Решение по дело №50856/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4080
Дата: 7 март 2024 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110150856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4080
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110150856 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 253222/13.09.2023 г., подадена от „Е.М.З.“
ЕАД, ЕИК ********** (с предишно наименование „Ч.Р.Б.“ АД) срещу Е. С. А., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: главница в размер на 5747,87 лв., представляваща сума, фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
с констативен протокол № 1027158/10.02.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С...........,
помещение на партера, за периода от 15.08.2021 г. до 10.02.2022 г., за която сума е издадена
фактура № 3453423/16.01.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 278,97 лв. за
периода от 28.01.2023 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 41863/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 10.02.2022 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към
„Е.М.З.“ ЕАД при извършване на проверка са установили, че обектът на ответника на адрес:
гр. С........... - помещение на партера е неправомерно присъединен към разпределителната
мрежа на дружеството и съответно консумираната на този адрес електрическа енергия не се
измерва от средство за търговско измерване и не се заплаща. За съответната проверка е
уведомено Министерство на вътрешните работи и е съставен Констативен протокол (КП) №
1027158/10.02.2022 г. в присъствието на независим свидетел, който не е служител на
„Е.М.З.“ ЕАД, а представител на Федерацията на потребителите. Ищецът посочва, че
1
ответникът е уведомен за извършената проверка и за съставения констативен протокол. Въз
основа на изготвения констативен протокол е извършена корекция на сметката на клиента с
клиентски № 530002126155 на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и е издадена
фактура № 3453423/16.01.2023 г. на стойност 5747,87 лв., която не е заплатена от ответника,
с което последният изпаднал и в забава. С оглед на гореизложеното ищецът моли за
уважаването на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С писмено становище от 09.02.2024 г. ответникът заявява, че на 06.11.2023 г. е
изплатил по банкова сметка на ищеца сумата от общо 6176,53 лв., с което са погасени
сумите за главница и лихви по настоящото дело. Към становището е представено и
платежно нареждане от 06.11.2023 г. за заплащане на посочената сума по сметка на ищеца
„Е.М.З.“ ЕАД.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава, че е
получил плащане от ответника в общ размер на 6176,53 лв., с което са погасени изцяло
вземанията за главница и лихви. Поддържа искането си за присъждане на сторените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и в исковото производство, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия - че ответникът е потребител, респективно клиент на електрическа
енергия с клиентски № 530002126155; че при извършена проверка от служители на
дружеството, при спазване на реда, предвиден в ПИКЕЕ, за процесния обект, находящ се в
гр. С..........., помещение на партера, е установена промяна в схемата на свързване, която е
довела до неотчитане или неточно отчитане на потребената в имота електрическа енергия,
което е основание за преизчисление на същата; че за извършената проверка е съставен
констативен протокол, съответстващ на изискванията на ПИКЕЕ; че извършените
преизчисления на доставената и неотчетена електрическа енергия съответстват на ПИКЕЕ и
тяхната стойност е начислена в съответствие с нормативните изисквания.
По иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца да докаже наличието на непогасен главен дълг и изпадане на ответника в
забава.
В тежест ответната страна е да докаже погасяване на възникналите задължения.
По делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявените вземания - че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
2
електрическа енергия с клиентски № 530002126155; че при извършена проверка от
служители на дружеството, при спазване на реда, предвиден в ПИКЕЕ, за процесния обект,
находящ се в гр. С..........., помещение на партера, е установена промяна в схемата на
свързване, която е довела до неотчитане на потребената в имота електрическа енергия; че
извършените преизчисления на доставената и неотчетена електрическа енергия съответстват
на нормативната уредба и тяхната стойност е начислена в съответствие с нормативните
изисквания, за което е издадена и фактура № 3453423/16.01.2023 г. на стойност 5747,87 лв.;
че ответникът е изпаднал в забава в плащане на сумата по фактурата.
По делото е безспорно между страните, а и видно от приетото като писмено
доказателство платежно нареждане от 06.11.2023 г. (л. 51) е, че ответникът е заплатил в
полза на ищцовото дружество сумата в общ размер на 6176,53 лв., като е посочено, че
плащането е извършено за погасяване на задължения по клиентски № 530002126155.
Платената сума покрива търсените от ищеца суми по главния и акцесорния иск, като
ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им
размер начислените за исковия период задължения, включващи главница, законна лихва
върху главницата и мораторна лихва. Извършеното плащане представлява по своя характер
признание, извършено от страна на ответника, на съществуването на вземане в полза на
ищеца, на заявеното в исковата молба основание.
С оглед извършеното от ответника плащане и предвид изявлението, направено от
името на ищеца в проведеното на 21.02.2024 г. открито съдебно заседание по делото, а
именно: че с извършеното от ответника плащане на 06.11.2023 г. са погасени всички
претендирани от ищцовото дружество вземания за главница и лихви, то предявените за
разглеждане в настоящото производство искове следва да бъдат отхвърлени, поради
извършено от ответника плащане в хода на производството.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК - с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В
настоящия случай, от събраните в производството доказателства се установява, че
плащането на претендираните суми е извършено от ответника на 06.11.2023 г., т. е. след
завеждане на делото и след като в заповедното производство по ч. гр. д. № 41863/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 48 състав е депозирано възражение от ответника срещу издадената в
същото производство на 01.08.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Процесните суми са платени от ответника след настъпване изискуемостта на
главното задължение, респективно и след изпадане в забава по отношение изпълнение на
същото. Предвид това се налага извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и
следва да отговаря за сторените и претендирани от ищцовото дружество разноски.
В съответствие със задължителните разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за съдебните разноски в заповедното и в исковото производство. От ищеца
3
се претендират разноски за държавна такса в размер на 120,54 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. в заповедното производство и държавна такса в размер
на 120,54 лв. и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което е в размер
на 100 лв., определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правната сложност на делото, или общо ответникът дължи на ищеца
разноски от 170,54 лв. за заповедното производство и 220,54 лв. за исковото производство,
доколкото с постъпилото плащане не са били заплатени разноските, сторени от ищеца във
връзка с предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.М.З.“ АД, ЕИК ********** (с предишно
наименование „Ч.Р.Б.“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. С.........., БенчМарк
Бизнес център срещу Е. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., ет. 4, ап. 8, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Е. С. А. дължи на ищеца „Е.М.З.“ АД
следните суми: главница в размер на 5747,87 лева, представляваща сума, фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
с констативен протокол № 1027158/10.02.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С...........,
помещение на партера, за периода от 15.08.2021 г. до 10.02.2022 г., за която сума е издадена
фактура № 3453423/16.01.2023 г., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 278,97 лв. за периода от 28.01.2023 г. до
30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41863/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, поради
плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., ет. 4, ап. 8 да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Е.М.З.“ АД, ЕИК ********** (с предишно
наименование „Ч.Р.Б.“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. С............, БенчМарк
Бизнес център, сумата от 170,54 лв. – разноски по ч. гр. д. № 41863/2023 г. по описа на СРС,
48 състав и сумата от 220,54 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4