Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 20.04.2020 г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христо Г.

 

При секретаря Стоянка Миладинова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д. №3873/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Подадена е искова молба с правно основание чл.59 от ЗЗД от ищеца Г.А.К., ЕГН- ********** ***-Г. - А. Г. ”, ЕИК- *********, от с.В. , ул. „Пета”№7, обл. Пазарджик.

Предявен е осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 2,00лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането, дължимо поради неоснователното обогатяване на ответника ЕТ „Гарсон-Г. - А. Г. ”, ЕИК-…., от с.В. , ул. „П.”№…, обл. П., за сметка на ищеца Г.А.К. посредством ползването без основание на неговия земеделски имот през календарната 2014г.

В хода на производството по делото, не е било направено искане с правно основание чл.214 от ГПК от ищеца К. за изменение размера на предявения иск.

Ищецът Г.А.К. твърди да е собственик на имот №063014, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „М. ” в землището на с.В. , общ. П., обл. П., за който имот се твърди, че ответникът е ползвал неправомерно част от него /200кв.м./ през календарната 2014г. без основание. Поддържа, че по този начин последният се е обогатил за негова сметка и претендира обезщетение в посочения размер, представляващо дължимия пазарен наем за имота през процесния период. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът  оспорва да е ползвал част от  процесният имот, като твърди, че имота на ищеца не е бил обработван от него, както и че ищецът не е посочил нито дата, нито период за твърденията си в ИМ. Твърди, че няма навлизане на БЗС на ответника в имота на ищеца.

 

Предявява възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение. При условията на евентуалност оспорва иска по размер.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване, че е собственик на имот, който е ползван от ответника, периода на ползването и размера на обедняването.

При установяване на горното, ответникът следва да докаже наличието на правно основание да ползва имота.

Установява се от представения с исковата молба нот. акт №.., том .., нот.д. №…. по регистъра на нотариус М. М., рег. №…, че на …. ищецът Г.А.К. е придобил собствеността върху процесният имот №063014, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „М. ” в землището на с.В. , общ. П., обл. П. От приетите по делото доказателства се установява, че именно ищецът К. е собственик на недвижимия имот.

 Основният спор между страните по делото се изразява в това, дали през календарната 2014г. ответникът  ЕТ „Гарсон-Г. - А. Г. ”, ЕИК-…, от с.В. , ул. „П.”№.., обл. П. е ползвал част от поземления имот на ищеца. Ответникът  оспорва да е ползвал част от  процесният имот, като признава, че през стопанската 2014г., ответникът  е обработвал земеделски земи в землището на с.В. , обл. Пазарджик, но не  и процесните 200 кв.м. от поземлен земеделски имот №…. Въпреки направените от ответника оспорвания и възражения, съдът счита, че това обстоятелство се установява по несъмнен начин от  приетите по делото доказателства.

  От приетите по делото доказателства се установява, че през календарната 2014г. ответникът е ползвал неправомерно част /200кв.м./  от собственият на ищеца К. имот №… без основание, като  по този начин ответникът се е обогатил за  сметка на ищеца.

 В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал извършването на техническа експертиза, видно от заключението на която, е налице застъпване на процесният  поземлен имот №063014 по плана на земеразделяне на село В. , от очертаното БЗС  /базисно земеделско стопанство/ с №10505-145-2 на ответника. От приложените извадки от ИСАК , както и таблицата, която е неразделна част от тях, е видно навлизане от БЗС с №10505-145-2  в имота на ищеца с площ на застъпването 200.00 кв.м. Средногодишното рентно плащане за землището на с.В.  за стопанската 2014г.  е 15.84 лв. /дка. Средногодишният пазарен наем на застъпените от ответника площи с размери от 200.00 кв.м. в  процесният имот е  3.17 лв.

Съдът кредитира приетото по делото експертно заключение, същото е обосновано и компетентно изготвено. От приетото по делото експертно заключение се налага изводът, че през календарната 2014г. е било налице навлизане от БЗС с №10505-145-2  в имота на ищеца с площ на застъпването 200.00 кв.м. Този извод се подкрепя и потвърждава и от останалите приети по делото доказателства, поради което възраженията на ответната страна за неправилност на експертното заключение се явяват неоснователни.

На 04.04.2014г. ответникът ЕТ „Гарсон-Г. - А. Г. ” е очертал върху цифрова ортофотокарта в програма ИСАК картата на блоковете на земеделското стопанство и земеделски парцели, които той обработва, за да участва по схеми и мерки на директни плащания- кампания 2014г., съгласно Наредба №5 от 27.02.2009г.

Видно от постъпилите по делото от ДФ „Земеделие” информация и документи, имотът е деклариран като обработваема земя в заявление за подпомагане схемите и мерките на директни плащания за календарната 2014г.  именно от ответника. Последният лично е подал и декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски производител от 04.04.2014г., в която декларация надлежно са описани застъпените площи, както се съдържа и информация за потвърдените от кандидата кадастрални имоти и предоставените документи за правно основание за ползване на имоти. Ответникът е декларирал тази земеделска земя   в заявлението си от 14.04.2014г. пред ДФЗ за национално и европейско подпомагане, като в декларацията е посочил, че ползва имота по силата на договор за наем.

От изпратената и приобщена по делото справка от ДФ „Земеделие” е видно, че за календарната 2014г. ответникът е получил европейско и национално финансово подпомагане като земеделски производител за декларираните от него земеделски земи, които в действителност е ползвал /обработвал/. Несъмнено получаването на средства е обвързано с обстоятелството, че декларираните имоти се обработват на практика и се поддържат в добро агротехническо състояние, като за тях се полагат нужните грижи от земеделските стопани. Видно от материалите по делото, за процесният имот №…, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „М. ” в землището на с.В. , общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, е било отпуснато финансово подпомагане в полза на ответника.

По подаден сигнал от ищеца във връзка с неправомерното ползване на част от имота му от ответника, е била образувана пр. преписка №1551/2019г. по описа на ОП- П. В хода на проверката по преписката, прокуратурата е изискала информация и документи от ДФ „Земеделие”, като са били снети писмени обяснения от запознатите със случая лица. От извършена прокурорска проверка се установява, че през 2014г., част от имот №…, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „М. ” в землището на с.В. , общ. П., терен с площ 0.02 хектара, е бил заявен за субсидиране със Заявление за подпомагане с УИН №13/290514/74716, подадено от ЕТ „Гарсон-Г. - А. Г. ”, ЕИК- …, от с.В. , ул. „П.”№.., обл. П. В документите, едноличният търговец е заявил, че правното основание за ползване на тези площи е договор за наем, като такъв не е бил представен от заявителя. Горното се установява от приетия по делото препис от  Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на ОП- Пазарджик от 11.11.2019г., постановен по пр.преписка №№1551/2019г. по описа на ОП- Пазарджик.

Всичко гореизложено води до несъмненият извод за това, че е било налице неправомерно ползване от страна на ответника на  част от  собствения поземлен имот на ищеца К. /200кв.м./ през календарната 2014г. без основание. Твърдението на ответника ,че в процесният период от време не е навлизал или ползвал части от имота на ищеца, не се подкрепя от приетите от съда доказателства, същото остана недоказано в хода на производството. Показанията на разпитаните по делото свидетели не са в състояние да опровергаят направеният от съда извод, като единствено показанията на св.Д. С. Г.  са в подкрепа твърденията на ответната страна. Съдът не кредитира показанията на св.Г. , съгласно които през 2014г. ответникът  не е ползвал части от имота на ищеца, тъй като същите са намират в противовес с приетите по делото писмени доказателства, които вече бяха обсъдени.

В хода на производството по делото, ответникът не е представил доказателства, че ползването е осъществено на правно основание. Обстоятелството дали ищеца е знаел, че ответникът ползва имота му и дали по някакъв начин се е противопоставил на това е без правно значение за разрешаването на спора. Противопоставянето от страна на собственика на имота не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и такова не се изисква, за да възникне правото той да получи обезщетение от ползвателя. За пораждане на вземането не е необходима и покана от страна на собственика до ползвателя, за разлика от обезщетението при ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците – чл.31, ал.2 ЗС.

Съгласно константната практика на съдилищата, размерът на обезщетението за лишаване от ползването на недвижим имот се определя от пазарния наем на имота през периода на ползването. Установява се от приетата експертиза, че  средногодишният пазарен наем на застъпените от ответника площи с размери от 200.00 кв.м. в  процесният имот е  3.17 лв.

С оглед изводите на съда, че в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение в посочения размер, то се дължи произнасяне по предявеното от ответника  възражение за погасяване на вземането по давност.

По отношение на вземането за обезщетение поради неоснователно обогатяване важи общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която е 5-годишна. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД същата почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При безсрочните задължения, каквото е и процесното, изискуемостта настъпва от момента на тяхното възникване – чл.69, ал.1 ЗЗД. Задължението за обезщетяване на неоснователното обогатяване се поражда от момента, в който е нестъпило неоправданото разместване на имуществените блага. При ползване на чужд имот без основание обезщетение се дължи за всеки един момент от ползването. Следователно се погасяват по давност задълженията, които са възникнали пет и повече години преди подаването на исковата молба. В случая исковата молба е подадена в съда на 01.10.2019г., към който момента са били погасени по давност задълженията, възникнали преди 01.10.2014г. Ищецът претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота през цялата календарната 2014г., но давността е прекъсната само за обезщетението, което се дължи за периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г., т.е. за последните три месеца. Същото е в размер на 0,79лв. Ето защо искът се явява частично основателен и следва да се уважи до размера на 0,79 лв., а да се отхвърли за разликата до 2,00лв.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за направата на разноски в размер на 904,93лв, от които 600.00лв. – заплатен адвокатски хонорар. От тях по  съразмерност му се дължат 357,44 лв.

 На ответникът също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответната страна претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 605.00лв., от които следва да му се присъдят 366.02лв.

         По изложените съображения съд  

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

         ОСЪЖДА ответника  ЕТ „Гарсон – Г. - А. Г. ”, ЕИК- … от с.В. , ул. „П.”№.., обл. П., представляван от А. Г. Г. , ЕГН- **********, да заплати на ищеца Г.А.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 0,79лв. /седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването през периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г. на 200 кв. м. от поземлен  имот №063014, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „М. ” в землището на с.В. , общ. П., обл. П., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 0,79 лв. до предявения размер от 2,00 лв.

         ОСЪЖДА ответника  ЕТ „Гарсон-Г. - А. Г. ”, ЕИК- … от с.В. , ул. „П.”№., обл. П., представляван от А. Г. Г. , ЕГН- **********, да заплати на ищеца Г.А.К. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 357,44 лв. /триста петдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ на основание чл.78,ал.1 от ГПК

          ОСЪЖДА  ищеца Г.А.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ответника ЕТ „Гарсон-Г. - А. Г. ”, ЕИК- …, от с.В. , ул. „П.”№.., обл. П., представляван от А. Г. Г. , ЕГН- **********, съдебни разноски в размер на 366,02 лв. /триста шестдесет и шест лева и две стотинки/ на основание чл.78,ал.3 от ГПК

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                                                     

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: