Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.07.2025 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети
януари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2537 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 291453 от 03.12.2019 г. СРС, 128 с-в, по
гр.д.№ 69966/2018 г. е признал за установено по отношение на В.Г.П., че дължи
на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 408,03 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г. за
аб.№ 132666 със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК-29.05.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 44,86 лв. за периода от 16.09.2016 г. до
02.05.2018 г., като е отхвърлил иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 657,15 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до
31.03.2015 г. вкл., както и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 104,34 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2016 г. вкл., както
и исковете на „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено по отношение на В.Г.П., че
последната дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с аб.№
132666; главница от 22,21 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и
4,54 лв. обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с оплаквания, че
в посочената част решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Твърди, че от събраните по делото доказателства е
установено наличието на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството срещу
ответницата в претендирания размер.Въззивникът твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за
периода преди 31.03.2015 г., тъй като вземанията, обективирани в общата фактура
са със срок за плащане м.04.2015 г., от който момент започва да тече и
давността.Позовава се на чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г.Излага твърдения, че
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
и с изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази
сума.Първоинстанционният съд е определил размера на задължението на основание
чл.162 ГПК, а не въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
със задача да определи размера на задължението за процесния период, която не е
оспорена от страните.Излага доводи, че съгласно чл.22, ал.2 от ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец, като сумата е фактурирана и ответницата
дължи обезщетение за забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- В.Г.П. не взема
становище по същата.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
29.05.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу В.Г.П. за сумата от 657,15 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г.,
както и топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. за
отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., № **********/31.07.2016 г. за
периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.; фактура № **********/31.07.2017 г. за
периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.; 104,34 лв.- законна лихва за забава за
периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.; 22,21 лв.-главница, представляваща
сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и 5,25
лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017
г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 33399/2018 г. на СРС, 128 с-в и на
01.10.2018 г. ищецът е получил съобщение с указания за възможността в 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът твърди, че ответницата
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за
следния топлоснабден имот- апартамент № 70,
находящ се в гр.София, жк „***********.Твърди, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. За отоплителен сезон 2014 г. ищцовото дружество ежемесечно е
удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за
топлинна енергия за м.февруари-м.август вкл. в присъствието на нотариус, за
което са съставяни констативни протоколи.Ответницата е използвала доставяната
от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила
задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с
„Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи сумата от 657,15 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г., както и топлинна енергия, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., №
**********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.; фактура №
**********/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.; 104,34 лв.- законна
лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.; 22,21 лв.-главница,
представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017
г. и 5,25 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014
г.-30.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата
чрез назначения й особен представител е оспорила исковете с твърдения, че описаните
в исковата молба фактури не са представени по делото, че не е в договорни
отношения с ищеца и не е ползвала отопление през процесния период.Направила е и
възражение за погасителна давност.
Със заявление вх.№ 3042461/29.05.2018
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу И.Г.Л.и В.Г.П. при условията на разделна отговорност /по 1/2/ за сумата
от 1 314,30 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и топлинна енергия,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г.-30.04.2015 г., № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015
г.-30.04.2016 г.; фактура № **********/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016
г.-30.04.2017 г.; 208,68 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015
г. до 02.05.2018 г.; 44,43 лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение
за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и 9,09 лв.-лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г. със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задължението.На 05.06.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответницата В.Г.П. е уведомена по реда на чл.47,
ал.6 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
получено от ищеца на 01.10.2018 г.Исковата молба е подадена на 31.10.2018 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 11.09.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „********е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
На 10.10.2002 г. е подписан договор между ЕС на
адрес-гр.София, жк ********и Д и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В
списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на ответницата с
отбелязване, че не ползва отопление.
С писмо с вх.№ П-15390/24.01.2018 г. СО-р-н „Люлин“ е
уведомил ищеца, че с договор за покупко-продажба от 19.02.1997 г. въз основа на
заповед № ДИ-03-313/92 г. от 30.12.1993 г. апартамент ********ет.2, жк „*****е
продаден на В.Г.И..
Видно от удостоверение за наследници №
1361/13.11.1998 г. на СО-р-н „Люлин“ В.Г.И. е починала на 22.10.1998 г. и е
оставила за наследници И.Г.Л.и В.Г.П.-дъщери.
Представени са документи за дялово
разпределение за процесния период, протоколи за неосигурен достъп за периода
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., формуляр за отчет за
периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., както и съобщения към общи фактури от
31.07.2015 г., 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице Б.Йорданов е установено, че технологичните разходи в
АС за процесния период са приспадани за сметка на ищцовото дружество.Дяловото
разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕАД в съответствие с
нормативната уредба и данните от уредите за сградата и имота.Сумата за
потребена топлинна енергия за исковия период е 1 314,30 лв. /без сумата за
дялово разпределение в размер на 44,34 лв./ след съобразяване на изравнителните
сметки.Общият топломер в АС е преминавал периодично метрологичен контрол през
2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2018 г. и това е документирано със свидетелства за
метрологична проверка и протоколи за демонтаж и монтаж.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице С.С.е установено, че няма данни за извършени плащания
на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на
главницата за дялово разпределение възлиза на 44,43 лв.Размерът на лихвата за
забава на задълженията за главница за топлинна енергия възлиза на 218,10 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са
исковете с правно сонование чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са отхвърлени.В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за
изпълнение по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че през исковия период ответницата е била
собственик на ½ идеална част от процесния имот като наследник на В.Г.И. и
е имала качеството на клиент на топлинна енергия.По отношение на размера на
потребената топлинната енергия съдът е съобразил приетата по делото техническа експертиза,
като е уважил иска за непогасените по давност вземания за периода от 01.04.2015
г. до 30.04.2017 г.Съдът е уважил иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 16.09.2016 г.-02.05.2018 г., а за периода
16.09.2015 г.-15.09.2016 г. е изложил мотиви за неоснователност на иска, тъй
като вземанията до м.03.2015 г. са погасени по давност, а и за отоплителния
сезон 2014/2015 г. е издадена изравнителна сметка със суми за възстановяване.По
иска за главница за дялово разпределение съдът е приел, че услугата е извършена
от третото лице-помагач и ищецът не е активно материалноправно легитимиран.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.По делото липсват данни ответникът да е възразил срещу ОУ в
законовия срок.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От събраните доказателства се установи,
че ответницата е собственик на ½ ид.част от процесния имот.
Задължението за
плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1,
б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.За вземанията на ищеца за
стойността на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.07.2016 г. са
приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./. При липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след покана
съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/, погасителната
давност е започнала да тече от датата на възникване на задължението или от
първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на
топлинната енергия.За месец 04.2015 г. тригодишната погасителна давност е
започнала да тече на 01.05.2015 г. и е изтекла на 01.05.2018 г.-преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.05.2018 г./Поради
изложените съображения вземанията за главница за топлинна енергия за м.05.2014
г.-м.04.2015 г. са погасени по давност.Първоинстанционният съд е приел, че са
погасени вземанията до м.03.2015 г., но с оглед забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя в тази част решението не следва да се отменя.
Поради липса на
доказани стари задължения на ответника, а и на своевременно направено изявление
на ищеца за прихващане съдът не следва да обсъжда дали намират приложение
клаузите на чл.32 ал.2 от цитираните ОУ.Предмет на настоящото производство е
дължимостта на сумите за реално потребената топлинна енергия за процесния
период, а не за предходен такъв. Датата на издаване на фактурата не променя началния
период на погасителната давност, поради което оплакванията във въззивната
жалба, че сумите не са погасени по давност, са неоснователни.
Възраженията на въззивника-ищец относно размера на присъдената топлинна
енергия са неоснователни.Правилно
първоинстанционният съд е определил размера на дължимата сума за потребена
топлинна енергия, като е съобразил заключението на приетите по делото
техническа и съдебно-счетоводни експертизи, които са дали заключение за
стойността на реално потребената топлинна енергия след съобразяване на данните
от измервателните уреди и е съобразила изравнителните сметки.
Настоящият съдебен състав счита, че по отношение на претенцията за лихва за
забава за дължимите суми за топлинна енергия за периода м.08.2014 г.-м.07.2016
г., за който са приложими ОУ в сила от 2014 г., ответникът не е изпаднал в
забава поради липса на доказателства за датата на публикуване нито на
месечните, нито на общата фактура.
По отношение на вземанията за периода от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. са
приложими ОУ в сила от 2016 г.Съгласно чл.33, ал.2 и ал.4 от посочените ОУ
ответницата е изпаднала в забава с изтичане на 45 дни от датата на издаване на
общата фактура -от 16.09.2016 г.Изчислен по реда на чл.162 ГПК, размерът на
мораторната лихва за посочения период върху сумите, за които са приложими ОУ от
2016 г., възлиза на 44,86 лв., както е приел и първоинстанционният съд.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61 от Наредба №
16-334/2007 г., като стойността е посочена в представеното извлечение.Цената на
услугата за дялово разпределение се посочва в договора по чл.139, ал.3, т.4 ЗЕ,
сключен между топлопреносното предприятие и лицето, избрано от клиентите по
чл.139б ЗЕ.По делото е представено решение на ОС на етажните собственици за
избор на третото лице-помагач- „Т.С.“ ЕООД за сключване на
договор за извършване на услугата „индивидуално разпределение на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки“, като на 10.10.2002 г. е сключен
договор № 4735 между ЕС, където се намира процесния имот и третото
лице-помагач.Условие за заплащане на
цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От
приетата техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.При това положение
искът за сумата 22,21 лв. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2017 г. е основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва срок за
плащане, не са представени и доказателства за отправена покана до ответниците,
поради което претенцията за мораторна лихва върху посочената главница искът е
неоснователен.
Други мотивирани оплаквания не са изложени
във въззивната жалба а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради
частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен иска за главница за дялово разпределение за сумата от 22,21
лв. за периода 01.05.2015
г.-30.04.2017 г., като вместо това се
постанови решение, с което в посочената част искът се уважи.В останалата
обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за
първата инстанция в размер на още 30,28 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 30 ,14 лв.
или общо 60,42 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 291453 от 03.12.2019 г. на СРС, 128 с-в, по гр.д.№ 69966/2018 г. в
частта, с която е отхвърлен иска на „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД срещу В.Г.П. за главница за дялово разпределение за сумата от
22,21 лв. за периода
01.05.2015 г.-30.04.2017 г., както и в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски над сумата
от
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, че В.Г.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 22,21 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.-30.04.2017 г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.06.2018 г. по
ч.гр.д.№ 33399/2018 г. на СРС, 128 с-в за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк „*****бл.*********със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-29.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА В.Г.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 60,42 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.