№ 370
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100500148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 300784/
25.10.2021 г. на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, кв. „Владислав
Варненчик“ 406, вх. 15, ет. 8, ап. 36, чрез пълномощника му адв. П.Х., против
решение № 262590/08.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2763/2021 г. на ВРС,
Х-ти състав, с което е прието за установено, че жалбоподателят дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 53.15 лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по Допълнително споразумение от 18.12.2015 г. към Договор за
електронни съобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и Г. П. Г., по силата на
което на ответника му е предоставена услугата Vivacom Duo: Internet + TV,
което вземането е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
съда - 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 14038/2020 г. на
ВРС, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата си въззивникът Г. П. Г., излага становище за неправилност
на обжалваното съдебно решение, като твърди, че ищецът не е доказал
наличието на валиден договор към момента на издаване на процесната
фактура от 23.01.2018 г. Сочи, че договорът, въз основа на който е издадена
същата е сключен на 18.12.2015 г. за срок от две години, т.е. до 18.12.2017 г.
Твърди, че анексът за услуга е със срок, като за продължаването му след
изтичане на срока е необходимо писмено съгласие на страните. Намира за
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че липсата на оспорване на
1
подписа под договора е основание да се приеме наличието на договорна
връзка, както и че издадената фактура отразява коректно сумата, доколкото
своевременно е оспорил вземането по основание и размер.
Твърди се също, че възражението на жалбоподателя за наличие на
неравноправни клаузи не е изследвано от първата инстанция, а също и
поддържа възражението си за погасяване на вземането по давност. Поради
изложеното, въззивникът счита предявения иск за неоснователен и моли за
неговото отхвърляне, съответно за отмяна на обжалвания акт в цялост.
Въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, представлявана от адв. В.Г., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и подчертава, че повторното оспорване на
факти, обстоятелства и представени доказателства, без да се сочи
алтернативна фактическа обстановка или да се представят други
доказателства противоречи на чл. 3, вр. с чл. 131 от ГПК. Твърденията са за
установена облигационна връзка между страните по делото чрез
представените писмени доказателства, а именно Допълнително споразумение
от 18.12.2015 г. към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
номер 15495227001, върху които ответникът е положил подписа си и същият
не е оспорен в производството. Сочи, че ответникът притежава качеството
абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от
ДР на ЗЕС. По силата на сключения с „БТК“ ЕАД договор
телекомуникационното дружество се е задължило да предоставя на ответника
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги за
предоставения телефонен номер, а от своя страна ответникът се е задължил да
заплаща за срока на договора съответна месечна абонаментна такса.
Сочи, че вземането по процесната фактура е дължимо, макар последната
да е издадена след срока на сключеното Допълнително споразумение,
доколкото в т.3, стр. 6 от същото е предвидено, че след изтичане на
минималния му срок споразумението автоматично продължава действието си
за неопределен срок, а след изтичане на минималния срок, абонатът може да
прекрати споразумението с 30-дневно предизвестие без да дължи неустойки.
Излага, че по делото не е представено нито предизвестие за прекратяване на
споразумението, нито доказателства за плащане на претендираното вземане.
Относно възражението за изтекла погасителна давност, въззиваемото
дружество сочи, че такава не е изтекла, доколкото заявлението по чл. 410
ГПК е подадено в съда на 03.11.2020 г., а за периода от 13.03.2020 г. –
09.04.2020 г. давностни срокове не са текли, поради обявеното извънредно
положение в страната. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
2
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 148/2022 г. на
02.03.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3