№ 13
гр. Монтана, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630201595 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-002701/15.01.2024г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М. на И. С. О., ЕГН ********** от град
Б., ул. „С.” № 52, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.182.
ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление О., чрез
процесуалния си представител адв. К. Ч. от САК, обжалва същото с
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Постъпила е молба от
него чрез процесуалния му представител делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира че жалбата е допустима. От фактическа страна настоящият съд намира
за установено следното:
На 24.03.2023г., около 11.50 часа, в община М., на път втори клас №
ІІ-81, при км. 96,988, техническо средство АТСС SITRAFFIC ERS 400,
заснема товарен автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№ ХХХХХХХ с посока на
движение към гр.М., при ограничение на скоростта от 60 км./ч. за извън
1
населено място, въведено с пътен знак В-26, да се движи със скорост от 95
км./ч. Нарушението било установено извън населено място, а след
приспаднатия толеранс превишаването било изчислено на 92 километра в час.
След заснемане на нарушението компетентните органи установили, че товарен
автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№ ХХХХХХХ е собственост на жалбоподателя И. С.
О., ЕГН ********** от град Б., ул. „С.” № 52. На 13.11.2023 година О.
собственоръчно попълнил декларация по член 188 от ЗДвП, в която заявил, че
на 24.03.2023 година около 11.50 часа, процесното МПС е управлявано от
него.
В хода на административнонаказаелното производство по случая била
изготвена и справка за влезли в сила ел. фишове и НП на жалбоподателят
видно от която, към датата на извършване на настоящето нарушение О. е имал
влезли в сила 22 фиша и 11 НП за нарушения на ЗДвП. В частност в
едногодишния срок преди 24.02.2023 година по отношения на него са влезли в
сила ел. фиш серия К № 6392678, съставен на 28.09.2022 година, връчен на
09.10.2022 година, ел. фиш серия К № 6172777, съставен на 18.07.2022 година,
връчен на 09.10.2022 година и ел. фиш серия К № 5744944, съставен на
15.04.2022 година, връчен на 09.10.2022 година.
При така наличните и влезли в сила ел. фишове, автоматичната система
за обработка на ел. фишове, подала сигнал че извършеното на 24.03.2023
година нарушение от жалбоподетеля О. е в условия на „системност“, за което
предвиденото в чл.182. ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, наказание било глоба 600
лева и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. При тези обстоятелства и при съобразяване на разпоредбата на член
186,ал.1 от ЗДвП за АНО не била налице възможност за издаване на ел. фиш, а
следвало да се състави АУАН и издаде НП. На 21.11.2023 година на О. бил
съставен АУАН № 2701 от служителката на ОДМВР М. В. П. С. – младши
автоконтрольор. Свидетел на неговото съставяне била свидетелката по
настоящата производство Г. З.. АУАН бил връчен на нарушителя на 21.12.2023
година. В законоустановения за това срок не постъпили възражения по
предявения АУАН, поради което на 15.01.2024 година АНО – Началник сектор
„ПП“ при ОДМВР М., издал атакуваното в настоящето производство НП.
Видно от приложената справка за нарушител на жалбоподателят О., НП
№ 23-0996-002701/15.01.2024г. е отбелязано като влязло в сила на 31.07.2024
година. В приложена АНП е посочено, че същото е връчено чрез ССЕВ на
16.07.2024 година и е платено на 25.11.2024 година. Същевременно е
приложено и заверено копие от същото НП, връчено лично на водача О. на
26.11.2024 година, което същият обжалвал в предвидения за това 14-дневен
срок пред РС М..
При така установеното противоречие между отбелязаното за влязло в
сила на 31.07.2024 година, атакувано наказателно постановление, връчено чрез
ССЕВ и лично връченото на жалбоподателя и обжалвано в срок пред
първоинстанционния съд идентично НП, съдът изиска справка от ОДМВР М.
2
по какъв начин е спазена разпоредбата на член 58, ал.1 от ЗАНН, касаеща реда
за връчване на издадени наказателни постановления от АНО по електронен
път. От страна на ОДМВР М., не бяха представени документи удостоверяващи
това обстоятелство.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство – свидетелските показания на
разпитания свидетел, както и писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено
от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна. Твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя за неизпълнение на тези срокове не отговарят на фактическата
обстановка, съгласно която на 13.11.2023 година е попълнена декларация по
член 188 от ЗДвП и съответно е установен нарушителя в този момент, а със
съставянето на АУАН на 21.11.2023 година е спазен както 3-месечния срок от
откриване на нарушителя, така и 1-годишния от извършване на нарушението
– 24.03.2023 година .
По отношение на установеното противоречие касаещо реда на
връчването на НП и дали същото е влязло в сила, въззивният съд намира, че
разпоредбата на чл. 58,ал.1 от ЗАНН : „Препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез
изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в
информационната система за сигурно електронно връчване като модул на
Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното
управление.“, изрично указва, че връчването чрез информационната система
за сигурно електронно връчване е изключение от основното правило и следва
да има изрично волеизявление от страна на нарушителя за това. От ОДМВР
М., не бяха предоставени доказателства, удостоверяващи изрично изявеното
подобно желание от страна на жалбоподателя. Според трайната и
безпротиворечива практика на съдилищата, без нарочно волеизявление
обективирано в молба, заявление, декларация или друг предвиден за това
3
начин, който позволява последващо удостоверяване на така изразеното
желание на нарушителя НП да му бъде връчено по този ред, формалните
действия по „логване и прочитане на съобщението“ /арг. от писмо на ОДМВР
М./ не отговарят на изискванията на разпоредбата на член 58, ал.1 от ЗАНН за
редовно връчване на издаденото НП. На това основание, въззивният съд прие
че атакуваното Наказателно постановление № 23-0996-002701/15.01.2024г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М., не е влязло в сила на 31.07.2023
година, обжалвано е в законоустановения за това срок от момента на неговото
лично връчване на жалбоподателя на 26.11.2024 година, поради което жалбата
е процесуално допустима. Обстоятелството, че същото е платено ден преди
личното връчване няма отношение към допустимостта на обжалването.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано
техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС SITRAFFIC ERS 400, съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата и час процесното МПС се е движело в община М., на път
втори клас № ІІ-81, при км. 96,988, със скорост от 92км/ч, при отчетен
толеранс от 3 км/ч, превишаваща с 32 км/ч, въведеното ограничение на
скоростта извън населено място с пътен знак В-26 от 60 км/ч. По делото са
приложени доказателства, че посоченото техническо средство с АТСС
SITRAFFIC ERS 400, представлява одобрен тип средство за измерване,
отговаря на метрологичните изисквания, преминало е успешно последваща
проверка и е в изправност. Приложен е и протокол от датата на констатиране
на нарушението. Системата е заснела и записала скорост на движение на
посоченото по-горе МПС от 95 км/ч. По делото е приложен снимков
материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на МПС-то, във връзка с който
е издаден обжалваното наказателно постановление. Доколкото посочените
снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът
намира, че товарен автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№ ХХХХХХХ действително се е
движел извън населено място с посочената по-горе скорост.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение, в случай че не посочи на
кого го е предоставил за ползване. В случая е налице депозирана декларация с
посочване, че лично собственикът е ползвал МПС-то на процесната дата.
4
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДП, която установява пределна скорост от 90 км/ч. за движение извън
населените места, с изключение на случаите, когато с пътен знак е
сигнализира различна от разрешената скорост – в конкретния случай 60 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. От приетата за установена скорост на движение
на процесното МПС е видно, че същото е превишило тази скорост със 32
километра в час.
При така безспорно установеното нарушение и след като е взел предвид
наложените предишни наказания за нарушение на разпоредбите на член 21 от
ЗДвП, АНО е счел, че нарушението е извършено в условията на системност.
Поради предвиденото наказание „лишаване от правоуправление“ предвидено
за системно нарушение на разпоредбата на член 21 от ЗДвП, АНО е следвало
да състави АУАН и издаде НП, а не ел. фиш, поради което и съставеният АУАН
и атакуваното НП са на основание чл.182, ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Легална дефиниция за понятието „системност“ се съдържа в пар. 6, т. 62
от ДР на ЗДвП и според последната норма системно е това нарушение, което е
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В контекста
на горното, за да се приеме че е налице надлежно описание на нарушението,
съответно на възприетата от АНО правна квалификация, е било необходимо
както в АУАН, така и в обжалваното НП ясно и точно да бъдат
конкретизирани както първото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено
с влязъл в сила санкционен акт (като същият следва също подробно да бъде
описан), така и последващите след влизане в сила на този санкционен акт поне
3 други нарушения на посочената норма извършени в едногодишен срок от
влизане в сила на първия санкционен акт обуславящ наличието на системност.
В случая това не е направено, а горното е необходимо както с оглед
осигуряване правото на защита на наказаното лице, така и с оглед
възможността съдът да извърши надлежен съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото наказателното постановление и които е
свързан с проверка на всеки един елемент от нарушението от обективна и
субективна страна, вкл. налице ли е системност. Трайно в практиката си
касационната инстанция възприема, че описанието на нарушението следва да
се съдържа в самият санкционен акт и извличането му от приложени по
административно-наказателната преписка документи е недопустимо.
Поради изложеното настоящият съд намира, че е допуснато при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП нарушение, което е от
категорията на съществените такива и обуславя основание за отмяна на
същото. Същевременно при безспорно доказано извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, са налице условия за изменение на НП №
23-0996-002701/15.01.2024г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР – М., чрез
налагане на съответното административно наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, което е във фиксиран размер - ГЛОБА от 300 /триста/ лева, без
5
възможност за индивидуализация. Изменението на НП е правно възможно,
тъй като става дума за по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата и фактите и срещу които факти и обстоятелства
жалбоподателят е имал възможност да се защитава.
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
наказващия орган не е нарушил чл. 28 от ЗАНН като въз основа на данните за
нарушението, неговата тежест и последиците му, АНО законосъобразно е
отказал приложение на чл. 28 от ЗАНН. Събраните непосредствено
доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за
маловажен случай на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съдът преценява
тежестта на нарушението, като го намира за такова с висока тежест, по
отношение на което не е приложим чл. 28 от ЗАНН. Съдът преценява тежестта
на всяко отделно нарушение като има предвид конкретните обстоятелства,
при които е извършено, съобразявайки ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2005 г. на НК на ВКС.
С оглед изхода на делото и претендираните разноски, в конкретния
случай такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – М.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-002701/15.01.2024г.
на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР М., с което на И. С. О., ЕГН
********** от град Б., ул. „С.” № 52, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл.182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
ОТМЕНЯ административните наказания - ГЛОБА в размер на 600
/шестстотин/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 6 /шест/ месеца и НАЛАГА само административно наказание - ГЛОБА в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6