова не било извършено. И
в трите случая съобразно направените възражения правния ефект на покупко
продажбата не бил настъпил. Последващата продажба не
можела да се противопостави на ответницата, тъй
като приобретателят по сделката не бил
станал собственик и бил продал чужд имот. Въпреки, че последващата
сделка не е недействителна, тя била непротивопоставима
на ответницата като действителен собственик на имота.
За
да е налице успешно провеждане на иска с правно основание чл. 108 ЗС, било необходимо
наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на имота; той да се намира във владение на ответника; и последният
да го държи без правно основание.В случая ищцата не била собственик на имота. Същата била придобила
имота от несобственик, поради което сделката не била
породила транслативния си ефект. Ответницата никога не била губила собствеността си върху процесния имот и владеела имота на правно
основание като собственик.
С
оглед на гореизложеното, моли съдът да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху
процесиня имот от ответницата на ищцата, като неоснователен.
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна : Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №....2009г. на нотариус С.С.№024 на НК ответницата В.Б.К. е
продала на Б.Ж.М.собственият си недвижим имот представляващ ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, кухня,
хол, баня, клозет и коридор при граници : ул. „ ...”, парцел II/ две/ на В.Ж.,
от запад В.И.от юг парцел XV- 4336 /
петнадесет за четири хиляди триста тридесет и шест/, на Х.С., от долу -
партерен етаж, от горе -II /втори/ жилищен етаж, ведно със СРЕДНО ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ при граници : изба на Д.З., от запад изба на А.А., от север коридор,
със СЕВЕРНО ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИ при граници
: от изток - стълбище, от запад таван на Д.З., от север коридор ул....”
и ¼ / една четвърт/ идеални части
от общите части само на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, построена
върху собствена земя парцел I- 4537 /четири
хиляди петстотин тридесет и седем/ в квартал 261/ двеста шестдесет и едно/ на ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и три/ по
плана на гр. Шумен, , а по кадастрална
схема САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 83510.675.80.1.1 ,
съгласно СХЕМА №11179/28.12.2009г. на СГГК-Шумен, издадена по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.
Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, с адрес на поземленият
имот ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и
три/, с площ няма данни, предназначение на
самостоятелния обект-Жилище, апартамент, Брой нива на обекта 1
при съседи : на същия етаж няма, под обекта 83510.675.80.1.4, 83
510.675.80.1.5 ,над обекта
83510.675.80.1.2, находящ се в сграда с
идентификатор 83510.675.80.1 , сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.675.80 , за сумата от 73 000лв. Тя е придобила имота
по дарение от своята майка Г.Г.З. на 19.07.1993г. с нотариален акт за дарение
на недвижим имот №.../1993г. на ШРС. В
договора за покупко-продажба е уговорено ,че владението върху имота ще се
предаде от продавача на купувача на 6.01.2020г. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....2010г. на нотариус С.С.с
рег.№024 на НК Б.Ж.М.и К.Н.М.продават на ищцата В.В.Н.. гореописаният недвижим
имот за сумата от 15 000лв. , като владението ще се предаде от продавачите
на купувача на 7.06.2010г. Видно от приемо предавателен протокол от 7.06.2010г.
на тази дата двамата продавачи Б.Ж.М.и К.Н.М.предавата
владението върху процесният имот на
ищцата В.В.Н.. и на последната са били предоставени всички ключове от
имота. С покана от ищцата до ответницата , ищцата е поканила ответницата да освободи
ползваният от нея процесен имот след 13.05.2020г. , като ответницата признава в
отговора си ,че е получила тази покана .
На 8.07.2009г. с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот ответницата преди да продаде имота е учредила
такава в полза на Д.М.А. с нотариален
акт №...на нотариус В.В.с рег.№ 018 на НК за обезпечаване на получен заем от
ответницата в размер на 5 500лв. С молба съгласие от заемодателя ипотеката
е била заличена на 26.12.2009г. Съгласно служебна бележка изх.№113/18.01.2021г.
издадена от Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД ответницата В.Б. е титуляр по открита партида за имот находящ
се в гр.Шумен ул.... №153 ет.1 ап.1 за периода от 2009г. до 2020г. До 2009г.
титуляр по партидата е била Г.Г.З..
Ответницата е представила фискални бонове за заплатени от нея консумативи за
вода за месеците декември 2020г. и
януари 2021г., и за консумирана електроенергия за месеците октомври ,ноември и
декември 2020г. и януари 2021г. Видно от
представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на процесният имот
издадено от общ.Шумен съгласно него в регистрите на общ.Шумен процесният имот
се води на името на ищцата , като видно от представената схема на процесният
имот като собственик на имота в СГКК
–Шумен е вписана ищцата. Съгласно издаденото от общ.Шумен удостоверение за
декларирани данни и писмо към него имот с идентификатор 83510.675.80.1.1
находящ се в гр.Шумен ул.... №531 е деклариран с декларация от 25.06.2010г.
като В.В. Николова е посочена като единствен собственик . Съгласно представените от ищцата по делото
квитанции тя е заплащала дължимият се върху процесният
имот данък сгради и такса смет от момента на неговото придобиване до сега.
Представената от ответницата присъда
№6/8.03.2018г. по НОХД №142/2017г. по описа на ШОС е отменена с решение
№137/16.07.2018г. по ВНОХД №138/2018г. по описа на ВАС , а присъда
№8/24.04.2019г. по НОХД 439/2018г. по описа на ШОС не е влязла в сила ,тъй като
е била обжалвана , поради което и тези две присъди не следва да се кредитират
по делото относно установяване на сочените от ответницата обстоятелства в
отговора.
Видно от представеното
експертно решение №1587/10.06.2020г. на „МБАЛ Шумен“ АД гр.Шумен на ищцата е
призната 75% трайно намалена работоспособност
и е със заболяване органично разстройство на личността с
интелектуално-мнестичен спод при корова атрофия. Съгласно етапна епикриза
изх.№231 издадена от ДПБ –Цапев брод ответницата е била на лечение и е постъпила на 8.05.2020г. с диагноза
органично разстройство на личността.
Съгласно епикриза изх.№330 издадена от ДПБ –Царев брод ответницата е
била на лечение с диагноза умерено тежък депресивен епизод като е постъпила на
20.05.2019г. и е била изписана на 15.09.2019г.
Съгласно епикриза изх.№307 издадена от ДПБ Царев брод ответницата е постъпила
на лечение на 10.06.2020г. и е изписана
на 16.07.2020г. с диагноза органично разстойство на личността. Видно от
удостоверение изх.№288/ 4.02.2021г. издадено от „МБАЛ –Шумен“ АД гр.Шумен
ответницата е работила в болницата в „Урологично отделение“ на основен трудов
договор като медицинска сестра от 1.10.1988г. до 30.11.2019г. , а от
1.12.2019г. до 19.06.2020г. като болногледач . Същата е работила по втори
трудов договор при същият работодател като медицинска сестра за посочените в удостоверението периоди от
11.05.2012г. до 31.08.2018г. и в други отделения на болницата – „Второ хирургично отделение“, „Хирургично
отделение“ , „Отделение по вътрешни болести“ , „Първо вътрешно отделение“. Със
заповед №09/18.06.2020г. издадена от изп.директор на МБАЛ Шумен Ад гр.Шумен
трудовото правоотношение на ответницата е било прекратено, поради невъзможност на сружителя да изпълнява
възложената му работа поради болест на осн.чл.325 ал.1 т.9 от КТ .
От заключението на
вещото лице по назначената СПЕ се установява ,че ответницата съгласно
представената медицинска документация страда от Органично разстройство на
личността. От анализа на наличната документация по делото ,анамнестичните данни
и находките от направеното психично
изследване можело да се добави и диагнозата Амнестичен синдром ,предизвикан от
психоактивни вещества /алкохол/. Началото на болестните изменения не може да
бъде точно фиксирано , но изявените клинични белези са с давност от около една
година. Липсва каквато и да е информация
за паметови нарушения и отклонения в поведението на ответницата във времето на
реализиране на процесната имуществена сделка. Със значителна степен на
достоверност може да се приеме към този период само наличието на значителна по
честота и обем на прием на алкохолна употреба. Следователно не може да се
допусне ,че тя е била неспособна да разбира и ръководи действията си по време
на подписването на договора за покупко-продажба на жилището си. Хроничната
алкохолна употреба може да доведе до личностови изменения , изразяващи се в
сферата на планирането на собственото поведение и предвиждане на вероятните му
лични и социални последствия , липса на инициатива и апатия. Това са дефицити
,които създават предпоставки за прекомерна доверчивост и повишена податливост
на въздействия от референтни ричности. В
съдебно заседание на 19.01.2021г. вещото лице С.Ю.С. уточни ,че не може да каже с категоричност ,че
посоченото в заключението в отговора на трети въпрос е станало така в
действителност по отношение на ответницата.
Паметовите нарушения при ответницата били започнали няколко години преди
да постъпи в болница, две ,три години. Ответницата не е имала проблеми при
изпълнение на служебните си задължения . Поводът да бъде настанена в болница
възникнал през 2019г.
От зададените на
ищцата въпроси по реда на чл.176 от ГПК се установява ,че тя познава
ответницата от около 20г. , от А.С.с когото тя живяла на семейни начала и от
когото имала родено едно дете. Познавала Б.Ж.М.от 2001-2002г. Не знаела
съжителят й А. да е подпомагал финансово ответницата. Не знаела А. да е
погасявал заеми на ответницата и дали е
имало някаква уговорка между тях в тази връзка.
От показанията на разпитаният по делото свидетел на страната на
ответницата Д.М.А. се установи ,
че свидетелят
бил предоставял на ответницата парични заеми
и във връзка с нейно задължение тя учредила ипотека върху неин имот и
кредитът бил погасен. Този кредит бил погасен от А. , който бил приятел на
ответницата. Свидетелят не си спомня А. да е погасявал и други кредити на
ответницата.
От показанията на
свидетелката на ищцовата страна Г.К.С., се установява ,че тя била приятелка с
ответницата от повече от 25г. Ответницата работела в отделение „Урология“ в
МБАЛ –Шумен „ като медицинска сестра , като работела и допълнително за да си
набави парични средства и в други отделения на болницата. През 2009-2010г. тя
била напълно адекватна , до преди две години , когато постъпила в психиатрично
отделение. Категорично можела да ръководи действията си и постъпките си. В.
продала апартамента си на Б. и свидетелката знаела за тази сделка. Б. бил
единият от свидетелите по делото. За сделката разбрала от самата ответница още
в момента в който била извършена. Не знаела някой да гони ответницата от
жилището. Преди две години ответницата била постъпила на лечение в
кардиологично , а после в психиатрично отделение и в резултат на усложненото й
състояние била понижена в длъжност „болногледач“ и после с решение на ТЕЛК била пенсионирана.
Последно била срещала ответницата преди една година и същата била напълно
адекватна. След продажбата на имота й ответницата имала уговорка с Б. да му
плаща наем , а после същата уговорка имала и с В. , за наем размер на 150лв. ,
но тя не ги плащала и това свидетелката заела от самата ответница. Свидетелката
била сестра на А. . Свидетелката много пъти гостувала на ответницата ,като тя
живеела на ул.... №153 на първия етаж. През последните две години ответницата
занемарила състоянието на жилището си и
организирала шумни купони заради което имало оплаквания от съседите . В.
през последните 5-6 години се опитвала да продаде жилището чрез няколко фирми
,които се ангажирали с продажлбата му ,но предвид състоянието на апартамента и липсата
на место за спиране никой не бил проявил сериозен интерес . В. знаела за това и
по време на огледите тя отваряла , защото живеела в жилището.
От показанията на
свидетелката на ищцовата страна Х.П.Т. се установява ,че тя и ответницата били
работили заедно дълги години в болницата в едно и също отделение „Урология“
Ответницата изпълнявала добросъвестно задълженията си на медицинска сестра ,като
работела допълнително и в други отделения.
Лично
свидетелката не била виждала ответницата да злоупотребява с алкохол по време на
работа ,вкл. и за периода 2009-2010г. Състоянието
на ответницата се влошило миналата година. Тя не била близка с ответницата и
отношенията им били само колегиални. Не била чувала от колежки ,че ответницата
консумира алкохол и то на работното си място.
От показанията на
свидетеля на ищцовата страна Б.Ж.М.се
установява ,че през 2009г. закупил имот от В. *** срещу Първо основно училище
на първият етаж. Запознал се с ответницата по време на огледа на имота.
Сделката била извършена при нотариус и присъствали свидетелят , В. и нотариуса.
Нотариусът прочел на присъстващите нотариалният акт. По време на сделката В.
била адекватна , в нормално състояние и не било видно да е употребила алкохол
тогава. Парите ги броили вътре при нотариуса , а не по банков път. Имал
уговорка с ответницата да остане да живее в жилището срещу наем в размер на
150лв. ,докато се устрои и си намери жилище. В. закъснявала с плащането
на наема ,но го плащала. След това продал жилището на В. и й предал и
владението върху него, няколко дни след сделката. В. и В. се договорили пред
него, В. да заплаща наем на В. в същият размер на наема , като по време на
разговора те се намирали в апартамента.
От показанията на
свидетеля на ищцовата страна М.М.О.се
установява ,че той имал агенция за недвижими имоти и бил продавал имота ,който В.
му предложила и който се намирал на ул.... №153. Това било преди 5-6 години
през 2014-2015г..ходил на оглед на имота и му отворила В. и ги пуснала да
огледат имота.Тя разбрала ,че са от агенция , която тогава се казвала „Прециз“
Имотът не го продали ,защото в. се отказала да го продава.Апартамента бил в
окаяно състояние и цената за която се продавал била в размер на 90 000лв.
От показанията на
свидетелката на ответната страна К.С.С. се установява ,че тя познавала
ответницата много отдавна , като свидетелката била лекар , хируг и съдов хируг
и с ответницата били колежки в болницата. На свидетелката не било известно
ответницата да има проблеми с жилището си. Била свидетел ,че ответницата при
тръгването си от работа изглеждала като злоупотребила с алкохола . Свидетелката
имала информация от колежки на ответницата ,че последната злоупотребява с
алкохола. Това било от 2000г. до 2005г. Ответницата била деградирала като човек.
От показанията на свидетелката на ответната страна Е;С;К.се
установява ,че тя познавала ответницата от 1977г., когота постъпила на работа в
болницата. Свидетелката нямала информация ответницата да има проблеми с
жилището си. Майката на В. починала през през 2001-2002г. и от тогава ответницата започнала да пие.
Приемала много повече алкохол ,отколкото една жена можела да си позволи.
Свидетелката имала информация от страшата сестра на отделението по „Урология“
,че ответницата не била добре ,не помнела . Свидетелката не била ходила в
жилището на ответницата след 2002г.
От показанията на
свидетеля на ответната страна О.А.С., първи братовчед на ответницата се
установява ,че той живеел над жилището
на ответницата в една кооперация. Ответницата не била споделила с него за
промяната на собствеността на жилището през 2009-2010г. , но му казала преди
около две години ,че иска да продаде жилището си. Свидетелят не знаел ,някой да
гони ответницата от жилището й ,а за огледите разбрал само чул ,защото тогава
бил на работа. Ответницата често вземала пари на заем ,включително и от него
,но ги връщала. Ответницата била любител на алкохола. В. живеела в жилището
заедно и с други лица . В. участвала в общите разходи за кооперацията ,като
платила за ремонта на покрива , плащала и за разходите за електроенергия и за
поддръжка на стълбището Той не бил разговарял нормално с ответницата от
2002г.Проблемите с ответницата започнали преди две години ,след като я изписали
от психоболницата . Тя започнала да се събира с хора ,които познавала от там и
да вдига шум в жилището ,поради което и съседите се оплакали в полицията . След
което се разбрало ,че апартамента е с нов собственик В..
При така установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните
правни изводи: Ищцата е предявила срещу
ответницата иск с правно основание по
чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответницата В.Б.К. ,че ищцата
В.В.Н. е собственик на процесният недвижим имот описан по-горе на основание
покупко-продажба и при условията на евентуалност на основание давностно
владение осъществявано върху процесният имот за периода от7.06.2010г. до датата
на завеждане на исковата молба и да се
осъди ответницата да й предаде владението върху гореописаният недвижим
имот .
За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е собственик и че той се намира
във владение на ответника и той го владее без правно основание. В тежест на
ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните предпоставки , а
ответника , че владее на правно основание .
Ищцата
основава правото си на собственост върху процесният имот на основание договор
за покупко-продажба обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №....2010г. на Нотариус С.С.с рег.№024 на НК
Ответницата е направила възражения за нищожност и
унищожаемост на сделката предхождаща горепосочената по която ответницата е
продала на праводателя на ищцата Б.Ж.М.процесният имот .
На първо место ответницата счита договора
обективиран в НА№...2009г. на нотариус С.С.с рег.№024 на НК за нищожен ,поради
липсата на съгласие от страна на ответницата за сключването му. Това възражение
е неоснователно . Договорът се счита за сключен ,когато страните постигнат
съгласие по неговия предмет. Липсва на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД ,
когато волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат , но
някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие“ –без намерение
за обвързване. Няма намерение за обвързване , когато съгласието е изтръгнато
чрез насилие и когато е дадено на игра ,
на щега или като учебен пример. В случая не се установиха предпоставките за
основателността на това възражение , като не се доказа ,че не е било постигнато
съгласие за сключване на сделката межу страните. Напротив и двете страни са се
явили пред нотариуса , и ответницата ясно е видяла и разбрала с кое лице
сключва договора за покупко-продажба , страните са се подписали под нотариалния акт , като преди това
нотариусът им е прочел съдържанието на сделката.
Ответницата
е направила възражение и за унижожаемост
на сделката на осн.чл.31 ал.1 ЗЗД , тъй като ответницата при сключването й не е
могла да разбира и да ръково действията си . Това възражение е неоснователно. От
заключението на вещото лице по СМЕ и от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява ,че ответницата е злоупотребявала с алкохола , но по
делото не се доказа , че тя към датата на сключване на сделката не е разбирала
свойството и значението на извършените от нея действия и не е могла да ги
ръководи . От показанията на свидетеля Б. се установи ,че тя е присъствала на
сделката пред нотариуса ,била е в напълно адекватно състояние , нотариусът е
прочел нотариалният акт на страните и тя се е подписала с трите си имена под
договора. От СМЕ се установява ,че ответницата съгласно
представената медицинска документация страда от Органично разстройство на
личността. От анализа на наличната документация по делото ,анамнестичните данни
и находките от направеното психично
изследване можело да се добави и диагнозата Амнестичен синдром ,предизвикан от
психоактивни вещества /алкохол/. Началото на болестните изменения не може да
бъде точно фиксирано , но изявените клинични белези са с давност от около една
година. Липсва каквато и да е информация
за паметови нарушения и отклонения в поведението на ответницата във времето на
реализиране на процесната имуществена сделка. Със значителна степен на
достоверност може да се приеме към този период само наличието на значителна по
честота и обем на прием на алкохолна употреба. Следователно не може да се
допусне ,че тя е била неспособна да разбира и ръководи действията си по време
на подписването на договора за покупко-продажба на жилището си. Хроничната
алкохолна употреба може да доведе до личностови изменения , изразяващи се в
сферата на планирането на собственото поведение и предвиждане на вероятните му
лични и социални последствия , липса на инициатива и апатия. Това са дефицити
,които създават предпоставки за прекомерна доверчивост и повишена податливост
на въздействия от референтни ричности. В
съдебно заседание на 19.01.2021г. вещото лице С.Ю.С. уточни ,че не може да каже с категоричност ,че
посоченото в заключението в отговора на трети въпрос е станало така в
действителност по отношение на ответницата.
Паметовите нарушения при ответницата били започнали няколко години преди
да постъпи в болница, две ,три години. Ответницата не е имала проблеми при
изпълнение на служебните си задължения . Поводът да бъде настанена в болница
възникнал през 2019г. Свидетелят С. , който е братовчед и съсед на ответницата
заяви изрично ,че проблемите с В. са започнали през последните две години
,когато тя е излязла от психиатрията. Ако страната има психична болест ,
алкохолна ,наркотична или друга зависимост , това не е достатъчно за
унищожаване на сделката – трябва по несъмнен начин да бъде установено
състоянието на страната в онзи минал
момент , когато е сключена сделката. От събраните по делото доказателства не се
установи към датата на атакуваната
сделка ответницата да не е била способна да разбира или да ръководи действията
си при извършване на сделката, като установените заболявания датират от
последните две години, но не и към датата на сделката.
Ответницата е направила възражение и за унищожаемост на сделката на осн.чл.29 ЗЗД , тъй като ответницата при сключването
й е
била измамена. Това възражение е неоснователно. За да е налице измама
,невярната представа трябва да е създадена умишлено от насрещната страна или
умишлено от трето лице и насрещната страна да е знаела или не може да не е
знаела това. Ответницата не е посочила кое точно лице или лица са я въвели в
заблуждение при сключване на сделката , като при нотариуса тя е разбрала, както
с кого сключва сделката ,така и какво е нейното съдържание , била е съгласна с
това и се е подписала на нотариалния
акт.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че сделката обективирана в НА№...2009г. на нотариус С.С.с рег.№024 е
действителна и е породила вещно-прехвърлителният си ефект и купувачът по нея Б.Ж.М.е
станал собственик на процесният недвижим имот , поради което и ищцата го е
придобила от него и съругата му валидно при закупуването му и е станала негов
собственик.
Ответницата едва в първото по делото съдебно
заседание е направила възражение ,че е
придобила вещно право на ползване върху процесното жилище , тъй като го е
владяла за периода от 30.12.2009г. до датата на завеждане на иска без
прекъсване. В отговора на исковата молба ответницата не се
е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност
относно правото на ползване върху процесното жилище, като тя има само твърдение ,че е
живяла в него и го е ползвала. Възражението
на ищцата ,че е придобила по давност вещно право на ползване върху процесното
жилище е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание и е преклудирано , тъй като не е било заявено своевременно и изрично с
отговора на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК . Със
срока за отговор се преклудират възраженията на ответника , които не са
свързани със служебното приложение от съда на материалния и процесуалния закон
т.е. възраженията ,при което е нужно заинтересованата страна да направи
съответно волеизявление. Това са въпроси ,по които съдът не се произнася , ако
не е бил сезиран с изрично възражение На
основание чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно и следователно съдът
следва да се произнесе по отношение на
придобиването на правото на вещно ползване върху недвижим имот на основание
давностно владение , само ако същото е направено и то своевременно с отговора
на исковата молба. Ето защо възражението
е недопустимо и не следва да се разглежда.
Възражението също така е и неоснователно. В тежест на ответницата е да
докаже неговата основателност при условията на пълно и главно доказване , като
следва да се установи , че тя е осъществявала фактическа власт върху имота и го
е владяла с намерението да придобие вещното право на ползване върху него.
С продажбата на имота на Б.Ж.М.ответницата
е загубила владението върху имота и то се е прекратило , въпреки ,че е останала
да живее в него като наемател , което означава че е била държател на имота , а
не владелец . Тя не е имала собствено вещно право върху него , съответно не е
имала основание да упражнява владение , а единстнено държане като наемател , а
даже и да се приеме ,че не е имала качеството на наемател ,тя е била само лице
,което е било допуснато да живее в имота и е осъществявала при това положение
търпими действия в имота. Държането на имота или осъществяването на търпими
действия върху него не са владение на
имота и не могат да послужат за основание за придобиване на вещни права върху
него. За да промени държането във владение държателят трябва да демострира
промяна в намерението за своене на имота , която открито да демострира спрямо
собственика- че е започнал да осъществява фактическа власт с намерение за
своене на имота. Това по делото не е доказано от ответницата. Това ,че тя е
заплащала консумативните разходи на имота и тези за поддържка на общите части е
свързано с факта ,че тя е живяла в жилището , и затова само от извършените
плащания не може да се направи извод , че е установено владение върху
процесното жилище от страна на ответницата. Трасформирането на осъществяваното
държане във владение за себеси е следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия от страна на
ответницата и депонстрирано изрично пред новия собственик на имота - ищцата ,
за да може той да се защити. В този смисъл е и съдебната практика - реш.№291/908.2010г.
по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО на ВКС , реш.№270/20.05.2010г.
по гр.д.№1162/2009г. ІІ ГО на ВКС , реш.№196/18.03.2019г. по гр.д.№137/2018г.
на І ГО на ВКС и др. Съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗС ползвателят е длъжен
да заплаща данъците и другите такси за имота. В случая обаче , ищцата след
закупуването на имота го е декрарирала като свой собствен в общ.Шумен и той се
води на нейно име и същата е заплащала и
дължимите се за него данъци и такси. Също така се установи ,че през периода 2014г.- 2015г. ищцата е предприела действия
по продажбата на имота . Ответницата е знаела за това обстоятелство ,защото тя
е отваряла при огледите на имота и го е показвала на представителя на агенция за недвижими имоти - свидетеля М.М.О..
С отправената покана от ищцата до ответницата да напусне имота ,която
ответницата признава ,че е получила следва да се приеме ,че ищцата се е
отказала от договора за наем сключен между страните на осн.чл.238 от ЗЗД ,
едномесечният срок е изтекъл към датата на последното по делото съдебно
заседание по делото и ответницата поради
това и следва да го напусне, тъй като няма основание да го държи и ползва.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита ,че ищцата доказа
правото си на собственост върху процесният недвижим имот на основание договор
за покупко-пордажба обективиран в натариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №....2010г. на нотариус С.С.с рег.№024 на НК , както и това, че ответницата владее имота без правно основание и
искът по чл.108 от ЗС е основателен и доказан.
Предвид основателността на главният иск ,не следва съдът да се произнася по
предявеният евентуален иск за собственост на основание осъществявано давностно
владение върху имота от ищцата , тъй като не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждането му.
Предвид гореизложеното ищцата следва да бъде призната за собственик на процесният недвижим имот , като ответницата бъде
осъдена да й предаде владението върху имота.
По разноските: Съобразно изхода от
спора ответницата следва да се осъди да заплати на ищцата разноските й по
делото по представеният списък за разноските ,както следва : 72.35лв. за
вписване на исковата молба в имотният регистър ,723.46лв. държавна такса , 1350лв.
възнаграждение за особения представител на ответницата, 2700лв. адвокатско
възнаграждение , 15лв. депозит за призоваване на свидетел , 10лв. държавна
такса за 2 броя съдебни удостоверения , 5лв. такса за общ.Шумен за отговор на
удостоверение , общо сумата от 4875.81лв.
Ответницата е направила възражение
по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонора на адвоката
на ищцата ,което възражение е
неоснователно , тъй като размера на хонорара е минималния такъв предвид размера
на иска , определен на осн.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Водим от гореизложеното ,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В.Б.К. с ЕГН ********** *** ,че
ищцата В.В.Н. с ЕГН ********** *** е собственик на основание договор за покупко-продажба
обективиран в НА №....2010г. на нотариус С.С.с рег.№024 на НК на следният
недвижим имот :
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ,
състоящ се от три стаи, кухня, хол, баня, клозет и коридор при граници : ул. „ ...”,
парцел II/ две/ на В.Ж., от запад В.И.от юг парцел XV- 4336 / петнадесет за четири хиляди триста
тридесет и шест/, на Х.С., от долу - партерен етаж, от горе -II /втори/ жилищен
етаж, ведно със СРЕДНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при граници : изба на Д.З., от запад
изба на А.А., от север коридор, със СЕВЕРНО ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИ при граници : от изток - стълбище, от запад таван на Д.З.,
от север коридор ул....” и ¼ /
една четвърт/ идеални части от общите части само на сградата по смисъла на
чл. 38 от ЗС, построена върху собствена земя парцел I- 4537 /четири
хиляди петстотин тридесет и седем/ в квартал 261/ двеста шестдесет и едно/ на ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и три/ по
плана на гр. Шумен, , а по кадастрална
схема САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 83510.675.80.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, с адрес на поземленият
имот ул.„ ...” № 153/ сто петдесет и
три/, с площ няма данни, предназначение на
самостоятелния обект-Жилище, ,
Брой нива на обекта
1 при съседи : на същия етаж няма, под
обекта 83510.675.80.1.4, 83 510.675.80.1.5 ,над обекта 83510.675.80.1.2, находящ се в сграда с идентификатор
83510.675.80.1 , като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.675.80.
ОСЪЖДА В.Б.К. с ЕГН **********
*** да предаде на В.В.Н. с ЕГН **********
*** владението върху следният
недвижим имот : ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, кухня, хол, баня, клозет и
коридор при граници : ул. „ ...”, парцел II/ две/ на В.Ж., от запад В.И.от юг
парцел XV- 4336 / петнадесет за четири
хиляди триста тридесет и шест/, на Х.С., от долу - партерен етаж, от горе -II
/втори/ жилищен етаж, ведно със СРЕДНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при граници : изба на Д.З.,
от запад изба на А.А., от север коридор, със СЕВЕРНО ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИ при
граници : от изток - стълбище, от запад
таван на Д.З., от север коридор ул....” и ¼ / една четвърт/ идеални части от общите части
само на сградата по смисъла
на чл. 38 от ЗС, построена върху собствена земя парцел I- 4537 /четири
хиляди петстотин тридесет и седем/ в квартал 261/ двеста шестдесет и едно/ на ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и три/ по
плана на гр. Шумен, , а по кадастрална
схема САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 83510.675.80.1.1 , по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, обл.
Шумен, с адрес на поземленият
имот ул. „ ...” № 153/ сто петдесет и
три/, с площ няма данни, предназначение на
самостоятелния обект-Жилище, апартамент, Брой нива на обекта 1
при съседи : на същия етаж няма, под обекта 83510.675.80.1.4, 83
510.675.80.1.5 ,над обекта
83510.675.80.1.2, находящ се в сграда с
идентификатор 83510.675.80.1, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.675.80.
ОСЪЖДА В.Б.К. с ЕГН ********** да
заплати на В.В.Н. с ЕГН ********** разноски по делото в размер
на 4875.81лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд
гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: