Р Е Ш Е Н И
Е № 260738
гр. Пловдив, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III
граждански състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4041 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от П.О.П. против Р.К.К..
В исковата молба се твърди, че считано
от месец март 2000 г. ищцата е заживяла в процесния имот, представляващ
апартамент № *****, находящ се в ***** с площ от 34 кв.м., представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. Посочва, че това било
породено от влошени отношения с ответницата, която била нейна *****. Твърди, че
считано от 2000 г. не допускала ответницата в жилището, въпреки че то било
нейна собственост. Ответницата правила скандали и заплашвала ищцата, че
апартаментът бил неин и че трябва да го напусне, но ищцата никога не
позволявала на ответницата да влезе в имота и да я изгони. Посочва, че само тя
плащала сметките за ток и вода, разходите за общите части на сградата,
извършвала ремонт, плащала данъци за имота и всякакви други разходи. Поддържа,
че е станала собственик на процесния апартамент на основание изтекла в нейна
полза придобивна давност в продължение на повече от 10 години, считано от месец
март 2000 г. до месец март 2010 г. Посочва, че процесният имот бил обявен на
публична продан от съдебен изпълнител по изп.дело № *****г. на ЧСИ *****.
Предвид изложените твърдения обосновава правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника Р.К.К..
С
определение от 02.10.2019 година на съда, като трето лице помагач на страната
на ответника по делото е конституирано дружеството „Арес имоти“ ЕООД.
Подпомагащата страна взема становище за неоснователност на предявения иск за
собственост, като оспорва ищцата да е собственик на процесния недвижим имот на
твърдяното основание придобивна давност въз основа на упражнявано давностно
владение от 2000-та година. Сочи, че през периода от 2004 до 2009 година
собственик на имота било именно дружеството Арес имоти ЕООД, което продало
същия на ответницата, като била учредена и вписана ипотека за обезпечаване на
задълженията и за изплащане на цената. Моли се отхвърляне на предявения иск,
както и за присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ЗС.
Наведеното от ищцата придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това
е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за
доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на
неизвестен факт, а именно – субективния признак на владението – намерението да
се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт – обективния признак на
владението – упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната,
която я оспорва, трябва да я обори. Така – мотивите към ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК
на ВКС.
За уважаване на така предявения иск за
собственост на наведеното оригинерно придобивно основание ищцата следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
че е упражнявала давностно владение, продължило от месец март 2000 г. до месец
март 2010 година, а именно, че е упражнявала фактическа власт по отношение на
апартамента спокойно, явно и несмущавано повече от 10 години, с намерението да
го свои, което намерение е обективирала спрямо ответната страна. За доказване
на твърденията си ищцата е искала събирането на гласни доказателствени
средства, като още с доклада на съда съгласно определение от 16.07.2019 година
и са допуснати двама свидетели за установяване на тези обстоятелства. Ищцата е
проявила процесуална пасивност по време на целия процес, като нито се е явила в
първото по делото заседание, нито в някое от следващите заседания, на които е
могла да води допуснатите и двама свидетели. От представените към исковата
молба доказателства, а именно данъчна декларация, схема на самостоятелния обект,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 2009 г., по силата на
който ответницата е придобила жилището от дружеството Арес имоти ЕООД, не се
установяват изискуемите материалноправни предпоставки, описани по-горе, които
да доведат съда до извода за основателност на исковата претенция. Затова съдът
приема, че предявеният иск остана недоказан при разпределена за ищцата
доказателствена тежест. Поради това искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Страната обаче не доказа да е сторила разноски в производството, поради което
такива не следва да се присъждат. Претенцията на третото лице помагач да му
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна с оглед
изричната норма на чл. 78, ал. 10 ГПК, съгласно която на третото лице помагач
не се присъждат разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.О.П., ЕГН: **********, адрес: ***, против
Р.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
във вр. чл.79 ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата
е собственик на основание придобивна
давност въз основа на упражнявано от нея давностно владение, считано от месец
март 2000 г. до месец март 2010 г., по отношение на следния недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *****, по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № *****г.,
на ***** на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, с административен адрес: *****,
представляващ жилище, апартамент с площ от 34
кв.м., състоящ се от стая, готварна, тоалетна и антре, ведно с прилежащото
избено помещение № ** с площ от 2,44 кв.м., ведно с 0,444 % идеални части от
общите части на сградата, при съдебно самостоятелни обекти: на същия етаж: СОС
с идентификатор № *****и СОС с идентификатор № *****, под обекта: СОС с
идентификатор № *****, над обекта: СОС с идентификатор № *****.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – „Арес имоти” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов” № 14А.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.