№ 19202
гр. С., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110109902 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 124 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. С. С., чрез адв. П., срещу Прокуратурата
на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени в периода от 20.02.2024 г. до 20.05.2024 г. неимуществени вреди, вследствие от
неоснователно образувано досъдебно производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр.пр. № 3714/2024 г. по описа на СРП, което е било прекратено с Постановление
за прекратяване № 3714/09.05.2024 г. по описа на СРП, поради това, че извършеното деяние
не е престъпление, ведно със законната лихва за забава от 23.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
20.02.2024 г., около 12:30 часа, в гр. С., управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.
№ ****, с посока на движение от ул. „Скопие“ към ул. „Подполковник Калитин“, когато бил
спрян за проверка от полицейски патрул от 02 РУ – СДВР. След извършена проверка с
техническо средство – “Drug Test 5000”, било отчетено наличието на положителен резултат
за употреба на наркотично вещество – амфетамин, като ищецът бил тестван и за наличието
на алкохол, но резултатът бил отрицателен. В тази връзка, на ищеца бил издаден АУАН №
867571/20.02.2024 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, като временно
било отнето притежаваното от него свидетелство за управление на МПС № *********,
съответно била прекратена регистрацията на управлявания от него лек автомобил за срок от
шест месеца. Издадените заповеди, въз основа на които били взети съответните мерки му
били връчени на 20.02.2024 г. Ищецът предал доброволно процесния лек автомобил, като на
същия ден била издадена и заповед за задържането му за срок до 24 часа, като бил
освободен на 21.02.2024 г. С оглед изложеното, било образувано досъдебно производство №
226 ЗМК-330/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР вр. с пр.пр. № 3714/2024 г. по описа на СРП. В
резултат от направените изследвания на кръв и урина, дадени от ищеца, не било установено
1
наличието на наркотични вещества. В тази връзка, на 08.05.2024 г. било издадено
Постановление за прекратяване на наказателното производство № 3714/09.05.2024 г. по
описа на СРП. Предвид посоченото, били отменени издадените срещу ищеца заповеди за
принудителни административни мерки, като на 04.06.2024 г. му бил върнат и отнетият лек
автомобил, но без регистрационни табели. Ищецът сочи, че на 27.05.2019 г. сключил със
„Столичен електротранспорт“ ЕАД – ТМ депо „Банишора“ трудов договор, по силата на
който бил назначен на длъжност „*****, сл. № ****“. След отнемането на свидетелството му
за управление на МПС на 20.02.2024 г. за него било невъзможно да управлява трамвайна
мотриса, поради което с Допълнително споразумение към трудовия договор бил преназначен
на длъжност „****** МПС КМ 201“, считано от 25.03.2024 г. Ищецът счита, че с отнемането
на шофьорската му книжка бил лишен от възможността да упражнява обичайната си
професия, от което следвали неблагоприятни последици за него и семейството му. Твърди,
че от деня на събитието – 20.02.2024 г. бил подложен на унижение от служителите при
СДВР, което предизвикало у него усещания за гняв и безсилие. През целия период на
висящото досъдебно производство изпитвал несигурност, стрес, тревожност и унижение.
Изпитвал неудобства от факта на отнемането на притежаването от него свидетелство за
управление на МПС. Вечер заспивал трудно, а сънят му бил неспокоен. Ищецът излага
доводи, че изпитвал ежедневни притеснения, като мислите му били заети с въпроси какво ще
прави без книжка и автомобил, съответно как ще се грижи за семейството си. Лишаването
от правото му да ползва автомобила обусловило настъпването на редица трудности в
ежедневието му, като възпрепятствало възможността му да се грижи пълноценно за
медицинските и социалните нужди на своята съпруга, дете и баба. Излага доводи, че
вследствие от поведението на полицейските служители на работното му място, колегите му
научили за образуваното срещу него наказателно производство, съответно тръгнали слухове
и шушукания по негов адрес. В тази връзка, ищецът се притеснявал да не изгуби работата
си, допускал грешки при изпълнение на служебните си задължения, като влизал в конфликт
с колегите си. Сочи, че ограничил социалните си контакти с цел да избегне отправени към
него подигравки и подмятания, че е „****“, което го сринало психически. Променил в
негативен аспект ежедневния си ритъм на живот, като била налице и промяна в поведението
му. Твърди, че е претърпял описаните неимуществени вреди вследствие от образуваното
досъдебно производство, от което макар да не бил привлечен като обвиняем търпял
негативни последици. Счита, че отговорност за репариране на претърпените от него
неимуществени вреди следва да понесе Прокуратурата на Република България. В тази
връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 20.02.2024 г. до 20.05.2024
г., вследствие от образуваното досъдебно производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на
02 РУ-СДВР вр. с пр.пр. № 3714/2024 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва за
забава от 23.05.2024 г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита за недоказано твърдението, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на
посочената от ищеца дата. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му, доколкото ищецът не е търпял неимуществени вреди, вследствие от
привличането му като обвиняем. Оспорва момента, считано от който ищецът претендира
заплащането на лихва за забава. Оспорва наличието на противоправно поведение, като
излага съображения, поради които счита, че не следва да отговаря по предявения иск.
Намира за недоказан факта, че ищецът е претърпял описаните неимуществени вреди, в
резултат от образуваното наказателно производство. Твърди, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерно завишен. Отбелязва, че досъдебното производство е протекло в
изключително кратък срок, както и обстоятелството, че ищецът не е бил привлечен като
обвиняем, съответно спрямо него не е била взета мярка за процесуална принуда или за
2
неотклонение. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените неимуществени
вреди и прекратеното наказателно производство. По изложените съображения, моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.05.2019 г.
между „Столичен електротранспорт“ ЕАД и П. С. С. бил сключен трудов договор, по силата
на който ищецът бил назначен на длъжност „***** сл. № ****“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1150 лв., а съгласно заповед № 349/2024 г. – в размер на 2105,25
лв., считано от 01.03.2024 г.
На 20.02.2024 г. с протокол за оглед на местопроизшествие и разпити на свидетели
било образувано бързо производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, на
основание чл. 356, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НПК, за това, че на 20.02.2024 г., около 12:30 ч., в гр.
С., по ул. „Подполковник Капитан“ с посока на движение от ул. „Скопие“ към ул. „Пражка
пролет“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с рег. *********, след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл.
343Б, ал. 3 НК.
На 20.02.2024 г. със Заповед рег. № 464-143, П. С. С. бил задържан за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на 02 РУ – СДВР и му е извършен му личен обиск, на
основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, за това, че срещу лицето имало данни за извършено
престъпление – управлявал на МПС след употреба на наркотични вещества. На 20.02.2024 г.
с протокол за доброволно предаване П. С. С. предал на старши полицай при СДВР
собствения му лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********, ведно с 1
бр. автомобилен ключ за посоченото МПС.
На 20.02.2024 г. мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ съставил на П.
С. С. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 867571, за това, че
на 20.02.2024 г., в гр. С., по ул. „Подполковник Капитан“ управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********, след
употреба на наркотични вещества – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Съгласно
отразеното в цитирания АУАН, иззети били като доказателства от П. С. СУМПС №
*********, СРМПС № *********, както и 2 бр. регистрационни табели с № *********.
Със Заповед № 591/20.02.2024 г. на П. С. С. била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.
Със Заповед № 592/20.02.2024 г. на П. С. С. била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********, за срок от 6 месеца, както и
отнемане свидетелството за регистрация на МПС, част II, ведно с табели с рег. № *********.
С постановление от 21.02.2024 г. била назначена от старши разследващ полицай при 02
РУ-СДВР химико-токсикологична експертиза за установяване наличието на наркотично или
друго упойващо средство в кръвни проби, дадени от П. С. С. на 20.02.2024 г., като
експертизата била извършена на 12.04.2024 г. и при изследването не било установено
наличие на наркотични/упойващи средства в кръвта.
От представеното по делото Допълнително споразумение № 88/25.03.2024г. към Трудов
договор № 02/27.05.2019 г., се установява, че считано от 25.03.2024 г. П. С. С. бил
преназначен на длъжността „****** МПС I кв.ст. КМ 201“ за неопределен срок с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1604,81 лв.
3
С постановление от 08.05.2024 г. на прокурор при СРП е било прекратено на основание
чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по
досъдебно производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №
3714/2024 г. по описа на СРП, водено за това, че на 20.02.2024 г., около 12:30 ч., в гр. С., по
ул. „Подполковник Капитан“ с посока на движение от ул. „Скопие“ към ул. „Пражка пролет“
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“,
с рег. *********, след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343Б, ал. 3
НК. Със същото постановление било постановено да бъде върнато на П. С. С. приобщеното
веществено доказателство по досъдебно производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр. пр. № 3714/2024 г. по описа на СРП, вещ – лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********, което било на съхранение във Второ РУ –
СДВР.
От представеното по делото Допълнително споразумение № 262/31.05.2024г. към
Трудов договор № 02/27.05.2019 г., се установява, че считано от 01.06.2024 г. П. С. С. е бил
преназначен на длъжността „***** сл. № ****“ за неопределен срок с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2105,25 лв.
На 04.06.2024 г. разследващ полицай при 02 РУ-СДВР, във връзка с цитираното по –
горе постановление от 08.05.2024г., върнал на П. С. С. лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с рег. *********, ведно с 1 бр. ключ за автомобила, което се установява от
приложената по делото разписка.
От приложеното по делото писмо изх. № УРИ433200-128652/09.12.2024г. на СДВР,
отдел „Пътна полиция“, се установява, че ЗППАМ № 591/20.02.2024 г. и ЗППАМ №
592/20.02.2024 г., били прекратени на 15.05.2024 г. на основание постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 08.05.2024г.
В хода на настоящото производство като свидетел по делото е разпитана П.В. С.а –
съпруга на ищеца, показанията на която съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. Свидетелят
потвърждава, че във връзка с образуваното досъдебно производство на П. С. му били отнети
шофьорската книжка и лекият автомобил, тъй като твърдели, че е управлявал МПС след
употреба на наркотици. След това той станал от ***** на общ работник и бил много
притеснен, а отделно от това отнемането на автомобила и книжката много затруднили
семейството му, тъй като жена му гледала болно дете и нямало как да се придвижват без
автомобила. Вследствие на това ищецът бил много изнервен, не се хранел, дърпал се от
семейството му вкъщи, защото децата му се подигравали, че е ****, като същите подигравки
търпял от комшиите и колегите му на работа. Преди това спрямо ищеца нямало други
наказателни преследвания, поради което той бил много притеснен вследствие на
образуваното досъдебно производство. Вкъщи избягвал контакт със семейството му, като се
криел в другата стая и не искал да излиза, докато не дойде време за работа. На работното му
място разбрали за досъдебното производство, защото задържането му, както и отнемането
на колата и книжката, е станало пред портала на депото. Дори и след прекратяване на
досъдебното производство ищецът се чувствал по същия негативен начин, като продължавал
да е дистанциран от семейството си, което живее в гр. С., кв. М.П., а той пътува до Перник,
защото децата постоянно го питали дали действително е ****.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да
е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/
образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че извършеното
деяние не е престъпление; 3/ да е претърпял вреда (вреди) и 4/ между незаконното действие
на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици (вредите) да е
4
налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически състав
трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1
ГПК.
Неоснователни са доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че за
да се ангажира отговорността по чл. 2 ЗОДОВ било необходимо ищецът да е бил привлечен
в качеството му на обвиняем. Предпоставките за ангажиране на отговорността на
правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е
привлечен като обвиняем с нарочен акт. Това е прието и в константната практика на
Върховния касационен съд – напр. Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1961/2022 г., III г. о., ГК, в което е прието, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск
за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение.
Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу
уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни -
причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не
се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато
обвинение, но правилото е че който може по - голямото, може и по- малкото. Следователно
за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,
Прокуратурата на Република България ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това
е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно
упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които
образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице,
както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на
обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да
прецени дали да наложи ПАМ или не. Поради изложеното, съставът на ВКС е приел, че
Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - "задържане до 24
часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Прекратяването на наказателното производство поради липса на извършено
престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на
държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на държавата, в лицето на неин орган Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на
вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че Прокуратурата на Република България
5
отговаря по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за всички вреди, причинени на дадено лице от
действията по разследването, насочени към установяване извършването на конкретно
престъпление, тогава когато е било установено, че деянието не е престъпно, независимо от
липсата на повдигнато обвинение спрямо лицето. Вредите следва да произтичат от
неоснователно осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Видно от материалите по досъдебно производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на
02 РУ-СДВР, пр.пр. № 3714/2024 г. по описа на СРП са провеждани следствени действия за
установяване извършването на престъпление – управляване на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналозислед употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Със Заповед рег. № 464-143/20.02.2024 г. П. С. С. е бил
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ – СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, като на същата дата на ищеца е бил съставен АУАН за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а със ЗППАМ № 591/20.02.2024 г. и ЗППАМ на П.
С. С. са били наложени принудителни административни мерки по ЗДвП – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС, прекратяване на регистрацията на МПС
марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********, за срок от 6 месеца, както и отнемане
свидетелството за регистрация на МПС, част II, ведно с табели с рег. № *********, които
принудителни административни мерки са били взети във връзка с бъдещо обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В конкретния случай фактът, че образуваното наказателно производство е било
прекратено, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна
връзка между неоснователно осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на
обвинение и причинените вреди (т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.). В този смисъл
прекратяването на наказателното производство не е самостоятелно основание за присъждане
на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните
имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Спорни между страните са и въпросите, свързани с настъпването на твърдените
неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между осъществената
държавна принуда и твърдените неимуществени вреди, както и с размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
В частност ищецът твърди, че през целия период на висящото досъдебно производство
е търпял неимуществени вреди – изпитвал несигурност, стрес, тревожност, унижение,
неудобства от факта на отнемането на СУМПС и притежавания от него лек автомобил, който
му бил върнат едва на 04.06.2024 г., като с отнемането на шофьорската му книжка бил
лишен от възможността да упражнява обичайната си професия, от което следвали
неблагоприятни последици за него и семейството му, вечер заспивал трудно, а сънят му бил
неспокоен, изпитвал ежедневни притеснения, като мислите му били заети с въпроси какво
ще прави без книжка и автомобил, съответно как ще се грижи за семейството си.
Следва да се отбележи, че едно висящо досъдебно производство винаги води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното лице,
спрямо което е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. В този
смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът до какъв размер същата
следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде установено
конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищеца.
В разглеждания случай по-голямата част от претендираните и релевирани в исковата
молба неимуществени вреди се установяват въз основа на събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля П.В. С.а (които доказателствени средства са стандартно
използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства), от показанията на
която, преценени съобразно чл. 172 ГПК, е видно, че ищецът е бил много притеснен, като
6
отнемането на автомобила и книжката му много затруднили неговото семейството, тъй като
жена му гледала болно дете и нямало как да се придвижват без автомобила. Вследствие на
това ищецът бил много изнервен, не се хранел, затворил се в себе си, децата, комшиите и
колегите му се подигравали, че е ****.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано ищецът
да е бил унижен, да е заспивал трудно и сънят му да е бил неспокоен. Тук следва да се
посочи, че единствено психическите страдания на ищеца подлежат на обезщетяване. Не са
предявени искания за обезщетяване на финансови загуби, т. е. от пропуснати ползи поради
това, че П. С. не е можел да упражнява професията си на „*****“ и да реализира по - големи
доходи от тези, които е получавал на преназначената длъжност. Също така ответната страна
следва да отговаря единствено за вредите от отнемане на лекия автомобил, нанесени по
времето до прекратяване на досъдебното производство с постановлението на прокурор при
СРП от 08.05.2024 г. След като с цитираното постановление е прието, че извършеното от П.
С. С. не съставлява от обективна страна престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и е постановено
връщане на лекия автомобил, то органът отнел посоченото МПС е следвало да го върне. По
отношение на връщането на СУМПС следва да се отбележи, че същото е изцяло в
правомощията на органите на МВР и Прокуратурата на РБ не разполага с компетентност да
указва връщането на свидетелството за правоуправление, доколкото не е отнето по реда на
НПК.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС).
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. второ ЗОДОВ съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина
и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за
неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, наличието на разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата
за масова информация, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от
16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр.
дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2586/2018 г., ІV г. о., ГК). Също така размерът на обезщетението не следва да бъде източник
7
на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е
изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди.
За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява следните обстоятелства: установената
продължителност на досъдебното производство – около два месеца и половина - от
образуването до прекратяването; възрастта на ищеца – 40 г. към момента на образуването на
досъдебното производство, което се е провело по време, когато той е бил в активен етап от
професионалното и личностното си развитие; продължителността и интензивността на
психическия дискомфорт, преживян от ищеца, както и естественият страх от неоснователно
осъждане, чистото му съдебно минало (което означава, че той е посрещал по-тежко
негативните последици от образуваното досъдебно производство); ограничаването на
социалните му контакти, задържането му за срок до 24 часа, с което същият се поставя в
принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на
поведение и се ограничават гарантираните му от Конституцията на Република България
права - например на лична свобода, неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на
свобода и тайна на кореспонденцията (виж Решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
849/2010 г., III г. о., ГК), трудностите му в семеен план, свързани със затрудненото
придвижване без автомобил, както и в работната среда. Само за пълнота следва да се
посочи, че според изразеното в Решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г., III г. о. на
ВКС становище, което настоящият съдебен състав споделя, независимо дали се касае за
задържане за срок до 24 часа по ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по
нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена
от съда мярка за неотклонение "задържане под стража", при неоснователност на
обвинението причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди
подлежат на обезщетяване съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Размерът на обезщетението за
вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение,
съгласно приетото в т. 13 от ТР № 3 на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК.
От друга страна по делото не се установява негативните емоционални преживявания
на ищеца да са били с особено голям интензитет, да са повлияли върху неговото
здравословно състояние или възможността да работи, не се установява образуваното
досъдебно производство да е затруднило личния и социалния му живот в степен по-висока
от обичайната, нито физическото му състояние да се е влошило. Също така следва да бъде
съобразена тежестта на обвинението – престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, т.е. няма по-силно негативно отражение върху неимуществената
сфера на ищеца. Отделно от изложеното настоящият съдебен състав съобразява и
обстоятелството, че с оглед критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, в конкретния случай
досъдебното производство е приключило в разумен срок.
В този смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав приема, че размерът
на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, следва да
бъде определен на 3500 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2024 г. (съобразно
изявлението на процесуалния представител на ищеца в проведеното на 16.10.2025 г. о.с.з. и
предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес) до окончателното
изплащане на сумата. Присъждането на сума по-голяма от посочената би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. В
8
останалата част до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответната страна, релевирано в отговора на исковата
молба, относно началния момент, от който се претендира законна лихва. Съгласно т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС законна
лихва се дължи от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство. Постановлението за прекратяване на наказателното производство, когато не е
обжалвано пред съд, не представлява влязъл в сила акт, доколкото съгласно чл. 243, ал. 10 от
НПК същото може да бъде отменено от по-горестоящия прокурор. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал.
2 НПК, които влизат в сила. Поради това, по отношение на момента, от който се дължи
заплащане на законна лихва, настоящият състав споделя становището, обективирано в
Решение № 191 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о. и Решение №
184/26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г., ВКС, ІV г. о., съгласно които независимо, че при
необжалване на постановлението за прекратяване, то не влиза в сила, стабилитета на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, в смисъла на т. 4 на ТР №
3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е
съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега - т. 3) ЗОДОВ
и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда. В разглеждания случай се установява, че постановлението за
прекратяване на досъдебното производство е било съобщено на ищеца на 16.05.2024 г., като
липсват данни същото да е обжалвано пред съд, предвид това и с оглед липсата на
твърдения и доказателства този акт да е отменен от по-горестоящ прокурор, следва да се
приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца
се е стабилизирало на датата на постановяването му и именно от този момент се дължи
законна лихва върху обезщетението за причинени неимуществени вреди. Ето защо е
неоснователно е възражението на ответника относно началния момент, от който е поискана
законната лихва, тъй като ищецът претендира законна лихва от 23.05.2024 г., т.е.
претендираният от ищеца начален момент е по – късен от датата на постановлението за
прекратяване, респ. от датата на уведомяване на ищеца.
По разноските:
Ищецът е реализирал разноски в общ размер на 710 лв., от които 10 лв. – държавна
такса и 700 лв. - адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 497 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша” № 2, да
заплати на П. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.П.“, ул. „С.Ц.“ № 87, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, сумата в размер на 3500 лв. (три хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени в периода от 20.02.2024 г. до
20.05.2024 г. неимуществени вреди, вследствие от неоснователно образувано досъдебно
производство № 226 ЗМК-330/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 3714/2024 г. по
описа на СРП, което е било прекратено с Постановление за прекратяване № 3714/09.05.2024
г. по описа на СРП, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със
законната лихва за забава от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
9
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважената част от 3500 лв. до пълния предявен
размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша” № 2, да
заплати на П. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.П.“, ул. „С.Ц.“ № 87, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 497 лв., представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10