№ 10820
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20211110131935 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца И. М. П.
срещу ответниците Ф. И. С. и И. А. С., конституирани по реда на чл.228, ал. 3 ГПК
след отказ от иска на ищцата срещу първоначално посочения ответник С. Х., с която
на основание чл. 108 ЗС отправя искане до съда след установяване, че е собственик на
следния недвижим имот- Апартамент № **, намиращ се в /адрес/, с площ от 63,68
кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток
и запад- фасада, север- стълбищна площадка, юг- разделна стена с вх. Б, заедно с
прилежащо избено помещение № 10, с площ от 5,91 кв.м., при съседи- изток- фасада,
запад- коридор, север- общо избено помещение, юг- избено помещение № 11, както и
4,389 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
за който имот съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18- 4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с
идентификатор ***********, на основание саморъчно завещание на З. С. В., съставено
на 10.03.2015 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 13459/2017 г.
на СГС да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху описания имот.
Ищецът И. М. П. поддържа, че е била призната за собственик на процесния
имот на основание саморъчно завещание на З. С. В. въз основа на влязло в сила
Решение № 6133/16.08.2019 г. по гр.д. № 13459/2017 г. по описа на СГС, ГК, Въззивно
отделение, IV „в“ състав. Твърди, че ответниците държат имота без правно основание
чрез сключване и поддържане на охрана с технически системи на сигурност, с което е
нарушение владението на имота от ищеца. Сочи, че на ответника е била връчена
покана за предаване на владението върху имота чрез ЧСИ П. М. на 19.11.2020 г. Моли
за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ф. И. С. депозира отговор на исковата
молба, с който излага, че е закупила имота от С. Х. Х. на 06.04.2015 г., като в нито
един момент не е била във владение на имота. Сочи, че не е съгласна да встъпи в
делото. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. А. С. депозира отговор на исковата
1
молба, с който оспорва да е била във владение на процесния имот. Сочи, че С. Х. Х. е
придобил имот въз основа на наследствено правоприемство при смъртта на З. С. В.-
осиновител на С. Х. Х. съгласно чл. 62 СК. Сочи, че не е съгласна да встъпи в делото.
Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното:
Искът е допустим. Налице е правен интерес у ищеца да предяви иска за
осъждане на ответниците да предоставят владението на ответника. Лицето, което
притежава "голата" собственост на имота, има правен интерес от иск по чл. 108 ЗС
срещу лица, които нямат правно основание да се намират в този имот. Не може да бъде
отречено правото на собственика да предприеме активни действия по отстраняване на
третото лице от имота чрез иск по чл. 108 ЗС. Така Решение № 139 от 18.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 533/2020 г., I г. о., ГК
За уважаване на иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: правото си на
собственост върху процесния недвижим имот на соченото в исковата молба
придобивно основание- саморъчно завещание, въз основа на влязло в сила съдебно
решение; осъществяването от страна на ответника държане на имота без правно
основание. В тежест на ответниците, че в негова тежест да докаже, че владее/държи
имота на годно правно основание.
Между страните е отделено за безспорно, а и това се установява от писмените
доказателства по делото, че И. М. П. е собственик на процесния имот на основание
саморъчно завещание на З. С. В. съгласно Решение № 6133/16.08.2019 г. по гр.д. №
13459/2017 г. по описа на СГС, ГК, IV „в“ състав, влязло в сила на 13.07.2020 г., с
което е признато за установено на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Ф. И. С.,
ЕГН **********, че И. М. П., ЕГН ********** е собственик на основание саморъчно
завещание, оставено от З. С. В., починала на 21.03.2015 г. в гр. С., съставено на
10.03.2015 г. и обявено на 08.04.2015 г. от нотариус В. А., с рег. № 155, вписано на
09.04.2015 г., том IV, № ***, вх.рег. № ****** на Св – гр.С. на следния недвижим
имот: апартамент № **, находящ се в /адрес/, с площ от 63,68 кв.м., състоящ се от: една
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: от изток и запад – фасада, от
север – стълбищна клетка, от юг – разделителна стена с вх. Б, заедно с прилежащото
избено помещение № 10, с площ от 5,91 кв.м. , при съседи: от изток – фасада, от запад
– коридор, от север – общо избено помещение и от юг – избено помещение № 11 и
заедно с 4,389% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, силата на пресъдено нещо се поражда само между
страните по делото. Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение, освен в изрично предвидените от закона случаи- чл. 298, ал. 2
ГПК, чл. 298, ал. 3 ГПК и чл. 216, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай, решение има
сила на присъдено нещо и по отношение на И. С. в качеството и на наследник на
неучаствалия в делото съпруг А. С. /удостоверение за семейно положение на л. 117/ в
качеството му на необходим по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, макар и не
задължителен другар / така и Тълкувателно решение от 29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016
г., ОСГТК на ВКС/. Съпругът е упражнил правото си да иска отмяна на влязлото в сила
решение чрез подаване на молба, която обаче е била оставена без разглеждане с влязло
в сила определение № 50197 от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 3447/2022 г. на ВКС. Ето
защо влязлото в сила Решение № 6133/16.08.2019 г. по гр.д. № 13459/2017 г. по описа
на СГС, ГК има сила на присъдено нещо спрямо двамата ответници, поради което
между страните е установено, че ищецът е собственик на процесния апартамент.
От представено удостоверение от /фирма/ / л. 207/ от 13.03.2024 г. се установява,
2
че от 2015 г. е сключен договор за охрана на процесния имот със С. Х., а през 2016 г. е
сключен Анекс към договора с Ф. С., която е заменила С. Х., като договорът е в сила и
до настоящия момент. От удостоверение от /фирма/ / л. 26/ се установява, че на датата
на сключване на договора за охрана, от страна на /фирма/ на 17.04.2015 г. са доставени
и монтирани елементите на СОТ и е въведена в експлоатация охранителната система
на обекта.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено писмо от
Софийска районна прокуратура с вх. № от 21.03.2024 г., с което по делото е приложен
сигнал, подаден на 01.09.2021 г. от И. С. срещу И. М. П. до Прокуратурата, с който
същата заявява, че е дъщеря и законен наследник на баща си А. С., починал на
14.06.2021 г., като А. и Ф. Стефанови са придобили процесния апартамент по
нотариален акт № 22, том I от 06.04.2015 г. Видно от съдържанието на сигнала на И. С.,
същата заявява, че от април 2015 година, тя, баща й, майка й са имали ключ и достъп до
процесното жилището, а И. П. никога не е имала достъп до него. Заявява, че И. П.
искала самоволно да се нанесе в жилището въпреки наличието на съдебни
производства във връзка с възникналия спор за материалното право на собственост.
Отправя искане до Прокуратурата да предупредят И. П. да се въздържа от извършване
на действия по самоволно завладяване на имота, предмет на висящи съдебни
производства гр. д. № 1935/2021 по описа на СРС 166 състав и 50110/2015 г. по описа
на СРС 140 състав. С оглед формалната доказателствена сила на документа / чл. 180
ГПК/, същият е доказателство, че изявлението, съдържащо се в него е направено от
лицето, сочено за негов автор, а като удостоверяващ неизгодни за издателя му факти се
ползва и с материална доказателствена сила (стойност) относно удостоверените
неизгодни факти. Същият представлява извънсъдебно признание на неизгодни факти
за ответниците, а именно че същите са във владение на процесния имот. Ето защо,
преценката на доказателствата в тяхната съвкупност водят до извода, че ответниците са
във владение на процесния апартамент. Същевременно по делото от страна на
ответниците не бе доказано годно правно основание за това. Ето защо искът се явява
основателен.
По искането по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.2, т.3 от ГПК съдът може да допусне по
искане на ищеца предварително изпълнение когато от закъснението на изпълнението
може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение
би станало невъзможно, или значително би се затруднило. В настоящия случай
вследствие на неизпълнението на задължението на ответника да върне имота ищецът
безспорно търпи вреди. Законът обаче изисква да са налице и други условия, за да е
допустимо предварително изпълнение на решението - вредите да са непоправими или
самото изпълнение да се затрудни или да стане невъзможно в бъдеще. Доказателства за
вреди на ищеца от такъв характер по делото няма, нито може да се обоснове
невъзможност на изпълнението в бъдеще.
По разноските:
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което не
е доказано, държавна такса в размер на 294,50 лева и 10 лева за съдебни удостоверения
или в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноски в размер на 304,50
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на осн. чл. 108 ЗС Ф. И. С., ЕГН **********, с адрес : /адрес/ и И. А.
С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да предадат владението върху Апартамент № **,
намиращ се в /адрес/, с площ от 63,68 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи: изток и запад- фасада, север- стълбищна площадка,
юг- разделна стена с вх. Б, заедно с прилежащо избено помещение № 10, с площ от 5,91
кв.м., при съседи- изток- фасада, запад- коридор, север- общо избено помещение, юг-
избено помещение № 11, както и 4,389 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за който имот съгласно КККР на гр. С., одобрени със
Заповед № РД-18- 4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с
идентификатор *********** на И. М. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ в
качеството на собственик на основание саморъчно завещание, съставено на
10.03.2015 г. съгласно влязло в сила Решение № 6133/16.08.2019 г. по гр.д. №
13459/2017 г. по описа на СГС, ГК, IV „в“ състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. М. П., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение като неоснователно.
ОСЪЖДА Ф. И. С., ЕГН **********, с адрес : /адрес/ и И. А. С., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ да заплатят на И. М. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
сумата в размер на 304,50 лева – разноски за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, като в частта, в
която съдът се е произнесъл по искането за допускане на предварително изпълнение,
имаща характер на определение, срокът за обжалване е една седмица, а в останалата
част решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4