№ 15
гр. Дупница, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101540 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ 9, представлявано от управителя
К. В. И. срещу Г. Х. Н. / К./, ЕГН **********, адрес: ***
Ищецът сочи, че извършва водоснабдителна и канализационна услуга на територията,
обслужвана от ВиК оператора, съгласно общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „ВиК Дупница“ ЕООД, одобрени с решение № ОУ-
09/11.08.2014г. и че ответникът е абонат с абонатен № 52221 и № на водомер № 5222101.
Поради неплащане на дължими суми по фактури, издадени за период от 31.05.2017г. до
28.04.2022г., депозирал до Районен съд - Дупница заявление за издаване на заповед за
изпълнение и на изпълнителен лист на основание чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от
2 301, 91 лева. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 894/2022г. по описа на
РС - Дупница и издадена заповед за изпълнение за същата сума, срещу която заповед за
изпълнение на парично задължение, ответникът възразил. Вземането, което претендира,
намира за изискуемо по следните съображения: Съгласно Общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите, ответникът е ползвал водоснабдителни и канализационни
услуги съгласно чл. 3, глава първа от ОУ, за които услуги дължи цени и заплащане, съгласно
чл. 32, ал. 2 и чл. 33, глава четвърта от ОУ. Съгласно справка за задълженията /л. 8 и л. 9/ на
абонат Г. Х. Н. / К./, с абонатен № 52221 и номер на водомер 5222101 от дата 27.07.2022г., за
процесния период, същата дължи на ищеца сума в размер на 2 301, 91 лева, от които
главница 1 766, 34 лева и лихва 535, 57 лева, касаеща отчетен период от дата от 31.05.2017г.
до дата 28.04.2022г. Въз основа на това, ищецът е издал следните фактури на името на
абоната, а именно: Фактура № **********/31.05.2017г. в размер на 28, 73 лева; Фактура №
**********/30.06.2017г. в размер на 36, 94 лева; Фактура № **********/31.07.2017г. в
размер на 23, 40 лева; Фактура № **********/30.08.2017г. в размер на 82, 31 лева; Фактура
№ **********/29.09.2017г. в размер на 85, 16 лева; Фактура № **********/31.10.2017г. в
размер на 30, 10 лева; Фактура № **********/29.11.2017г. в размер на 31, 48 лева; Фактура
№ **********/28.12.2017г. в размер на 30, 70 лева; Фактура № **********/31.01.2018г. в
размер на 43, 43 лева; Фактура № **********/28.02.2018г. в размер на 27, 36 лева; Фактура
1
№ **********/30.03.2018г. в размер на 41.04 лева; Фактура № **********/30.04.2018г. в
размер на 41, 04 лева; Фактура № **********/31.05.2018г. в размер на 44, 28 лева; Фактура
№ **********/28.06.2018г. в размер на 15, 10 лева; Фактура № **********/31.07.2018г. в
размер на 25, 99 лева; Фактура № **********/28.09.2018г. в размер на 21.06 лева; Фактура
№ **********/31.10.2018г. в размер на 41, 81 лева; Фактура № **********/30.11.2018г. в
размер на 23, 48 лева; Фактура № **********/27.12.2018г. в размер на 08, 28 лева; Фактура
№ **********/31.01.2019г. в размер на 13, 98 лева; Фактура № **********/28.02.2019г. в
размер на 36, 37 лева; Фактура № **********/29.03.2019г. в размер на 24, 62 лева; Фактура
№ **********/30.04.2019г. в размер на 28, 73 лева; Фактура № **********/31.05.2019г. в
размер на 27, 62 лева; Фактура № **********/28.06.2019г. в размер на 28, 03 лева; Фактура
№ **********/31.07.2019г. в размер на 04.10 лева; Фактура № **********/29.08.2019г. в
размер на 12, 40 лева; Фактура № **********/30.09.2019г. в размер на 23, 33 лева; Фактура
№ ********** /31.10.2019г. в размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/28.11.2019г. в
размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/27.12.2019г. в размер на 27, 36 лева; Фактура
№ **********/31.01.2020г. в размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/28.02.2020г. в
размер на 31, 60 лева; Фактура № **********/30.03.2020г. в размер на 27, 36 лева; Фактура
**********/30.04.2020г. в размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/29.05.2020г. в
размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/30.06.2020г. в размер на 27, 36 лева; Фактура
№ **********/31.07.2020г. в размер на 30, 02 лева; Фактура № **********/31.08.2020г. в
размер на 27, 67 лева; Фактура № **********/30.09.2020г. в размер на 27, 72 лева; Фактура
№ **********/30.10.2020г. в размер на 28, 09 лева; Фактура № **********/30.11.2020г. в
размер на 29, 95 лева; Фактура № **********/29.12.2020г. в размер на 29, 52 лева; Фактура
№ ********** /27.01.2021г. в размер на 27, 36 лева ; Фактура № **********/25.02.2021г. в
размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/30.03.2021 г. в размер на 27, 54 лева; Фактура
№ **********/28.05.2021г. в размер на 26, 08 лева; Фактура № **********/30.06.2021 г. в
размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/29.07.2021г. в размер на 28, 16 лева; Фактура
№ **********/27.08.2021г. в размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/30.09.2021 г. в
размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/29.10.2021 г. в размер на 30, 42 лева; Фактура
№ **********/30.11.2021г. в размер на 32, 83 лева; Фактура № **********/29.12.2021г. в
размер на 27, 36 лева; Фактура № **********/28.01.2022г. в размер на 27, 36 лева; Фактура
№ **********/28.02.2022г. в размер на 27, 73 лева; Фактура № **********/31.03.2022г. в
размер на 34, 87 лева; Фактура № **********/28.04.2022г. в размер на 35, 51 лева или
фактури общо за сумата от 1 766, 34 лева.
До подаване на настоящата искова молба твърди, че плащане от страна на ответника
не е извършвано. Съгласно справка „отчитания по водомер № 5222101“ с инкасатор А.Б. са
отразени за процесния период в графа „разлика, канал и пречистване“ показания, като за
отразения период, процесният водомер не е отчитан на място, т.к. до водомера служителят
не е имал достъп, поради което водомер с № 5222101 е отчитан и разпределян по реда на чл.
25, раздел трети от ОУ. Съгласно копие от карнет с титуляр Г. Кацарска /Н./ и отразени в
него по дати служебно начислените средни показания, определени по реда на чл. 25, раздел
трети от ОУ, е видно, че инкасатор А.Б. не е имал достъп до водомера. С оглед изложеното,
моли съда постанови решение, с което да осъди ответника да му да заплати исковите
претенции, както следва: главница в размер на 1 766, 34 лева - обща стойност на услугата за
период от 31.05.2017г. до 28.04.2022г., съгласно описаните фактури, както и законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане;
лихва в общ размер на 535, 57 лева, изчислена върху стойността на всяка фактура до датата
на завеждане на иска. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
такъв чрез адв. Динева, в който отговор изразява становище за недопустимост на иска
предвид обезсилване на издадената по ч.гр.д. № 894/2022г. по описа на РС - Дупница
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, респ. неоснователност на
исковете, поради погасяване по давност на претендираното вземане на основание чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, респ. неоснователно на основание чл. 23, 24 и 25 от ОУ, приложими в отношенията
между страните.
2
Съдът като взв предвид събраните по делото доказатлства, ведно с доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства –
справка задължения за абонат; справка отчитания по водомер и копие от карнет се
установява, че страните са в облигациоони отношения по водоснабдителна и
канализационна услуга, която ищецът е осъществявал по отношение недвижим имот –
собственост на ответника за процесния 31.05.2017г. до 28.04.2022г.
Събрани са гласни докателства по делото чрез разпита на свидетеля Т.М.Я., от чиито
показания се установява, че ответницата има апартамент в ***, но винаги са се събирали в
село *** когато ходят на гости. В апартамента в *** не живеят тя и семейството й. От 10-15
години живее тя в ***. И синът й живее в ***.
Прието е заключение на назначената съдебно – счетовоедна експертиза, неоспорено
от страните, изготвена от вещото лице Н.Ш.., от което заключение се установява, че общият
размер на задължението на ответницата за процесния период от 31.05.2017г. до 28.04.2022г.
съгласно предоставените отчетни документи от ищцовото дружество е на стойност 1 744, 98
лв. в т.ч.: размер на данъчната основа – 1 449, 14 лв.; размер на ДДС - 295, 84 лв. Общият
размер на задължението на ответника за периода от 31.05.2017г. до 28.04.2022г. по
посочените в счетоводната справка на абонат Г. Н. ЕГН ********** с абонатен № 52221
данъчни фактури за водоснабдяване и ВиК услуги на процесния имот и дължимата лихва е
на стойност 2 256, 69 лв. в т.ч.: 1 744, 98 лв. - главница с ДДС; 511, 71 лв. лихва за забава,
изчислена по всяка една от приложените фактури с ДДС до датата на предявяване на иска -
12.08.2022 г. Размерът на лихвата за забава за процесния период, изчислена по отделно за
всяка факгура до датата на подаване на исковата молба -12.08.2022г. и общо, е на стойност
511, 71 лв. Процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество като вземания за услуги. Отразени са дължимите по сделката суми ДДС в
Дневниците на продажбите по ЗДДС. Ищецът е заплатил начислената сума ДДС по
процесните фактури, включени на ред „Отчет продажби на населението/физически лица“. За
периода 31.05.2017г. - 12.05.2019г., размерът на задължението на ответника по посочените
в счетоводната справка на ответника данъчни фактури е 813, 01 лв., а на лихвата за забава –
358, 98 лева, изчислена по всяка една от приложените фактури с ДДС до датата на
предявяване на иска – 12.08.2022г. За периода от 31.05.2017г. до 12.08.2019г. по процесните
данъчни фактури е размерът на задължението е 857, 47 лева. Размерът на лихвата за забава
за период от 31.05.2017г. до 12.08.2022г. 372, 85 лева. Общият размер на задължението на
ответника за периода от 31.05.2017г. до 12.08.2019г. по посочените в счетоводната справка
на ответника с абонатен № 52221 данъчни фактури за водоснабдяване и ВиК услуги на
процесния имот и дължимата лихва е на стойност 1 230, 39 лв. в т. ч. 857, 54 лева главиница
с ДДС и 372, 85 лв. лихва за забава, изчислена по всяка една от приложените фактури с ДДС
до датата на предявяване на иска -12.08.2022г.
При така установеното от фактиеска страна, съдът прави следните првни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 5, т. 6 от и
чл. 33, ал. 2 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК
Дупница“ ЕООД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът прави възражение за погасяване по давност на вземането с правно
основание чл. 11, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
Ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни (че през исковия период се е
намирал в облигационно правоотношение по доставка на питейна вода и/или отвеждане
и/или пречистване на отпадъчни води и че е изпълнявал тези си задължения), както и
3
размера на претенциите си (главница и лихви).
Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения –
правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и
правопогасяващи.
За част от претендираната сума и за периода от 31.05.2017г. до 12.05.2019г.
ответникът е направил възражение за погасяване по давност на претенцията срещу него, по
което възражение, съдът намира следното:
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от
ТР№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. При това
действително погасена по давност се явява претенцията на ищеца за периода 31.05.2017г. до
12.08.2019г. ( датата на предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство предвид обезсилената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 894/2022г. по описа на РС - Дупница) и за сумата от 1 230, 39 лв. в
т. ч. 857, 54 лева главница с ДДС и 372, 85 лв. лихва за забава, изчислена по всяка една от
приложените фактури с ДДС до датата на предявяване на иска -12.08.2022г. съгласно
заключението на вещото лице и за тези суми искът следва да се отхвърли, като
неоснователен, поради погасяването на претенцията на ищеца по давност на основание чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Относно претенцията на ищеца за периода 12.08.2019г. – 12.08.2022г. и за сумите
както следва: 887, 44 лева главница и 138, 86 лева лихва за забава:
Посочения размер на претенциите на ищеца ответникът оспорва като недължим,
поради неправилното изчисляване от страна на ищеца на количеството потребена вода
съобразно ОУ, приложими в отношенията между страните. Между страните не е спорно, че
са обвързани от договор за доставка на ВиК услуги, по който ответникът има качеството на
потребител. Спорно е дали действително е потребил за процесния период фактурираните от
ищцовото дружество количества вода и съответно дали дължи заплащането на същите. В
отношенията между страните са приложими Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), както и Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Дупница”
ЕООД. В чл. 35, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. се сочи, че достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора, а
съгласно ал. 5 от чл. 35 на Наредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора. Същото е предвидено и в чл. 24, ал. 4 от ОУ, приложими в
отношенията между страните в процеса - регламентиран е редът за определяне на
изразходваните количества вода в случаите, когато не е осигурен достъп повече от една
година до имота - длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел, след което изчислява разходваното количество вода по реда на чл. 49 от ОУ
– като за потребители в сгради в режим на етажна собственост и/или повече от един
4
потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се
ограничава до разликата съгласно чл. 25, ал. 2 от ОУ. В приетите по делото като писмени
доказателства карнети, представени от ищеца за период по месеци от м. 08.2018г. – до м.
юни 2022г. (включващ процесния период - 12.08.2019г. – 12.08.2022г.), длъжностното лице
на ВиК операторът (ищецът) е посочил „без достъп“, като е записвал количества вода м.куб.
в графа „консумирана“. Посочените карнети не са подписани от ответницата, което само по
себе си не изключва възможността да представляват доказателство, годно да установи
претенцията на ищеца в съвкупност с други доказателства, събрани по делото, но в случая
съдът приема, че ищецът не доказва в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
че е изпълнявал нормативните си задължения в отношенията между страните за точно
отчитане на количествата вода, потребявана от ответника, от което следва и недоказване на
размера на претенциите на ищеца за главница и лихви. Макар разпределена в негова тежест
за доказване на горните обстоятелства, ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока,
а самото осчетоводяване на издадените от него фактури не доказва твърдяното количество
вода да е действително доставена и потребена от ответника, нито доказва оценяването й в
парична стойност съобразно посочената по – горе Наредба № 14 и ОУ, приложими в
отношенията между страните в настоящото производсвто.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният осъдителен иск и за периода
12.08.2019г. – 12.08.2022г. и за сумите 887, 44 лева главница и 138, 86 лева лихва за забава
се явява неоснователен и следва да се отхвърли, поради недоказване на същия.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното
искане от ответника за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 400, 00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ДУПНИЦА“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски” № 9, гр.
Дупница, представлявано от управителя К. В. И. срещу Г. Х. Н. / К./, ЕГН **********,
адрес: ***иск по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на питейна вода за периода
31.05.2017г. до 12.08.2019г. ( датата на предявяване на исковата молба предвид обезсилената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 894/2022г. по
описа на РС - Дупница) и за сумите от 1 230, 39 лв. в т. ч. 857, 54 лева главница с ДДС и
372, 85 лв. лихва за забава, изчислена по всяка една от приложените фактури с ДДС до
датата на предявяване на иска -12.08.2022г. съгласно заключението на назначената по
делото съдебно – счетоводна експертиза, като неоснователен, поради погасяване по
давност на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ДУПНИЦА“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски” № 9, гр.
Дупница, представлявано от управителя К. В. И. срещу Г. Х. Н. / К./, ЕГН **********,
адрес: ***иск по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на питейна вода за периода
12.08.2019г. – 12.08.2022г. и за сумите от 887, 44 лева главница и 138, 86 лева лихва за
забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница,
ул. „Неофит Рилски” № 9, представлявано от управителя К. В. И. да заплати на Г. Х. Н. / К./,
ЕГН **********, адрес: ***сумата от 400, 00 лева, представляваща сторените от ответника
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6