№ 447
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20235300103087 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. З. С., с ЕГН
********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД против П. Т. К., с ЕГН
********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*, ет.*, ап.*
В исковата молба се твърди, че на *****г. ищецът управлявал лек автомобил марка и
модел „Пежо 307“, с рег. № *****, като се движил по бул. „******“ в посока към бул.
„******“. Пред автомобила на С. се движил лек автомобил „Волво ЕС40“, с рег. № ******,
управляван от П. К., чието движение било неестествено - рязко ускорявал, а след това
намалявал скоростта. На кръстовището на бул. „******“ с ул. „******“ двата автомобила се
изравнили и спрели един до друг, поради червен сигнал на светофарната уредба. В този
момент ищецът направил забележка на ответника относно действията му, което провокирало
остра агресивна реакция у последния. На следващото кръстовище, отново по време на
светещ червен сигнал на светофарната уредба, ответникът слязъл от автомобила и псувайки
се насочил към автомобила на ищеца, чието предно стъкло на лява врата било свалено, и
нанесъл два юмручни удара в областта на лицето на С.. От ударите паднали очилата на
последния и започнала да тече кръв.
Твърди се, че по случая било образувано наказателно производство, приключило с
влязла в сила на 03.04.2023г. Присъда № 175 от 26.09.2022г. по нохд № 2185/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, с която подсъдимият П. К. бил признат за виновен за това, че на
*****г. е причинил другиму- на К. С. средна телесна повреда, изразяваща се във
високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен ляв
зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, като деянието било извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Посочва се, че след инцидента С. бил прегледан от съдебен лекар, който установил:
по кожата на горния ляв клепач, във външната му половина, наличие на цепковидна рана с
размери 1,2 см, с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове и покрита с кафеникава
1
коричка от засъхнала кръв; петнисто кръвонасядане със синкав цвят по двата клепача на
лявото око с размери 6,5/4 см; овално охлузване с размери 0,3/0,2 см откъм външния очен
ъгъл на лявото око; ивичесто охлузване с размери 0,5/0,3 см по външната половина на левия
долен клепач; още две охлузвания в близост до описаното охлузване откъм външния ъгъл на
лявото око с размери 0,2/0,1 см; синкаво кръвонасядане по лявата половина на носа с
размери 1/1,5 см; засягане на зъби в устната кухина – подвижност на втори долен ляв зъб и
подвижност на втори горен ляв зъб. Непосредствено след освидетелстването от съдебния
лекар, ищецът посетил личния си зъболекар д-р Т.И.К. поради оплаквания от зъбобол и
подвижност на засегнатите от побоя зъби. Зъболекарят констатирал високостепенно
разклащане /луксация, изкълчване/ на първи горен ляв резец /зъб 21/, който бил изваден още
при това посещение. Няколко дни по-късно, при повторно посещение на ищеца при
зъболекаря К., били извадени първи и втори долни зъби отляво, поради същата причина.
Необходимостта от изваждането на тези зъби била следствие от високостепенното им
разклащане /луксиране/, причинено при нанесените юмручни удари от К. и поради
невъзможността да бъде проведено лечение, за да бъдат възстановени в естественото си
положение. Това наложило и изграждане на мостова конструкция на зъбите.
Твърди се, че във връзка с причинените увреждания на ищеца и по повод
извършените прегледи и лечение с изграждането на зъбни мостове К. С. направил разходи в
общ размер на 3 290 лв., от които 50 лв. - за освидетелстване на живо лице и издаване на
съдебномедицинско удостоверение и 3 240 лв. - за металокерамични корони и кореново
лечение.
Посочва се, че, освен описаните имуществени вреди, непозволеното увреждане
причинило на К. С. множество болки и страдания. В резултат на нанесените му юмручни
удари в областта на лицето получил болезнени рани, отоци и кръвонасядания. Поради отока
в областта на лявата вежда и клепачите било затворено лявото му око, което му пречело да
вижда нормално. Силното разклащане на зъбите довело до интензивни болки в устната
кухина и невъзможност да се храни нормално. Поради наложилата се екстракция на три зъба
в предната част на устната кухина ищецът фъфлел и произнасял трудно определени звуци.
Изпитвал болки на местата на екстрахираните зъби при приемането на топли и студени
храни и напитки. Поради уврежданията по лицето и синините, довели до загрозяване на
външния вид, както и поради силните болки и извадените зъби К. С. ограничил социалните
си контакти. След като му били поставени мостовите конструкции, страдал от дискомфорт,
неудобство и затруднено дъвчене, докато свикне с мостовете. Раните по лицето, синините,
отоците и хематомите направили ищеца затворен, тъй като се срамувал от външния си вид,
който провокирал въпроси относно случилото се. Било дълбоко засегнато самочувствието на
ищеца, тъй като уврежданията са му причинени от лице, което е на значително по-ниска
възраст от него в резултат на неоправдана и неочаквана агресия. Нанесеният побой на К. С.
и причинените му увреди се отразили зле на емоционалното състояние на ищеца, като това
го направило затворен, тревожен и необщителен, страхувал се, че делинквентът може отново
да му навреди. Изпитвал неувереност и притеснение, когато управлявал МПС в гр. *****.
Разстройвал се и се натъжавал, спомняйки си унижението и болките, изживени при
случилото се с него по време на описаното непозволено увреждане. Сънувал кошмари,
свързани с преживения инцидент, стряскал се на сън и не можел да преодолее неприятния
спомен от инцидента, в който е пострадал.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес в резултат на непозволено увреждане, настъпило на *****г., при което на
ищеца са причинените телесни повреди от П. Т. К., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - *****г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 3 290 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
2
и прегледи, извършени вследствие на увреждането, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й.
Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат М.- пълномощник на
ищеца. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от П. Т. К., чрез процесуалния му
представител- адвокат П. Я., в който е изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилите вреди по вид и претендиран от ищеца размер за претърпени неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, периода, през който са търпени. Твърди се, че
изваждането на два зъба от устната кухина на ответника е резултат от предходно заболяване,
а не от увреждането. Оспорват се размерите на претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, както и претенцията за присъждане на лихва. Твърди
се, че деликтната отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване на
претърпените страдания, поради което уважаването на иска в претендирания размер би
довело до наказателна, а не обезщетителна функция. По изложените съображения, се иска да
се отхвърлят предявените от ищеца искове, а алтернативно- да бъде намален размерът на
претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение №***** за извършен на
дата *****г. преглед на ищеца С. от съдебен лекар в Отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ ”******” ЕАД- *****, в което са вписани констатации, че по кожата на горния ляв
клепач, във външната му половина, е налична цепковидна рана с дължина 1,2 см, с неравни,
охлузени и кръвонаседнати ръбове и покрита с кафеникава коричка от засъхнала кръв; двата
клепача на лявото око са кръвонаседнати петнисто на обща площ с размери 6/ 5,4 см, като
цветът им е синкав; установено е овално охлузване с размери 0,3/0,2 см откъм външния очен
ъгъл на лявото око; по външната половина на левия долен клепач е налично ивичесто
охлузване с размери 0,5/0,3 см; в близост до него са констатирани още две охлузвания с
размери 0,2/0,1 см; лявата половина на носа, в средната трета, е синкаво кръвонаседната на
обща площ с размери 1/1,5 см; установена е подвижност на първи горен ляв зъб и на втори
долен ляв зъб.
Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд № 2185/2022г. на
РС- Пловдив, че с присъда № 175 от 26.09.2022г. ответникът К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК- за
това, че на *****г. е причинил другиму- на К. З. С. средна телесна повреда, изразяваща се
във високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен
ляв зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, и на
същия е наложено наказание- лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца,
чието изпълнение е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три
години. С решение №155/03.04.2023г., постановено по внохд №82/2023г. на ПОС, присъдата
е потвърдена.
В хода на настоящото производство е допусната Комплексна съдебно-медицинска
експертиза, с вещи лица д-р М. Б. и д-р Х. Х., чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от същото, че
при инцидента от *****г. на ищеца са били причинени следните травматични увреждания:
разкъсно- контузна рана по горния ляв клепач, довело до разстройство на здравето, извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК; кръвонасядания и охлузвания по лицето, които поотделно и
съвкупност са причинили болка и страдание без разстройство на здравето; разклащане на
3
първи горен ляв и втори долен ляв зъб в устната кухина, като по-късно същия ден е изваден
първи горен ляв зъб, а след 10 дни са извадени първи и втори долни леви зъби, което е
довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Посочва се, че
непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от леки на моменти до умерени по
сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес. Обичайният оздравителен процес при такъв вид травматични
увреждания е с продължителност 2-3 седмици. По повод причиненото разклащане на
посочените зъби е проведено дентално лечение, отстранени са същите и са поставени
мостови конструкции във фронта на горна и долна челюсти за възстановяване на изгубените
зъби. Според заключението, налице е пряка причино- следствена връзка между преживения
от С. инцидент и получените травматични увреждания. Направените разходи за изработване
на мостови конструкции са необходими и навременни, същите са свързани с лечението и
възстановяване на нарушената дъвкателна функция и говора от причинените увреждания.
Снет е пародонтален статус на наличните зъби при ищеца, установена е костна резорбция
около редица зъби, като няма данни с каква давност е наличният към момента пародонтит.
При изслушването на експертите в съдебно заседание на 26.02.2025г., същите са посочили,
че това заболяване не би могло да повлияе на падането на зъб.
По делото са изслушани показанията на свидетеля М. Г. Б., който е очевидец на
инцидента, станал на *****г. Същият твърди, че управлявал лекия си автомобил по бул.
”******” в гр. *****, на кръстовището на бул. ”******” и бул.”******” спрял поради червен
сигнал на светофарната уредба, вляво от него били автомобилите на ищеца и ответника.
Млад мъж излязъл от единия автомобил и се насочил към другия, през отворения прозорец
на шофьорската врата нанесъл удар на водача в него- възрастен мъж. Впоследствие
свидетелят потеглил с автомобила си, в близост до мястото на инцидента забелязал
полицейски патрул и спрял да сигнализира за случилото се. В този момент дошъл удареният
мъж, цялото му лице било в кръв.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат
на процесния инцидент по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията
на свидетелите- А. К.а П. и В.А.А..
Свидетелката П., която живее на семейни начала с ищеца, описва състоянието му след
инцидента- при прибирането му в дома им С. бил целият в кръв, лявата страна на лицето му
била подута, посинена, окото му също било подуто, имал рани в областта на окото, не
можел да говори добре, казал, че предните му зъби са силно разклатени и могат да паднат
всеки момент. Ищецът бил шокиран от станалото, обиден, повтарял, че такова нещо не му се
е случвало в годините, през които е работил като ******. С. посетил зъболекаря си, който
преценил, че разклатените зъби трябва да се извадят. Впоследствие същите били извадени, а
съседните- изпилени, за да се направи мостова конструкция. За около месец- два ищецът бил
без предни зъби, това го притеснявало много, чувствал се неудобно, не искал да излиза, не
можел да се храни и да говори.
Аналогични показания депозира и свидетелят А., който живее на семейни начала с
дъщерята на ищеца. Същият видял С. в деня след инцидента, лявото му око бил подуто,
имал цепка на веждата, рана на носа от лявата страна. Ищецът фъфлел, било му много
трудно да говори, самочувствието му било силно накърнено, чувствал се унизен, обиден.
Впоследствие стартирало дентално лечение, извадили му няколко зъба, заради външния си
вид С. не искал да излиза навън.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
4
Основателността на предявения иск, намиращ правното си основание в
горепосочената норма, се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност за виновно лично поведение, а именно- извършването от ответника
на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние и причинени вреди, които
да са в причинно- следствена връзка с противоправното деяние.
В случая не е спорно и се установи от приложеното нохд № 2185/2022г. на ПРС, че с
влязла в сила на 03.04.2023г. присъда № 175/26.09.2022г. ответникът К. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
което му е наложено съответното наказание.
С оглед наличието на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 ГПК, следва да се
приемат за доказани обстоятелствата относно авторството, противоправността на деянието и
вината на ответника. Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и
причиняването на ищеца на средна телесна повреда по см. НК, изразяваща се във
високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен ляв
зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, доколкото е елемент от обективна страна на
престъплението, в извършването на което е признат за виновен ответникът. От неоспореното
заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза се налага извод, че именно
вследствие на причиненото при инцидента разклащане на посочените зъби са отстранени
същите и са поставени мостови конструкции. Наред с това, от заключението се установи, че
в резултат на неправомерното поведение на прекия причинител на деликта при настъпилия
на *****г. инцидент на К. С. са причинени още разкъсно- контузна рана по горния ляв
клепач, кръвонасядания и охлузвания по лицето.
Въз основа на коментираното заключение и депозираните показания от свидетелите
П. и А., които съдът кредитира, съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, като достоверни, с
оглед останалите доказателства по делото, следва да се приеме за доказано наличието на
претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие причинените му увреждания, същият е
бил в невъзможност да се храни нормално, да говори, не можел да спи, сънувал кошмари,
изпитвал е неудобство от външния си вид. Установи се от събраните гласни доказателства и
че процесният инцидент е бил стресиращо събитие за ищеца, накърнено е било личното му
достойнство, чувствал се обиден и унизен.
Изложеното налага извод, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищеца
вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете
конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от
това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания
на пострадалия.
По делото се установи,че при инцидента на *****г. на ищеца са причинени описаните
по-горе увреждания, че през оздравителния период същият е търпял вследствие на тях от
леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са отшумели,
имал е затруднения при хранене и говорене, изпитвал е неудобства и ограничения, имал е
негативни емоционални и психически изживявания в резултат на увреждащото събитие.
Предвид така установените обстоятелства и съобразявайки още времетраенето на
оздравителния процес /около 2-3 седмици, според заключението на КСМЕ/, възрастта на
ищеца /**г. към датата на инцидента/, икономическите условия в страната към
правнорелевантния момент /м. януари 2022г./ съдът намира, че за справедливото
обезщетяване на настъпилите за ищеца вредни последици в резултат на противоправното
деяние е необходима сума от 15 000 лв. Над тази сума до заявения размер от 26 000 лв.
5
претенцията се явява завишена, доколкото не се доказват трайни увреждания или сериозни и
необратими промени в психическото здраве на ищеца. Според заключението на КСМЕ,
оздравителният период е протекъл нормално, без данни да е имало усложнения. Към
настоящия момент травматичните увреждания са напълно отшумели, а липсващите зъби са
изкуствено възстановени. Ето защо, предявеният иск ще се уважи за сумата от 15 000 лв., а
за разликата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли.
Съгласно чл.84, ал.3 вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането- *****г. до окончателното му изплащане.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Относно тази претенция ищецът е представил фактура от *****г., издадена от „*****
АИПППДМ” ЕООД, и фискален бон, които установяват разходи за заплатени
металокерамични корони и кореново лечение на стойност 3 240 лв., като същите, според
заключението на КСМЕ, са свързани с преодоляването на последиците от причинените
вреди. Представени са още фактура от *****г. с фискален бон за заплатена такса от 50 лв. за
освидетелстване и издаване на съдебномедицинско удостоверение. Доколкото тези разходи
също са направени в причинно-следствена връзка с получените травми, то предявеният иск
за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди се явява изцяло основателен
и следва да се уважи в заявения размер от 3 290 лв.
Основателността на този иск обуславя основателността и на акцесорното искане по
чл.86 ЗЗД, при което обезщетението за имуществени вреди ще се присъди заедно със
законната лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата молба -14.11.2023г. до
изплащането му.
Ищецът не е направил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
На основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и
съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА /ДПЗС от
26.09.2023г./. Отчитайки релевантните в случая обстоятелства при преценката относно
размера на дължимото адвокатско възнаграждение- неголямата фактическата и правна
сложност на делото, произтичаща от предмета му, продължителността на производството-
проведени са три съдебни заседания /като в едното ход на делото не е даден/, събрания
доказателствен материал, който не е в голям обем, извършените процесуални действия от
пълномощника на ищеца, съдът намира, че на адвокат М. следва да се определи
възнаграждение в размер на 2 900 лв. С оглед на това и доколкото предявеният иск за
неимуществени вреди се уважава частично, то на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение в
размер на 2173 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Последният
претендира разноски, които, според представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото,
възлизат на 3 300 лв. /2 900 лв.- за заплатен адвокатски хонорар и 400 лв.- заплатен депозит
за КСМЕ/. При този изход на спора, в полза на ответника ще се присъдят разноски в размер
на 1239 лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОС- Пловдив дължимата за производството държавна такса в размер на 731,60 лв.,
както и сумата от 455,84 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения
на вещи лица по допуснатата КСМЕ и депозит за призоваване на свидетел, изчислени
съобразно уважената част на исковете.
6
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Т. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати на К. З. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*,
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на причинено на *****г. от П.
Т. К. непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на средна телесна повреда-
високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен ляв
зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, и причиняване на разкъсно- контузна рана по горния ляв
клепач и кръвонасядания и охлузвания по лицето, ведно със законната лихва върху сумата от
15 000 лв., считано от *****г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер
от 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Т. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати на К. З. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*,
сумата от 3 290 /три хиляди двеста и деветдесет/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и
за издаване на съдебномедицинско удостоверение, вследствие на причиненото на *****г. от
П. Т. К. непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на подаване на исковата молба -14.11.2023г. до изплащането му.
ОСЪЖДА П. Т. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати на адвокат Р. И. М., ЕГН **********, от АК- *****, с личен номер от
Единния адвокатски регистър при ВАС № ******, със служебен адрес- гр. ***** ,ул.
„******“ №*, ет.*, сумата от 2 173 /две хиляди сто седемдесет и три/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение с ДДС за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие
на ищеца по гр. д. №3087/2023г. на ПОС- К. З. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. З. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, да
заплати на П. Т. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*, ет.*,
ап.* сума в размер на 1 239 /хиляда двеста тридесет и девет/ лв.- разноски по делото,
изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА П. Т. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, ул. „***********“ №*, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
окръжен съд, дължимата за производството държавна такса в размер на 731,60 /седемстотин
тридесет и един лв. и шестдесет ст./лв., както и сумата от 455,84 /четиристотин петдесет и
пет лв. и осемдесет и четири ст./лв., представляваща изплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица по допуснатата КСМЕ и депозит за призоваване на свидетел,
изчислени съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7