РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202971 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа
на жалба от С. А. Щ. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Н.П. – АК – П., с посочен
съдебен адрес: ****************************, против Електронен фиш за налагане на
глоба /ЕФ/ Серия К № 3893836, издаден от ОДМВР-Бургас.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 3911/21 г. по описа на РС-
Пловдив, като с Разпореждане № 4010/21.06.2021 г. съдията-докладчик е констатирал, че
местно компетентен да се произнесе по жалбата е РС-Бургас, поради което и е прекратил
производството пред РС-Пловдив и е изпратил материалите в РС-Бургас, където е бил
образувано и настоящето дело.
Съдията-докладчик, след запознаване с материалите по делото, е констатирал, че
делото е подсъдно на БРС, от приложените по делото доказателства, може да се направи
извод, че жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в преклузивния срок и в
предвидената за това форма и съдържание, поради което е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 07.09.2021 г. Изрично е посочил, че жалбоподателят следва
най-късно в съдебното заседание да представи пълномощно на адв. П. – ПАК или да
потвърди писмено извършените от негово име правни действия.
В съдебното заседание на 07.09.20201 г. съдът е констатирал, че указанията му не са
били изпълнени, поради което е прекратил производството по делото.
1
Срещу Определението за прекратяване е постъпила частна жалба от жалбоподателя,
като с Определение № 2071/19.10.2021 г. по КНАХД № 2412/21 г. на АдмС-Бургас,
касационният съд е отменил акта на РС-Бургас и е върнал делото за разглеждане на жалбата.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ поради нарушения на материалния и
процесуалния закон, които не се конкретизират. Заявява се, че жалбоподателят не е
извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, както и че не е отразен толерансът на скоростта.
Счита се, че дадената правна квалификация не е коректна, както и че не е съобразена
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, както и че не е преценено приложението на
чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован (веднъж при
условията на отказ и веднъж чрез връчена призовка на процесуалния му представител), не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован не
изпраща представител. В писмено становище жалбата се намира за неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото по делото липсват
категорични данни, кога точно ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, в която връзка е и
изявлението на АНО в нарочно писмо (л. 9). При това положение съдът приема, че срокът за
обжалване е спазен. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 29.07.2020 г. в 08:09 часа в гр. Бургас, път Е-773, км. 491, до бензиностанция
„РомПетрол” в посока от кв. Ветрен, към КПП-1 стационарно техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9,
засякла и заснела, движещ със скорост от 123 км/ч. автомобил - „БМВ Х 5” с рег. №
********. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 90 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-
24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/, видно от приложение по
делото протокол. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка
160”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил „БМВ Х 5” с рег. № ******** е собственост на
жалбоподателя Щ., както и че скоростта следва да се счита на 119 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3893836 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на собственика на автомобила било наложено наказание глоба
2
в размер на 100 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение и Протокол за проверка.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Точно е посочено мястото на
извършване на нарушението – пътя (Е773), точния километър (км. 491) и ориентир
(бензиностанция „РомПетрол”), както и посоката на движение (от кв. Ветрен към КПП-1).
Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 29 км/час, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Пътният участък е бил сигнализиран с пътен знак
Е24, видно от приложеният на Протокол, въпреки че с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от
16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г.,
предписваща такова задължение на контролните органи – т.е. не само, че не е допуснато
нарушение в тази насока, а правата на жалбоподателя са били съхранени максимално.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
3
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази
своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е
посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8
от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не
са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск,
тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция
например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и
Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС
на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
4
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване – стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с № 00209D32D4F9 е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона,
като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма
спор, че той е собственик на автомобила и в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е заявена
декларация за друго лице, което да е управлявало МПС-то, то правилно именно
собственикът следва да бъде адресат на административното наказание.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно квалифициране на
нарушението. Тъкмо напротив. В ЕФ коректно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, която предписва, че когато стойността на скоростта, в населено място е различна от
тази, определена в ал. 1 на същата разпоредба, то това се сигнализира с пътен знак. Именно
поради това е направена и превръзката с ал. 1 на чл. 21 ЗДвП, за да се акцентира, че
скоростта е била различна от 50 км/ч. Начинът на квалифициране на деянието е правилен и
по никакъв начин не ограничава правото на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им ,
поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФ/ Серия К № 3893836,
издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на С. А. Щ. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6