№ 1084
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500986 по описа за 2024 година
С решение № 13 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 12477/2022 г., СГС, І-12 с-в,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Л. П. срещу В. Г. И. иск с правно основание чл.
124 ГПК, за признаване за установено, че ищцата е собственик по давност на
апартамент № 43, с идентификатор 68134.1003.189.1.43, в гр. София, ж.к. ***,
бл. *, вх. Б, ет. 7, с площ от 65,66 кв.м., заедно с избено помещение № 20, с
площ по данъчна оценка от 3,75 кв.м., заедно с 3,874 ид.ч. от общите части на
сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Н. Л. П..
Твърди се, че ищцата е владяла имота за себе си повече от 10 години и не е
била държател на същия. Подчертава, че тя е изгонила ответника, той не е
имал ключ от жилището и тя е демонстрирала намерението си за своене пред
него, след като изтекъл срокът, в който по силата на бракоразводното решение
е имала право да ползва имота до навършване на пълнолетие на общата им с
ответника дъщеря – св. Ю. И., (на 17.05.2012 г.). Намира показанията на св. И.
за заинтересовани и предубедени, в същото време за противоречиви и
неистински. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, съставил е
непълен доклад, не е приел за разглеждане претенция за заплащане на
1
подобрения и е отхвърлил доказателствените искания за нейното
установяване. Претендира да се допуснат свидетели и експертиза, които да
установят, че подобренията са направени в имота и техния размер. Моли да се
отмени решението и да се уважи иска.
Ответникът В. Г. И. оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателката
избирателно се позовава на гласните доказателства. Сочи, че за част от
исковия период (две години по силата на дарение от И.) имотът е бил
собственост на общата дъщеря на страните, което е прекъснало давността.
Подчертава, че ищцата е била наясно с този факт и е помолила да живее в
имота, като св. И. се съгласила, а самата ищца, като пълномощник на новия
собственик - дъщеря си, подала декларация за смяна на собствеността в
общината. Собствеността върху жилището била върната на В. И. с н.а. № 36
от 21.06.2021 г., а той поискал имота да бъде опразнен с покана по телепоща
(неполучена), а после и с нотариална покана. На 16.05.2022 г. ответникът И.
завел дело срещу ищцата пред СРС. Сочи, че сметките за вода и парно били на
името на ищцата, но за ток – на името на ответника. Последният, с цел да
принуди П. да напусне имота, прекъснал електрозахранването и в момента
такова нямало в жилището. Възразява срещу искането за доказателства. Моли
да се потвърди решението и да се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ЗС.
Ищцата Н. Л. П. твърди, че процесния имот бил собственост на
ответника отпреди с него да сключат граждански брак на 30.05.1992 г.
Последният бил прекратен на 20.12.2004 г., като семейното жилище било
възложено за ползване на П. до навършване на пълнолетие на дъщерята на
страните (27.05.2012 г.). Ищцата поддържа, че през цялото време е живяла в
апартамента, като от пълнолетието на дъщеря им владее имота явно, открито,
непрекъснато и необезпокоявано, като всички партиди за апартамента били на
нейно име. Моли да се признае за установено спрямо ответника, че П. е
собственик на посочения имот по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност. Претендира разноски.
2
Ответникът В. Г. И. оспорва иска. Твърди, че ищцата обитавала имота по
силата на бракоразводното решение, а след това заедно с дъщеря им,
собственик на имота, с нейно съгласие. Не оспорва, че партидите за парно и
вода били на името на ищцата, но това било само поради необходимостта тя да
поеме разходите за обитаването на имота. Партидата за ток обаче била на
името на ответника, а П. никога не била плащала данък сгради и такса смет за
имота. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ответникът И. станал собственик на процесния
апартамент, който получил като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятие по ЗТСУ– н.а. № 64 от 12.11.1983 г. (л. 10). Бракът му с
ищцата П. бил прекратен с решение от 20.12.2004 г. по гр. д. № 3474/2004 г.,
СРС, като процесното жилище било предоставено за ползване на ищцата до
навършване на пълнолетие на детето Ю. В. И., което станало на 27.05.2012 г.
Видно от н.а. № 45 от 28.06.2019 г. (л. 66) ответникът дарил имота на
дъщеря си Ю. И., но в последствие с н.а. № 36 от 21.06.2021 г. (л. 67)
жилището било обратно дарено на ответника И.. С нотариална покана (л. 69),
връчена на 10.09.2021 г. по чл. 47, ал. 5 ГПК на ищцата, ответникът е поканил
същата да освободи имота в срок от 60 дни.
Не е спорно, че при дружеството за топлинен отчет, топлоподаващото
дружество, както и водопреносното дружество, обслужващи процесното
жилище, партидите са били заведени на името на ищцата П..
За годините 2001, 2005, 2008-2019 и 2022-2023 г. данък за имота е
заплащан от ответника и партидата на имота е водена на негово име, а за 2020-
2022 г. – съответно от Ю. И..
Св. М. Л. П. разказва, че след развода между сестра й и ответника, тя (с
разрешение на В. – л. 108) била регистрирана на адреса в процесното жилище
и помагала за отглеждането на общото им дете за времето от 2005 до 2013 г.
Сочи, че след развода В. казал на сестра й, че тя ще живее в жилището, ще се
грижи за него и ще отглежда дъщеря им и когато той прецени ще го прехвърли
на детето им. Във времето всички знаели, че сестра й живеела в жилището.
Според свидетелката сестра й знаела, че това жилище е нейно, плащала
3
всички сметки и ремонти, влагала парите си в този апартамент, като приела
апартамента за своя собственост, тъй като В. така й казал след развода.
Твърди, че когато дъщеря им (Ю.) навършила 18 г. баща й дошъл и започнал
да блъска по вратата, вечерта излезнали на заведение с дъщеря му, като
свидетелката и ищцата били в другия край на масата и чули как В. казал, че
искал да дойда да види дъщеря си, но тъй като майка й била собственик на
апартамента, не го пуснала да влезе.
Св. Н. С. С. знае, че Н. живее до Южния парк, но не е посещавала имота.
Познавала ищцата от 5 години и винаги си е мислела, че жилището е нейно,
дори сега тя живеела там, плащала разноските по апартамента, но въпросът за
собствеността никога не са обсъждали.
Св. Ю. В. И., дъщеря на страните по спора, сочи, че живяла в жилището
от раждането си до 2020 г. Във времето тя била посредник в разговорите
между родителите си по въпроса, че баща й иска от майка й да освободи
апартамента. След навършване на пълнолетието на свидетелката, ответникът
казал в един от разговорите (през 2012 г.), че тя и майка й могат да останат да
обитават жилището. През 2019 г. ищцата разбрала, че имотът е дарен на Ю. и
се зарадвала, като не е изразявала несъгласие със сделката. Свидетелката
упълномощила майка си да подаде от нейно име данъчна декларация в
общината. Пред Ю. свидетелката винаги твърдяла, че имота е на дъщеря й. От
м. април 2020 г. свидетелката не поддържа контакт с майка си, като
последната разбрала от ответника, че жилището било прехвърлено обратно
(от Ю. на В.). Потвърждава, че и по настоящем ищцата живее в имота, но
доколкото знае там няма електричество. Потвърждава още, че при навършване
на пълнолетие тя се е срещнала с баща си (който във времето бил ограничаван
в контактите си), на която среща е присъствала майка й, но не и леля й – св.
П.. На тази среща баща й изразил воля, че няма да предприема действия и те
могат да останат да живеят в апартамента.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Институтът на придобивната давност е въведен в българското
законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед
виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време
фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно
4
право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то
фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото (така в
решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на І г.о. на ВКС; решение
№ 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3546/2016 г. на I г.о. на ВКС). Както е прието
в доктрината и в практиката на съдилищата (напр. решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС) за придобиване правото
на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
необходимо осъществяване на фактическата власт (корпус) върху имота с
намерение за своене (анимус), като владението следва да бъде постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг
от 6 месеца, с оглед чл. 81 ЗС, като се съобразява и презумпцията на чл. 83
ЗС), несъмнено (да няма съмнение, че владелеца държи вещта за себе си),
спокойно (не е установено с насилие, вкл. като е предадено от предишния
собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета) и
явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин). (Така в
решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г.о. на ВКС,
решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г.о. на ВКС; решение №
60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на І г.о. на ВКС; решение №
55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС).
В разглеждания случай, няма спор, ищцата е била оставена в семейното
жилище заедно с детето Ю. по силата на бракоразводното решение, като е
получила правото да го ползва до 27.05.2012 г. (навършване на пълнолетие на
дъщеря им). Така тя е получила качеството държател. За да промени това
качество и да се превърне във владелец на имота, по начин годен да я направи
собственик след изтичане на определен срок, ищцата е следвало да
демонстрира открито и ясно промяната в намерението си към имота и то по
отношение на неговия собственик (ответника). (Така и в практиката, на която
се позовава СГС - решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., Г. К.,
ІІ Г. О. на ВКС.) Тежестта за доказване на тази промяна в анимуса е на
ищцата, но събраните в хода на настоящото производство доказателства не
установяват този факт. В нито един момент ищцата не е демонстрирала
спрямо ответника, че е започнала да свои имота и да счита същия за нейна
5
лична собственост. Заплащането на сметките по комуналните услуги,
ремонтите и поддръжката не сочат, че тя е обективирала собственически
намерения – разходите по жилището са в тежест на всяко лице, което го
обитава, вкл. и за държателя. Действията по подаване на документи за
жилището, когато са извършени в качеството на пълномощник (видно от
показанията на св. И.) не могат да се считат за такива, обективиращи по
какъвто и да е начин желание за придобиване правата на собственост. Обратно
– сочат, че пълномощникът действа от името на друг, т.е. той не обективира
воля да свои вещта за себе си.
Гласните доказателства по настоящото дело установяват, че когато
ищцата е установила държането върху имота ответникът е демонстрирал
намерението си в един по-късен момент да се разпореди с апартамента, като
го прехвърли на детето си (показанията на св. П.). Така собственикът И. е
обективирал и заявил своите вещни права върху жилището. По-късно - през
2012 г. той е разрешил на ищцата и дъщеря им да останат в имота, като в този
смисъл жалбоподателката П. е била уведомена, че И. продължава да счита
жилището за свое, а тя не е демонстрирала пред него своите намерения да го
свои. Скритото владение никога не може да породи право на собственост, тъй
като действителния собственик не знае, че спрямо имота му се предявяват
чужди права, той е в неведение, и поради което и няма как да ги отблъсне или
да организира защитата си. Както е посочено и в решение № 12 от 19.02.2014
г. по гр. д. № 1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, „след като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време
да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност, и само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.
Но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго и
изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.“.
Както се посочи това не е било сторено – не само през 2012 г., но и в по-късен
момент - към 2019 г. - когато ответникът е прехвърлил правата си на
собственост върху жилището на дъщеря си (н.а. № 45 от 28.06.2019 г. за
6
дарение – л. 66), като според свидетелските показания ищцата се зарадвала на
това негово действие без да има никаква индикация, че тя е претендирал
жилището да е нейна лична собственост или че е започнала да го държи като
своя лична вещ, като отрича правата на всяко друго лице. Тя не е заявила
такива права и срещу новия собственик – дъщеря си, до момента, в който
последната отново е върнала на ответника правата върху имота – с н.а. № 36
от 21.06.2021 г. – л. 67. В този смисъл следва да се отчете, че показанията на
св. С. възпроизвеждат нейно лично мнение, че имота е на Н. (тъй като сочи, че
темата със собствеността не е обсъждана никога), и не доказват, че
намерението за своене е демонстрирано спрямо ответната страна.
Дори да се приеме, че спрямо ответника И. за периода от 2012 г. до 2019
г. ищцата е обективирала корпус и аниму, то изтеклото в този период време не
надхвърля срока от 10 г. и не може да породи права за ищцата.
Съдът не споделя възражението, че решението на СГС е основано на
предубедени показания – изложението на св. И. е последователно, логично и
житейски достоверно. В същото няма логически противоречия, а
възприятията на лицето от отношенията между страните са преки и
непосредствени. Показанията на св. П. на свой ред, макар и достоверни в по-
голямата си част, не установяват относими факти – от тях може да се заключи,
че ищцата ползвала имота, като твърдяла, че според В. той бил неин, но те не
доказват, че самата ищца е демонстрирала пред бившият си съпруг
намерението си да придобие жилището в своя собственост. Т.е. тези показания
възпроизвеждат мнение на ищцата, без обаче да сочат осъществили се факти
от обективната действителност, които да докажат корпус и анимус в контекста
на давностното владение.
Само за пълнота следва отново да се посочи, че оплакванията на
жалбоподателката досежно доклада и предмета на делото са неоснователни. С
исковата молба не е била предявена валидно претенция за заплащане на
подобрения. Последващото обективно съединяване в хода на процеса със
заявено искане в тази посока в първото по делото заседание съставлява
въвеждане на изцяло нов предмет на делото, което е недопустимо и поради
това основателно отхвърлено от първостепенния съд.
В обобщение - предвид казаното по-горе, не може да се приеме, че
ищцата е придобила право на собственост върху процесното жилище въз
7
основа на осъществявано давностно владение – не се доказа тя да е
упражнявала фактическа власт върху имота с ясно и открито демонстриране
на намерението да свои имота, обективирано по недвусмислен начин спрямо
собствениците на вещта в посочения исков период. Ето защо тя не доказва в
процеса, че разполага с права на собственост върху апартамента, които могат
валидно да се противопоставят на ответника, поради което установителния
иск за собственост се явява неоснователен. Решението на СГС, с което същия
е отхвърлен следва да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски. На
ответника се следват разноски за адвокат, неоспорени в проведеното
заседание, в размер на 4750 лв., съгласно представен договор.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 12477/2022
г., СГС, І-12 с-в.
ОСЪЖДА Н. Л. П., ЕГН **********, да заплати на В. Г. И., ЕГН
**********, разноски в размер на 4750 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8